№ 195
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900151 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Община Несебър със седалище и адрес
на управление: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10 представлявана от Кмета Николай Кирилов
Димитров, срещу „Девня Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 14, ет. 3, ап. 8, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД , за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 84 952.29 лева, представляваща
подлежащо на възстановяване авансово плащане, дължимо на отпаднало основание по
сключен между страните и развален договор за обществена поръчка № 380/18.09.2015 г.,
както и сумата от 72 821.80 лева, представляваща неустойка за забава за периода
25.04.2019г. - 02.10.2020г., уговорена в чл. 15 от договора в размер на 0.3% на ден, но не
повече от 10 % от стойността на забавената дейност, претендирана в пълния й размер от
10%, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от предявяване на иска
– 09.03.2021 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се поддържа, че въз основа на проведена обществена поръчка, на
18.09.2015г. между страните е сключен договор № 380 с предмет: „Изграждане на футболно
игрище в спортно - рекреационен парк в ПИ 11538.2.27, ПИ 11538.5.51 и ПИ 11538.501.191,
гр. Свети Влас“, със стойност на възложената работа в размер на 1 914 283.35 лв. без ДДС.
Въз основа на направена преработка по време на строителството, поради необходимостта от
допълнителни дейности, е изготвена заменителна таблица на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ
и чл.2, ал.7 от договора, в която са посочени отпадналите СМР и новопредвидените по
проект и тяхната стойност, в резултат на което стойността на договора е намалена от 1 914
283.35 лв. без ДДС на 1 913 294.34 лв. без ДДС. Уговореният срок за изпълнение на
възложената работа е 90 календарни дни, считано от откриване на строителната площадка -
подписване на образец № 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., което е настъпило на 20.04.2018
год. Същият е изтекъл на 25.04.2019 г., след приспадане на периодите на спиране на
строителството, извършвано многократно с актове обр.10 от Наредба № 3 от 31.07.2003 год.,
поради наличие на обективни пречки. Въпреки окончателното възобновяване на
1
строителството с Акт образец 11 от 01.10.2019г., ответникът не е предприел каквито и да
било действия за изграждането на обекта, като в проведената между страните
кореспонденция се е позовал на обявеното извънредно положение и е заявил, че не е в
състояние да приключи възложената работа. Ищецът е изправна страна по договора, като по
силата на чл. 2, ал.3 е заплатил авансово 10 % от уговореното възнаграждение в размер на
229 714 лева на 26.04.2018г. и 90% от стойността на изпълнените СМР по издадените от
ответника фактури в периода 26.04.2018 г. - 26.02.2020 г., тъй като според чл.2, ал.3, изр.
последно от договора авансовата сума се приспада пропорционално при следващите
междинни плащания. Част от вземането по фактура **********/11.12.2019г. в размер на 32
129.44 лв. ищецът е заплатил по сметка на ТД на НАП Варна на 26.02.2020 г., въз основа на
запорно съобщение върху вземането на ответника и разпореждане за изпълнение от
25.02.2020г. на публичен изпълнител. Общата стойност на извършените от ответника СМР е
в размер на 1 185 076.26 лева без ДДС (л.80), формирани както следва: 1182712.76 лева без
ДДС (л.184) съгласно Протоколи за приемане №1/10.05.2018г., №2/16.01.2019г.,
№3/05.03.2019г., №4/25.04.2019г. и №5/11.12.2019г. и 2 363.50 лв. без ДДС съгласно акт
образец 10 от 20.08.2020 г., в който са констатирани извършени и неактувани СМР, които
ищецът признава за извършени и неплатени и прави изявление за приспадане от неусвоения
аванс. С писмо изх. № Н2 - УОП - 4397 - 001/27.08.2020 г., получено от ответника на
02.10.2020 г., договорът е прекратен на основание чл. 16, ал. 2, т. 1 поради виновно
неизпълнение на ответника. След прекратяване на договора ответникът дължи връщане на
отпаднало основание на неусвоения аванс от 84 952.29 лева, ведно с неустойка за забава по
чл. 15 от договора в размер на 0.3% на ден, но не повече от 10 % от стойността на забавената
дейност, като максималният размер на неустойката се акумулира при забава в размер на 34
дни. Тази забава е налице, тъй като считано от възобновяване на строителството на
01.10.2019 год. до датата на въвеждане на извънредното положение на 13.03.2020 год., което
е обективна пречка за извършване на СМР, са изминали повече от 150 дни, още повече, че
по време на извънредното положение ответникът вече е бил е в забава. Периодът на
забавата, за който се претендира неустойката, е от 25.04.2019г. до прекратяване на договора
на 02.10.2020г. По тези съображения се претендира пълният размер на уговорената
неустойка в размер на 10 % от стойността на неизвършената дейност, която се твърди да
възлиза на 728 218.08 лева.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по основание и
размер. Поддържа, че претенцията на ищеца следва да бъде намалена със сумата от 32
129,44 лева, тъй като дори само по признания на ищеца в исковата молба същата е платена
от страна на ответника и това се явява безспорно между страните. Излага, че извършените и
неактувани СМР се явяват на по-голяма стойност от твърдяната от ищеца и сами по себе си
изцяло покриват ищцовата претенция. Релевира възражение за неизпълнен договор, тъй като
част от извършените СМР са останали незаплатени от страна на ищеца. Тези, които са
останали неизпълнени, се явяват незначителна част и не могат да бъдат основание да
разваляне или прекратяване на договора. По договора съществуват реално извършени СМР,
за които по вътрешнодружествени причини не са съставяни протоколи за приемане на СМР
и не е издавана съответната фактура. Претенцията за неустойка се оспорва с твърдения за
неясен алгоритъм за изчисляването й и поради това, че не кореспондира с уговореното
между страните. Претенцията за лихва върху претендираната неустойка също се оспорва
като неоснователна поради нищожност на неустоечното задължение, а оттам и недължимост
на акцесорното задължение за законна лихва, а от друга страна поради недопустимост да се
начислява лихва за забава върху неустойка за забава.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба от ищеца, в
която се поддържа, че сумата от 32129.44 лева е заплатена от Община Несебър по сметка на
ТД на НАП Варна, вместо ответника по силата на наложен изпълнителен запор. Взискател
по изпълнителното дело не е Община Несебър, сумата не е изплатена в полза на Община
Несебър и това плащане не може да погаси задължение на ответника към Община Несебър.
2
Реално извършените СМР, като количество и стойност, са отразени в акт образец
10/20.08.2020 год. от Наредба № 3 от 31.07.2003 год., подписан и от ответника. Като
количества и стойност неизвършените СМР са отразени в протокол № 5/20.08.2020 год.,
колона последна, подписан само от ответника, с което е налице признание на факт от негова
страна. Твърдението за нищожност на клаузата за неустойка се оспорва като неоснователно.
Максималната неустойка е в размер на 10%, който размер е дори по - малък от размера на
законната лихва, която се формира от основният лихвен процент плюс 10 пункта.
В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК отговор на допълнителна искова молба
ответникът поддържа, че претенцията на ищеца следва да бъде намалена със сумата от
32129.44 лева, тъй като превеждането й от страна на ищеца в полза на трето лице, няма как
да касае отношенията между страните по спора, доколкото ответникът никога не е нареждал
на ищеца да превежда каквито и да било суми от негово име и за негова сметка в полза на
трети лица.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
По силата на сключен между страните Договор за обществена поръчка
380/18.09.2015г., Община Несебър е възложила на „Девня Трейд“ ООД изпълнението на
СМР с предмет: „Изграждане на футболно игрище и спортно-рекреационен парк в ПИ
11538.2.27, 11538.5.51 и ПИ 11538.501.191, гр.Свети Влас, Община Несебър“ срещу
възнаграждение в размер на 1914283.35 лева без ДДС в съответствие с приложените по делото
ценово предложение и количествено-стойностна сметка (л.84). Представена е по делото
заменителна таблица (л.61), с която договорените видове и количества СМР са изменени на
основание чл.154, ал.5 от ЗУТ и чл.2, ал.7 от договора, като са посочени отпадналите СМР и
новопредвидените по проект и тяхната стойност, в резултат на което стойността на договора
е намалена от 1 914 283.35 лв. без ДДС на 1 913 294.34 лв. без ДДС.
Съгласно чл.2, ал.3 от договора изпълнителят получава аванс в размер на 10% от
общата цена в срок от 30 дни след подписване на протокол обр.2 за откриване на строителна
площадка. Авансовата сума се приспада пропорционално при следващите плащания при
всеки акт за действително извършена работа. Според чл.2, ал.4 междинните плащания се
извършват в срок от 30 дни, считано от датата на подписване на двустранен протокол за
извършени СМР и представяне на оригинална фактура. Уговореното в чл.2, ал.3 от договора
авансово плащане в размер на 229714 лева с ДДС, представляващо 10% от стойността на
договора – 2297140.02 лева с ДДС, е заплатено на 26.04.2018г., видно от представеното
платежно нареждане въз основа на фактура №**********/23.04.2018г. (л.43-44).
В чл. 5 от договора е уговорен срок за изпълнение - 90 дни, считано от датата на
подписване на Протокол за откриване на строителна площадка. Същият е започнал да тече
на 20.04.2018г., видно от представения по делото препис от протокола, подписан от
представители на страните (л.15).
3
От представените по делото актове обр.10 и обр.11 (л.19-31) се установява, че
строителството на обекта е било спряно в следните периоди – от 10.05.2018г. до
07.01.2019г., от 16.01.2019г. до 19.02.2019г., от 25.04.2019г. до 01.10.2019г. След приспадане
на периодите на спиране на строителството, уговореният в чл.5 от договора 90 дневен срок е
изтекъл на 23.04.2019г.
Приети са като доказателства по делото двустранно подписани от страните
Протоколи обр.19 за извършените и актувани СМР, както следва: №1/10.05.2018г. (л.99 до
л.110) за СМР на стойност 166786.25 лева без ДДС; Протокол №2/16.01.2019г. (л.111 до
л.120) за СМР на стойност 250428.61 лева без ДДС; Протокол №3/06.03.2019г. (л. 121 до
л.129) за СМР на стойност 236315.78 лева без ДДС; Протокол №4/25.04.2019г. (л. 130 до
л.140) за СМР на стойност 437690.76 лева без ДДС и Протокол №5/11.12.2019г. (л.141 до
л.148) за СМР на стойност 91491.36 лева с ДДС, или общата стойност на актуваните СМР
възлиза на 1 182 712,76 лева без ДДС или 1419255.31 лева с ДДС.
Въз основа на съставените актове обр.19 са издадени и заплатени фактура
№**********/10.05.2018г. на стойност 180129.13 лева (л.45); фактура №**********/
16.01.2019г. на стойност 270462.90 лева (л.47); фактура №**********/06.03.2019г. на
стойност 255221.05 лева (л.51); фактура №**********/01.07.2019г. на стойност 472706.03
лева (л.54) и фактура №**********/11.12.2019г. на стойност 98810.66 лева (л.58),
представени по делото, ведно с платежните нареждания към тях, удостоверяващи заплащане
на фактурираните суми в общ размер на 1277329.80 лева.
Всички фактури са двустранно подписани от страните. Във всяка от фактурите като
основание за издаването й е посочен съответния протокол обр.19 и е приспаднат 10% от
аванса по фактура №1295/23.05.2018г. Респективно във всяко от платежните нареждания
основанието за плащането е посочено чрез индивидуализиране на съответната фактура и
договора за обществена поръчка, като сумите са преведени по сметка на ответника.
Единствено сумата по платежно нареждане от 26.02.2020г. (л.59) в размер на 32129.44 лева е
преведена по сметка на ТД на НАП Варна на основание запорно съобщение №С200003-119-
00027/25.02.2020г., като плащането е отнесено към фактура №**********/11.12.2019г.
Видно от представеното по делото запорно съобщение №С200003-119-00027/25.02.2020г.
(л.173), изпратено от ТД на НАП Варна до Община Несебър, във връзка с публично вземане,
по изпълнително дело №*********/2019г., с постановление изх. №С200003-022-
0011026/25.02.2020г. на старши публичен изпълнител, е наложен запор на вземането на
„Девня Трейд“ЕООД в общ размер на 98910.66 лева до размера от 32129.44 лева, като е
указано на третото задължено лице Община Несебър, че следва да внесе дължимата сума по
сметка на ТД на НАП Варна в тридневен срок от получаването на запорното съобщение на
основание чл.230, ал.4 от ДОПК. Представено е и Разпореждане за изпълнение на основание
чл.230, ал.4 от ДОПК изх.№ С200003-009-0002388/25.02.2020г. (л.175), с което на Община
Несебър е разпоредено в тридневен срок от получаването му да преведе сумата от 32129.44
лева по сметка на ТД на НАП Варна.
