Решение по дело №4072/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 04.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                           Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 4072 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № 94281 от 18.04.2017 г. по гр. д. № 42112/2013 г., Софийски районен съд, ГО, 119 - и състав, е допуснал да се извърши съдебна делба между С.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д. М., родена на *** г., на дворно място с площ от 1 500 кв. м., находящо се в село Бяла река, област Велико Търново, представляващо парцел ІІ - 20 в квартал VII по плана на селото, при граници: улица, Т.М.Н., дере и наследници на П.И., заедно с построената в дворното място къща, състояща се от две стаи, вестибюл и антре, с площ от 60 кв. м. и селскостопански постройки, находящи се в западната половина на двора с площ от 40 кв. м., при квоти: ½ идеални части за С.П.М. и по ¼ идеални части за П.Д.М. и за Д. М..

     Със същото решение не е допуснат до делба апартамент № 5, находящ се на втори етаж в жилищна сграда блок ППП - 1, вх. В, построен върху държавна земя в квартал 71 на ул. „Девети септември“ в гр. Павликени, състоящ се от две спални, кухня, баня клозет, коридор, 2 ВШ и два балкона, със застроена площ от 54,28 кв. м., при съседи: от изток - апартамент на П.и Ф.Ф., от запад - стълбищна клетка, от север - двор, от юг - ул. „Девети септември“ и апартамент на М.и Р.Ц.с принадлежащо избено помещение № 8, със застроена площ от 05,64 кв. м. при съседи: от изток - двор, от запад - коридор, от север - мазе на Е.и В.Х.от юг - мазе на Н.М.П., както и 01,17 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с обща площ от 6 472 кв. м., при съседи: от изток - ул. „Васил Левски“, от запад - частен имот, от север - блок ППП - 1, квартал 73, от юг - ул. „Девети септември“.

   С решение № 183803 от 31.07.2017 г. по реда на чл. 250 ГПК е допълнено първоинстанционното решение, като е отхвърлен предявеният от С.П.М. против П.Д.М. и Д. М. иск за обявяване за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 18.06.1985 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103, том I, нот. дело № 200 от 1985 г., съставен от Павликенския районен съдия М.Д., с който договор К.С.М., починала на 11.10.2008 г., отстъпва веднага и безвъзмездно на сина си Д.П.М. собствеността на посочения по - горе апартамент № 5, находящ се на втори етаж в жилищна сграда блок ППП - 1, вх. В, построен върху държавна земя в квартал 71 на ул. „Девети септември“ в гр. Павликени, със застроена площ от 54,28 кв. м., с принадлежащо избено помещение № 8, със застроена площ от 05,64 кв. м., при посочени съседи, както и 01,17 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с обща площ от 6 472 кв. м., като неоснователен. Отхвърлен е и искът за намаляване на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на дарението и възстановяване на запазената част на С.П.М. от наследството на К.С.М., като неоснователен.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба (вх. № 5072800 от 15.05.2017 г.) от ищеца по делото С.П.М., чрез адвокат Е.К., против първоинстанционното решение в частта, с която не е допуснато извършването на делба на апартамент № 5. В жалбата се твърди, че решението е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано. Посочва се, че ищецът (въззивник) не е разполагал с доказателства, че към момента на подаване на исковата молба ответникът Д.М. е починал. Неправилно районният съд е приел, че искът е следвало да бъде предявен срещу ответниците, а не те да заместят баща си (първоначалния ответник) по делото. Оттук погрешен е и изводът, че последните са наследили дял от имуществото на баща си, но не са били призовани към наследяване на имуществото на баба си (К.С.М.) към момента на откриване на наследството й, съответно за да се уважи искането за намаляване на дарението, е необходимо ищецът да е приел наследството по опис, за което не са представени доказателства. Твърди се, че в нарушение на материалния закон съдът е отхвърлил иска по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението от 18.06.1985 г. Първоинстанционният съд не е отчел и анализирал доказателствата по делото във връзка с направеното възражение за недействителност на дарението, не е допуснал относими доказателства, а е възприел единствено заключението по изготвените експертизи. Не е съобразил обстоятелството, че към момента на извършване на дарствения акт ответникът не е пребивавал на територията на Република България и е бил чуждестранно лице по смисъла на чл. 5, ал. 2, б. „а“ ЗСВЦВК /отм./, съответно съдът е следвало да прецени налице ли са предпоставките на чл. 23 ЗСВЦВК /отм./. Предвид изложеното, се моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови допускането до делба на процесния апартамент № 5 при законни квоти, като приеме, че договорът за дарение от 1985 г. е недействителен, евентуално намали дарението на основание чл. 30 ЗН и възстанови запазената част от наследството на въззивника. Претендират се разноски.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена и въззивна жалба (вх. № 5135258 от 18.09.2017 г.)  от ищеца по делото С.П.М., чрез адвокат Е.К., против решение № 183803 от 31.07.2017 г., с което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено първоинстанционното решение. В жалбата се твърди, че решението е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, по подробно изложени съображения, аналогични на изложените в първоначалната въззивна жалба.  

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по делото - П.М. и Д. С., чрез адвокат М.М., с твърдения за неоснователност на въззивната жалба вх. № 5072800 от 15.05.2017 г. и искане същата да бъде оставена без уважение.

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по делото - П.М. и Д. С., чрез адвокат М.М., на въззивна жалба вх. № 5135258 от 18.09.2017 г.

     Първоинстанционното решение в частта, с която е допуснато извършването на делба на дворно място с площ от 1 500 кв. м., находящо се в село Бяла река, област Велико Търново, представляващо парцел ІІ - 20 в квартал VII по плана на селото, при граници: улица, Т.М.Н., дере и наследници на П.И., заедно с построената в дворното място къща, състояща се от две стаи, вестибюл и антре, с площ от 60 кв. м. и селскостопански постройки, находящи се в западната половина на двора с площ от 40 кв. м., при квоти: ½ идеални части за С.П.М. и по ¼ идеални части за П.Д.М. и за Д. М., не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

 

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

     Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Преди да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен състав съобрази следното:

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

     В конкретния случай исковото производство е образувано по предявен от С.П.М. срещу Д.П.М. иск за делба на следните имоти - апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. „*******, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет и две антрета, целият с площ от 89,25 кв. м., на третия етаж в жилищна сграда, с лице към ул. „Дунав“, етажна собственост „Еделвайс“, при съседи: ул. „Дунав“, наследници на С.Х., двор, Н.И.З., заедно с таванско помещение при съседи: Д.Д.Б.и Н.И.З., заедно с избено помещение при съседи: М.Х.П.и Т.И.Б., както и 235/5172 идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от 609 кв. м., представляващо парцел IV - 13 в кв. 516, местността „Центъра“ по плана на гр. София, при граници: С.Х., С.К., улица „Дунав“ и улица „Росица“; дворно място с площ от 1 500 кв. м., находящо се в село Бяла река, област Велико Търново, представляващо парцел ІІ - 20 в квартал VII по плана на селото, при граници: улица, Т.М.Н., дере и наследници на П.И., заедно с построената в дворното място къща, състояща се от две стаи, вестибюл и антре, с площ от 60 кв. м. и селскостопански постройки, находящи се в западната половина на двора с площ от 40 кв. м.; апартамент № 5, находящ се на втори етаж в жилищна сграда блок ППП - 1, вх. В, построен върху държавна земя в квартал 71 на ул. „Девети септември“ в гр. Павликени, състоящ се от две спални, кухня, баня клозет, коридор, 2 ВШ и два балкона, със застроена площ от 54,28 кв. м., при съседи: от изток - апартамент на П.и Ф.Ф., от запад - стълбищна клетка, от север - двор, от юг - ул. „Девети септември“ и апартамент на М.и Р.Ц.с принадлежащо избено помещение № 8, със застроена площ от 05,64 кв. м. при съседи: от изток - двор, от запад - коридор, от север - мазе на Е.и В.Х.от юг - мазе на Н.М.П., както и 1,17 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с обща площ от 6 472 кв. м., при съседи: от изток - ул. „Васил Левски“, от запад - частен имот, от север - блок ППП - 1, квартал 73, от юг - ул. „Девети септември“.

     В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответника са наследници по закон - синове на общата наследодатЕ.- К.С.М., починала на 11.10.2008 г. Посочва, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103 от 18.06.1985 г., том I, нот. дело № 200 от 1985 г., последната дарила на ответника Д.П.М. процесния апартамент № 5. Ищецът излага съображения, че извършеното дарение е недействително (с твърдения, че положеният в договора подпис не е на ответника, а в договора не е отразено подписването му да е станало чрез пълномощник), както и нарушава запазената му част от наследството на общата наследодатЕ.К.С.. С оглед изложеното претендира прогласяване недействителността на договора за дарение, евентуално, в случай, че се установи действителността на същия, намаляване на дарението и възстановяване на запазената част от наследството по реда на чл. 30 ЗН, както и допускане до делба на процесните недвижими имоти.

     Исковата молба е подадена пред Софийски районен съд на 08.10.2013 г.  

     С определение от 04.12.2015 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК, първоинстанционният съд е прекратил производството в частта относно апартамент № 11, поради оттегляне на иска за делба.

     Видно от представените по делото доказателства - справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. (л. 36) и удостоверение за наследници на Д.П.М., изх. № ЕС УН-964/ 12.05.2014 г. (л. 41), последният е починал на 03.08.2013 г., т. е. преди предявяване на иска за делба, за което е издаден Акт за смърт № 0060/ 30.01.2014 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците в настоящето производство Д. М. и П.М..

     След направено от ищеца искане, с разпореждане от 12.06.2014 г., районният съд е конституирал П.М. и Д. М. в правата на ответника и е разпоредил препис от исковата молба да им се връчи за становище.

     Същите са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК, с твърдения за основателност на предявения иск за делба на апартамент № 11 и на дворното място. По отношение искането за допускане на делба на апартамент № 5, ответниците излагат твърдения, че договорът за дарение е подписан от наследодателя им Д.М., поради което имотът не е съсобствен, а искът по чл. 30 ЗН е погасен по давност. Молят да бъдат включени в наследствената маса и други имоти, както и предявяват претенции по сметки.

     В съдебно заседание от 27.04.2015 г. производството е прекратено в частта относно описаните в отговора на исковата молба имоти на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска за делба.

     Въз основа на изложените от страните фактически обстоятелства и на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е уважил иска за допускане до делба на дворното място и е отхвърлил иска за делба на апартамент № 5. В мотивите си е приел, че процесният договор за дарение от 1985 г. не е нищожен, тъй като от експертното заключение по изготвената по делото съдебно - почеркова експертиза се установява, че бащата на ответниците Д.П.М. е положил лично подпис под договора.

     По отношение на иска за възстановяване на запазената част на ищеца С.М. по чл. 30 ЗН съдът е изложил съображения, че не е погасен по давност, доколкото давностният срок е изтекъл на 11.10.2013 г. - пет години след смъртта на общата наследодатЕ.К.С.М. на 11.10.2008 г., а искът е предявен на 08.10.2013 г. - няколко дни преди изтичането на срока. Счел е обаче, че искът е неоснователен, тъй като наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН са само призованите към наследяване (ТР № 1 от 04.02.2005 г. по тълк. д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай призовани да наследят К.С.М. към момента на откриване на наследството й са нейните синове: ищецът и покойният му брат (първоначалният ответник), но не и внуците й - П.М. и Д. М.. Действително ищецът първоначално е предявил иска против брат си. Същият обаче е починал още преди подаване на исковата молба - на 03.08.2013 г. и ответниците е следвало да бъдат конституирани в това качество още при предявяването на иска, а не да заместят баща си в делото. Последните са наследили дял от имуществото на баща си, но не са били призовани към наследяване на имуществото на баба си към момента на откриване на наследството й. Съдът е приел, че за да се уважи искането за намаляване на дарението е необходимо ищецът да приеме наследството по опис предвид чл. 30, ал. 2 , за да се защитят правата на наследниците на надарения. По делото ищецът не твърди и не представя доказателства, че е приел наследството по опис, поради което за него не е възникнало правото да иска намаляване на дарението поради липсата на елемент на основанието за възникване на правото. С оглед на тези съображения е направен извод, че процесният апартамент № 5 не е съсобствен между страните, а само между двамата ответници при равни квоти, които обаче не са поискали изрично допускането на делба на имота помежду им.

     Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение, както е решението, с което то е допълнено по реда на чл. 250 ГПК, са недопустими, тъй като при депозиране на исковата молба ответникът Д.П.М. е бил изгубил процесуалната си правоспособност поради смърт (чл. 27, ал. 1 ГПК). Аналогично на хипотезата, при която делото е разгледано по отношение на ненадлежна страна, постановеното решение изобщо не може да обвърже с последиците си несъществуващ правен субект, което е основание за обезсилване на съдебния акт (в този смисъл - решение № 138 от 01.11.2017 г. по гр. д. № 5225/2016 г. на ВКС, I г. о.).

     Съгласно разясненията на т. 2, ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

     В мотивите на тълкувателното решение е прието, че сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници.

       Поради изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че първоначалният ответник Д.П.М. е починал на 03.08.2013 г. - преди предявяване на иска за делба на 08.10.2013 г., а в неговите права са конституирани наследниците му - ответниците П.М. и Д. М., въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в обжалваната част на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, предвид правомощията на въззивната инстанция съгласно чл. 269 ГПК, а производството по делото да бъде  прекратено, без да се разглеждат доводите на въззивника за неправилност на изводите на районния съд по съществото на спора. На обезсилване подлежи и решението за допълване на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл. 250 ГПК, поради връзката между двете решения.

 

     По разноските:

 

     При този изход на правния спор на въззивника (ищец) разноски за въззивното производство не се дължат, въпреки направеното искане. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски при прекратяване на делото имат въззиваемите (ответници), които обаче не са направили искане за присъждане на разноски по делото и не са представили доказателства за сторени такива в производството пред първата и въззивната инстанции.

 

     По тези съображения и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

     ОБЕЗСИЛВА решение № 94281 от 18.04.2017 г., постановено по гр. д. № 42112/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 119 - и състав, в частта, с която не е допуснат до делба апартамент № 5, находящ се на втори етаж в жилищна сграда блок ППП - 1, вх. В, построен върху държавна земя в квартал 71 на ул. „Девети септември“ в гр. Павликени, състоящ се от две спални, кухня, баня клозет, коридор, 2 ВШ и два балкона, със застроена площ от 54,28 кв. м., при съседи: от изток - апартамент на П.и Ф.Ф., от запад - стълбищна клетка, от север - двор, от юг - ул. „Девети септември“ и апартамент на М.и Р.Ц.с принадлежащо избено помещение № 8, със застроена площ от 05,64 кв. м. при съседи: от изток - двор, от запад - коридор, от север - мазе на Е.и В.Х.от юг - мазе на Н.М.П., както и 01,17 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с обща площ от 6 472 кв. м., при съседи: от изток - ул. „Васил Левски“, от запад - частен имот, от север - блок ППП - 1, квартал 73, от юг - ул. „Девети септември“, и прекратява производството по делото в тази част.

     В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

     ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 183803 от 31.07.2017 г., постановено по гр. д. № 42112/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 119 - и състав.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.                               2.