О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 591 13.05.2019 град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..……граждански състав …………………………..
На тринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
търговско
дело №537 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по повод
исковата молба на „Тих труд Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, ул. „Янко Комитов“ № 16,
представлявано от управителя Иван Обретенов Червеняков, против Т.М. Тенев, ЕГН **********
с адрес ***, за осъждането му да заплати на дружеството сумата от
25 995,36 лева, представляваща недължимо платени суми на ответника за
възнаграждение за работата му като управител на дружеството и надвнесени суми
за осигурителни вноски за сметка на същото за периода от 01.01.2011 до
31.12.2015 г., разпределена по години както следва: за 2011 г. – общо сумата от
2833,84 лева, от която-2405,64 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение
като управител на дружеството и 428,20 лв. – надвнесена сума за осигурителни
вноски на ответника за сметка на дружеството; за 2012 г. – общо сумата от 1099,86
лева, от която – 933,68 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като
управител на дружеството и 166,18 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски
на ответника за сметка на дружеството; за 2013 г. – общо сумата от 5536,87
лева, от която – 4700,19 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като
управител на дружеството и 836,68 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски
на ответника за сметка на дружеството; за 2014 г. – общо сумата от 7952,86
лева, от която – 6751,11 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като
управител на дружеството и 1201,75 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски
на ответника за сметка на дружеството и за за 2015 г. – общо сумата от 8571,93
лева, от която – 7279,15 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като
управител на дружеството и 1292,78 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски
на ответника за сметка на дружеството, ведо със законната лихва върху сумата от
25 995,36 лева от дата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и сумата от 10668,95 лева, представляваща законната лихва
върху главницата от 25 995,36 лева, разпределена по години както следва:
за 2011 г. -1946,32 лв., законна лихва за забава върху главницата от 2833,84
лв. за периода от 31.12.2011 г. до дата на завеждане на исковата молба; за 2012
г. – 641,77 лв., законна лихва за забава върху главницата от 1099,86 лв. за
периода от 31.12.2012 г. до дата на завеждане на исковата молба; за 2013 г.
-2668,03 лв., законна лихва за забава върху главницата от 5536,87 лв. за
периода от 31.12.2013 г. до дата на завеждане на исковата молба; за 2014 г.
-3023,93 лв., законна лихва за забава върху главницата от 7952,86 лв. за
периода от 31.12.2014 г. до дата на завеждане на исковата молба и за 2015 г.
-2388,90 лв., законна лихва за забава върху главницата от 8571,93 лв. за
периода от 31.12.2015 г. до дата на завеждане на исковата молба
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор
в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В срока по закон, ответникът е депозирал
писмен отговор и е подал насрещна искова молба.
Отговора на ответника е изпратен на
ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба и
отговор на насрещната искова молба, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В предоставения двуседмичен срок по чл. 372
от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна
искова молба и отговор на предявения насрещен иск.
Същата е изпратена на ответника с оглед възможността
за подаване на допълнителен отговор и допълнителна насрещна искова молба. Такива
са подадени в законовия срок.
На ищеца е предоставена възможност за
допълнителен отговор на допълнителната насрещна искова молба, от която той се
възползвал в законоустановения срок.
При това положение съдът намира, че
книжата по делото са разменени редовно.
Претенцията е предявена съобразно
правилата за родова подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за
предявяването ѝ. С оглед на горното, претенцията следва да бъде
разгледана по реда на глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по
търговски спорове“.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че ответникът е бил
управител на „Тих труд - Бургас“ ЕООД за периода от 04.09.2003 до 13.01.2016
год., когато правоотношението с него било прекратено. Заявява се, че за
посочения период е действал трудов договор № 7/04.09.2003 г., както и
допълнителни споразумения с №№ 71/24.09.2008 г. и 29/24.07.2012 г. Съгласно посочените съглашения,
първоначално между страните било уговорено възнаграждение на ответника в размер
на 400 лева, което в последствие с горепосочените споразумения било увеличено
съответно на 550 лева и на 650 лева. Твърди се, че размера на уговореното
възнаграждение бил увеличаван едностранно от ответника без знанието и
съгласието на ищеца, което довело до причиняване на вреда на дружеството,
изразяваща се в заплащане на недължими суми за възнаграждение и на по – големи
осигурителни вноски. По тази причина със заповед № 4/12.01.2016 г., ищецът
уволнил дисциплинарно ответника /прекратил едностранно правоотношенията между
страните/. Посочената заповед за уволнение била обжалвана от ответника, но с
влязло в сила решение на съда претенцията му била отхвърлена, тъй като било
прието, че правоотношението между страните не е трудово, а мандатно такова
/възлагане на управление на търговско дружество/, поради което правилата на
Кодекса на труда са неприложими.
Заявява се, че след прекратяване на
правоотношението между страните, ищецът разпоредил извършването на финансова
инспекция на дружеството, управлявано от ответника, за периода от 01.07.2015 до
31.05.2017 год. Съгласно заключението на изготвения от инспектора доклад,
ответникът нанесъл щета на търговското дружество в претендирания с исковата
молба размер – общо 25 995,36 лева.
Посочва се, че управителният съвет на
СГБ е взел решение за завеждане на дело против ответника за причинените от него
имуществени вреди като управител на дружеството и за определяне на процесуален
представител на ищеца, с което били
изпълнени изискванията на на чл. 137, ал.1, т. 8 от ТЗ във вр. с чл. 145 ТЗ.
Представят се доказателства и се прави
искане за назначаване на експертиза, като са формулирани и конкретни въпроси.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който се заявява нередовност на исковата молба,
а претенцията се оспорва по същество.
Заявява се, че нередовността на исковата
молба произтича от липсата на посочване на кои конкретни дати, какви суми са
изплатени и надплатени на ответника по отделни пера. Счита за неясни
обстоятелствата, на които се основа иска, а именно дали ищецът претендира, че
ответникът се е обогатил неоснователно или претендира, ангажиране на
отговорността му по реда на чл. 145 от ТЗ. В тази връзка посочва, че в случай
на предявена претенция за неоснователно обогатяване, ищецът е длъжен да посочи
всяко конкретно деяние извършено от ответника, какви щети по вид и размер е
причинило то и кои обстоятелства обуславят причинно – следствената връзка между
него и твърдения вредоносен резултат. На следващо място счита, че ищецът следва
да посочи конкретно дали под дата на възникване на задължението има предвид
последния ден на съответната календарна година, или има предвид конкретния
момент на възникване на всяко твърдяно задължение.
По същество, предявените искове се
оспорват изцяло като по основание, така и по размер. Прави се възражение за
погасяване по давност на задълженията по главния иск, които са възникнали преди
11.10.2013 г., както и на задълженията по иска по чл. 86 от ЗЗД, възникнали
преди 11.10.2015 г.
Ответникът заявява, че не е получил нито
една стотинка без знанието, съгласието или одобрението на ищеца, както по
отношение на възнаграждението му, така и по отношение осигурителните му вноски.
Твърди се, че възнаграждението на ответника е било изменяно и увеличавано по
взаимно съгласие на двете страни, което
намирало израз в писмено одобрените от ответника щатни разписания на дружеството,
в които е посочен размерът на индивидуалната му месечна заплата за съответната
година, като всяко едно от тях било писмено съгласувано от председателя на СГБ.
По отношение на допълнителните възнаграждения се заявява, че те били определяни
въз основа на сложна система от формули, установена от СГБ, което било и
изрично предвидено в т. 7 от трудовия му договор от 04.09.2003 г. В тази връзка
на всяко тримесечие на ищцовото дружество бил изпращан формуляр за справка за
определяне на заплатата на управителя на „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас. Въпросната
справка бивала попълвана и подписвана от счетоводителя на ищцовото дружество,
след което – писмено одобрявана от председателя на СГБ, удостоверено с подписа
му.
Заявява се, че СГБ, в качеството си на
едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, е приемал и одобрявал за
целия исков период годишните му финансови отчети без резерви и забележки. Наред с това се
посочва, че ГФО били обект на одит от независими одитори и били заверявани от
тях, също без резерви и забележки. Независимите одитори не са констатирали
незаконосъобразност при формирането и изплащането на възнаграждението на
ответника, като управител на дружеството ищец. Посочва се също, че в изпълнение
на заповед № 140/16.07.2015 г. на председателя на СГБ, докато ответника все още
заемал длъжността управител на ищцовото дружество, била извършена финансова
инспекция на ищеца от сертифициран вътрешен одитор, в доклада на която не били
констатирани каквито и да е нарушения от страна на ответника, свързани с
формиране на размера на възнаграждението му или заплатените от страна на ищеца
осигурителни вноски върху този размер. В доклада се посочвало още, че
констатираните пропуски и несъответствия в производствения процес и във
финансово – счетоводното отразяване на стопанските операции, не са рискови и са
отстраними.
Ответникът
твърди, че отношенията му с ръководството на СГБ, започнали да се променят през
месец август 2015 г., когато отказал да изпълни устно разпореждане на
председателя на съюза и поискал писмено разпореждане на това. По същото време
съобщил, че желае да се пенсионира и поискал да му бъде изплатено обезщетение
за неползван отпуск, както и шест заплати, от което искане ръководството на СГБ
силно се подразнило. Била назначена нова финансова инспекция, възложена на
същия финансов одитор, за същия период, за който се отнасяла и предходната, но
с изначално зададени от ръководството резултати. Това довело до прекратяване на
правоотношенията между страните.
Изложени са твърдения за свършената през
годините работа от ответника, както в тази връзка се заявява, че след поемане
на управлението на ищцовото дружество е направил необходимото за погасяване на
натрупаните му задължения към „Лукойл“ АД и „ВиК“ ЕАД – Бургас. Осигурил
договори за извършване на шивашки услуги на ишлеме, с които осигурил работа не
само на предприятието в Бургас, но и на другите предприятия на СГБ в Ямбол,
Варна и Дупница. Подобрил организацията по отношение на персонала, чийто
възнаграждения били изплащани редовно. Осигурил приходи от наеми и проекти,
като по този начин осигурил заплащането на добавки към възнагражденията на
работниците. През целия период била налице тенденция на увеличаване на
приходите и реализиране на печалба, което дало възможност да бъдат изплащани
дивиденти на СГБ. Счита, че за периода, през който е бил управител на
дружеството е работил здраво, иновативно и отговорно, като е изпълнявал и функции,
които не са му били възложени, поради което е заслужил изплатените му
възнаграждения.
Изтъква се от правна страна, че не е
налице деяние, което да е причинило виновно или противоправно вреди на ищцовото
дружество. Разходите за възнаграждението му били съгласувани от СГБ в лицето на
неговите председатели. ГФО на дружеството са приемани без забележки от
управителния съвет на СГБ, кото никой от членовете му не е констатирал превишен
размер на изплатените на ответника възнаграждения. ГФО били заверявани от
независими одитори без резерви. Такива констатации липсват и в доклада на
извършената финансова инспекция през 2015 г. Предвид изложеното счита, че не е
ощетил ищцовото дружество, получавайки възнаграждения, формирано по начина,
описан в справките до СГБ.
При условията на евентуалност в случай, че
съдът уважи предявените искове, прави възражение за прихващане с насрещни своя
вземания за обезщетение за неспазване на срока на предизвестие при прекратяване
на правоотношението му с ищеца, и за обезщетение за неползвани платени неприсъствени дни по договора
за управление за периодите – 2006, 2007, 2008, 2009 и 2012 год.
Представят се доказателства и се правят
доказателствени искания.
Едновременно с подаване на отговор на
исковата молба, ответникът е подал и насрещен иск против ищеца, с който
претендира последният да бъде осъден да му заплати следните суми: сумата от
960,50 лева, представляваща дължимо обезщетение за неспазен срок на
предизвестие за прекратяване на договора за управление, ведно със сумата от
282,08 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 960,50 лв., считано от датата на прекратяване на
правоотношението - 13.01.2016 г. до
04.12.2018 г., както и законна лихва върху сумата от 960,50 лв., считано от
дата на подаване на насрещния иск – 04.12.2018 г. до пълното й изплащане;
сумата от 6 560 лева, представляваща дължимо обезщетение за неползвани
платени неприсъствени дни по договора за управление за периодите – 2006,
2007, 2008, 2009 и 2012 год., ведно със сумата от 1 926,58 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забавав размер на законната лихва върху
сумата от 6 560 лв., считано от датата на прекратяване на правоотношението
– 13.01.2016 г. до 04.12.2018 г. както и законна лихва върху сумата от
6 560 лв., считано от дата на подаване на насрещния иск – 04.12.2018 г. до
пълното й изплащане.
Ищецът по насрещния иск твърди, че между
него и ответното дружество е сключен договор, наименован трудов, по силата на
който за периода 04.09.2003г. – 13.01.2016 г. е изпълнявал длъжността управител
на „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас. Правоотношението било прекратено със заповед за
уволнение, считано от 13.01.2016 г., която била оспорена от ищеца по насрещния
иск, но оспорването било отхвърлено от съда с мотиви, че страните не са били
обвързани от трудово правоотношение, а от мандатно такова, поради което с
договора се урежда съдържанието не на трудова, а мандатна връзка.
Заявява, че с договора от 04.09.2003 г.
било уредено правото му на платен годишен отпуск, а със сключените по – късно
две допълнителни споразумения, освен правото на отпуск, била уредена и
възможността за едностранното прекратяване на отношенията между страните, но с тридесет дневно
предизвестие. Твърди, че ответното дружество прекратило договорните отношения
едностранно, но не спазило уговорката за срока на предизвестието, поради което
дължи обезщетение на ищеца в размер на основното му трудово възнаграждение през
месеца, предхождащ датата на прекратяването. Посочва, че през годините не е
ползвал полагащите му се платени неприсъствени дни, уточнени по години и брой,
поради което ответникът му дължи обезщетение на база размера на основното му възнаграждение по договора, предхождащ
датата на едностранното му прекратяване.
В срока по чл. 372 от ГПК, ищецът „Тих
труд“ ЕООД гр. Бургас е депозирал становище по отговора на исковата му молба, с
което заявява, че не счита претенцията
си за погасена по давност, тъй като в случая е приложима общата пет годишна
давност по чл. 110 от ЗЗД.
По отношение на направеното възражение
за прихващане, изразява становище за неговата неоснователност, поради това, че
не дължи претендираните от ответника обезщетения, тъй като в случая са
неприложими нормите на Кодекса на труда, а и в сключения между страните договор
от 04.09.2003 г. не е уговорено месечно
предизвестие в полза на управителя, при прекратяване на договора. Изтъква и
аргумента, че възражението за прихващане не може да се прави при условията на
евентуалност. В тази връзка сочи, че в случая предвид подаването на насрещен
иск, чийто последици са аналогични на възражението за прихващане, ответникът
Тенев трябва да избере един от двата способа за прихващане, но не може да ги
поддържа и двата при условията на евентуалност.
В срока по чл. по чл. 367 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск, с който последния се
оспорва като неоснователен.
Подчертава се, че отношенията между страните
са мандатни и нямат белезите на трудовоправни такива. В тази връзка счита, че Тих труд“ ЕООД гр.
Бургас не дължи обезщетение на бившия си управител, нито за неспазен срок на
предизвестието, нито за неползвани неплатени неприсъствени дни. По отношение на
претенцията за неползвани неплатени неприсъствени дни прави възражение за
погасяването й по давност.
В срока по чл. 372 от ГПК, ищецът по
насрещната искова молба е подал допълнителна искова молба, както и отговор на
становището на ищеца по отговора на основната искова молба.
С допълнителната искова молба по
насрещния иск ищецът заявява, че възражението за погасяване по давност на
претенциите му по предявения иск за обезщетение за неползвани неплатени
неприсъствени дни е неоснователно. В тази връзка посочва, че разпоредбата на
чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, допуска извършването на прихващане и с погасени по
давност вземания, като то може да се извърши както с насрещен иск, така и с
възражение.
Посочва се, че действително в договора
от 04.09.2003 г. не е предвидено условие за предизвестие за прекратяването му,
но това се дължало на факта, че той е сключен със срок от шест месеца. Заявява
се, че с допълнителните споразумения обаче към този договор е предвиден срок за
прекратяването му с едномесечно предизвестие, който не е спазен от страна на
дружеството. Независимо, че правоотношението между страните се разглеждало като
мандатно, изтъква се, че тази уговорка не е забранена от закона, поради което
те са длъжни да я спазват, като при празнота
в уредбата на договора за управление, следва по аналогия да се прилагат
разпоредбите на Кодекса на труда и гражданското законодателство. Подобни
съображения са развити и по отношение на претендираното обезщетение за
неползвани неплатени неприсъствени дни, като се изтъква, че в случая, от
значение е действителната обща воля на страните.
В отговора на становището на ищеца по
отговора на основната искова молба се излагат отново аргументите посочени в
допълнителната искова молба по насрещния иск като се допълва, че само при
евентуално неуспешно провеждане на насрещния иск, Тенев ще се възползва от
въведеното от него като евентуално възражение за прихващане. Направено е уточнение
на номерацията в отговора на исковата молба.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът по
насрещния иск е подал отговор на допълнителната искова молба, в който излага
аргументи, че по отношение на уговорката за едностранно прекратяване на
договора с тридесет дневно предизвестие, волята на страните е била тя да се
прилага, когато никоя от страните по договора няма вина за прекратяването му. В
конкретния случай прекратяването на правоотношението било извършено
незабавно с цел минимизиране на вредите,
причинени от Тенев в качеството му на управител на дружеството.
По предварителните въпроси, на основание
чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Съдът намира за неоснователни
твърденията на ответника за нередовност на исковата молба. С оглед предмета на
иска – търсене на имуществена отговорност от управителя за причинени на
дружеството вреди, претенцията на ищеца е конкретизирана в достатъчна степен,
относно размера на вредите и периода, в който са причинени, включително по години.
Налице е и обсъждане и препращане
към други документи, които са приложени
към исковата молба , съдържащи описание на твърдените вреди, включително по
размер и периоди. Не е налице и твърдяната от ответника неяснота във
фактическите твърдения на ищеца, видно от исковата молба те са ясни, пълни и логически свързани, не е налице
несъответствие между обстоятелствена част и петитума. От цялостното изложение на фактите в исковата
молба, се установява, че се цели да бъде ангажирана имуществената отговорност
на управителя по реда на чл. 145 от ТЗ, а не отговорността по чл. 55 ЗЗД. Не е
налице и твърдяната нередовност на исковата молба по отношение на претенцията
за размера на законната лихва за забава върху твърдените като изплатени на
ответника суми над договорените за възнаграждение и надвнесени суми за
осигуровки. Разминаването между петитума на исковата молба и направено
доказателствено искане не води до нередовност на исковата молба, с последната
ищецът ясно е заявил обема на търсената от него защита. При това положение
исковата молба е редовна в това отношение и отговаря на изискванията на закона като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.
Предявеният главен иск има своето правно
основание в чл.145 от ГПК за реализиране на имуществената отговорност на
управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди в размер на 25 995,36 лв., т.нар. “управленски
деликт“. Съдът намира предявената претенция за допустима: искът е родово подсъден
на настоящия съд и следва да бъде разгледан по реда на глава 32 от ГПК
„Търговски спорове“.
Предявеният насрещен иск има своето
правно основание в чл. 79, ал. 1, предл.трето от ЗЗД за обезщетение за неизпълнение на
поето договорно задължение. Същият е допустим и подлежи на съвместно
разглеждане с главния иск. На ищеца по насрещния иск следва да бъдат дадени
указания да уточни как е изчислено обезщетението за неползвани неприсъствени
дни.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените
твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже, че ответникът, като управител
на дружеството, е причинил щета, като по еднолично негово нареждане са му
изплащани възнаграждения и добавки в повече от полагащите му се, както и са
внесени осигурителни вноски, в по-голям от следващия се размер.
Ответникът носи тежестта да докаже
своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения,
включително, че разходите за възнаграждения, добавки и осигуровки, са били
съгласувани или одобрени от едноличния собственик на капитала – сдружение „Съюз
на глухите в България“.
Не следва да бъде приемано за
разглеждане направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане.
На ответника изрично е указано от съда
да заяви по какъв начин ще осъществява защитата си срещу иска – чрез
възражение за прихващане или чрез насрещен иск и той изрично е заявил, че
поддържа предявения насрещен иск. Възражението за прихващане не може да бъде
предявено в условията на евентуалност спрямо насрещния иск, предявен от същия
ответник, може да бъде предявено като евентуално само спрямо главния иск.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети представените с исковата молба, с допълнителната искова молба и
с отговора писмени доказателства.
Ответникът следва да бъде задължен да
представи оригинала на документа под № 1.6 /идентичен с документа посочен под
т. 8 от насрещната искова молба/ от отговора му на исковата молба, представен
като копие с частна заверка, поради направеното от ищеца искане по чл.183 от ГПК.
По
направеното искане на ищеца за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза
съдът намира, че следва да бъде конкретизиран въпрос № 3 относно началния
момент на възникване на задълженията за законна лихва, както и какви са
задълженията, върху които се претендира лихва за забава. По това искане, съдът ще се произнесе в
съдебно заседание, след като даде
възможност на ищеца да конкретизира въпроса си към вещото лице.
Относимо се явява искането на ответника
съдът да задължи ищцовото дружество да представи намиращи се у него документи,
а именно: утвърдените от управителя „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас и съгласувани с
подпис на председателя на СГБ и печат на СГБ щатни разписания на
длъжностите в „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас
за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. , както и всички справки за определяне на
заплатата на управителя „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас за периода 2011-2015 г.,
изготвени от Галя Стаменова – на длъжност ръководител ФСО, или друг служител на
посоченото дружество, утвърдени от председателя на СГБ с положен подпис на
председателя и печат на сдружението. В тази връзка към настоящия момент не
следва бъде уважено искането на ответника да бъде задължено третото,
неучастващо по делото лице сдружение „СГБ“ да представи горепосочените справки
за определяне на заплатата на управителя „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас за периода
2011-2015 г. По това искане съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след
като е изтекъл срока за представяне на посочените документи от ищеца.
Ще следва да бъдат уважени и исканията
на ответника да бъде задължено третото, неучаствощо по делото лице сдружение
„СГБ“ да представи документите посочени, в отговора на исковата молба в раздел
„Доказателствени искания“ т. 3.1, т.
3.3, т. 3.6 и т. 3.7, тъй като същите са
относими към предмета на спора и направените от ответника възражения. В тази
връзка на ответника следва да бъде указано да представи молба до третото,
неучастващо по делото лице сдружение „СГБ“
по реда на чл. 192 от ГПК.
Неоснователни са исканията на ответника,
посочени в т. 3.4, т. 3.5 и т. 3.8 в
раздел „Доказателствени искания“ в отговора на исковата молба, поради
неотносимостта на посочените доказателства към предмета на делото.
Не следва
да бъде уважено искането на ответника да бъде изискана и приложена Преписка вх.
№ 3854/2016 г. по описа на Районна прокуратура Бургас, тъй като за оспорванията
и твърденията на ответника, последният е ангажирал други преки доказателства,
които ще установят твърденията му.
Ответникът е поискал, за установяване на
твърдените от него факти в отговора на исковата молба и насрещната искова молба,
да бъдат разпитани
трима свидетели. Свидетелските показания са относими и допустими, но за
установяване на твърдените от ответника факти следва да бъде допуснат до разпит
един свидетел, на основание чл.159 ал.2 от ГПК, още повече, че значителна част
от фактическите твърдения на Тенев следва да бъдат доказани с писмени
доказателства. Ответникът следва да посочи имената и адрес за
призоваване на свидетеля в седмичен срок от връчване на съобщението.
Искането на ответника
за разпит на председателя на сдружение „СГБ“ Николай Нинов, по реда на чл. 176
вр. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът
намира за неоснователно, тъй като обстоятелствата, за които се иска да бъдат
дадени обясненията, се доказват със съответни документи.
По отношение на искането на ищеца по
насрещната искова молба за задължаване на ответника да представи документи, с
които да удостовери размера на възнаграждението му по мандатния договор за м. декември
2015 г., следва да му бъде указано да посочи конкретно какви доказателства следва
да бъдат представени от „Тих труд Бургас“ ЕООД.
Водим от горното, на основание чл.140,
вр.чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявения иск от „Тих
труд Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, ул. „Янко Комитов“ № 16, представлявано от управителя
Райна Минчева Иванова, против Т.М. Тенев, ЕГН ********** с адрес ***, за
осъждането му да заплати на дружеството сумата от 25 995,36 лева,
представляваща недължима платени суми на ответника за възнаграждение за
работата му като управител на дружеството и надвнесени суми за осигурителни
вноски за сметка на дружеството за периода от 01.01.2011 до 31.12.2015 г.,
разпределена по години както следва: за 2011 г. – общо сумата от 2833,84 лева,
от която-2405,64 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като управител
на дружеството и 428,20 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски на
ответника за сметка на дружеството; за 2012 г. – общо сумата от 1099,86 лева,
от която – 933,68 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като управител
на дружеството и 166,18 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски на
ответника за сметка на дружеството; за 2013 г. – общо сумата от 5536,87 лева,
от която – 4700,19 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като
управител на дружеството и 836,68 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски
на ответника за сметка на дружеството; за 2014 г. – общо сумата от 7952,86
лева, от която – 6751,11 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като
управител на дружеството и 1201,75 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски
на ответника за сметка на дружеството и за за 2015 г. – общо сумата от 8571,93
лева, от която – 7279,15 лв. – недължимо платена сума за възнаграждение като
управител на дружеството и 1292,78 лв. – надвнесена сума за осигурителни вноски
на ответника за сметка на дружеството, ведо със законната лихва върху сумата от
25 995,36 лева от дата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и сумата от 10668,95 лева, представляваща законната лихва
върху главницата от 25 995,36 лева, разпределена по години както следва:
за 2011 г. -1946,32 лв., законна лихва за забава върху главницата от 2833,84
лв. за периода от 31.12.2011 г. до дата на завеждане на исковата молба; за 2012
г. – 641,77 лв., законна лихва за забава върху главницата от 1099,86 лв. за
периода от 31.12.2012 г. до дата на завеждане на исковата молба; за 2013 г.
-2668,03 лв., законна лихва за забава върху главницата от 5536,87 лв. за
периода от 31.12.2013 г. до дата на завеждане на исковата молба; за 2014 г.
-3023,93 лв., законна лихва за забава върху главницата от 7952,86 лв. за
периода от 31.12.2014 г. до дата на завеждане на исковата молба и за 2015 г.
-2388,90 лв., законна лихва за забава върху главницата от 8571,93 лв. за
периода от 31.12.2015 г. до дата на завеждане на исковата молба
ПРИЕМА
за разглеждане предявения насрещен
иск от Т.М. Тенев, ЕГН ********** с
адрес *** против Тих труд Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, ул. „Янко Комитов“ № 16,
представлявано от управителя Райна Минчева Иванова, за осъждане на ответника да
му заплати следните суми: сумата от 960,50 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договора за управление,
ведно със сумата от 282,08 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 960,50 лв., считано от датата на
прекратяване на правоотношението -
13.01.2016 г. до 04.12.2018 г., както и законна лихва върху сумата от 960,50
лв., считано от дата на подаване на насрещния иск – 04.12.2018 г. до пълното й
изплащане; сумата от 6 560 лева, представляваща дължимо обезщетение за неползвани
платени неприсъствени дни по договора за управление за периодите – 2006,
2007, 2008, 2009 и 2012 год., ведно със сумата от 1 926,58 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забавав размер на законната лихва върху
сумата от 6 560 лв., считано от датата на прекратяване на правоотношението
– 13.01.2016 г. до 04.12.2018 г. както и законна лихва върху сумата от
6 560 лв., считано от дата на подаване на насрещния иск – 04.12.2018 г. до
пълното й изплащане.
УКАЗВА
на ищеца по насрещния иск Т.М. Тенев в
седмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за другата страна, да
уточни как е изчислен размера на обезщетението за неползвани неприсъствени дни.
ДОКЛАДВА
т.д.№537/2018 год. по описана на
Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да уточни задачата поставена под № 3 към
вещото лице, като посочи началния
момент на възникване на задълженията за законна лихва върху претендираните суми,
както и за какви суми се дължи това обезщетение.
