№ 26
гр. Варна , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503452 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. №273618 на Р. Г. И., ЕГН ********** срещу
решение №3660/03.08.2020г., постановено по гр. Дело №5944/2020г., по описа
на ВРС, 9-ти състав, в частта му, с която е прието, че е извършил домашно
насилие и са му наложени санкции по ЗЗДН. Жалбоподателят счита
решението в тази част за незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Твърди, че съдът е постановил решението си при липса на доказателства,
установяващи осъществяването на акта на насилие. Излага, че материалната
доказателствена сила на декларацията не е абсолютна, като за да изпълни
доказателствената си функция, декларацията по чл.9, ал.З от ЗЗДН трябва да
съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдяния акт на домашно
насилие - дата, час, място на извършване, последици и т.н., докато в
конкретния случай представената от молителката такава не съдържа описание
на фактите и обстоятелствата, при които е извършен твърдяния от нея акт на
домашното насилие. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства,
чрез показанията на свидетелите С. В. и Г. С., не се установява за нито един
от посочените в декларацията случаи, нито точния ден и час, нито какво
точно и как се е случило, като това е така т.к. тези две лица на практика не са
очевидци на нито едно от твърдяните събития, а цялата информация са
получили от разказ на молителката. Последната не е представила други
1
доказателства, от които да се установи механизма на извършеното спрямо нея
физическо или психическо насилие и доколко тези действия осъществяват
признака на акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в
обжалваните части, а на негово място да бъде постановено друго, с което
предявената молба за защита да бъде оставена без уважение, като му бъдат
присъдени направените по делото разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за недопустимост и неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.
Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по
делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод
относно основателността на предявената молба за защита по ЗЗДН. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Производството е образувано по молба с пр. осн. чл.7 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие, депозирана от С. Г. С., ЕГН**********-лично
и като майка на детето И. Р. Г., ЕГН**********, с която моли да бъдат
постановени спрямо двете им мерки за защита срещу Р. Г. И.,
ЕГН**********. Мoлителката излага, че тя и ответникът са родители на
детето И., като в последните месеци отношенията по между им силно се
влошили в резултат на неоснователните обвинения от страна към ответника.
Твърди следните актове на домашно насилие, извършени спрямо нея от
ответника: На 19.05.2020г., около 7.00часа, след като се събудила, в
жилището им на адрес: кв. Трошево, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, молителката била
изгонена от ответника чрез „крясъци, заплахи и избутване“. От тях детето се
събудило, разплакало се и се разстроило. Молителката била принудена на
напусне, а детето останало в дома при баща си. На 19.05.2020г., около
18.00часа, пред работното място на молителката -шивашко ателие, находящо
се на адрес: кв. Трошево, ул. „****“ №*, ответникът започнал да заплашва
молителката, че „ако реши да си иска детето И. – да очаква проблеми“. Също
обиждал молителката с думите: „курва, проститутка, мърша, никаквица“ и я
обвинявал, че „не е никаква майка“ и „си има любовник“. На 04.06.2020г.
около 17.30часа, молителката поискала за пореден път от ответника да се
види с дъщеря си, която останала при него. Ответникът първоначално
отказал, но след като и детето поискало, тогава се съгласил. След няколко
минути се видели пред шивашкото ателие, където работи молителката в кв.
Трошево, ул. „****“ №*. Когато ответникът и детето пристигнали с колата,
молителката се опитала да разкопчае коланите на детската седалка за да вземе
2
дъщеря си, но в този момент ответникът посегнал да я удари. След като не
успял й се разкрещял. След това тримата отишли до детската площадка,
където детето през цялото време се държало за главата; повтаряло, че се
ядосва; размахвало пръст; карало се с другите деца. Накрая ответникът я
качил в колата и си тръгнали. Молителката твърди, че посочените заплахи,
обиди и действия, осъществени от ответника в присъствието на детето,
предизвикват страх за нейния живот и здраве, поради което моли да бъдат
постановени мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН по отношение на нея и детето.
Ответникът, чрез депозирания писмен отговор оспорва изложеното в
молбата като невярно и неотговарящо на истината. Моли искането за
предоставяне на защита да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
издадената заповед за незабавна защита – да бъде отменена.
Контролиращата страна ДСП не изразява конкретно становище по
основателността на молбата за закрила.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните в
производството доказателства, установи следното от фактическа страна:
Между страните по делото е безспорно, че към датата на твърдените
актове, С. С. и Р. И. са живеели на семейни начала, в жилището, находящо се
на адрес: гр. Варна, кв. Трошево, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, както и, че са родители
на детето И. Г., родено на 16.11.2016г.
В приетата по делото декларация по чл. 9 от ЗЗДН, изходяща от С. С.,
последната е декларирала посочените в исковата молба актове, осъществени
от ответника на съответните дати и място.
Пред първоинстанционния съд са разпитани водените от страните
свидетели.
От показанията на св. Г. С. /съседка/, се установява, че на 19.05.2020г.
сутринта молителката С. С. се обадила по телефона за да каже, че Р. И. я е
изгонил от жилището, но детето останало там. С. звучала много разстроена,
притеснена за дъщеря си, плачела, не знаела какво ще се случва с живота
занапред, още повече че нямала къде да живее. Свидетелката знае, че след
това С. оставала да нощува в шивашкото ателие, в което работи, тъй като
жилището е на Р. И. и майка му. Излага също, че молителката споделила,
че по-късно същия ден, Р. И. дошъл в шивашкото ателие, и отново я обиждал
и заплашвал във връзка с детето. Свидетелката излага, че пред нея Р. И. е
наричал С. „проститутка“, „уличница“, „никаквица“ и други.
Св. С. В. /пълнолетен син на молителката/ си спомня, че на 19.05.2020г.
майка му се обадила по телефона и му разказала, че Р. я е изгонил от
жилището, но И. останала там. Тя плачела, била притеснена за детето и
звучала много разстроена за него и защото не знаела къде ще живее. С. му
разказала, че по-късно същия ден Р. И. дошъл пред ателието, където отново я
3
обиждал като я наричал „курва“ и „проститутка“ и я заплашвал, че няма да
може да си вземе детето. Впоследствие, по телефона С. разказала на св. В., че
на 04.06.2020г. за първи път успяла да види дъщеря си, но като поискала да я
вземе от колата ответникът посегнал да удари С. и се разкрещял.
Свидетелят излага, че отношенията му с ответника са странни, още докато
той е живеел в жилището, е чувал той да обижда и крещи на майка му.
От показанията на св. И. Г. /майка на ответника/ се установява, че на
19.05.2020г. сутринта била събудена от скандал между С. С. и Р. И., при което
С. влетяла в хола, в който спяла Г., разкрещяла се, хвърлила ключа за
жилището, събрала си някакво пране и си тръгнала. Свидетелката не знае тя
да е била изгонена от сина ѝ, защото се събудила когато С. влязла в стаята.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в
хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН, с излагане на факти, осъществили се
в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството е допустимо.
Доколкото се установява, че ответникът е лице, с което молителката е живяла
на семейни начала и имат общо дете, то случаят попада в приложното поле на
хипотезата по чл.3, т.2 от ЗЗДН, поради което и ответникът е процесуално
легитимиран да отговаря по молбата.
Доколкото с първ. решение молбата за защита е отхвърлена по
отношение на детето И., но в тази част липсва въззивна жалба, то в
предметните предели на въззивния контрол се включват само твърдените
актове на домашно насилие, осъществени само по отношение на молителката
С. С..
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
обезпечава чрез ЗЗДН, за молителя търсещ защита по този закон е
предоставен улеснен ред. Съобразно разпоредбата на чл.13, ал.3 от Закона,
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация. Т.е. на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
4
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Предвид изложеното, и с оглед съвкупния анализ на събраните писмени
и гласни доказателства, съдът намира за установено, че на 19.05.2020 и на
04.06.2020г. спрямо молителката са били извършени твърдяните в молбата и
декларацията действия, които следва да се квалифицират като актове на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващ се в психическо и
емоционално насилие упражнено от ответника. Според настоящия състав
извършеното –изричането на обидни думи, изгонването от семейното
жилище, заплахи, че няма да вижда детето следва да се квалифицира като
упражняване на домашно насилие след като видно от свидетелските
показания, молителката е възприела осъществените от ответника действия
като тормоз. За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази изложеното в
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, което напълно кореспондира на изводите,
обективирани в медицинското удостоверение.
В тази насока са показанията на св. С. и В., които съдът преценява като
обективни и последователни, тъй като именно на тях молителката се е
обадила, непосредствено след инцидентите и им е разказала какво се е
случило.
В доказателствена тежест на ответника - при оспорване твърдяното
извършване на акт на насилие- е да проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
нейната доказателствена сила. В тази насока ответникът не е провел успешно
такова насрещно доказване, като декларираните факти не са опровергани чрез
показанията на водения от него свидетел. От показанията на свидетелката И.
Г. –негова майка, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК не може да
се приеме за безспорно установено, че С. С. е напуснала семейното жилище,
оставайки детето рано сутринта без никаква причина.
По изложените съображения и с оглед приетото за установено, че
ответникът е извършил твърдяните актове на домашно насилие, настоящият
състав намира, че следва да му бъде наложена посочената от молителя, и
допустима от закона най-лека мяра, а именно да се въздържа от извършване
на домашно насилие.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, следва да се посочи, че
според разпоредбата на чл. 13 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от с.з. е
допустимо доказателствено средство по см. на ГПК, като според ал. 3, когато
няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация.
Действително, св. Г.-майка на ответника е била по същото време в
апартамента, но според нейните показания тя не е чула нищо, тъй като е спяла
до момента, в който С. е влязла в нейната стая за да си прибере прането, т.е.
5
тя също не е била пряк очевидец на отношенията между страните, развили се
преди този момент.
Последователна и константна е съдебната практика според която
издадената заповед в производството по ЗЗДН не се взема предвид от съда в
евентуален съдебен спор за развод или родителски права. В настоящия
случай, по заведеното дело за родителски права на изследване ще подлежи
родителския капацитет на всеки от двамата родители, още повече, че по
настоящото дело с влязлото в сила в тази част първ. решение, е прието, че по
отношение на детето не е осъществено насилие.
Поради съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата
страна има право да бъдат присъдени разноски, които съдът с оглед
представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита,
определя в размер на 560.00 лв.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3660/03.08.2020г., постановено по гр.
дело №5944/2020 г. по описа на ВРС, 9-ти състав.
ОСЪЖДА Р. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, жк. Трошево, бл.
78, вх. Г, ет.5, ап. 87 ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, жк. Трошево, ул. *** №*, ет.*, ап. * сумата от 560.00 /петстотин и
шестдесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6