Решение по дело №17437/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 797
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20185330117437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  797

гр. Пловдив, 04.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 03.02.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 17437 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу С.И.А. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищца сумата в размер на 535.75  лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 11.05.2016 г. до 08.02.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 25.50 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2016 г. до 31.01.2018  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.02.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед от 22.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2818/2018 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на ВиК услуги, в качеството си на собственик и ползвател на водоснабден имот, находящ се в ***.

Твърди се, че в ползвания от ответника имот има монтирани две измервателни устройства с номер в картотеката на ищеца *** и ***. По първият водомер е начисляван реален отчет до 08.01.2018 г. когато е връчено известие за нередовен водомер и след тази дата се е извършвало начисляване по Тарифа. По втория водомер през целия процесен период е извършван реален отчет на база показанията на измервателното устройство.

Твърди се, че претендираните суми не са заплатени от ответника, поради което дружеството ищец се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда правния му интерес да предяви настоящите искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска. Оспорва наличие на облигационно правоотношение между страните. Оспорва качеството потребите на ответника. Твърди се, че вземанията са погасени поради плащане. Прави се възражение, че в представените с исковата молба карнети липсват подписи за целия процесен период, поради което не могат да послужат като доказателство. Оспорва водомерът да е бил неизправен, липсват предписания в тази насока.  Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2818/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. 

  Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. Съгласно пар.1, т.1, б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребител на тези услуги е юридическо или физическо лице – собственик или ползвател на имоти в етажна собственост, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по пар.1, т.1 ЗРВКУ – наематели и ползватели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.

По делото липсват доказателства, които да удостоверяват качеството потребител на ответницата. Действително събрани са косвени доказателства, че ответницата има връзка с процесния имот. Видно от служебно изготвената по делото справка за настоящ и постоянен адрес на ответницата, същата има регистриран такъв в ***, считано от 1992 г., като настоящ и от 2002 г. като постоянен адрес. Това, обаче не е достатъчно да установи, че ответницата в процесния период е ползвала процесния имот.

Видно от становище на *** Отдел „РКП“ при ищеца /л.131/, партидата на процесния имот, заведена при ищеца, служебно е сменена на името на ответницата С.И.А., като не е ясно причината за това и защо точно на нея е заведена партидата при ищеца.

Не се установява, че имотът е ползван и бил собственост на наследодателя на ответницата И. С. П. /л.132/, което да обоснове, че след неговата смърт ответницата има наследствени права върху водоснабдения имот.

От изготвени справки в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив, липсват данни за собствеността върху процесния имот, който имот не е деклариран като собственост от конкретно лице.

Видно от представено по делото споразумение за разсрочване на задължение /л.18/, същото е подписано за дължими задължения към ищеца от страна на ответника С.И.А. за периода от 08.01.2002 г. до 15.10.2015 г. Това споразумение не е подписано от ответника, за да го ползва съдът като признание на неизгоден факт за ответницата, че същата ползва имота и е титуляр на партидата, а е подписано от М.Л.С., посочена като д. на ответницата, липсват доказателства за представителна власт на това лице. По делото се събраха данни, че в имота живее лицето М.Л.С., като не е установено каква е връзката й с ответника. Има данни, че за процесния период именно лицето М.Л.С. е била ползвател в имота, като се съпостави подписа положен в споразумението и подписа, положен в карнетите за процесния период, като може да се предположи, че подписите в карнетите са полагани от лицето, подписало споразумението. При липса на доказателства за собственост на процесния имот, учредено право на ползване, наемни правоотношение, то в случая е от значение, кой реално ползва имота. По делото не се установи през процесния период ответницата да е тази, която е била ползвател в имота.

При опит да бъде призована по делото за разпит М.Л.С., същата е търсена на процесния адрес, като на него е получила и съобщението лично /л.151/. Не се явява за разпит. При следващи опити да бъде призоваване, не е открита на адреса, като са събрани сведения от съседни, че същата живее на адреса, но не отваря на никого, за да не получава призовки /л.169/.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установи през процесния период ответницата С.И.А. да е била ползвател на предоставените от ищеца услуги в процесния имот за процесния период. Липсват каквито и да било данни, изходящи от ответника, че има задължения към ищеца – не е подавала заявление до ищеца за откриване на партида на нейно име, това е станало служебно от ищеца, не е подписвала споразумения с ищеца, не се установява тя да е подписвала карнетите за процесния период, за да се установи присъствие в него. Не се установява да е живяла в имота в процесния период. По делото са събрани данни, че друго лице живее и ползва имота – М.Л.С..

Предвид изложеното не се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответницата да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователност на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът е участвал в производството чрез особен представител и не е направил разноски в същото, поради което и такива не му се дължат.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу С.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове, за признаване за установено, че С.И.А., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 535.75  лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 11.05.2016 г. до 08.02.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 25.50 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2016 г. до 31.01.2018  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.02.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед от 22.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2818/2018 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