ОБЯВЯВА
на страните, че по доказателственото
искане на ищеца за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза ще се произнесе в открито заседание, като
съобрази уточнението на въпросите към експертизата и след представяне на
поисканите от ответника и допуснати доказателства, посочени в т. 78 от раздел
„Доказателствени искания“ в отговора на
исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника Т. Тенев на основание
чл.183 от ГПК най – късно до първото по делото заседание да представи оригинала
на документа под № 1.6 от отговора на исковата молба /идентичен с документа
посочен под т. 8 от насрещната искова молба/ - справка за неизползван платен
годишен отпуск, като му указва, че при непредставяне на оригинал
доказателството ще бъде изключено от делото.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца на основание чл. 190 от ГПК в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи
утвърдените от управителя „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас и съгласувани с подпис на
председателя на СГБ и печат на СГБ щатни разписания на длъжностите в „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас за 2011, 2012,
2013, 2014 и 2015 г.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца на основание чл. 190 от ГПК в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи всички
справки за определяне на заплатата на управителя „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас за
периода 2011-2015 г., изготвени от Галя Стаменова – на длъжност ръководител
ФСО, или друг служител на посоченото дружество, утвърдени от председателя на
СГБ с положен подпис на председателя и печат на сдружението.
УКАЗВА на ответника, че по искането му да бъде задължено третото, неучастващо
по делото лице сдружение „СГБ“ да представи всички справки за определяне на
заплатата на управителя „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас за периода 2011-2015 г.,
изготвени от Галя Стаменова – на длъжност ръководител ФСО, или друг служител на
посоченото дружество, утвърдени от председателя на СГБ с положен подпис на
председателя и печат на сдружението, съдът ще се произнесе в съдебно заседание,
след изтичане на срока за представяне на посочените документи от ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА
третото, неучастващо по делото лице сдружение
„Съюз на глухите в България“, след представяне на молба по реда на чл. 192 от ГПК от ответника Т.М. Тенев, да представи:
-Система за определяне на заплатите на
управителите, приета с протокол № 4/13.06.2001 г., решение № 32 на ИБ на ЦС на
СГБ, както и самия протокол № 4/13.06.2001 г., самото решение № 32 на ИБ на ЦС
на СГБ, както и всички документи – протоколи, решения, методики и пр., с които
е извършено изменение на цитираните документи
в периода от 04.09.2003 г. до 13.01.2016 г.;
-
Вътрешни правила на сдружение „СГБ“ за взаимоотношенията с управителите на
търговски дружества, учредени от посоченото сдружение, действащи в периода от
04.09.2003 г. до 13.01.2016 г.;
- Доклад
на Веска Николова Василеваза извършена финансова инспекция на „Тих труд“ ЕООД
гр. Бургас № ЦФИ -1/2016;
- Цялото
досие на Т.М. Тенев по правоотношението му с „Тих труд“ ЕООД гр. Бургас
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да представи по делото молба по реда на чл. 192 от ГПК до третото,
неучастващо по делото лице сдружение „СГБ“, с искане за представяне на
намиращите се у него документи, посочени в отговора на исковата молба в раздел
„Доказателствени искания“ т. 3.1, т.
3.3, т. 3.6 и т. 3.7.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника
да бъде задължено третото, неучастващо по делото лице сдружение „СГБ“ да
представи документите, посочени в т. 3.4, т. 3.5 и т. 3.8 в раздел „Доказателствени искания“ в
отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да
бъде изискана и приложена Преписка вх. № 3854/2016 г. по описа на Районна
прокуратура Бургас.
ДОПУСКА един свидетел при режим на призоваване за
установяване на обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба и
насрещната искова молба.
УКАЗВА
на ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да посочи името и адрес за призоваване на
допуснатия до разпит свидетел.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника изслушване
на обяснения от председателя на сдружение „СГБ“ Николай Нинов, по реда на чл.
176 вр. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК.
УКАЗВА
на ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да посочи конкретно какви доказателства
следва да бъдат представени от „Тих труд Бургас“ ЕООД, с които да удостовери
размера на възнаграждението му по мандатния договор за м. декември 2015 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2019 год. от 15.40 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Определението да се съобщи на страните,
като на ищеца по насрещния иск се връчи и препис от допълнителния отговор на
допълнителната искова молба по насрещния иск.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: