Р Е Ш
Е Н И Е № 194
Гр. Пловдив, 21.11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на
тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Христо Симитчиев
с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа
докладваното от съдията Вера Иванова в.гр.д. № 494 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 116, постановено на 12.07.2019 г. по гр.д. 29/2019 г. на Окръжен съд – К., с което е
признато за установено по отношение на Д.Г.К., че Б.К.Н. и Н.М.Н. са
собственици на три недвижими имота в гр. К., както следва: (1) самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****************по КККР на гр. К., одобрени със
заповед № …/18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр.К., ул.“О.“*******, находящ
се в сграда № *, изградена в ПИ с идентификатор *************, с предназначение
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 120 кв.м., представляващ
първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с призем и тавански
етаж, представляващ самостоятелно жилище, състоящ се от коридор, кухненски
бокс, трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, килер, стълбище и две
тераси, при граници по схема: на същия етаж СОС с идентификатор
****************, под обекта СОС с идентификатори ****************,
*****************, *****************, над обекта СОС с идентификатор
*****************, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж
върху ПИ *************, съобразно документ за собственост целият с площ 455
кв.м., при граници на поземления имот: ПИ *************,
*************,*************, *************, *************; (2) самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***************** по КККР на гр. К., одобрени
със заповед № ../18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр. К., ул.“О.“****,
обект-приземен етаж, находящ се в сграда № 1, изградена в ПИ ************* с
предназначение за склад, брой нива на обекта 1, с площ 46,12 кв.м., а по
документ за собственост представляващ приземен етаж, включващ складово
помещение със светла площ 19,44 кв.м., складово помещение със светла площ 12,21
кв.м. и складово помещение със светла площ 14,47 кв.м. при граници по схема: на
същия етаж СОС с идентификатори *****************, *****************, под
обекта няма, над обекта СОС д идентификатори ****************** и
******************, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж
върху ПИ *************, съобразно документ за собственост целият с площ 455
кв.м. и (3) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************** по КККР
на гр. К., одобрени със заповед № …/18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр. К.,
ул.“О.“****, обект гараж-юг, находящ се в сграда №1, изградена в ПИ
************* с предназначение гараж в сграда, брой нива на обекта 1, с площ
15,08 кв.м., при граници по схема: на същия етаж СОС с идентификатори
*****************, *****************, под обекта няма, над обекта СОС с
идентификатор *****************, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на
строеж върху ПИ с идентификатор *************, осъден е Д.Г.К. да отстъпи
собствеността и предаде владението на Б.К.Н. и Н.М.Н. върху същите три
недвижими имота в гр. К., както следва: (1) самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****************по КККР на гр. К., одобрени със заповед №
…/18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр.К., ул.“О.“*******, находящ се в сграда
№ 1, изградена в ПИ с идентификатор *************, с предназначение жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 120 кв.м., представляващ първи
жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с призем и тавански етаж,
представляващ самостоятелно жилище, състоящ се от коридор, кухненски бокс,
трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, килер, стълбище и две тераси, при
граници по схема: на същия етаж СОС с идентификатор *****************, под
обекта СОС с идентификатори *****************, *****************,
*****************, над обекта СОС с идентификатор *****************, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и ведно със съответните
идеални части от отстъпеното право на строеж върху ПИ *************, съобразно
документ за собственост целият с площ 455 кв.м., при граници на поземления
имот: ПИ *************, *************,*************, ************,
*************; (2) самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****************по КККР на гр. К., одобрени със заповед № **/18.10.2006 г. на
ИД на АК, с адрес гр. К., ул.“О.“****, обект-приземен етаж, находящ се в сграда
№ 1, изградена в ПИ ************* с предназначение за склад, брой нива на
обекта 1, с площ 46,12 кв.м., а по документ за собственост представляващ
приземен етаж, включващ складово помещение със светла площ 19,44 кв.м.,
складово помещение със светла площ 12,21 кв.м. и складово помещение със светла
площ 14,47 кв.м. при граници по схема: на същия етаж СОС с идентификатори
*****************, *****************под обекта няма, над обекта СОС д
идентификатори *****************и ******************, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и ведно със съответните идеални части
от отстъпеното право на строеж върху ПИ *************, съобразно документ за
собственост целият с площ 455 кв.м. и (3) самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***************** по КККР на гр. К., одобрени със заповед №
**/18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр. К., ул.“О.“****, обект гараж-юг,
находящ се в сграда №1, изградена в ПИ ************* с предназначение гараж в
сграда, брой нива на обекта 1, с площ 15,08 кв.м., при граници по схема: на
същия етаж СОС с идентификатори *****************, *****************, под
обекта няма, над обекта СОС с идентификатор *****************, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и ведно със съответните
идеални части от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор
*************, както и е осъден Д.Г.К. да заплати на Б.К.Н. и Н.М.Н.
направените по делото разноски в размер на 3 647 лв. за платена ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят Д.Г.К. моли
решението да бъде отменено като недопустимо, евентуално неправилно, по
съображения, посочени в подадената на 5.08.2019 г. въззивна жалба, и да бъде
оставен искът без разглеждане като недопустим, евентуално, да бъде отхвърлен
предявеният от ищците ревандикационен иск като неоснователен. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като недопустим,
евентуално, като неоснователен. Не заявява искане за събиране на доказателства
в настоящото въззивно производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответниците по въззивната жалба
Б.К.Н. и Н.М.Н. молят тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения,
посочени в отговора, подаден на 29.08.2019 г. Като ищци в производството пред
окръжния съд предявяват иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено,
че те като съпрузи са собственици съгласно договор за покупко-продажба от
**********г. на описаните в исковата молба три недвижими имота в гр. К. и да
бъде осъден ответникът да им предаде собствеността и владението върху тях. Не
ангажират събиране на нови доказателства във въззивното производство.
Претендират за присъждане на разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Безспорно е между страните, видно
е и от представените от ищците в копия с исковата молба нотариален акт № **,
том *, рег. № ***, дело № 22/2018 г. на нотариус Л.Д.и удостоверение за сключен
граждански брак от **********г., че ищците Б.К.Н. и Н.М.Н. са придобили по
време на брака си, сключен на **********г., със сделката покупко-продажба,
сключена за купувач от Н. на **********г., посочените в исковата молба три
недвижими имота, находящи се в гр. К.. Безспорно е, видно е от същия нотариален
акт, че при сключването на тази сделка покупко-продажба продавачите З. Н.К., Г.
Н.К., М. Н. К. и Д. Н. К. са си запазили заедно и поотделно вещното право на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху трите недвижими имота. Безспорно е,
видно е и от приложеното гр.д. 839/2016 г. на РС-К., че тези четири лица и
ответникът Д.К. са постигнали съдебна спогодба в делбено производство, одобрена
от съда в съдебното заседание на 7.06.2017 г., по силата на която в дял на
четиримата са поставени първи жилищен етаж от жилищна сграда, приземен етаж и
гараж-юг, а в дял на Д.К. са поставени втори жилищен етаж от жилищната сграда,
тавански етаж и гараж-север, като четиримата съделители са осъдени да заплатят
на Д.К. за уравнение на дяловете сумата 51 385,51 лв. в осеммесечен срок,
считано от 7.06.2017 г. При сравнение на описанието на имотите по нотариалния
акт и по спогодбата се установява, че четиримата продавачи са прехвърлили със
сделката от **********г. на двамата ищци именно имотите, придобити от тях
четиримата със спогодбата в делбеното производство.
Твърдението на ищците, заявено в
исковата молба, е, че те са собственици на описаните в исковата молба три
недвижими имота, но ответникът Д.К. живее в тях и ги ползва, като категорично
отказва да ги допусне до имотите и да ги освободи от своето владение и
ползване. Твърдят още, че по силата на нотариалния акт те имат задължение да
осигурят правото на ползване върху тях на трети лица, но не са в състояние да
изпълнят това свое задължение поради отказа на ответника да им предаде
владението, което той осъществява еднолично и непрекъснато. Молят на основание
чл. 108 от ЗС да бъдат признати за собственици на имотите и да бъде осъден
ответникът да им отстъпи собствеността и предаде владението върху тях.
С отговора на исковата молба
ответникът възразява, на първо място, че искът е недопустим, тъй като за ищците
липсва правен интерес от осъждане на ответника да предаде владението върху
имотите поради това, че продавачите при сделката, с която ищците са придобили
имотите, са си запазили вещно право на пожизнено безвъзмездно ползване на
имотите и те имат законова възможност и механизми да защитят това свое
субективно абсолютно вещно право, например, чрез предявяване на иск по чл.
56,ал.1 във вр. с чл. 108 от ЗС. Заявява, че никой няма интерес да защитава
чуждо право, какъвто е случаят. Заявява, че ищците нямат правото да
осъществяват владение върху исковите имоти до смъртта на всеки един от
продавачите, които са ползватели на имотите. Заявява, че ако съдът осъди
ответника да предаде владението върху имотите на ищците, те не биха могли да
осъществят владение върху имотите, защото са „голи собственици“ и затова не е
налице задължителната положителна и абсолютна процесуална предпоставка правен
интерес за ищците. С отговора ответникът възразява, на второ място, че искът е
неоснователен. Изложени са съображения за нищожност на прехвърлителната сделка
поради абсолютна привидност и защото основанието за сключването на сделката не
е прехвърлянето на едно вещно право, а увреждането на ответника в качеството му
на кредитор на продавачите, които е заявено в съдебното заседание на окръжния
съд на 28.05.2019 г., че не се поддържат.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че ищците са собственици на процесните имоти, придобити
въз основа на договора за покупко-продажба и за запазване на правото на
ползване за четиримата прехвърлители, и като такива са активно легитимирани да
предявят иска по чл. 108 от ЗС срещу всяко лице, което държи или владее имота
без основание, респективно, предявеният иск е допустим, защото макар и
собственикът да не може да използва вещта, докато трае правото на ползване,
неговото право на собственост съществува, той може да се разпорежда валидно с
него, да го прехвърля, да го залага и пр., поради което ищците имат правен
интерес и са активно легитимирани да предявят процесния иск. Съдът приема въз
основа на събраните по делото гласни доказателства и от изявленията на
ответника по иска в съдебно заседание, че няма да допусне ищците и ползвателите
в процесните имоти, докато не му бъде платена сумата по постигнатата спогодба,
че ответникът държи без основание процесните имоти и отказва да ги предаде на
действителните собственици – ищците по делото. Затова съдът намира, че следва
да се признае за установено, че ищците са собственици на процесните имоти и да
бъде осъден ответникът да им предаде владението. Съдът посочва, че
обстоятелството, че ползвателите на процесните имоти дължат парична сума на
ответника по иска по силата на подписаната между тях спогодба, е без значение
за изхода на настоящия спор.
С подадената въззивна жалба
жалбоподателят твърди, на първо място, че е неправилен изводът на окръжния съд,
че предявеният ревандикационен иск е допустим. Заявява, че в отговора на
исковата молба е заявил възражение, че този иск за купувачите в случая е недопустим,
което възражение съдът не е обсъдил задълбочено и в цялост в съответствие с
конкретните обстоятелства, породили спора. Заявява, че окръжният съд е изложил
становище, което е пренесено от решение по дело на друг съд, без да съпостави
обстоятелствата по двата случая, а така пренесените правни изводи не
съответстват на правното положение в настоящия спор. Твърди, че в случая
активна процесуална легитимация е налице за ползвателите, в чиято полза е
учредено правото на ползване, а не за купувачите, притежатели на „гола
собственост“, каквито са ищците в настоящия процес. Твърди, че права на ищците
не са нарушени в процесния случай. Заявява, че отстъпване владението на имота в
полза на собствениците в случая нарушава вече учреденото ограниченото вещно право
на ползване и е основание за завеждане на иск от ползвателите против
собствениците. Заявява, че ползвателите имат собствено правно основание да
бранят учреденото им вещно право на ползване, което лишава ищците по процесното
дело от правен интерес да предявят ревандикационен иск. Посочва, че е
недопустимо да се търси защита на чужди права и интереси, освен в предвидените
от закона случаи, между които не се намира настоящият спор. На второ място,
жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, тъй
като направените от съда изводи не кореспондират на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Твърди, че съдът необосновано е приел
жалбоподателят да владее спорните имоти. Посочва, че този извод съдът е
обосновал със свидетелските показания на З. К., един от ползвателите на имота,
който твърди, че той самият е правил опити да се въведе във владение на
имотите, но не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си.
Посочва, и че З. К. е лице, заинтересувано от изхода на спора, което
обстоятелство съдът не е взел предвид и е дал вяра на показанията му. Твърди,
че е необоснован и противоречащ на житейската и правна логика фактическият
извод на съда, че ответникът е отказал да допусне ползвателите на жилището,
конкретно един, само разпитания по делото свидетел З. К., което обстоятелство в
хода на делото също не е доказано. Посочва, че по делото са приобщени писмени
доказателства, от които се установява, че ползвателите на имота дължат на
ответника неизплатени суми за уравнение на дяловете по одобрената от съда
спогодба при извършената делба на имота. Посочва, че в съдебно заседание на
въпрос към ответника „Ще ги допусне ли в имота, ако му заплатят дължимите
суми“, ответникът отговаря, че ще ги допусне и съдът приема този отговор за
потвърждение, че той действително държи имота и неоснователно не ги допуска,
без да прецени мотивите му за този отговор, неговата грамотност и възраст.
Счита, че необосновано съдът приема, че са налице опити за достъп до процесните
имоти от ищците, като липсват представени доказателства в тази насока
(нотариална покана или друг вид убедително доказани действия).
С отговора на въззивната жалба
ответниците заявяват, на първо място, че на твърдението на жалбоподателя за
недопустимост на предявения иск съдът е отговорил аргументирано и
законосъобразно. Посочва се, че ищците по делото, притежавайки т.нар „гола
собственост“ върху процесните имоти, защитават основателно своите интереси на
собственици и следва да се приеме, че те разполагат с ревандикационния иск по
чл. 108 от ЗС, за да защитават правото си на собственост. Посочва се, че
правото на собственост е абсолютно субективно право и включва в своето
съдържание три елемента – право на ползване, право на владеене и право на
разпореждане. Посочва се, че правото на ползване на други лица е ограничено
вещно право и то не отнема правото на ползване на собственика, а той не може да
го реализира спрямо ползвателя. Твърди се, че ако ползвателят не осъществява
правото си на ползване, собственикът може да си потърси владението,
респективно, държането от трети лица и именно той е легитимиран да потърси
защита на собствеността си. Заявява се, че ако ползвателят бездейства,
собственикът има право на самостоятелна защита на правото си на собственост
спрямо трети лица. Посочва се, че съгласно специалната разпоредба на чл. 58 от
ЗС ползвателят е длъжен веднага да уведоми собственика за всяко посегателство
върху вещта, а най-същественото посегателство върху вещта е нейното завладяване
от трети лица. Посочва се, че ако вещта е отнета от трети лица, ползвателят е
длъжен да уведоми собственика, който може да търси вещта от тези трети лица, а ползвателят не е длъжен
само той да търси вещта от трети лица. В отговора ответниците по жалбата възразяват,
на второ място, че всички съществени изводи на окръжния съд са обосновани.
Относно оплакването да не е доказано, че ответникът-жалбоподател владее
процесните имоти и че отказва да ги предаде на ищците, тъй като свидетелските
показания на свидетеля З. К. не били достатъчни в тази насока, се посочва, че
при липса на други гласни доказателства, а и писмени такива, които да са в
противоречие с показанията на този свидетел, би следвало съдът да кредитира
напълно тези показания, което правилно съдът е и направил. Посочва се, че по
въпроса за владението, респективно, държането на процесните имоти и дали
ответникът отказва да ги предаде на ищците, има и други доказателства по
делото. Посочва се, че ответникът категорично заявява в съдебно заседание, че
няма да допусне ищците до процесните имоти и че няма да им даде ключ, бил казал
на ЧСИ да не допуска ищците до имотите. Посочва се, че ответникът фактически
признава, че държи процесните имоти и отказва да ги предаде на ищците, както и
на ползвателите им.
Съгласно разпоредбата на чл. 108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. В случая обстоятелството, че двамата ищци
са собствениците на процесните имоти, се установява от представените с исковата
молба в копия нотариален акт за сключената на **********г. сделка
покупко-продажба и удостоверение за сключен граждански брак. От страна на
ответника с отговора на исковата молба е заявено, че ищците не са
действителните собственици на процесните имоти, защото извършената прехвърлителна
сделка се явява нищожна поради абсолютна привидност и защото основанието за
нейното сключване не е прехвърлянето на едно вещно право, а увреждането на
ответника в качеството му на кредитор на продавачите. В първото по делото
съдебно заседание на окръжния съд на 28.05.2019 г. обаче от страна на ответника
е заявено изрично, че не поддържа искането за прогласяване нищожност на
прехвърлителната сделка поради абсолютна привидност, както и не се поддържа, че
основанието за сключване на посочената сделка не е било прехвърляне на вещно
право, а увреждане на ответника в качеството му на кредитор на продавачите. При
тези обстоятелства не се установява от страна на ответника да е оспорвано
твърдението на ищците, че те са собствениците на имота към датата на подаването
на исковата молба. Поддържа се, включително и във въззивната жалба, заявеното в
отговора възражение, че искът е недопустим, защото, както изрично е заявено в
отговора, „към настоящия момент собствениците на имота, ищците в настоящото
производство, нямат правен интерес от предявяването на иск по чл. 108 от ЗС“.
Заявеното от ответника с отговора правно становище е, че ищците нямат правен
интерес да защитават чуждо право, защото те са учредили на четиримата
прехвърлители вещното право на ползване, пожизнено и безвъзмездно, върху
процесните недвижими имоти. От представения от ищците нотариален акт е видно,
че действително при сключването на сделката в полза на четиримата продавачи от
двамата купувачи, сега ищци по делото, е учредено вещно право на ползване пожизнено
и безвъзмездно, заедно и поотделно за тях четиримата върху процесните недвижими
имоти. Установява се следователно, че ищците са носители на вещното право на
собственост върху процесните имоти, но без да могат да реализират правомощието
ползване на имотите. Според жалбоподателя те не са активно легитимирани да
предявят ревандикационния иск, защото защитата за тях е безпредметна, доколкото
само носителите на правото на ползване могат и имат интерес да защитават това
свое ограничено вещно право. Това становище е неправилно. Правото на
собственост е абсолютно вещно право и може да бъде защитавано именно от неговия
носител и именно с иска по чл. 108 от ЗС. Включително когато собственикът се е
лишил от правомощието ползване на своя имот, защото е учредил на друго лице
вещно право на ползване върху този имот, той остава носител на правото на
собственост и това право му дава и правомощието именно той да го защитава от
всяко неоснователно действие, което го ограничава, смущава, свързано е с
посегателства върху имота. Затова ищците са легитимирани да защитават правото
си на собственост в обема, в който го притежават, съответно, те имат правен
интерес да търсят защита с предявения от тях иск по чл. 108 от ЗС, както
правилно е приел и окръжният съд. Възражението на жалбоподателя, поддържано и
във въззивната жалба, за недопустимост на иска като предявен от собствениците
на имота след учреденото от тях на други лица вещно право на ползване, е
следователно неоснователно. В случая следва да се отбележи и обстоятелството,
по което не се спори, че ползвателите не реализират правото на ползване, защото
не са осъществили свой достъп в имота. Безспорно е между страните, видно е и от
приложеното гр.д. № 839/2016 г. на РС-К., че четирите лица, на които е учредено
от ищците правото на ползване при покупката на имота, продавачите по сделката
З. Н.К., Г. Н.К., М. Н. К. и Д. Н. К. са ищците в делбеното производство срещу
ответника по това дело и по настоящия спор Д.К., като именно в техен дял са
поставените процесните сега три имота при установено тяхно задължение да
заплатят за уравнение на дяловете на Д.К. сумата 51 385,51 лв. в
осеммесечен срок, считано от 7.06.2017 г. Безспорно е, че те не са му заплатили
тази сума, прехвърлили са имотите на ищците по настоящото дело и ищците претендират
в настоящия процес да ревандикират имотите, за да могат да предадат ползването
им на четиримата носители на правото на ползване, които не са изпълнили
задължението си към ответника Д.К. да му заплатят сумата 51 385,51 лв. С
оглед на това обстоятелство се установява, че собствениците искат да осигурят
чрез предявения иск именно реализирането на правото на ползване за четиримата
продавачи по договора от **********г., което очевидно не е упражнявано от тях
четиримата към момента на подаване на исковата молба, както и в хода на
процеса. Видно е следователно, че ищците като собственици на имота търсят
защита на правото си на собственост, включително защото в случая не е
реализирано от носителите му ограниченото вещно право на ползване, учредено от
ищците. Искът е допустим, следва да бъде преценено дали ищците установяват
неговата основателност.
Няма спор между страните, че ответникът няма правно основание да владее или държи процесните имоти. Ответникът оспорва обаче обстоятелството, относно установяването на което доказателствената тежест е за ищците, че процесните имоти се намират в негово владение или държане. В първото по делото съдебно заседание на окръжния съд на 28.05.2019 г., преди доклада по делото, от страна на ответника, чрез неговия пълномощник, е заявено, че след спогодбата ответникът не ползва процесните имоти, а ползва само свой имот, с доклада по делото е указано на ищците, че следва да докажат понастоящем ответникът Д.К. да живее в техните недвижими имоти и че ги ползвал, като категорично отказвал да ги допусне до имотите и да ги освободи от своето владение и ползване, след което ответникът Д.К. лично заявява, че живее в собственото си жилище на втория етаж, не ползва първия етаж, не ползва склада, не ползва гаража, ползва само своя гараж от северната страна, другият гараж е в южната страна, в който има складирани строителни материали от строителството на къщата, той не ползва този гараж, а от страна на ищците е заявено, че ответникът ползва цялата къща и ищците нямат достъп до къщата. В съдебното заседание на окръжния съд на 28.05.2019 г. е разпитан като свидетел по искане на ищците З. Н.К., който е единият от съделителите в делбеното производство и един от четиримата носители на ограниченото вещно право на ползване, учредено от ищците с нотариалния акт от **********г. върху процесните имоти. Видно от показанията на свидетеля З. К., той заедно със своя брат и двете си сестри са продали на ищците имоти в къщата, които преди това са придобили при делбата (гараж, жилищен етаж и приземен етаж), запазили си правото на ползване, те по никакъв начин не са осъществили това право на ползване, опитали се, няколко пъти ходили, тази година 2-3 пъти, миналата година също 2-3 пъти ходили, свидетелят отишъл, звънял, никой не отварял, отвън имало звънец, къщата е на четири етажа, отпред има два гаража, от единия гараж се влиза в приземния етаж, който е на нивото на гаражите, те са на нивото на улицата, има първи жилищен етаж, втори жилищен етаж и над него има тавански помещения, те са собственици на първия жилищен етаж, на единия гараж и на складовите помещения, т.нар. приземен етаж, свидетелят няколко пъти ходил там тази година, миналата година ходил 2-3 пъти, звънял на звънеца отвън, но никой не му отворил, преди месец ходил и звънял, но пак нямало никой, външната врата била с резе и свидетелят отворил, качил се на жилищните етажи и там звънял, нямало никой и никой не му отворил, след това търсил ответника и по телефона, говорил с него миналата година през лятото, казал на ответника да му даде имота, защото са собственици, ответникът казал, че никакъв имот няма да им даде, свидетелят вече се отказал, обадил му се от чужд телефон и му казал да му даде имота, но ответникът пак отказал, това станало октомври-ноември миналата година, срещал се лично с ответника миналото лято и февруари месец тази година, пак поискал имота, но той отказал да го даде, свидетелят му казал да го даде поне на Н. и Б., защото вече им го били дали, той казал, че няма да даде имота и на тях и те се принудили да търсят законови действия, външната входна врата има само едно резе, тя не се заключва, дворната врата е на улицата и има резе, което се дърпа и свидетелят може да влезе в двора, свидетелят няма достъп до етажите, само на площадката се качва и там има два звънеца, на които звънял, никой не му отворил, два отделни входа са за двата етажа и свидетелят звънял и на двата входа, свидетелят не е изпращал писмо и нотариална покана, тъй като не знаел какъв е редът, пък и вече бил говорил по телефона с ответника, с чичо му Д.К., свидетелят признава, че четиримата продавачи на имота имат задължение към ответника в размер на 51 385,51 лв., не е теглил кредит, тъй като е безработен. Видно е от тези показания, че свидетелят З. К. установява единствено, че не е могъл да влезе в процесните имоти, но не и че ответникът е бил в тях, респективно, че ги е ползвал по някакъв начин, като при сочените в показанията негови посещения в имота свидетелят въобще не е видял ответника. Също е видно от тези показания, че ответникът при телефонните разговори със свидетеля е заявил, че няма да му даде имот, което заявление е логично и обосновано, тъй като, както признава самият свидетел, четиримата съделители не са изпълнили своето задължение към ответника да му заплатят сумата 51 385,51 лв., съответно, ответникът като кредитор на ответника е логично да отказва каквото и да било съдействие на своя неизправен длъжник, от което несъмнено обаче не следва, че ответникът владее или ползва процесните имоти. Освен това от тези свидетелски показания са видни действия единствено на самия свидетел, но не се установява ищците да са отправили искания към ответника за предаване на имота, респективно, те да са неуспешни, а ответникът да владее или ползва имота. Следва да се отчете, както основателно заявява във въззивната жалба жалбоподателят, че този свидетел е и лице, пряко и лично заинтересовано от изхода на спора, тъй като в негова полза има учредено право на ползване върху процесните имоти, което свидетелят иска да реализира без да е изпълнил задължението си към ответника, установено в съдебната спогодба в делбеното производство, за заплащане на ответника на една значителна сума. В същото съдебно заседание, по време на разпита на свидетеля, ответникът Д.К. заявява, че от него никой не е искал никакъв ключ за къщата, взискателите поставили въпроса пред Г. Б. (съдебен изпълнител) да влезнат, тя го извикала и го питала как стои този въпрос, той казал, че имат да плащат 51 000 лв., занесъл й изпълнителен лист, тя казала, че те са длъжници, казал на Г. Б., че няма да ги допусне в жилището, те искали да измамят, да излъжат, да може да влезнат, свидетелят излъгал, че ще теглят кредит. В същото съдебно заседание ответникът Д.К. заявява и че свидетелят изобщо не се е срещал с него, нито техният адвокат. Ответникът заявява на въпрос на пълномощника на ищците и че не той дава имота, съдия-изпълнителят дава имота, свидетелят направил постъпки пред съдия-изпълнителя Г. Б., обаче тя не им дала имота, от него те имот не са искали, няма да даде ключове на ищците, защото цялото дело е фалшификация, той има ключове само за неговия жилищен етаж, а за другите етажи на къщата няма ключове, техният етаж е свободен и той не го ползва. Видно е следователно от казаното от ответника, че той обяснява своето нежелание да съдейства на съделителите пред съдебния изпълнител с неизпълненото тяхно задължение да му заплатят дължимата сума, което е негово право като кредитор, но от това не следва, че той владее или ползва процесните имоти, което ползване ответникът последователно отрича да осъществява. В съдебното заседание на окръжния съд на 2.07.2019 г. ответникът отговаря на въпрос на пълномощника на ищците, че ищците искат да влязат в процесните имоти, обаче имат задължение от 51 000 лв. към него, които не са платени, ако ищците му платят сумата 51 000 лв., ще ги допусне веднага в имота, сумата му я дължат З. К., Г. К., М. К. и Д. К., с Б. и Н. той няма никаква връзка, Б. изобщо не я познава, не я е виждал, ключ на Б. и Н. няма да даде, и да се запознае с тях, пак няма да им даде ключ за имота. Видно е следователно от това изявление на ответника, че той отказва да съдейства на ищците, да им даде ключ, като ясно посочва причината за това – неизплатено към него парично задължение, а при плащане заявява, че ще ги допусне в имота. Няма основания при процесните обстоятелства обаче за интерпретация, че този отказ на ответника да пусне ищците в къщата, в която той живее, докато не му се плати дълга на съделителите, е равнозначен на признание, че той ползва процесните имоти. Казаното от ответника е ясно – той не ползва процесните имоти в къщата, ползва своите имоти в къщата, ще пусне ищците в къщата, ако му бъде платен дълга. Законосъобразното поведение на ответника като кредитор да претендира да получи дължимата му сума и да декларира готовност за съдействие за влизане на ищците в къщата след това не представлява владение или държане на процесните имоти. Установява се следователно при така събраните по делото доказателства, че ищците при тяхна доказателствена тежест не са установили своето твърдение, заявено в исковата молба, че ответникът Д.К. живее в процесните имоти и ги ползва, като категорично отказва да допусне ищците до имотите и да ги освободи от своето владение и ползване, както и своето твърдение, че по силата на нотариалния акт те имат задължение да осигурят правото на ползване върху тях на трети лица, но не са в състояние да изпълнят това свое задължение поради отказа на ответника да им предаде владението, което той осъществява еднолично и непрекъснато. Установява се, че ищците не доказват ответникът да владее или държи процесните имоти, респективно, по какъв точно начин, с какви негови действия. Основателно е следователно оплакването на жалбоподателя, заявено във въззивната жалба, че окръжният съд необосновано е приел с обжалваното съдебно решение ответникът да владее спорните имоти. След като не се установява от ищците ответникът да владее или държи процесните имоти, предявеният от тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и той неправилно е бил уважен от окръжния съд. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Доколкото ответникът не оспорва, както бе вече посочено по-горе, ищците да са собственици на процесните имоти, нито той твърди да ги владее или да ги държи с основание, а оспорва само тези имоти да се намират в негово владение или държане, то съдът сега преценява, че с оглед т.2А от ТР № 4/14.03.2016 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2014 г., ОСГК решението следва да бъде отменено частично, само в частта му относно осъждането на ответника да отстъпи собствеността и да предаде владението на имотите и в частта му за разноските, и следва то да бъде потвърдено в частта му, с която е признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесните имоти, като при този резултат от спора и
съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК ищците по спора следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника, сега жалбоподател, всички, направени от него
за производството по делото разноски в размер на (2500 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно договор
от 15.03.2019 г., л.30 от досието на делото на КОС, 800 лв. за платено
адвокатско възнаграждение съгласно договор от 13.08.2019 г., л.6 от досието на
делото на ПАС) 3 300 лв. Съгласно нормата на чл. 78,ал.6 от ГПК ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на апелативния съд ДТ за въззивното
производство в размер на 388,50 лв., тъй като жалбоподателят е освободен от
внасянето й по реда на чл. 83,ал.2 от ГПК с разпореждането на окръжния съд №
837/14.08.2019 г.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116, постановено на 12.07.2019 г. по гр.д. 29/2019 г. на Окръжен съд – К., В ОБЖАЛВАНАТА
НЕГОВА ЧАСТ, с която е признато за установено по отношение на Д.Г.К., че Б.К.Н.
и Н.М.Н. са собственици съгласно сделката покупко-продажба на недвижим имот със
запазване на вещно право на ползване, сключена с нотариален акт № **********г.,
том *, рег. № *, дело № */2018 г. на нотариус Л. Д., на три недвижими имота в
гр. К., както следва: (1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****************по КККР на гр. К., одобрени със заповед № **/18.10.2006 г. на
ИД на АК, с адрес гр.К., ул.“О.“*******, находящ се в сграда № 1, изградена в
ПИ с идентификатор *************, с предназначение жилище, апартамент, брой
нива на обекта 1, с площ 120 кв.м., представляващ първи жилищен етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда с призем и тавански етаж, представляващ самостоятелно
жилище, състоящ се от коридор, кухненски бокс, трапезария, дневна, две спални,
баня, тоалетна, килер, стълбище и две тераси, при граници по схема: на същия
етаж СОС с идентификатор *************, под обекта СОС с идентификатори
*************, *************, *************, над обекта СОС с идентификатор
*************, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху ПИ
*************, съобразно документ за собственост целият с площ 455 кв.м., при
граници на поземления имот: ПИ *************, *************,*************,
************, *************; (2) самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************* по КККР на гр. К., одобрени със заповед № */18.10.2006 г. на ИД
на АК, с адрес гр. К., ул.“О.“,ет.*, обект-приземен етаж, находящ се в сграда №
1, изградена в ПИ ************* с предназначение за склад, брой нива на обекта
1, с площ 46,12 кв.м., а по документ за собственост представляващ приземен
етаж, включващ складово помещение със светла площ 19,44 кв.м., складово
помещение със светла площ 12,21 кв.м. и складово помещение със светла площ
14,47 кв.м. при граници по схема: на същия етаж СОС с идентификатори
*************, *************, под обекта няма, над обекта СОС д идентификатори
************* и ******************, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и ведно със съответните идеални части от отстъпеното
право на строеж върху ПИ *************, съобразно документ за собственост
целият с площ 455 кв.м. и (3) самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*************по КККР на гр. К., одобрени със заповед № **18.10.2006 г. на ИД на
АК, с адрес гр. К., ул.“О.“*,ет.*, обект гараж-юг, находящ се в сграда №1,
изградена в ПИ ************* с предназначение гараж в сграда, брой нива на
обекта 1, с площ 15,08 кв.м., при граници по схема: на същия етаж СОС с
идентификатори *************, *************, под обекта няма, над обекта СОС с
идентификатор *************, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на
строеж върху ПИ с идентификатор *************.
