МОТИВИ към Присъда № 41 от 18.02.2013 год.,
постановена по НЧХД № 3402/2011 год. по описана Плевенски районен съд, ХІV-ти
нак. състав:
Съдебното
производство по делото е образувано по частна тъжба на И.Т.М. ***: 1.) И.И.И. с ЕГН **********; *.) Й.К.С. с ЕГН **********; *.)
Й.М.Г. с ЕГН ********** и 4.) И.Б.И. с ЕГН
**********, всички от с. Буковлък, Плевенска област за това, че на 12.10.2011г.
в гр. Плевен са причинили на И.Т.М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка
и страдание, довели до разстройство на здравето му, временно и неопасно за
живота - престъпление по чл. 130 ал.І вр. чл. 20 ал.І пр. І от НК.
С частната тъжба е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД срещу
подсъдимите с претенция да бъдат осъдени да заплати на тъжителя М. сума от 6
000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
непозволено увреждане, в резултат на престъплението по чл. 130 ал.І вр. чл. 20
ал.І пр. І от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
12.10.2011 год. до окончателното и изплащане. Тъжителят претендира и направените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание, тъжителят се явява лично и с
упълномощен процесуален представител – адвокат Ст. И. от ПлАК. Поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление от подсъдимите И., С.,
Г. и И. по чл. 130 ал.І вр. чл. 20 ал.І пр. І от НК . Взема становище лично и чрез защитника си, че същото е безспорно доказано
от обективна и субективна страна. Моли съда да постанови присъда, с която да
признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинения, като им бъде
наложено наказание в минимално предвидения от законодателя размер. Моли за
уважаване в пълен размер на предявения граждански иск и претенциите за разноски
по производството.
Подсъдимите се явява в съдебно заседание и се
защитават лично и със защитника си – адв. Л. П. от ПлАК. Не се признават за
виновни и се възползват от процесуалното си право да недават обяснения. Молят
да бъдат оправдани.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.И.И. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Й.К.С. е роден на *** г. в гр. Плевен, живее в с.
Буковлък обл. Плевен, българин, български гражданин, с основно образование, не
работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Й.М.Г. е роден на *** г. в гр. Плевен, живее в с.
Буковлък обл. Плевен, българин,
български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, не осъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият И.Б.И. е роден на *** г. в с. Буковлък, живее в
с. Буковлък обл. Плевен, българин, български гражданин, с основно образование,
не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Тъжителят и подсъдимите
живеели в с. Буковлък, Плевенска област и се познавали помежду си. На
21.10.2011 година тъжителят Т. със свои познати около 6-7 човека и подсъдимите И.И.,
Й.С., Й.Г. и И.И. със своя компания, включваща общо около 8 души посетили снек – бар „Изненада”, находящ се в
ж. к. „Дружба” в гр. Плевен. Така обособените компании се настанили на две
близки маси в заведението. С разрешение на управителката на заведението –
свидетелката Л.И.И., подсъдимият И.И.И. поканил в снек-бара певец със собствено
име *, на когото заплатил със собствени средства. Тъжителят И.Т.М. поискал да поръча музикален
поздрав за своята компания, но подсъдимият И.И. му казал, че ще трябва да плати
на изпълнителя за желаното изпълнение. По този повод между двете компании
възникнал спор, който първоначално започнал с размяна на реплики, които
останали неразбрани за персонала и другите гости на заведението, тъй като били
произнесени на цигански език, а впоследствие прераснал в масово сбиване и замеряне
с бутилки и посуда. В създалата се суматоха никой от присъстващите не възприел
какви конкретни действия и спрямо кого са били осъществени от подсъдимите,
респ. от членовете на двете участващи в спора компании. В резултат на
сбиването, подсъдимият Й.М.Г. паднал на земята и започнал да издава хъркащи
звуци. Работниците в заведението помислили, че умира, започнали да му правят
изкуствено дишане и масаж в областта на гърдите и незабавно уведомили СОТ и
Центъра по спешна медицинска помощ в гр. Плевен. Гостите на заведението се
изплашили и си тръгнали преди на място да пристигнат медицински екип на
ЦСМП-Плевен и служители на СОТ. На 14.11.2011 год. тъжителят И.Т.М. посетил
Катедра по СМД при МУ-Плевен, където съобщил, че на 12.10.2011 год. бил удрян със стъклени пепелници и шишета по
главата. Било му издадено медицинско удостоверение № 662/2011 год. от доц. Д-р
П. Л., в което било отразено, че при прегледа на лицето се установили: прорезни
рани по лицето, оток и кръвонасядане по лявото слепоочие и челото вляво, оток
на скулата вляво, оток и охлузна рана по носа. Посочено било, че уврежданията
са резултат на тъпи травми (отоците, кръвонасяданията и охлузната рана) и на
остър ръб или връх (прорезните рани) и отговарят да са причинени по начина, по
който съобщава, като са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно
за живота. В този смисъл е заключението на вещото лице по назначената и
изготвена в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена след анализ на ангажираните в хода на производството
доказателства.