С писмо от 25.03.2020г. възложителят Община Несебър е приканил изпълнителя
„Девня Трейд“ ООД да поднови строителните работи на обекта. В отговор изпълнителят с
писмо от 09.04.2020г. заявява, че изпълнението ще се забави поради трудности по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на необходимите материали във
връзка с извънредното положение от 13.03.2020г. Повторна покана за реално изпълнение е
изпратена до изпълнителя на 01.06.2020г. с оглед отмяната на извънредното положение
считано от 13.05.2020г. В отговора от 10.08.2020г. изпълнителят заявява, че не е в състояние
да продължи строителството на обекта поради обективна невъзможност с оглед изпадането
му в сериозни финансови затруднения и свързания с тях кадрови дефицит.
С представения по делото акт обр.10 от 20.08.2020г. за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството във връзка с предстояща смяна на строителя по реда
на ЗУТ (л.31) са установени реално изпълнените от ответника строителни работи на обекта
съгласно Приложение №1 към протокола (л.149-162), съдържащо разбивка на изпълнени и
неизпълнени СМР по видове и количества, двустранно подписан от представители на
страните.
Данните от всички изготвени Актове обр.19 са обобщени в представения по делото
4
Протокол за приемане на извършени СМР №5/20.08.2020г. (л.228-230), едностранно
подписан от представител на ответника. Според извършената с него рекапитулация
изпълнените и актувани СМР са на стойност 1182712.76 лева без ДДС, извършените и
неактувани СМР са на стойност 2363.50 лева без ДДС, а неизпълнените СМР са на стойност
873861.68 лева с ДДС. Приспаднатият аванс е в размер на 118 271,28 лева без ДДС, а
неусвоеният аванс възлиза на 73157.06 лева без ДДС.
С уведомление от 27.08.2020г., получено от ответника на 02.10.2020г. (л.39-40),
ищецът възложител е отправил изявление за прекратяване на договора на основание чл.16,
ал.2, т. 1 от него, считано от датата на получаването му, поради неспазване на уговорения
срок, изтекъл на 23.04.2019г., както и искане за връщане на неусвоения аванс в размер на
84952.29 лева и заплащане на неустойка в размер на 98648.75 лева, представляваща 10% от
забавената дейност.
От заключението на допуснатата СТЕ се установява, че общата стойност на изпълнените
СМР по договора и заменителната таблица (актувани и неактувани) възлиза общо на 1 185 076.26 лева без
ДДС и на 1 422 091,51 лева с ДДС. Общата стойност на неизпълнените СМР по договора възлиза общо на
728 218,07 лева без ДДС и на 873 861.68 лева с ДДС. Общата стойност на обществената поръчка по
заменителната таблица възлиза на 1 913 294,34 лева без ДДС и на 2 295 953,21 лева с ДДС.
Неизпълнените СМР представляват 38,06% от всички възложени СМР. Стойността на
заплатените от възложителя СМР по Протокол №1/10.05.2018г., №2/16.01.2019г., Протокол
№3/06.03.2019г., №4/25.04,2019г. и №5/11.12.2019г. и издадените въз основа на тях фактури
№**********/10.05.2018г., №**********/16.01.2019г., №**********/06.03.2019г., фактура
№**********/ 01.07.2019г. и №**********/11.12.2019г., възлиза на 1 182 712,76 лева без
ДДС. От тях е приспаднат 10% аванс в размер на 118 271,28 лева без ДДС . Общата стойност
след приспадане на аванса е 1 064441,48 лева без ДДС и на 1 277 329,80 лева с
ДДС.Стойността на незаплатените от възложителя и изпълнени СМР възлиза на 2 363,50
лева без ДДС и на 2 836,20 лева с ДДС. Заплатеният аванс е в размер на 191 428,33 лева без
ДДС и на 229 714 лева с ДДС според фактура №**********/23.04.2018г. Приспаднатата част
от него след извършване на междинните плащания възлиза на 118 271,28 лева без ДДС и на
141 925,54 лева с ДДС. Неусвоеният аванс възлиза на 70 793,55 лева без ДДС (191 428,33
- 118 271,28 - 2 363,50) и на 84 952,26 лева с ДДС (229 714,00 - 141 925,54 - 2 836,20).
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен
съд, достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.
трето от ЗЗД в тежест на ищеца, съгласно въведените в чл.154, ал.1 от ГПК правила, е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден
договор за обществена поръчка с твърдяните параметри, че е изправна страна по него, т.е. че
е извършил уговорените авансово и междинни плащания, че е упражнил надлежно правото
си да развали договора с достигнало до ответника едностранно писмено изявление, че е
настъпила изискуемостта на задължението за връщане на даденото по договора и точния
размер на подлежащия на връщане неусвоен аванс. В тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил възложената работа в уговорения 90 дневен срок, че е изпълнил СМР в обем
надхвърлящ аванса и приемането им от възложителя без възражения, че неизпълнената част
е несъществена с оглед интереса на кредитора.
По делото не е налице спор и от представените писмени доказателства се установява,
че между страните е сключен валиден договор за изработка след проведена процедура по
обществена поръчка при параметри подробно индивидуализирани в количествено-
стойностна сметка и заменителна таблица, неразделна част от него.
За да се упражни правомерно правото на възложителя да развали договора, следва да
5
се докаже качеството му на изправна страна, неизпълнение на възложената работа, което е
съществено с оглед интереса на кредитора и отправяне на едностранно изявление за
разваляне на договора в изискуемата писмена форма. Специална хипотеза за разваляне на
договора е уговорена в чл.16, ал.2, т. 1 от него, според която възложителя може да прекрати
договора без предизвестие, когато изпълнителят забави изпълнението на някое от
задълженията си по договора с повече от 10 работни дни.
В разглеждания случай с факта на извършените авансово и междинни плащания,
ищецът е изпълнил основното си задължение като възложител по договора, поради което
има качеството на изправна страна. По отношение на втория елемент от фактическия състав
на развалянето, от представените по делото констативни протоколи безспорно се
установява, че липсва изпълнение в пълен обем на възложените дейности от страна на
ответника. В частта относно данните за неизпълнената част от възложените дейности,
същите се ползват с материална доказателствена сила, тъй като са подписани от ответника и
удостоверяват неизгодни за него факти. Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал
доказателства за изпълнени други СМР освен актуваните, още повече, че с оглед вида на
договора е необходима писмена форма за доказване. Неизпълнението не може да се
квалифицира като незначително с оглед интереса на кредитора, доколкото според
експертизата възлиза на повече от 1/3 от възложената работа. Налице е неизпълнение освен
в количествено и във времево отношение, доколкото уговореният 90 дневен срок е изтекъл
на 23.04.2019г. при съобразяване на периодите на спиране на строителството и преди
обявяване на извънредното положение в Република България считано от 13.03.2020г.
Следователно налице е очевидна забава в изпълнението, многократно надвишаваща
уговорения срок, поради което с изтичане на 10 дневния срок по чл.16, ал.2, т. 1 от договора
в полза на изправния кредитор е възникнало потестативното право да го развали без
предизвестие. Същото е надлежно упражнено с връчена на ответника писмена покана,
поради което с получаването й на 02.10.2020г. договорът се счита развален.
Установи се по делото, че ответникът е получил авансово плащане в размер на
229714 лева с ДДС, като от този аванс се приспада 10% при всяко следващо плащане.
Според неоспорената от страните експертиза към датата на прекратяване на договора
неусвоеният аванс възлиза на сумата от 84952.26 лева с ДДС, която сума се явява платена на
отпаднало правно основание и подлежи на връщане.
Изложеното обуславя извода за доказаност на предявеният иск с правно основание
чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД по основание и размер, поради което същият следва да бъде
уважен в цялост.
Не са налице основания за прихващане на вземането на ищеца с насрещно вземане на
ответника за сумата от 32129.44 лева, представляваща част от възнаграждение по процесния
договор по фактура №**********/11.12.2019г., тъй като видно от представените по делото
доказателства ищецът е изпълнил задължението си в тази част чрез погасяване на публични
задължения на ответника на основание чл.230, ал.4 от ДОПК вследствие на насочено срещу
него принудително изпълнение. При наложен изпълнителен запор третото задължено лице е
6
длъжно да изпълни в полза на публичния взискател, като по този начин се освобождава и от
задължението си към своя кредитор.
По предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно уговорена клауза за мораторна неустойка, нейния размер и периода на
забавата. В тежест на ответника е да установи твърдяните пороци на договорната клауза,
респективно наличието на основания за редуцирането й поради прекомерност.
Претендираната неустойка е уговорена в чл.15 от договора за обществена поръчка за
случаите на забавено изпълнение на работата в размер на 0.3% за всеки просрочен ден, но
не повече от 10 %, от стойността на забавената дейност. Размерът на неустойката е
определяем съгласно ясно разписан алгоритъм, като конкретната стойност на забавените
дейности подлежи на установяване с двустранно подписаните констативни протоколи,
съставяни в изпълнение на клаузите на чл.14 от договора. Не се констатира твърдяното от
ответника противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави, тъй като същата е
уговорена в обичаен за процесните обществени отношения размер, а ограничаването й с
краен предел, до който може нараства, е гаранция за недопускане неоснователно
обогатяване на кредитора. Други обезпечения на задължението не са предвидени. Размерът
на неустойката е обвързан само с неизпълнената част от възложената работа, а не с общата
стойност на договора, поради което е съизмерима с очакваните вреди от неизпълнението. От
друга страна времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло на волята
и на отговорността на неизправния длъжник. В този смисъл акумулирането на неустойка в
значителен размер е функция от продължително във времето и значително по обем
неизпълнение на длъжника, а не се дължи на заложена в договора завишена база за
формирането й. Налага се изводът, че уговорената неустойка, предвид естеството и размера
на задълженията, които обезпечава, изпълнява именно функцията възложена й от закона да
обезщети вреди от евентуалната забава на изпълнението и не е нищожна.
Забава на длъжника в случая е налице с оглед изложените по-горе съображения.
Началният момент на забавата е изтичането на предвидения в договора 90-дневен срок за
изпълнение, в случая на 23.04.2019г. По аргумент от ТР № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС
мораторна неустойка по развален договор се дължи докато същият е бил действащ, в случая
– до 02.10.2020г. По изложените съображения предявеният иск за заплащане на неустойка за
забава за периода 25.04.2019г. - 02.10.2020г., се явява доказан по основание. Процесният
период включва 526 дни забава. Стойността на неизвършените СМР е 728218.07 лева без
ДДС. Изчислена в размер на 0.3% на ден дължимата неустойка възлиза на 1149128.11 лева,
поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 72821.81 лева,
представляващ уговорения в договора максимален лимит от 10 % от стойността на
неизвършените СМР.
По аргумент от чл.309 от ТЗ прекомерността на неустойката не е основание за
редуцирането й в отношенията между търговци, поради което наведеното от ответника
възражение в тази насока се явява неоснователно.
С оглед правоувеличаващия ефект на предявяването на иска главниците следва да
7
бъдат присъдени ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 09.03.2021 г.
до окончателното изплащане. При положение, че е налице паричен дълг, макар и под
формата на неустойка, няма основание да се отрече възможността при неизпълнението му на
падежа, да се търси обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на допустимите
от законодателството предели. Доколкото неустойката е предвидена в самия договор,
очевидно е, че тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А
когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на
неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва.
Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма,
тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта на
неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а
задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за
неустойка.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 7115.96 лева,
изразяващи се в заплатена държавната такса (6310.96 лева), депозит за вещо лице (505 лева)
и юрисконсултско възнаграждение (300 лева).
На основание чл.77 от ГПК ответникът е останал задължен за разноски в размер на
105 лева, определен за довнасяне депозит за вещо лице, поради което същият следва да бъде
осъден да ги заплати по сметка на „Депозити и гаранции“ на ВОС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Девня Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 14, ет. 3, ап. 8, да заплати на Община Несебър
със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10 представлявана от
Кмета Николай Кирилов Димитров, сумата от 84 952.29 лева, представляваща подлежащо
на възстановяване авансово плащане, дължимо на отпаднало основание по сключен между
страните и развален договор за обществена поръчка № 380/18.09.2015 г., както и сумата от
72 821.80 лева, представляваща неустойка за забава за периода 25.04.2019г. - 02.10.2020г.,
уговорена в чл. 15 от договора в размер на 0.3% на ден, но не повече от 10 % от стойността
на забавената дейност, претендирана в пълния й размер от 10%, ведно със законната лихва
върху претендираните суми, считано от предявяване на иска – 09.03.2021 г., до
окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Девня Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 14, ет. 3, ап. 8, да заплати на Община Несебър
със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10 представлявана от
Кмета Николай Кирилов Димитров, сумата от 7115.96 лева, представляваща сторени в
8
производството съдебно деловодни разноски за първата инстанция, на основание чл.78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА „Девня Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 14, ет. 3, ап. 8, да заплати в полза на Варненски
окръжен съд, по сметка на „Депозити и гаранции“, сумата от 105 лева, представлява
определен за довнасяне депозит за вещо лице, на основание чл.77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9