№ 39
гр. Плевен, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. Л.
Членове:ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. Л. Въззивно частно наказателно
дело № 20254400600113 по описа за 2025 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-Плевен,
подаден срещу определение № 1081 от 12.12.2024 г., постановено по чнд №
1904/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С протестираното определение Плевенският районен съд на основание
чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, е наложил на осъдения В. Н. М. да
изтърпи по-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 1584/2024 г. по
описа на Районен съд-Плевен и по нохд № 1257/2024 г. по описа на Районен
съд-Плевен, пробация при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност два
пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
100 часа за срок от една година.
На основание чл. 25, ал. 2 НК, съдът е приспаднал от определеното за
изтърпяване от осъдения по-тежко наказание пробация, изтърпяното от него
наказание пробация, наложено му по нохд № 1584/2024 г. по описа на Районен
1
съд-Плевен, считано от 23.10.2024 г., съобразно справка рег. № 30826 от
11.11.2024 г., изготвена от началник сектор „Пробация“ при ГДИН.
Съдът е оставил без уважение искането на прокурора за увеличаване на
определеното за изтърпяване от осъдения В. Н. М. по-тежко наказание, на
основание чл. 24 НК.
В протеста се съдържа оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение, в частта, в която съдът е
отказал да приложи разпоредбата на чл. 24 НК. Прави се искане за изменение
на определението, като определеното за изтърпяване от осъдения по-тежко
наказание „пробация“ бъде увеличено с три месеца.
Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Ответникът по протеста и неговият служебен защитник изразяват
становище, че протестът е неоснователен.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакването, съдържащо се
в протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Групирането на наказанията, наложени на ответника по протеста, по
нохд № 1584/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен и по нохд № 1257/2024 г.
по описа на Районен съд-Плевен, е правилно и законосъобразно, тъй като
деянията, предмет на посочените наказателни производства, са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Отказът на основния съд да приложи разпоредбата на чл. 24 НК е
мотивиран с обстоятелството, че ответникът по протеста е извършил, като
непълнолетен, общо три престъпления от общ характер, две от които влизат в
образуваната съвкупност, не представлява висока степен на обществена
опасност и определеното общо наказание е достатъчно за неговото поправяне
и превъзпитание.
Изложените от решаващия съд фактически и правни съображения
2
относно отказа определеното за изтърпяване от осъдения по-тежко наказание
да бъде увеличено, са логични, убедителни и законосъобразни, поради което
се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция.
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/86 г., Трето н. о.,
решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната престъпна
дейност на осъдения, обществената опасност на извършените престъпления,
личната обществена опасност на самия осъден, подбудите за извършване на
престъпленията, степента и вида на вината и другите отегчаващи
обстоятелства, се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не ще изпълни
целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства поправително и
възпитателно върху осъдения.
В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат и
без увеличаване на определеното за изтърпяване от ответника по протеста по-
тежко наказание. В. Н. М. до момента е осъждан три пъти за извършени
умишлени престъпления от общ характер, две от които са групирани с
атакуваното с протеста определение. И трите деяния са осъществени от М.
като непълнолетен, на възраст, в която личността все още не е изградена
окончателно, а преобладават емоциите и необмислените постъпки и прояви.
Тези фактически данни не могат да обусловят правен извод, че ответникът по
протеста е личност със завишена степен на обществена опасност, поради което
следва да бъде санкциониран по-строго посредством увеличаване на
определеното му за изтърпяване по-тежко наказание.
На фона на данните за съдебното минало на В. М., твърденията,
съдържащи се в протеста, че той е личност с изключително висока степен на
обществена опасност, която трайно и упорито не се съобразява с установения
в държавата правов ред, както и че отказът на първостепенния съд да приложи
разпоредбата на чл. 24 НК оставя в обществото, както и в самия осъден
впечатлението за това, че М. остава ненаказан за част от извършените от него
деяния, са декларативни и не са подкрепени с доказателства. Освен възрастта,
на която ответникът по протеста е осъществил престъпленията, следва да се
посочи, че групираните наказания са резултат от одобрени от съда
споразумения за решаване на нохд № 1584/2024 г. и нохд № 1267/2024 г. по
3
описа на Районен съд-Плевен. Представителите на Районна прокуратура-
Плевен, взели участие в изготвяне на споразуменията по посочените
наказателни производства, са били запознати и с предходното осъждане на В.
М., но въпреки това са договорили наказания пробация в минималния
предвиден в закона размер т.е. приели са, че той не е личност със завишена
степен на обществена опасност. Ето защо в разглеждания случай протестът –
освен че е неоснователен, сочи и на противоречив и нееднакъв подход на
прокуратурата по приложението на закона.
Не могат да бъдат споделени и възраженията, съдържащи се в протеста,
че и трите престъпления, за които В. М. е осъден са с висока степен на
обществена опасност. Вярно е обратното и то /обратното/ се потвърждава от
стойността на предмета на престъпленията – 110 лева по нохд № 969/2022 г.,
161 лева по нохд № 1584/2024 г. и 1465 лева по нохд № 1257/2024 г. По този
повод е необходимо да се отбележи, че обществената опасност на едно
престъпление е определена от законодателя с предвидената за него санкция в
НК, а конкретната обществена опасност на всяко едно деяние следва да се
определя в зависимост от време и място на извършване, стойност на предмета
на престъплението, подбуди за неговото извършване, наличие на смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства и т. н.
На последно място, но не и по значение, следва да се изтъкне, че
определеното за изтърпяване от осъдения по-тежко наказание е напълно
достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК и по специално за личното
поправяне и превъзпитание на ответника по протеста.
Протестираното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 1 НПК,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1081 от 12.12.2024 г., постановено по
нохд № 1904/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5