Съдът приема с доверие
показанията на свидетелите Л.И.И., С.Б.И., *** и М.М.И., като логични,
убедителни и взаимно допълващи се. Свидетелите възпроизвеждат свои преки и
непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти.
Свидетелката Л.И. – управител
на снек-бар „Изненада”, находящ се в ж. к. „Дружба” в гр. Плевен твърди, че на
инкриминираната дата, местата в заведението били заети, като на две от масите,
намиращи се в близост една до друга се установили две компании – на тъжителя и
на подсъдимите, всяка от по 8-10 човека. Твърди още, че подсъдимият И.И.И.,
който бил редовен клиент поискал разрешение да покани на свои разноски певец,
който да създаде настроение на компанията му. Посочва, че след като му
разрешила той поканил лице със собствено име *, което изпълнявало музикални
желания на членовете на компанията на подсъдимите. Свидетелката И. възприела,
че по този повод между двете компании възникнал словесен конфликт, но не
разбрала какво конкретни реплики били разменени, тъй като били произнесени
предимно на цигански език, който тя не разбирала, но острият тон създавал
впечатление, че се карат. Единствено ясно чула думите на подсъдимия И.И.И.: „Добре,
нека да пее, защото аз съм го извикал и му плащам, а ако искате и вие на вас да
ви пее, платете си”. Твърди, че докато
била в обособеното кухненско помещение явно е настанала суматоха, тъй като
излязла от там видяла, че на земята лежи подсъдимият Й.М.Г. и издава хъркащи
звуци. Изплашила се, тъй като помислила, че последният умира. Незабавно
сигнализирала СОТ, работници от заведението започнали да правят изкуствено
дишане и масаж в областта на гърдите на подсъдимия Й.Г. и съобщили за случилото
се в ЦСМП-Плевен. На място пристигнал медицински екип и посредством линейка
подсъдимият Г. бил откаран в съответното здравно заведение. В този смисъл са и
показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Свидетелят С.Б.И.
твърди, че на инкриминраната дата е бил в снек-бар „Изненада” в гр. Плевен,
където изпълнявал трудовите си функции на „барман”, заедно със съпругата си –
свидетелката М.М.И., която работела като „сервитьор”. Твърди, че разбира
цигански език и чул, че членовете на компаниите на подсъдимите и на тъжителя си
разменят псувни. Възприел, че конфликтът бил предизвикан от компанията на
тъжителя по повод музиката, но тъй като бил зад бара нямал ясна видимост какви
конкретни действия били осъществени от всеки от подсъдимите. Посочва, че
подсъдимият Й.Г. паднал на земята в резултат на възникналото спречкване между
двете компании и бил откаран в ЦСМП. След конфликта в заведението имало счупени
чаши, бутилки, пепелници и стол, но не видял кой е причинил счупването им. В
показанията си свидетелят *** също твърди, че конфликтът между двете компании
възникнал по повод поръчване на музикални поздрави. Видял, че настъпило
сбиване, но бил употребил алкохол и в суматохата не възприел кой какви
конкретни действия е осъществил. Твърди, че лично възприел факта, че подсъдимият
Й.Г. е паднал на земята и бил припаднал, а от носа на тъжителя И.Т. течало
кръв. От показанията на свидетелката М.М.И. се установява също, че на
12.10.2011 година в снек-бар „Изненада” в гр. Плевен, където работела като
„сервитьор” имало побой. Твърди, че спречкването възникнало между две компании
– на подсъдимия и на тъжителя. Твърди, че членовете и на двете компании
участвали в сбиването, в резултат на което настъпил хаос, в който не можело да
се установи кой на кого нанася удари и кой какви предмети хвърля. Твърди, че
имало много ранени и кръв навсякъде. Видяла, че Й.Г. е паднал на земята и
извикала, че човекът е умрял, при което всички си тръгнали.
От приобщеното към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмено
доказателство – медицинско удостоверение № 662/2011 год., издадено от доц. Д-р П.Л.
се установява, че на 14.11.2011 год., тъжителят И.Т.М. посетил Катедра по СМД при МУ-Плевен,
където съобщил, че на 12.10.2011 год.
бил удрян със стъклени пепелници и шишета по главата. В същото е
отразено, че при прегледа на лицето се установили: прорезни рани по лицето,
оток и кръвонасядане по лявото слепоочие и челото вляво, оток на скулата вляво,
оток и охлузна рана по носа. Посочено било, че уврежданията са резултат на тъпи
травми (отоците, кръвонасяданията и охлузната рана) и на остър ръб или връх
(прорезните рани) и отговарят да са причинени по начина, по който съобщава,
като са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Съдът
приема с доверие заключението на вещото лице доц. д-р П.Л. по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза, като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните. Същото възпроизвежда
констатациите изложени в обсъденото по-горе медицинско удостоверение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимите И.И.И., Й.К.С., Й.М.Г. и И.Б.И. не са осъществили престъпния състав по чл. 130 ал.І вр. чл. 20 ал. І,
пр. І-во от НК, както от обективна,
така и субективна страна.
От събраните и обсъдени в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства не се установява, че 12.10.2011г. в гр.
Плевен подсъдимите И.И.И., Й.К.С., Й.М.Г. и
И.Б.И. са причинили на И.Т.М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, довели до разстройство на здравето му, временно и неопасно за живота
- престъпление по чл. 130 ал.І вр. чл. 20 ал.І пр. І от НК. Не се установи по
делото след анализ на събраните доказателства участие на подсъдимиите в осъществяване
на престъпния състав по чл. 130 ал. І НК във вр. с чл. 20, ал. І, пр. І-во от НК. Действително, установи се, че те са били на сочените в тъжбата дата и място
място и са участвали в конфликт, възникнал между членовете на тяхната компания
и членовете на компанията на подсъдимия, но нанесени удари от тяхна страна спрямо
тъжителя Т. не бяха доказани в процеса.
Доколкото доказването е функция на обвинението и
задължение на процесуалните субекти, които осъществяват тази функция (в
производствата от частен характер това е частният тъжител), то тези субекти, в
случая тъжителят е длъжен да докаже пред съда всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване – чл. 102 от НПК и в конкретния обем на обвинението, в
предели недопускащи никакво съмнение – чл. 303, ал. І и ІІ от НПК.
Съдът няма подобно задължение. Той е длъжен само
да констатира със съдебния си акт дали обвинителят е изпълнил в пълен обем
своите процесуални задължения по доказване на обвинението.
Поради липсата на такова доказване от страна на
частния тъжител, съдът намери, че не са налице предвидените в закона
предпоставки за постановяване на осъдителна присъда.
Ето защо предвид гореизложеното настоящият състав призна
подсъдимите 1.) И.И.И. с ЕГН **********; *.) Й.К.С.
с ЕГН **********; *.) Й.М.Г. с ЕГН **********
и 4.) И.Б.И. с ЕГН **********, всички от с. Буковлък, Плевенска област за
невиновни в това, че на 12.10.2011г. в гр. Плевен са причинили на И.Т.М. лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, довели до разстройство на
здравето му, временно и неопасно за живота - престъпление по чл. 130 ал.І вр.
чл. 20 ал.І пр. І от НК, като на основание чл. 304 от НПК ги оправда по така
повдигнатото обвинение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Приетият за съвместно разглеждане граждански иске срещу
подсъдимите И.И.И., Й.К.С., Й.М.Г. и И.Б.И.,
с претенция те да бъдат осъдени да заплатят на тъжителя И.Т.М. сума от 6 000
лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на престъплението по чл. 130, ал. І от НК, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 12.10.2011 год. намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. Съгласно правната норма, отразена в чл. 45, ал.1 от ЗЗД: “Всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. За ангажиране
отговорността за непозволено увреждане следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки: 1. противоправност на деянието, 2. вина, 3. вреда и 4.
причинна връзка между противоправното деяние и вредите. Предвид
обстоятелството, че в наказателното производство ответниците по гражданския иск
са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение, съдът приема, че не са
налице законоустановените условия за уважаване на исковата претенция.
Предвид гореизложеното, съдът отхвърли
като неоснователен предявеният и приет за съвместно разглеждане
граждански иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД срещу подсъдимите
И.И.И., Й.К.С.,
Й.М.Г. и И.Б.И., с претенция те да
бъдат осъдени да заплатят на тъжителя Т. сума от 6 000 лева - обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на
престъплението по чл. 130, ал. І вр. с чл. 20, ал. І, пр. І-во от НК, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 12.10.2011 год. до окончателното и
изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 190, ал.
І от НПК в тежест на тъжителя следва да се възложат разноските по делото в
размер на 240,00 лв. по сметка на РС-Плевен, представляващи държавна такса
върху разгледания граждански иск.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: