Р Е Ш Е Н И Е
07.06.2021 г.
Номер 154 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на единадесети май 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия:: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 502 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията.
Н.Д.Н. ***, чрез процесуалния си представител адв. А., е подала жалба против Заповед № РД-00-29/12.01.2018 г. на Кмета на Община Кюстендил и поправена със Заповед № РД-00-113/06.02.2018 г. на Кмета на Община Кюстендил за поправка на очевидна фактическа грешка, с която на основание чл. 195 ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ е наредил в 3 месечен срок от влизане с сила на заповедта да бъде премахната от съсобствениците неподходящата по местоположение и разположение, съществуваща едноетажна паянтова жилищна сграда, находяща се в ПИ 41112.503.2386 и частично попадаща в общински терен по КККР на гр. Кюстендил, с административен адрес: ул.”Стара планина” № 3А, гр. Кюстендил, тъй като същата поради естествено износване и неподдържане от собствениците, е станала опасна за здравето и живота на собствениците и ползвателите, негодна е за използване и е застрашена от самосрутване, в интерес на сигурността, здравеопазването, чистотата и спокойствието на гражданите. При неизпълнение на заповедта строителните мероприятия да бъдат извършени принудително по реда, определен с Наредбата по чл. 196 ал. 5 от ЗУТ за принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на Община Кюстендил, приета с Решение № 31 от 31.08.2008 г. на ОС - Кюстендил. Изложени са доводи по същество такива за незаконосъобразност и необоснованост на административните актове. Прави се искане за отмяна на обжалваните заповеди, алтернативно да бъдат обявени за нищожни. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна – Кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител ст. юк. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото. Представя писмена защита по делото.
Заинтересованата страна Г.Д.Н. не изразява становище по подадената жалба.
Допусната и приета като доказателство по делото е и съдебно – техническа експертиза изготвена от в.л. арх. А.А., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което съдът ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
Едноетажна паянтова жилищна сграда, намираща се на административен адрес: гр. Кюстендил, ул. ”Стара планина ”№ 3А, изградена в ПИ с ид. 41112.503.2396 по кадакралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил е собственост на наследници на Райчо Д. Цеков – Г.Д.Н. и Н.Д.Н., съгласно нот. актове № 145, том І, дело № 326/1988 г. и № 74, том І, дело № 178/1989 г. и издадено удостоверение № КС от 16.11.2017 г., което не се оспорва от страните.
Кметът на Община Кюстендил със Заповед № РД-00-1091/12.12.2017 г. назначава комисия на основание чл. 196 ал. 1 от ЗУТ, със задача да се събере на 20.12.2017 г. горе, за да извърши оглед на място на съществуваща едноетажна паянтова сграда и да се произнесе с решение относно състоянието на гаража и необходимите ремонтни и възстановителни работи, както и обстоятелствата по чл. 195 ал. 6 от ЗУТ. В изпълнение на същата на 20.12.2017 г. комисията посещава обекта и в протокол приложен по делото констатира, че обект „Едноетажна паянтова жилищна сграда“ е неподходяща по местоположение и разположение, тъй като е разположена на намалени отстояния от съседните ПИ 41112.503.2469 и ПИ 41112.503.2385 и частично попада в общински терен, както и че поради естествено износване сградата е станала опасна за здравето и живота на собствениците и ползвателите, негодна е за използване, застрашена е от самосрутване и не може да се поправи или заздрави.Констатира, че в интерес на сигурността, здравеопазването, чистотата, хигиената и спокойствието на гражданите строежът следва да се премахне.
Във връзка с тези обстоятелства, установени от комисията и отразени в протокола, Кметът на Община Кюстендил издава Заповед № РД-00-29/12.01.2018 г., с която нарежда в 3 месечен срок от влизане в сила на заповедта да бъде премахнат от Г.Д.Н. и Н.Д.Н., съществуваща едноетажна паянтова жилищна сграда, находяща се в ПИ 41112.503.2386, частично попадаща в общински терен, с административен адрес: ул.”Стара планина” № 3А, гр. Кюстендил.
Със Заповед № РД-00-113/06.02.2018 г. Кметът на Община Кюстендил поправя очевидна фактическа грешка, касаеща № на ПИ, която се явява неразделна част от горецитираната заповед.
Издадените административни актове са съобщени на жалбоподателката съответно на 17.01.2018 г. и 30.03.2018 г., а жалбата е подадена на 09.08.2018 г.
По жалба на Н.Н. срещу горецитираните заповеди е било образувано адм. дело № 370/2018 г. по описа на АС – Кюстендил, което било прекратено, тъй като жалбата е била депозирана след изтичане на преклузивния 14 – дневен срок за съдебно оспорване по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ. Настоящето производство се развива, доколкото е направено искане за обявяване на административните актове за нищожни, като на основание чл. 149 ал. 5 от АПК същото се явява допустимо, тъй като е без ограничение във времето.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспорените административни актове за правилни и законосъобразни, постановени при липса на основания за нищожност, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще ги остави в сила, поради следните съображения:
Издадените заповеди от Кмета на Община Кюстендил не се явяват нищожни, кавито са изложените мотиви от процесуалния представител на жалбоподателката. Липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, кагато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред, така че по никакъв начин включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати /Решение № 8035/01.07.2008 г. на ВАС по адм. дело № 3988/2008 г., ІІ отд./.
Оспорената заповед и поравената такава са издадени от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на кмета на Община Кюстендил. От формална страна, атакуваните заповеди съдържат реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК. Обект на заповедите на Кмета на Община Кюстендил е сграда, която поради естественото износване и други обстоятелства, е станала опасна за здравето и живота на гражданите, застрашена е от самосрутване, поради което компетентен административен орган за издаване на такава заповед по чл. 195 ал. 6 т. 1 от ЗУТ, е именно Кметът на Община Кюстендил, а не на РДНСК – Югозападен район, каквито мотиви развива процесуалният представител на жалбоподателката. В този смисъл издадените заповеди не се явяват нищожни.
Заповедта е издадена след съставяне на констативен акт от служители на Община Кюстендил, като същият е връчен на адресата. Административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата, които се явяват релевантни за случая и се ползват с доказателствена сила за удостоверените в него факти, касаещи състоянието на процесната сграда.
С оглед на пълнота на изложението, съдът ще изложи и съображения по съществото на спора, като съдът счита, че оспорените административни актове са постановени и в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон.
Съгласно чл. 196 ал. 1 от ЗУТ състоянието на строежа и обстоятелствата по чл. 195 ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните страни. Нормата на чл. 196 ал. 2 от ЗУТ е императивна. Изслушването на заинтересуваните страни от комисията е част от задължителната процедура по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, която следва да бъде изпълнена, за да се издаде акт по чл. 195 ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. В конкретният случай е изпълнено задължението да се призоват и изслушат заинтересованите страни по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ преди вземането на решение за статута на обекта, тъй като не съществуват доказателства за противното – Н.Н. и съсобственика Г.Н. са били изслушани и са взети предвид възраженията им, така както е описано в обжалвания акт. Комисията се събира и съставя протокол, от който се установява, че строежът не отговаря на изискванията към строежите, регламентирани с разпоредбите на чл. 169 ал. 1 т. 1 и т. 4 от ЗУТ, като изрично сочи, че същияте е негоден за използване, застрашан е от самосрутване и създава условия за възникване на опасност за сигурността и спокойствието на гражданите, което го прави такъв по чл. 195 ал. 6 т. 1 от ЗУТ, поради което подлежи на премахване.
На следващо място, съдът счита, че обжалваната заповед е постановена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 195 ал. 5 от ЗУТ предвижда възможност кметът на общината да може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151 ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършват необходимите работи в интерес на сигулността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. От заключението на в.л. арх. А. се установява, че от комбинираната скица е видно, че част от околните в района постройки, една от които е процесната сграда с ид. 41112.503.2386.3, застъпва с 10 до 40 см. поземлен имот с ид. 41112.503.2468., който съгласно КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК София, представлява „второстепенна улица“, което потвърждава извода на административния орган.
Този извод на вещото лице е в унисон с изложеното в заповедта и протокола към нея. Административният орган е бил длъжен да изследва има ли възможност за поправяне или заздравяване на гараж и да извърши необходимите ремонтни и възстановителни работи и при наличие на такава възможност е следвало да постанови заповед по реда на чл. 195 ал. 4 от ЗУТ, с която да задължи собственикът да ги извърши в определен срок. Събарянето на обект е крайна мярка и се прилага само в случаите, когато за същият не може да се извършат необходимите работи в интерес на сигурността и спокойствието на гражданите. В случая обаче безспорно е установено, че сградата е необитаема, в лошо състояние, със силно изразени пукнатини по фасадата, дървените материали са изгнили и потенциалната опасност от самосрутване е голяма, като самата тя е негодна за ползване, поради силна амортизираност. В този смисъл, тъй като са били налице кумулативно определените по смисъла на чл. 195 ал. 5 от ЗУТ материални предпоставки за постановяване на атакуваната заповед, същата се явява и законосъобразна.
Що се отнася до това законна или не е постройката, дали е такава, явява ли се в този смисъл неподходяща по местоположение и разположение, не на последно място - приложим ли е чл. 225а от ЗУТ и т.н., е предмет на отделно производство и не променя изводът на съда, че издадената заповед и тази, с която е поправена, се явяват законосъобразни на посочените по – горе основания.
С оглед на изложените мотиви, обжалваните заповеди като законосъобразни, при липса на основания за нищожност, следва да бъдат оставени в сила.
С оглед изхода на спора по делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Н. *** срещу Заповед № РД-00-29/12.01.2018 г. на Кмета на Община Кюстендил и поправена със Заповед № РД-00-113/06.02.2018 г. на Кмета на Община Кюстендил, като същите се явяват законосъобразни и при липса на основания за обявяването им за нищожни.
ОСЪЖДА Н.Д.Н. ***, егн **********,***, пл. “Велбъжд” № 1, направените по делото съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: