Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.11.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 08 октомври 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 1177 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 01.11.2018г. подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред
Районен съд – Стара Загора за вземанията си към ответника А.Д.Д.. По
входираните
документи било образувано ЧГД № 5562/2018г. По посоченото
дело била издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради
което ищцовото дружество подавало настоящата искова молба на основание чл. 415,
ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ищцовото дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni
klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx
Съгласно
чл.94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия,
когато тези клиенти не се снабдявали от друг доставчик. До този момент
ответницата не упражнила правото си на промяна на доставчика на електроенергия.
А.Д.Д. като физическо лице имала качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а
от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и била присъединена на
ниво ниско напрежение, видно от представените по делото фактури.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обект на ответницата с ИТН 2037489, находящ се в гр Стара Загора, кв. Казански
№
7,
вх. А, ет. 2, ап. 3.
За А.Д.Д. бил открит клиентски номер **********
в качеството и на собственик, съгласно справка от Служба по вписванията.
Ответницата от своя страна, съгласно
чл.11, т.1 от общите условия, се задължила да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.
Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия
при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по
общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД доставило на обекта на А.Д.Д.
за периода 23.10.2017г. - 22.12.2017г. електроенергия на обща стойност 216, 74
лева, която до този момент не била заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената
главница ответницата дължала законна лихва в общ размер от 18,83 лева за
периода 12.12.2017г. - 31.10.2018г. Законна лихва за забава се дължало по всяка
една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване
на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в
същата.
Моли съда да постанови решение, с
което да установи съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към А.Д.Д., както следва: 216,74
лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 23.10.2017г. - 22.12.2017г.; 18,83 лева,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 12.12.2017г.-31.10.2018г.;
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.11.2018г., до
окончателното изплащане на задължението.
Моли
съда да им бъдат присъдени направените разноски, присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД
5562/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора на основание Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г. т.12.
Моли съда да им бъдат присъдени
направените по настоящото дело разноски, а именно държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановеният срок по делото е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата А.Д.Д., в
който счита, че исковата молба следвало да се остави без уважение, тъй като към
нея били приложени доказателства за две различни вземания, които не били
индивидуализирани в обстоятелствената част и в петитума. Не били
индивидулизирани и акцесорните вземания към тях. Законна лихва за забава се
дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата
до датата на образуване на настоящото производство, каквито данни не били
посочени в исковата молба.
Освен това счита, че така предявените
обективно съединени искове са допустими, но изцяло неоснователни, поради което
ги оспорва по основание и размер.
Твърди, че ищцовото дружество се
позовава на неравноправни клаузи от Общите условия, а именно възникнали
задължения за плащане от страна на потребителя, съгласно чл.11, т.1 без сключен
договор и без уведомление от страна на доставчика. В тази връзка е практиката
на ВКС, която задължавала съда да следи служебно за нищожност на клаузи в Общи условия и договори на доставчици,
поради неравноправност, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 23/07.07.2016г.
по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 232/05.01.2017г. по т.
д. № 2416/2015г. на ВКС, ТК, II т. Решение №188/15.12.2017 по дело № 2613/2016 на ВКС, ТК, II т.о. В посочените решения било
прието следното: Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато констатирал наличие
на такива обстоятелства, съдът,
разглеждащ делото по същество, бил длъжен, с оглед принципа за състезателност,
да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на
клаузата/те, като им дадял възможност да изразят становище и да
ангажирали доказателства.
В исковата молба Ищцовото дружество твърдяло,
че ответницата поела задължение да заплаща всички суми за потребената ел. енергия
в сроковете и по начините, определени в Общите условия, но не представяли доказателства,
че между страните възникнало облигационно отношение по силата на сключен
договор за доставка на ел. енергия.
По делото не били представени и доказателства,
че ищецът изпратил на ответницата приложените към исковата молба фактури.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения установителен
иск за съществуването на предявените вземания на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД към А.Д.Д., с произтичащите от това законни поледици.
След като
обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за
установено следното :
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 5562/2018г. по описа на Районен
съд - Стара Загора се установява, че на основание чл. 411 ал.3 ГПК, съдът е
издал заповед за изпълнение № 3216/05.11.2018г., с която е разпоредил длъжникът
А.Д.Д. да заплати на кредитора „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, сумата от 216,74
лв. – главница, представляваща неплатена цена за доставена електрическа енергия
за обект в гр.Стара Загора, кв.Казански
7, вх.А, ап.3 с ИТН 2037489 за периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г., сумата от 18,83 лв. – обезщетение за забава за
периода от 12.12.2017г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.11.2018г. до изплащането й, както и сумата от 75 лв. –
разноски по делото.
На основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвид връчване на заповедта при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК с разпореждане на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. В законоустановения срок по чл.415 ал.1 ГПК заявителят е предявил
иск за съществуване на вземането си, предмет на настоящото производство.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по
безспорен начин, че по силата на Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД,
влезли в сила на 27.06.2008г., ищецът е доставил на
ответника електрическа
енергия, за което е открит клиентски номер №**********, като за задължението на ответника за
периода от 23.10.2017г.
до 22.12.2017г. са издадени от ищеца фактури с номера:1*********/30.11.2017г.,1184026793/31.12.2017г. на обща стойност
от 216,74
лева.
Видно от справка по лице на Служба по
вписванията – Стара Загора, с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 106, том 38, от 2008г. А.Д.Д. е придобила правота на собственост върху
апартамент с площ от 77,250 кв.м., находящ се в гр.Стара Загора, кв.Казански №
7, вх.А, ет.2, ап.3
Според чл.11 т.1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД /в
сила на 27.06.2008г./, клиентът се е задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването
с електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в същите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni
klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx. По делото не се представиха доказателства
същият да е изпълнил това свое задължение, поради което същият дължи
заплащането на ползваната ел.енергия.
Съгласно чл.27, ал.1 от приетите с
Решение № ОУ-013 от 10.05.2008г. на ДКЕВР Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване АД е предвидено, че клиентът дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради забава в заплащане
на горепосочената главница ответницата дължи законна лихва в общ размер от
18,83 лева за периода 12.12.2017г. - 31.10.2018г., която беше изчислена
служебно от съда.
Ето защо, предявеният иск за установяване на вземането за главница в размер
на 216,74 лв. – главница, представляваща
неплатена цена за доставена електрическа енергия за обект в гр.Стара Загора, кв.Казански 7,
вх.А, ап.3 с ИТН 2037489 за периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г., за която са издадени от ищеца фактури с номера:1*********/30.11.2017г.,1184026793/31.12.2017г., сумата от 18,83 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.12.2017г. до 31.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2018г. до изплащането й се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП посочва, че
неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени
неизчерпателно хипотези на неравноправни клаузи.
При извършване преценка дали една клауза е неравноправна, следва да се
вземат предвид видът на стоката или услугата –предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи/чл.145 ,ал.1 от ЗЗП/.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално.Клаузите,които не са уговорени
индивидуално са дефинирани в чл.146, ал.2 от ЗЗП-клаузи изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Като пример за такива клаузи са посочени договорите, сключени
при общи условия.
Съдът счита, че посочената клауза на ОУ – чл.11 т.1 не води до
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, и не
попада в обхвата на чл.143 от ЗЗП, тъй като уговарянето на същата, респ.
упражняването на правата по нея не е недобросъвестно.
С оглед пълното уважаване на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от
исковете направените по делото и по ч.гр.д. № 5562/2018г. по описа на Районен
съд – Стара Загора разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител в размер на 450 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Д.Д. с ЕГН **********,***, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов, сумата от 216,74 лв. –
главница, представляваща неплатена цена за доставена електрическа енергия за обект в гр.Стара Загора, кв.Казански 7,
вх.А, ап.3 с ИТН 2037489 за периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г., за която са издадени от ищеца фактури с номера:1*********/30.11.2017г.,1184026793/31.12.2017г., сумата от 18,83 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.12.2017г. до 31.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2018г. до изплащането й, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с
п.а. против А.Д.Д., с п.а.
заповед № 3216/05.11.2018г.за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5562/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА
А.Д.Д. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов сумата от 450 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.
№ 5562/2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :