№ 6076
гр. С., 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110111635 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба, предявена от „Т С.“ ЕАД срещу М. М. И., по която
първоначално е образувано гр.д. № 11635/2023 г. по описа на СРС, 118-ти, към което
присъединено гр.д. 47021/2022 по описа на СРС, 148 състав, образувано по искова молба на
„Т С.“ ЕАД срещу М. И. Д. с ЕГН: **********, С. И. М. с ЕГН: ********** и Ц. И. М. с
ЕГН: **********.
Предявени са от „Т С.“ ЕАД, с ЕИК ****** и с адрес гр. С., ул. „Я“, № 23Б:
срещу М. И. Д. с ЕГН: **********, С. И. М. с ЕГН: ********** и Ц. И. М. с ЕГН:
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за по 41,09 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М
4, бл.466, вх.3, ет.5, ап.61, аб.№237492, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 31.08.2022 г. до изплащане на вземането и по 8,33 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 15.04.2022 г;
срещу М. М. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ж.к. М 4, бл.466, вх.3, ет.5, ап.61,
общ. С, обл. С.- град по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 163,79
BGN (сто шестдесет и три лева и 79 стотинки) - цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С., ж.к. М 4, бл.466, вх.3, ет.5, ап.61, аб.№237492, ведно със законна лихва депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.04.2022г. до изплащане на вземането за мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 15.04.2022 г. в размер на 41,63 BGN (четиридесет и
един лева и 63 стотинки), за вземанията за които е издадена Заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22803/2022 г. на СРС, 118-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателите
на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за
заплащане на главницата, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от особения представител на ответниците, с който исковете се оспорват като неоснователни
и недоказани. Релевира възражение за давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 22803/2022 г. по описа на СРС, 118-ти състав
заявителят е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответниците. Издадена е Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл .410 ГПК само срещу М. М И., а заявлението срещу М. И. Д., С.
И. М. и Ц. И. М. е отхвърлено, тъй като е установено, че нямат обичайно местопребиваване
в страната /пречка по чл. 411, ал.2, т. 4 ГПК за издаване на ЗИ/.
Исковете – установителни и осъдителни съгласно чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т.1 и т.3 ГПК
са предявени за вземанията, за които е депозирано заявлението и е била издадена ЗИ, респ.
отказано да бъде издадена такава.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
2
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Установява се от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 08.06.1992 г., че ИМИ и М. М. И. са придобили
собствеността върху недвижим имот, съставляващ апартамент №61 с адрес: гр. С., ж.к. М IV,
бл. 466, вх. 3. Видно от удостоверениe за наследници изх. № 17737/21.08.2019 г., изд. от С
община, район М ИМИ e починал и е оставил наследници по закон ответниците М. М. И. -
съпруга, М. И. Д. – дъщеря, С. И. М. – дъщеря и Ц. И. М. - дъщеря. Не се установяват
разпореждания с имота, поради което и съдът приема, че в рамките на процесния период
ответниците са били съсобственици на имота при квоти: за М. М. И. – 5/8 ид. ч., М. И. Д., С.
И. М. и Ц. И. М. – по 1/8 ид.ч. всяка.
Предвид посоченото, доказано е, че ответниците са били клиенти на ТЕ по смисъла на
чл.153 ЗЕ в рамките на процесния период в качеството им на съсобственици на имота. По
силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и топлопреносното
предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане, по отношение на
имот на адрес: гр. С., ж.к. М 4, бл.466, вх.3, ет.5, ап.61, аб.№237492
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
От приетите по делото писмени доказателства от третото лице помагач и заключение
на съдебно-техническата експертиза се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. стойността на ТЕ за имота е 329, 63 лева. Заключението на вещото лице е
пълно, обосновано и компетентно изготвено и съответства на останалия доказателствен
материал, като не е налице основание за поставяне под съмнение достигнатите от вещото
лице констатации и изводи. Поради това и съдът го кредитира изцяло.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и
изчислявано в съответствие с установените нормативни правила.
По тези съображения съдът намира за установено в производството, че в полза на
ищеца са възникнали вземания за стойност на топлинна енергия в претендираните от
ответниците размери, доколкото и пълният размер на претенцията за ТЕ е по-нисък от
установеният размер на вземането за ТЕ за имота.
По възражението за изтекла погасителна давност
С депозираното възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение на
3
паричните вземания, длъжниците, ответници в настоящото исково производство, са
релевирали своевременно възражение за давност, което следва да бъде разгледано с оглед
извода за възникване на вземания в полза на ищеца срещу ответниците.
При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага
извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111,
б ”в” ЗЗД, което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С.” EАД на клиенти в град С., приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска
съгласно чл. 422 ГПК – 29.04.2022 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл., а за останалите месечни
задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички
останали вземания за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. са дължими. При
съобразяване на заключението на вещото лице, съдът на основание чл. 162 ГПК определя
размера на непогасеното по давност вземане в размер на общо 185,13 лева. Според квотите
на ответниците в съособствеността непогасени са вземанията на ищеца за сума в размер на
115,71 лева срещу М. И. и за сума в размер на 23,14 лева от всяка от останалите ответници
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Т С.” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
4
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника
следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който
се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца.
По изложените мотиви исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
сторените разноски, съразмерно с уважената част от исковете спрямо всеки ответник.
Предвид посоченото ответницата М. И. следва да заплати разноски в размер на 126, 74 лева
за исковото и 26,40 лева за заповедното от общо сторените от ищеца за производството
срещу нея разноски. Всяка от останалите ответници следва да заплати по 122,02 лева
разноски
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. М. И. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ж.к. М 4, бл.466, вх.3, ет.5, ап.61, общ. С, обл. С.- град дължи на
„Т С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С., ул. Я, №23Б на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ сумата от 115,71 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., ж.к. М 4, бл.466, вх.3, ет.5, ап.61, аб.№237492, ведно със законна лихва
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.04.2022г. до изплащане на вземането, за
вземането за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 22803/2022 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за
стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 115,71 лева до пълния
предявен размер от 163, 79 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. и иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер 41,63 лева, за вземанията за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22803/2022 г. на
СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА М. И. Д. с ЕГН: **********, С. И. М. с ЕГН: ********** и Ц. И. М. с ЕГН:
**********, и трите с регистриран постоянен адрес: гр. С., ж.к. М 4, бл.466, вх.3, ет.5, ап.61
5
да заплатят на „Т С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С., ул. Я, №23Б на основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ по 23,14 лева всяка, която сума представлява вземане за цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М 4, бл.466, вх.3, ет.5, ап.61, аб.№237492, ведно със
законна лихва депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.04.2022г. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 23,14 лева до пълния предявен размер от 32,76 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер 8,33
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК М. М. И. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С., ж.к. М 4, бл.466, вх.3, ет.5, ап.61, общ. С, обл. С.- град да заплати на „Т С.“ ЕАД,
ЕИК ******, с адрес гр. С., ул. Я, №23Б сумата 126,74 лева – разноски за исковото
производство и сумата 26,40 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
22803/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК М. И. Д. с ЕГН: **********, С. И. М.
с ЕГН: ********** и Ц. И. М. с ЕГН: **********, и трите с регистриран постоянен адрес:
гр. С., ж.к. М 4, бл.466, вх.3, ет.5, ап.61 да заплатят на „Т С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр.
С., ул. Я, №23Б всяка по 122,02 лева – разноски за производството.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6