ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 324
гр. София, 04.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ , в закрито заседание на четвърти август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Частно наказателно дело №
20221800200137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от ЯНК. ИВ. ИВ., М. ИВ. П. и Л. ИВ. П. - деца на
починалия И.П. И., с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощник адв. П.М. от САК,
срещу постановление от **** год. на прокурор при Софийска окръжна прокуратура за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ***** год. по
описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № ***** год. по описа на СОП, водено за престъпление по
чл. 115 от НК.
В жалбата по същество се навеждат доводи, че атакуваното постановление следва да
бъде отменено като неправилно. Навеждат се доводи, че прокуратурата не е изследвала в
пълнота грубото неизпълнение от страна на съответните длъжностни лица – служители на
РУ-С. на задълженията им залегнали в Инструкция № ****** г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
министерството на вътрешните работи, издадена от Министъра на вътрешните работи(Обн.
ДВ, бр. 9 от 3 февруари 2015г., изм. и доп. ДВ, бр.77 от 6 октомври 2015г., изм. и доп. ДВ,
бр.30 от 15 април 2016г., изм. ДВ, бр.101 от 7 декември 2018г.); 3аповед № ****** г. на
Директора на ОД на МВР-С. и Правилника за вътрешния ред на ареста при РУ на МВР-С.,
одобрен със заповед № *****г. на Началника на РУ на МВР-С.. Излагат се съображения, че
баща им е бил оставен без необходимия контрол от страна на длъжностните лица,
съответно, началника на РУ-С., оперативния дежурен и постовия полицай, които не са
съблюдавали изискванията на посочените нормативни актове, като немарливото изпълнение
на служебните им задължения е довело да смъртта на И.П. И., поради и което се моли,
делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания за точното прилагане на
закона и продължаване на процесуалните действия срещу съответните длъжностни лица от
РУ-С. за извършено от тях престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
Съдът, след като се запозна с атакувания прокурорски акт и обсъди доводите
изложени в жалбата, както и материалите по делото в съвкупност, намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право на това, макар и чрез
пълномощник, в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, а по съществото си - за неоснователна.
Това е така поради следните съображения:
Видно от материалите по делото, наказателното производство по досъдебно
1
производство № ***** год. по описа на ОСло при СОП, пр. пр. № ***** год. по описа на
СОП, е образувано на ****** год. срещу неизвестен извършител за това, че на ***** год., в
гр. С., в арестно помещение на РУ-С., в жр. С., ул. „******“ № *****, умишлено е умъртвен
И.П. И., с ЕГН ********** от гр. С. – престъпление по чл. 115 от НК.
При постановяване на обжалваното определение, наблюдаващият прокурор е приел
от фактическа страна следното:
На датата ***** год., И.П. И. бил задържан със заповед за задържане № ***** год.,
на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР във връзка с извършена от него хулиганска проява,
изразяваща се в мастурбиране и показване на половия си член на лицето Д.Й.Г. от гр. С.,
както и подсвиркване и изразяване на множество обидни и неприлични думи с цел да
привлече вниманието ѝ.
В тази връзка било образувано административно-наказателно производство №
*****год. по описа на РУ-С. по Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
Събраните материали от РУ-С., ведно с екземпляр от съставен акт за констатиране на
дребно хулиганство, съставен на основание чл. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство,
били внесени за решаване в Районен съд - С..
С решение от ***** год., постановено по АНД №***** г. по описа на PC - С., състав
на районния съд наложил на И.П. И. за извършената от него хулиганска проява,
административно наказание „задържане до 15 денонощия в структурно звено на
Министерството на вътрешните работи“.
В изпълнение на съдебното решение, И.П. И. бил транспортиран до сградата на РУ-
С. и настанен в арестен блок, в който следвало да изтърпи наложено му от съда
административно наказание „задържане до 15 денонощия в структурните звена на
Министерство на вътрешните работи (МВР)“. При задържането на И.П. И. му били
разяснени правата на задържано лице, за което същият подписал декларация, както и му бил
извършен личен обиск и бил вписан в книгата /регистър/ за задържани лица.
За времето от ***** год. до ***** часа на ***** год., съгласно утвърден за дневни и
нощни смени график на пост № **** в РУ-С., на работа били свидетелите К.Б., И.Д., С.К.,
Д.Х., Л.Г., А.А., Р.С., Е.П.и С.М.. Според същите, задържаното лице И.П. И. бил сам в
помещение № **** и спазвал ограничителния режим. Не е споделял за здравословен
проблем. В поведението му не били забелязали нещо необичайно, бил спокоен и не е давал
външни признаци на безпокойство и тревожност. Проверяван бил редовно, както му била
осигурена храна и възможност за хигиенно-санитарни нужди.
Съгласно създадената организация на работа и утвърден месечен график, на *****
год., за времето от ***** часа до ***** часа охраната на ареста /пост № ****/, където бил
настанен и И.П. И., се осъществявала от свид. А.– мл. инспектор в OOP на РУ-С..
Непосредственото изпълнение на патрулно-постова дейност на Пост № *** на РУ-С. било
отразено в ежедневна ведомост. Същият ден в ареста били настанени още две лица, освен
И.И., а именно А.М.и Д.К., като всяко от задържаните лица се намирало в отделна килия.
Изпълнявайки служебните си задължения, свид. А.на всеки 15 минути минавал покрай
килиите на задържаните, за да ги нагледа какво правят и при нужда ги съпровождал до
санитарния възел, един по един. Към обяд съпроводил до тоалетната И., както и един от
другите двама задържани, след което ги прибрал по килиите. След това получил обаждане
от дежурния в ОДЧ при РУ-С. – свид. С.М., който му казал да се качи да вземе храната за И.
от фоайето до пост № **** в РУ-С.. Преди да отиде да вземе храната, свид. А. отново
проверил И. и установил, че всичко е нормално. Не му направило впечатление нещо по-
особено в поведението му. И. бил спокоен. Когато се качил при свид. М., той попитал дали
може първо да отиде до тоалетната. Свидетелят М.му разрешил. След като се върнал от
2
тоалетната, където не се забавил дълго, той взел храната и веднага слязъл в ареста, за да я
занесе на И.. Когато отворил вратата на килията видял, че същият виси на металната
решетка с примка около врата. Веднага изтичал, хванал го през тялото и започнал да го
вдига нагоре, за да не виси на примката, като с едната ръка се опитвал да извади примката,
която била около шията му, но не успял. Същевременно викал за помощ и удрял по
решетката, за да види свид. М.на камерата в ОДЧ, че има нужда от помощ. След това с
едната ръка успял да задържи И., а с другата ръка извадил телефона си и се обадил на свид.
М.като му казал, че И.И. се беси. Свидетелят М.веднага казал на свид. А.Н., който
изпълнявал служебните си задължения на пост № ****, да слиза в ареста, за да окаже помощ
на свид. А.. Когато слязъл в арестното помещение, свид. Н.успял с джобно си ножче да
среже примката, докато свид. А.вдигал тялото нагоре. След това свид. А.положил тялото на
задържания И. на леглото и започнал да му прави сърдечен масаж. Междувременно свид.
М.се обадил да изпратят екип на бърза помощ. Пристигналият на място дежурен екип от
Филиал на спешна медицинска помощ - С. при Център за спешна медицинска помощ - С.,
констатирал смъртта на И.П. И..
Изготвената съдебномедицинска експертиза на труп № ***** год. е дала заключение,
че при огледа и аутопсията на И.П. И. се установява: двойна странгулационна бразда,
разположена в горната трета на шията по-изразена вдясно, която бразда е с косо възходящо
направление и ход отпред-назад и отдолу-нагоре, с наличие на кръвонасядания по
заглавните места на шийната мускулатура, щитовидната жлеза и предната повърхност на
трахеята, здрави подезична кост и щитовиден хрущял, оток на мозъка и белия дроб, остър
кръвен застой на вътрешните органи, тъмна течна кръв на трупа, точковидни кръвоизливи
по серозите, кръвонасядания под кожата и повърхностната мускулатура на гърба в областта
на лопатките, счупване без околни кръвонасядания на 4-7-мо ребра вляво парастернално.
Според експерта, смъртта на И.П. И. се дължи на механична асфикция - обесване,
което личи от характерната трупна картина. Обесването е станало приживе при задно
окачване, което личи от характера и морфологията на странгулационната бразда и
кръвоизливите по залавните места на шийната мускулатура. Трупът не е висял
продължително време в примката, което личи от разположението на послесмъртните трупни
петна.
Констатираните счупвания на ребра вляво са получени постмортално, видно от
липсата на кръвонасядания в зоните на фрактурите и се дължат на приложен индиректен
сърдечен масаж.
Констатираните кръвонасядания в областта на гърба в зоната на двете лопатки са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са причинени при
задържането и обездвижването на лицето, вследствие притискане с колене при положение
на задържания по очи върху терена.
При огледа и аутопсията на трупа на И.П. И. не са установени други травматични
изменения, освен странгулационната бразда. Състоянието на трупа по време на аутопсията
отговаря на смърт от първо денонощие.
В близките часове преди настъпване на смъртта И.П. И. не е бил под въздействието
на алкохол и/или наркотични и упойващи вещества, което е видно от изготвените в хода на
разследването съдебно-химически експертизи. Съдебно-химическа експертиза № **** год. е
дала заключение, че в изпратената за химическо изследване проба кръв, взета от трупа на
И.П. И. не се доказва наличие на алкалоиди /синтетични и опиеви накотични вещества/,
барбитурати, фенотиазенови, бензодиазепинови лекарствени средства, трициклични
антидепресанти. Съдебно-химическа експертиза № ***** год. е дала заключение, че в
изпратената за химическо изследване проба кръв, взета от трупа на И.П. И. не се доказва
наличие на етилов алкохол, както и на други летливи редуциращи вещества /метанол,
ацетон/.
3
По делото на ***** год. е извършен оглед на местопроизшествие, видно от Протокол
за извършено процесуално-следствено действие (том 1, л.38-л.55).
При огледа на местопроизшествие в арестно помещение № 2 за задържани лица е
установено следното:
помещението е с ширина 227 см и дължина 257 см., оборудвано с легло, маса и
табуретка, които са метални и трайно закрепени на пода;
трупът на И.П. И. бил върху леглото. В горния край на главата между нея и
възглавница (сн. № 16) са намерени шест броя текстилни парчета с различна дължина
от 45,1 см до 131 см. На едното е налице и възел (обект № 1 - ВД);
под възглавницата, поставена на леглото е намерена текстилна олекотена завивка с
дължина 200 см и ширина 79,5 см. В единия край на завивката липсва парче с размери
43x18 см (обект № 2-ВД).
По отношение на иззетите с протокол за оглед на местопроизшествие от ***** год.
веществени доказателства като обект № 1 - 6 броя текстилни парчета, е изготвена
трасологична експертиза, отразена в Протокол № ****** г. От заключението на
експертизата става ясно, че 6-те броя текстилни парчета може да са образували
странгулационната бразда, установена по трупа на И.П. И., т.е. че са използвани от И., за да
се самообеси. Въпросните 6 броя текстилни парчета са били част /едно цяло/ –обшивка на
олекотена завивка /ВД-обект № 2/, които са отстранени посредством разкъсване на
свързващия шивашки конец, което е видно от заключението на изготвената трасологична
експертиза, отразена в Протокол № ***** год.
Освен физическа охрана на арестния блок, същият е оборудван и с камера за
видеонаблюдение.
Изготвената видео-техническа експертиза, отразена в Протокол № ******год., по
отношение на предоставения за изследване оптичен носител, съдържащ видеозапис за
времето от **** часа до ****** часа на ***** год. на охранителна камера, от която се е
наблюдавало арестното помещение, в което се е намирал И.П. И., по несъмнен начин
доказва, че последният сам е посегнал на живота си, като се е самообесил. Вещото лице,
изготвило експертиза, е посочило, че не е установил следи от намеса/манипулация върху
предоставената за изследване записана информация.
Пострадалият И.И. не е имал здравословни проблеми и не е страдал от психични
заболявалия, както и не се е водил на учет в „Център за психично здраве“, С.
С оглед установяване причината, поради която И. И. е взел решение да сложи край
на живота си, като се самообеси е назначена и изготвена комплексна психиатрична и
психологична експертиза. Същата е дала заключение, че И. И. е отключил остра стресова
реакция, вследствие на тежка за него присъда, най-вероятно недооценяване естеството на
наказанието и незадоволени интимни желания. Възможно е също така И. да се е намирал в
кризисно състояние, свързано с изпълнение на наказанието му, което да е довело до
предразположение към самоубийство.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните
доказателства в хода на воденото досъдебно производство, наблюдаващият делото прокурор
е достигнал до следните правни изводи:
Въз основа установената от събраните по предвидения ред в НПК писмени и гласни
доказателства фактическа обстановка, прокурорът е счел, че не би могло да бъде изведен
извод за осъществен състав на престъплението по чл. 115 от НК (убийство). Не са налице
данни за действия или бездействия на трето лице, което да е довело до причиняване на
смъртта на И. И.. Липсват травматични увреждания, които да са в причинно-следствена
4
връзка с настъпилата смърт. По делото по безспорен начин е доказано, че И.И. сам е
посегнал на живота си като се е обесил. Не са налице и доказателства, че някой друг е
подпомогнал или склонил И.И. към този суициден акт.
Прокурорът е приел, че от събраната доказателствена съвкупност не може да бъде
направен извод и за осъществен състав на престъплението по чл.127, ал.1 от НК, както не са
налице и елементи от състава на престъплението с правна квалификация по чл. 127, ал.3 и
ал.4 от НК, със следните съображения:
За да е осъществен състав на престъплението по чл.127, ал.1 от НК от обективна
страна следва да е налице действие и то в посочените от законодателя две форми на
изпълнително деяние - подпомагане или склоняване.
Подпомагането е създаване на благоприятни предпоставки за осъществяване на
самоубийство, до неговото улесняване под някаква форма (например: набавяне на средства,
даване на съвети и разяснения как дадено лице да посегне на живота си, но когато това лице
– самоубиецът вече е взел това решение да го извърши). По делото не са налице
доказателства, че И.П. И. е взел решение за самоубийство и това негово решение е било
известно на дадено лице/лица. От материалите по делото не се съдържат каквито и да било
доказателства, че самоубилото се лице преди това е формирало такова решение, а именно: да
посегне на живота си. За такова решение не е имало и минимални индикации. Според
свидетелските показания на всички свидетели, осъществили задълженията си по охрана и
патрулно постова дейност (Пост №, изброени по-горе) категорично се изяснява, че
задържаното лице И.П. И. по време на престоя в ареста от ***** год. до ***** год. се е
държал спокойно, не е проявил тревожност или агресия, не е имал оплаквания, не е
споделил за проблеми. На същия е предоставяна редовно храна и възможност за посещение
на санитарно помещение. При това категорично не са налице данни да са осъществени
физически или интелектуални действия спрямо него които да го подпомогнат в
предстоящото самоубийство. Не са налице и данни да е упражнено психическо въздействие,
мотивиране на И.П. И. да вземе решение и да посегне на живота си.
Предвид липсата на доказателства, че И.И. умишлено е доведен до самоубийство чрез
жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството му, а така също и за проявена
към самоубилия се ярост, ожесточение, безчовечност, унижение или отношение, уронваща
неговата личност, от което прокурорът е извел обоснован извод, че не е налице състав на
престъплението по чл.127, ал. 3 и ал. 4 от НК.
Изводите на наблюдаващият производството по досъдебно производство № *****
год. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № ***** год. по описа на СОП прокурор както от
фактическа, така и от правна страна следва да бъдат споделени. Това е така защото, на
практика възможните процесуално-следствени действия са проведени – разпитани са
свидетелите очевидци на инцидента случил се на датата ***** год., назначени са били,
съответно изготвени експерти заключения, които дават отговори на въпросите от
медицинско и техническо естество по смисъла на чл. 102 от НПК, приобщени са били
необходимите и относими към предмета на делото, писмени доказателства. При
установената по делото фактическа обстановка която и според настоящия съдебен състав е
изводима от установената по делото цялостна доказателствена съвкупност, с категоричност
се налага извода, че не се констатират доказателства на базата на които да се счете по
изискуемия от НПК начин, че по делото се установяват данни за извършено престъпление
по смисъла на Наказателния кодекс, нито пък за престъплението за което е образувано и
водено наказателното производство по досъдебно производство № ***** год. по описа на
ОСлО при СОП, пр. пр. № ***** год. по описа на СОП. Доказателствата по делото са
категорични и еднозначни, че няма данни за извършено престъпление, липсва
съставомерност на престъплението умишлено убийство, с каквото работно обвинение е
започнало наказателното производство. Не само това, а от доказателствата по делото не са
5
събрани данни и за извършено каквото и да е престъпление по смисъла на Наказателния
кодекс, поради което наблюдаващият прокурор е счел за безпредметно продължаване на
наказателното производство по досъдебно производство досъдебно производство № *****
год. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № ***** год. по описа на СОП. Не може да има
спор, че , не би могло да бъде изведен извод за осъществен състав на престъплението по чл.
115 от НК (убийство), както и, че са налице данни за действия или бездействия на трето
лице, което да е довело до причиняване на смъртта на И. И.. Експертът медик е категоричен
в заключението си, че липсват травматични увреждания, които да са в причинно-следствена
връзка с настъпилата смърт. По делото по безспорен начин е доказано, че И. И. сам е
посегнал на живота си като се е обесил /в.ж. заключението по видео-техническата
експертиза/. Не са налице и доказателства, че някой друг е подпомогнал или склонил И. И.
към този суициден акт, като следва да бъде споделен и извода, че от събраната
доказателствена съвкупност не може да бъде направен извод и за осъществен състав на
престъплението по чл.127, ал.1 от НК, както не са налице и елементи от състава на
престъплението с правна квалификация по чл. 127, ал.3 и ал.4 от НК.
С оглед всичко гореизложено съдът счита, че следва да постанови определение с
което потвърди атакуваното постановление на СОП, поради което и на основание чл. 243,
ал. 6, т. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от **** год. на прокурор при Софийска окръжна
прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
***** год. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № ***** год. по описа на СОП., водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 115 от НК.
Определението подлежи на обжалване или протест пред САС в седмодневен срок от
съобщенията до СОП и наследниците на пострадалия - ЯНК. ИВ. ИВ., М. ИВ. П. и Л. ИВ.
П., които да се уведомят посредством пълномощника им адв. П.М. от САК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6