ОТМЕНЯ
решение № 116, постановено на 12.07.2019 г. по
гр.д. 29/2019 г. на Окръжен съд – К., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъден Д.Г.К. да
отстъпи собствеността и предаде владението на Б.К.Н. и Н.М.Н. върху три
недвижими имота в гр. К., както следва: (1) самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****************по КККР на гр. К., одобрени със заповед №
****/18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр.К., ул.“О.“*******, находящ се в
сграда № 1, изградена в ПИ с идентификатор *************, с предназначение
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 120 кв.м., представляващ
първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с призем и тавански
етаж, представляващ самостоятелно жилище, състоящ се от коридор, кухненски
бокс, трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, килер, стълбище и две
тераси, при граници по схема: на същия етаж СОС с идентификатор *************,
под обекта СОС с идентификатори *************, *************, ************, над
обекта СОС с идентификатор *************, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и ведно със съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху ПИ *************, съобразно документ за
собственост целият с площ 455 кв.м., при граници на поземления имот: ПИ
*************, *************,*************, ************, *************; (2)
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по КККР на гр. К.,
одобрени със заповед № *****/18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр. К.,
ул.“О.“*,ет.*, обект-приземен етаж, находящ се в сграда № 1, изградена в ПИ
************* с предназначение за склад, брой нива на обекта 1, с площ 46,12
кв.м., а по документ за собственост представляващ приземен етаж, включващ
складово помещение със светла площ 19,44 кв.м., складово помещение със светла
площ 12,21 кв.м. и складово помещение със светла площ 14,47 кв.м. при граници
по схема: на същия етаж СОС с идентификатори *************, *************, под
обекта няма, над обекта СОС д идентификатори ************* и
******************, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж
върху ПИ *************, съобразно документ за собственост целият с площ 455
кв.м. и (3) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по КККР
на гр. К., одобрени със заповед № **/18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр. К.,
ул.“О.“*,ет.*, обект гараж-юг, находящ се в сграда №1, изградена в ПИ
************* с предназначение гараж в сграда, брой нива на обекта 1, с площ
15,08 кв.м., при граници по схема: на същия етаж СОС с идентификатори
*************, *************, под обекта няма, над обекта СОС с идентификатор
*************, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху ПИ с
идентификатор *************, КАКТО И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
осъден Д.Г.К. да заплати на Б.К.Н. и Н.М.Н. направените по делото разноски в
размер на 3 647 лв. за платена ДТ и адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.К.Н., ЕГН ********** и Н.М.Н., ЕГН **********,*** против
Д.Г.К., ЕГН ********** от гр. К., кв.“С.к.“, ул.“О.“* с искова молба с вх. №
**/*.2019 г. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане
на Д.Г.К. да отстъпи собствеността и предаде владението на Б.К.Н. и Н.М.Н.
върху три недвижими имота в гр. К., както следва: (1) самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ****************по КККР на гр. К., одобрени със заповед
№ *****/18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр.К., ул.“О.“*******, находящ се в
сграда № 1, изградена в ПИ с идентификатор *************, с предназначение
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 120 кв.м., представляващ
първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с призем и тавански
етаж, представляващ самостоятелно жилище, състоящ се от коридор, кухненски
бокс, трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, килер, стълбище и две
тераси, при граници по схема: на същия етаж СОС с идентификатор *************.,
под обекта СОС с идентификатори *************, ************, *************, над
обекта СОС с идентификатор *************, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и ведно със съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху ПИ *************, съобразно документ за
собственост целият с площ 455 кв.м., при граници на поземления имот: ПИ
*************, *************,*************, ************, *************; (2)
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по КККР на гр. К.,
одобрени със заповед № **/18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр. К.,
ул.“О.“*,ет.*, обект-приземен етаж, находящ се в сграда № 1, изградена в ПИ
************* с предназначение за склад, брой нива на обекта 1, с площ 46,12
кв.м., а по документ за собственост представляващ приземен етаж, включващ
складово помещение със светла площ 19,44 кв.м., складово помещение със светла
площ 12,21 кв.м. и складово помещение със светла площ 14,47 кв.м. при граници
по схема: на същия етаж СОС с идентификатори *************, *************, под
обекта няма, над обекта СОС д идентификатори ************* и
******************, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж
върху ПИ *************, съобразно документ за собственост целият с площ 455
кв.м. и (3) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ по КККР
на гр. К., одобрени със заповед № */18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр. К.,
ул.“О.“*,ет.*, обект гараж-юг, находящ се в сграда №1, изградена в ПИ
************* с предназначение гараж в сграда, брой нива на обекта 1, с площ
15,08 кв.м., при граници по схема: на същия етаж СОС с идентификатори
*************, *************, под обекта няма, над обекта СОС с идентификатор
*************, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху ПИ с
идентификатор *************, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.К.Н., ЕГН ********** и Н.М.Н.,
ЕГН **********,*** да заплатят на Д.Г.К., ЕГН ********** от гр. К., кв.“С. к.“,
ул.“О.“* сумата 3300 лв. – разноски за производството по спора пред окръжния
съд и пред апелативния съд за платено адвокатско възнаграждение съгласно
договори от 15.03.2019 г. и от 13.08.2019 г.
ОСЪЖДА Б.К.Н., ЕГН ********** и Н.М.Н.,
ЕГН **********,*** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Апелативен съд-Пловдив сумата 388,50 лв. - дължима държавна такса за
въззивното производство по спора при условията на чл. 78,ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)