Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С присъда №41/26.07.2011 г. по н.о.х.д. №327/2011 г. РС е признал подсъдимия Д. А. Г. за невинен в това на 04.07.2011 год. в гр. П. да е управлявал мотоциклет „SYM” с рег. № *, гръцка регистрация, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 108/29.03.2010 год. на началника на РУ „Полиция” – П., влязло в сила на 22.03.2011год. и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 НК. Недоволен от така постановената присъда е останал районният прокурор, който е депозирал протест в законноустановения срок. Лансира становището, че присъдата на първостепенния съд е неправилна. Поддържа мнение, че районният съд не се е съобразил със събраните по делото писмени доказателства. Посочва, че по делото е приобщена разпечатка- справка от АИС на КАТ, от която е видно, че подсъдимият е наказан по административен ред за управление на МПС като неправоспособен водач и с друго наказателно постановление № 582/27.09.2010г. на ВНД Началник на РУ „ Полиция” П. тоест към 04.07.2011г. той е управлявал МПС като неправоспособен водач в едногодишния срок от административното наказание за същото деяние и по този начин е осъществил деяние по чл. 343в, ал.2, вр.ал.1 НК. Счита, че не се касае за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и съдът е следвало да приложи закон за еднаквото наказуемо престъпление и да постанови осъдителна присъда по отношение на подсъдимия.Към протеста е приложено заверено копие от Наказателно постановление № 582/2010г. от 27.09.2010г., издадено от Началник РУП към ОДМВР В. Т.. Пред въззивна инстанция прокуратурата не поддържа протеста.Счита че присъдата на ПвРС е правилно произнесена и съобразена със закона и събраните по делото доказателства. Поддържа становище, че при постановяване на присъда съдът е ограничен от изложеното в обвинителния акт. В тази връзка са правилни изводите на първоинстанционния съд, че деянието е несъставомерно от обективна страна . Пред окръжен съд е назначен служебен защитник на подсъдимия Д. Г. -А. Т. И.. Защитата моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Пред въззивна инстанция не е прието като доказателство приложеното към протеста заверено копие на Наказателно постановление № 582/2010г. от 27.09.2010г., издадено от Началник РУП към ОДМВР В. Т.. Протестът е подаден от страни в процеса с право и интерес от обжалване и в преклузивния срок по чл.319, ал.1 НПК, поради което е процесуално допустим и доколкото същият не е оттеглен от страна на прокуратурата следва да бъде разгледан по същество. В. о. с., в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди наведените доводи от страните и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата, предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: Подсъдимият Д. А. Г. роден на*г. в гр.П., област В.Т., с постоянен адрес гр. П., ул.” Д. П. Б.” № * и настоящ адрес гр. П., ул.”С. с. К. и М.”№ *, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан. Същият не е правоспособен водач на МПС, не притежава свидетелство за правоуправление. На 04.07.2011г. около 11:00 часа в гр.П. подсъдимият Г. управлявал мотоциклет „SYM” с рег. № *, гръцка регистрация, като се движил по улица „ И. З.” в посока от центъра на града към бензиностанция„Лукойл”.По същата улица в противоположна посока се движили полицейските служители св. В.К. и св. И. М. Подсъдимият ги забелязал и слязъл да говори по телефона. След като отминали, подсъдимият се качил отново на мотоциклета и продължил в същата посока. Полицейските служители спрели на улица „Хаджи Д.”, в близост до кръстовището й с улица „И. З.”. Забелязали приближаването на подсъдимия с мотоциклета и му дали разпореждане със стоп- палка за спиране. Подсъдимият не изпълнил разпореждането като завил надясно и влязъл в автоцентър „ Б.”. Слязъл от мотоциклета, насочил се пеш към другия вход на автоцентъра,но бил пресрещнат от полицейските служители. Подсъдимият не могъл да предостави документи за правоспособност, доколкото същият не притежавал такива, поради което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства, чрез обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели В.К., И.М., И. Г., П. Г., писмени доказателства ведно със справка при сектор КАТ на ПП при ОДП В. Т. Налагани са му санкции при нарушение на ЗДвП за деяния на 14.11.2001г; 04.04.2001г.;29.09.2008г.;29.03.2010г. В справката е включено и описаното в обвинителния акт НП № 108/29.03.2010г. на началника на РУП гр. П.. Като доказателство по делото е прието НП № 108/29.03.2010г. на началника на РУП гр. П. и Акт за установяване на административно нарушение № 655/04.07.2011г. По делото е приета като доказателство съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещо лице Д. П.- експерт криминалист при РУП-гр. П.. Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, налагат следните правни изводи: От правна страна: Така установената фактическа обстановка почива на събрания от първата инстанция доказателствен материал. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на приложените писмени доказателства. Интерпретацията на събраните доказателства е вярна и се споделя от тази инстанция. За съставомерността на деянието по чл.343в ал.2 НК е необходимо кумулативното наличие на следните обективни признаци от състава на престъпление: 1. Деецът да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, т.е. по реда на чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е издадено за категорията на управляваното МПС и 2. Преди изтичане на една година от датата на влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран за цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за управление. В конкретния случаи по делото по безспорен и категоричен начин бе установено, че подс. Г. не притежава свидетелство за управление на МПС. При приетата фактическа обстановка правилно първоинстационният съд е установил, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпление по 343в, ал.2 вр.ал.1 НК, доколкото не е налице втората предпоставка. Безспорно е установено изпълнителното деяние, а именно, че подсъдимият е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление, но липсва второто изискване на закона- да е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство. Видно от посоченото в обвинителния акт наказателно постановление подсъдимият не е санкциониран по административен ред на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП и правната норма на чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 НК в настоящия случай не е приложима. В тази насока следва да се посочи Решение №558/20.01.2009г. по н.д. №570/2008г., ІІ н.о. на ВКС в което е посочено: „… чл.343в, ал.2 от НК е приложим във всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по административен ред на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за управление без свидетелство. Настоящата инстанция не прие като доказателство по делото, приложеното към обвинителния акт заверено копие от Наказателно постановление № 582/2010г. от 27.09.2010г., издадено от Началник РУП към ОДМВР В. Т.. Направеното възражение от страна на прокуратурата, че в материалите на делото се намира друго наказателно постановление, с което подсъдимият е наказан по административен ред и районният съд е следвало да постанови осъдителна присъда по отношение на същия, е неоснователно. На първо място това се дължи на обстоятелството, че състава на престъплението, описано в обвинителния акт, изисква наличие на административно наказание. При описание на изпълнителното деяние прокуратурата е посочила в обвинителния акт и цитирала конкретно наказателно постановление. В тази връзка следва да се има предвид, че с обвинителния акт се предопределя развитието на наказателното производство, като се очертават границите на обвинението и се предопределя по-нататъшното развитие на процеса.От обвинителния акт зависи в максимална степен позицията на страните в началото на съдебното производство, тяхната стратегия и процесуално поведение в хода на развитието му. Прокурорът следва да посочи инкриминираното деяние, както и изчерпателно съставомерните белези на престъпния състав. Тези изисквания засягат едно от основните гарантирани в закона права, а именно правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Чл.15 НПК постановява една силно задължаваща клауза за признаване и закрила на правото на защита. По този въпросът членът въвежда едно позитивно задължение на държавата да предоставя необходимите процесуални средства за защита. Формулата се явява в пълно съответствие с уредбата и обхвата на правото на защита, което е предвидено в чл. 6 на ЕКЗПЧ. Доколкото обвинителният акт очертава границите на обвинението, посочвайки изчерпателно всички съставомерни белези на престъпния състав е недопустимо да се включват нови такива без да има направено изменение на обвинението от страна на прокуратурата. Подсъдимият е организирал своята защита и се е бранил по обвинението, очертано в рамките на обвинителния акт. Излизайки произволно извън тези граници би се засегнало субективното публично право на защита на подсъдимия,гарантирана му от закона. Доколкото в едно наказателно производство в най-голяма степен се засягат неговите права възможността за произвол точно с нег¯ е най-голяма.Затова и в НПК са предвидени процесуални гаранции за осъществяване право на защита. Ето защо, настоящата инстанция намира за обосновани и правилни крайните изводи на районния съд за това, че не се установява по безспорен и несъмнен начин подсъдимия да е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 НК. По съображенията на първата инстанция и като взе предвид събраните доказателства настоящият съдебен състав намира,че обвинението срещу Д. А. Г. е останало недоказано по безспорен начин,поради което и правилно е постановена оправдателна присъда. По съображенията на ПвРС и тези, изложени в настоящия съдебен акт въззивната инстанция намира,че протестът като неоснователен не следва да бъде уважен,а постановената присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха констатирани основания за изменяване или отменяване на съдебния акт. Предвид гореизложеното и на основание чл.338 НПК,съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 41 от 26.07.2011 година по НОХД № 327/2011 година по описа на Районен съд П.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |