О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...04.2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1987 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от "УП България 19" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез адвокат Р.М., АК - Видин срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: п.к. 9009, гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, в качеството им на членове на УС, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
1. сума в
размер 40 433,65 лв., претендирана като цена за произведена и доставена, но
неплатена електроенергия за месец ноември 2016г. на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, както и
2. сума в
размер 11 591,03 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата
от 40 433,65 лв. с ДДС за периода от 01.02.2017г. до датата на предявяване на
настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочените суми от подаване на
настоящия иск до окончателното им плащане;
3. сума в размер 148 945,92 лв., дължима от
"Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но
неплатена електроенергия за месец декември 2016 г. на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, както и
4. сума в размер 42 697.54 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на сумата от 148 945,92 лв. с ДДС за периода
от 01.02.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната
лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното
им плащане.
С исковата молба са направени и доказателствени искания.
Исковата
молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал. 1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис на ответника.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът "Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
основание и размер.
По
делото е осъществена двойна размяна на книжа.
В
депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството
на подпомагаща страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК с вх. № 2550/03.02.2020г.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът прави извода, че предявените искове
са процесуално допустими.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените
искове, попадащи в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че исковете
следва да се разгледат по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство
по търговски спорове”.
По доказателствените искания на
страните:
По отношение на представените с
исковата молба и отговора писмени доказателства, доколкото се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да
бъдат допуснати до събиране по делото.
Водим от горното и на осн. чл. 374,
ал.2 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на
Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на
страната на ответника „НЕК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, на
основание чл.219 ГПК.
Препис от молбата за конституиране на
третото лице да се връчи на НЕК ЕАД, както и препис от исковата молба и
отговора на Енерго-про Продажби АД – за становище.
СЪОБЩАВА
НА СТРАНИТЕ следния
проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
Предявени са искове от "УП България 19" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез адвокат Р.М., АК - Видин срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: п.к. 9009, гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, в качеството им на членове на УС, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
1. сума в
размер 40 433,65 лв., претендирана като цена за произведена и доставена, но
неплатена електроенергия за месец ноември 2016г. на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, както и
2. сума в
размер 11 591,03 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата
от 40 433,65 лв. с ДДС за периода от 01.02.2017г. до датата на предявяване на
настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочените суми от подаване на
настоящия иск до окончателното им плащане;
3. сума в размер 148 945,92 лв., дължима от
"Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но
неплатена електроенергия за месец декември 2016 г. на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, както и
4. сума в размер 42 697.54 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на сумата от 148 945,92 лв. с ДДС за периода
от 01.02.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната
лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното
им плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на
вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-1635/20.12.2007-3001 -ВГ- 07.01.2008-4
042-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г., сключен между Ищеца и "Е.ОН България
Мрежи" АД. Твърди се, че ищецът е сключил Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 98 от 26.08.2009г., сключен между Ищеца и "Е.ОН
България Продажби" АД (от 10.09.2012г. преименувано на „Енерго-Про
Продажби" АД, по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011г.
Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл.
31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени
преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било
установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без
ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за
ВяЕЦ, работещи над 2250ч.
Твърди се, че през месец ноември 2016г. ищецът е произвел и
доставил на ответника електроенергия в размер на 753,636 MWh, за която е издал фактура № **********/30.11.2016 на
обща стойност 170 282,55 лв. с ДДС, при продажна цена в размер на 188,29 лв./MWh (въз основа на преференциална цена, определена в т. 8
на Решение Ц-010/30.03.2011г. за вятърни електрически централи, работещи до 2
250 часа). Тъй като през месец ноември
2016 г. ВяЕЦ на ищеца е надхвърлила определеното в т. 1.7 от
Решение № СП-1/31.07.2015 на КЕВР нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност ("НСПЕ")
в размер 2 000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност за вятърни електрически централи работещи до 2
250 часа, ищецът е издал на същата дата кредитно известие №
**********/30.11.2016г. към фактура № 106, с
което общата сума по фактура № 106 е намалена с 42 650,63 лв. с ДДС. Сумата е
получена чрез умножаването на количеството електроенергия, произведена от ВяЕЦ
на Ищеца и надхвърляща определеното в т. 1.7 от решение СП-1 НСПЕ в размер 2
000 MW/h
за инсталиран 1 kW мощност, произведена докато централата е работила до 2
250 часа, в размер 188,763 MWh, по
съответната преференциална цена, определена с решение № Ц-010/30.03.2011 г. в
размер от 188,29 лв./MWh. За същите тези 188,763 MWh, въз основа на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ ищецът е
издал дебитно известие № **********/30.11.2016г. към фактура № 106, с което общата сума на фактура № 106 е увеличена с 2
217,59 лв. с ДДС. Сумата е получена като количеството електроенергия,
произведени от ВяЕЦ на ищеца и надхвърлящи определеното в т. 1.7 от Решение
СП-1 НСПЕ в размер 2 000 MW/h за
инсталиран 1 kW мощност, произведени докато
централата е работила до 2 250 часа, в размер на 188,763 MWh, е умножено по съответната цена за излишък на
балансиращия пазар в размер на 9,79 лв./MWh.
Впоследствие, централата на ищеца е надминала 2 250
ефективни часа работа през декември 2016 г. и Ищецът е издал на ответника дебитно
известие № **********/31.12.2016г. към фактура № 106 на стойност 40 433,65 лв.
с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена,
дължима по т. 1.7 от Решение СП-1, а именно - по цена в размер на 175,92 лв./MWh (представляваща разликата между преференциалната цена
по т. 1.7. и съответно приложимата цена за излишък или, 188,29 - 9,79 =175,92
лв./MWh). Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е
заплатил на ищеца сумата в размер на 40 433,65 лв. с ДДС
по дебитно известие № 111 към фактура № 106, като освен това се сочи, че ответникът
дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 11 591,03 лв.
за забава плащането на сумата от 40 433,65 лв. с ДДС считано от 01.02.2017г. до датата
на подаване на настоящата искова молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
На следващо място се твърди, че през месец декември 2016г. ищецът
е произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на ответника електроенергия в размер на
720,94 MWh,
за която е издал фактура №
**********/31.12.2016г. на обща стойност 159 955,15 лв. с ДДС, като продажната
цена за количеството от 561,24 MWh е 188,29 лв./MWh (въз основа на преференциална цена, определена в т.8
на Решение Ц-010/30.03.2011г. за вятърни електрически централи, работещи до 2
250 часа): а за количеството от 159,70 MWh продажната цена е в размер на 172,95 лв./MWh (въз основа на преференциална цена, определена в j т.9 на Решение Ц-010/30.03.2011г. за вятърни електрически централи работещи над 2 250
часа). За количествата, надхвърлящи НСПЕ по т. 1.8 от решение СП-1 от 9,703 MWh съответно са издадени кредитно известие № **********/31.12.2016
(с което цената по фактура № 112 е съответно намалена) и дебитно известие №
**********/31 12.2016 (с което цената съответно е увеличена със съответно
приложимата цена за излишък). Твърди се, че към настоящия момент ответникът е
направил частично плащане по фактура № 112 и издадените към нея редитно и дебитно
известия в размер на 9 003,77 лв., като остава дължима сумата от 148
945,92 лв. Сочи се, че ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 42 697,54 лв. за
забава плащането на сумата в размер на 148 945,92 лв. сДДС, считано от
01.02.2017г. - датата, на която ответникът е изпаднал в забава, до датата на
подаване на настоящата искова молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в
исковата молба, че въз основа на валидно
сключен договор за изкупуване на електроенергия № 98 от
26.08.2009г. ищецът
е произвел и доставил електроенергия на ответника за месец ноември и декември
2016 г.
Фактурираните количества не са били оспорвани от ответното дружество.
Съгласно чл. 18: ал. 1 от договора за изкупуване, дължимата от
ответника цена за произведените и доставени от количества електроенергия се
определя от ДКЕВР (сега КЕВР), към момента на сключване на договора приложима е
била преференциалната цена, определена в Решение Ц-04/30.03.2009 г. на ДКЕВР. С
влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. в ДВ
бр.35 от 03.05.2011 г., в сила от същата дата), по
силата на § 7 ПЗР от ЗЕВИ, договорът за изкупуване между Ищеца и Ответника
запазил действието си, с преференциална цена за изкупуване - действащата към
датата на влизане в сила на закона по Решение Ц-010. Твърди се в исковата
молба, че въз основа на това решение производителите на електроенергия от
възобновяем източник вятър, следва да фактурират произведената от тях
електроенергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-010 до
достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана
мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по
преференциална цената, определена в т. 9 от Решение Ц-010 за единица
инсталирана мощност. Сочи се, че съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в редакцията
към влизане в сила на закона (03.05.2011 г.),
на изкупуване по тези преференциални цени подлежи цялото количество електроенергия, а съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗЕВИ цената на електроенергията от възобновяеми източници, не
се изменя за срока на договора за изкупуване
т.е. и по времето на процесния период. С оглед на това, след влизането в сила
на ЗЕВИ ищецът следва да продава цялата
произведена от него електроенергия на ответника по преференциални цени,
определена в Решение Ц-010, като тези цени не могат да бъдат изменяни за срока
на договора за изкупуване. С изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, публикувано
в ДВ 6р. № 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е въведена промяна в количествата
електроенергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по
преференциални цени, без
да се променят самите преференциални цени. С последващо изменение
на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в ДВ бр. № 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г,
количествата електроенергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се
определят чрез въвеждане на допълнителен критерий, отново без да се променят преференциалните
цени. С тази разпоредба е създадено задължение за обществения
доставчик- НЕК, съответно за крайните снабдители- "Енерго-Про
Продажби" АД, да изкупуват произведената електроенергия от възобновяеми
източници "по преференциална цена, за количествата
електроенергия до размера на нетното специфично производство на електроенергия,
въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР", като за количествата, надхвърлящи нетното специфично
годишно производство на електроенергия, последната следва да се изкупува по
цена за излишък на балансиращия пазар или да се продава по свободно договорени
цени. Твърди се, че в резултат на горните изменения на ЗЕ, КЕВР постановява
Решение № СП-1, с което установява НСПЕ, въз основа на което са определени
преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015 г. за
изкупуване на енергията, произвеждана от всички възобновяеми енергийни
източници, включително и с възобновяем енергиен източник вятър. Съгласно т. 1.7
от Решение СП-1, нетното специфично производство на електроенергия на вятърни
електрически централи при определена цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. т. 8 от Решение Ц-010) е 2 000 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение СП-1 нетното специфично
производство на електроенергия на вятърни електрически централи при определена
цена от 172,95 лв./MWh, без ДДС (т.е т. 9 от Решение
Ц-010), е 2 300 kWh за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа. Сочи се, че т. 1.7. от Решение СП-1 е отменена като
незаконосъобразна с Решение № 957/ 23.02.2018 г. по адм. д. № 8522/2015 г., 13
с-в на АССГ, потвърдено в тази му част от Решение № 115/28.01.2019 г. по адм.
д. № 5284/2018 г. на ВАС, което е окончателно и влязло в сила. С оглед на това
КЕВР е приела Решение № СП-5/28.03.2019г. ("Решение СП-5"),
с което е определила НСПЕ на вятърни електрически централи при определена цена
от 188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. по т. 8 от
Решение Ц-010) е 2 000 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, т.е. същата стойност като определената в отменената
т. 1.7 от Решение СП-1. Същевременно Решение СП-5 е обявено за нищожно с
Решение № 6355/29.10.2019 г. по адм. д. № 4422/2019 г., 55 с-в на АССГ.
Твърди се, че ответното дружество не е заплатило
цената на произведената и доставена електроенергия по издадените фактури от
м.11 и м.12.2016г., като отказа е мотивиран със становище на НЕК относно
приложимата цена за изкупуване на електроенергия от ВяЕЦ. Сочи се, че отказът е
неоснователен, тъй като НЕК не е страна по договора и позицията му по въпроса
не е обвързваща, освен това становището му е основано на Решение СП-1, което е
отменено и не поражда действие, както и че последващо приетото Решение № СП-5 също не следва да се зачита поради
обявяването му за нищожно. Сочи се, че единствено приложимото НСПЕ в процесния
период е това по решение т.1.8 от Решение СП-1.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС
- Г, бул.Владислав Варненчик №258, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между
страните договор за изкупуване на ел.енергия. Счита, че приложимата през
процесния период цена за ел.енергията до размера на нетното специфично
производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г.,
а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство,
приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед
становище на НЕК ЕАД, на когото ответникът продава изкупените количества
ел.енергия, относно приложимата цена при изкупуването, ответникът заплащал
произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за
излишък. Твърди, че задължението по издадената от ищеца фактура за м.11 и м.12.2016г.
е било заплатено, а това по допълнително издаденото дебитно известие оспорва
като неправилно определено, тъй като количествата на произведена ел.енергия над
2000 квтч следвало да се заплащат по цена за излишък. Намира за неправилно
твърдението на ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 са приложими към една и
съща ВяЕЦ предвид диференцирането и обособяването на отделни групи
производители съобразно производителността на инсталацията и наличния ресурс на
първичния енергиен източник. Сочи като неоснователно твърдението за нищожност
на Решение СП – 5, тъй като съдебният акт не е влязъл в законна сила. В
допълнителния отговор се оспорват твърденията в ДИМ.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Съгласно
изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните факти – ищецът е производител на електрическа енергия
от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа
енергия; наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на
ел.енергия; НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от
последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференц.цена
по т.8 от Решение Ц-10; количествата произведена и фактурирана електроенергия;
факта на получаване на фактурата и дебитното известие от ответника.
С оглед на
предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените
от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици съгл.
чл.154, ал.1 ГПК, а именно – наличието на възникнало договорно правоотношение,
изпълнение на задължението си по договора, механизма за определяне на
приложимата цена.
Ответникът
носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи
спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. заплащане на
дължимата цена за изкупената ел.енергия, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
ДОПУСКА до
събиране в с.з. приложените към исковата молба, отговора, ДИМ и ОИМ писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните възможността за постигане доброволно
уреждане на спора, вкл. чрез Центъра за медиация при ВРС. центърът предоставя
безвъзмездно възможност на страните по
делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч. За съдействие
към Центъра могат да се
обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд
Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Центърът е разположен на 4 етаж в сградата,
в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните
могат да се свържат за
дела на окръжен
съд Варна с Нора Великова, на тел.052
623 362 както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.**.
НАСРОЧВА
производството по
т.д. № 1987/2019г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2020г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните и на конституираното трето лице- помагач, ведно с призовката за
насроченото с.з., като на ищците се връчи и препис от допълнителния отговор.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: