Решение по дело №358/2019 на Софийски градски съд

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 08.11.2019 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

                                                                             Мл.съдия: Десислава Йорданова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №358 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №47155 от 08.10.2018г., постановено по гр.д.№77004/2017г. по описа на СРС, 156 с-в, е отхвърлен предявения от „Т.“ЕООД с ЕИК******* срещу „Ч.Е.Б.“АД с ЕИК: *******иск с правно основание чл.82, вр.чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, за сумата от 960 лева- обезщетение за имуществени вреди от неизпъление на договор за покупко- продажба и доставка на електрическа енергия за периода месец май 2013г., изразяващи се в заплатени наеми за обект в гр.София, Национален парк „Витоша“, хижа „Бели брези“, по договор за наем на недвижим имот от 01.11.2006г. поради това, че имотът не могъл да се ползва и да се реализира инвестиционната програма вследствие поведението на ответника. Със същото решение е отхвърлен и предявения от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр.чл.чл.82 вр.чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1920 лева- обезщетение за имуществени вреди от неизпъление на договор за покупко- продажба и доставка на електрическа енергия за периода месец юни-юли 2013г., изразяващи се в заплатени наеми за обект в гр.София, Национален парк „Витоша“, хижа „Бели брези“ по договор за наем на недвижим имот от 01.11.2006г. поради това, че вещта не могла да се ползва и да се реализира инвестиционната програма вследствие поведението на ответника, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.81771//2017г. по описа на CPC, 156 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответника 200 лева юрисконсулстко възнаграждение.

Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.“ЕООД. Жалбоподателят твърди, че процесните суми представляват неустойка и са заплатени от него съответно на 29.10.2014г. и на 26.01.2015г., от които дати е настъпила вредата и вземанията му не са погасени по давност. Неправилно в негова тежест било възложено установяването на причинно- следствена връзка между неизпълнението на договорното задължение на ответника по договора за доставка на електрическа енергия до обекта и произтеклите от това вреди, чийто размер е равен на заплатения за същия обект наем. Безспорно било, че електрическото захранване на обект е прекратено от ответника без основание, а претендираните от последния суми отречени с влязло в сила решение. Поради това неустойката се дължала по силата на Общите условия на ответника за доставка на електрическа енергия, а размерът на същата следвало да се определи по справедливост. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата и в производството „Ч.е.Б.“АД е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, на които ищецът обосновава претенциите си, дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е правилна. Твърденията, че претендираните суми всъщност са за неустойка се въвеждат едва с въззивната жалба и са преклудирани съгласно чл.266, ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд с определение №412720/29.05.2018г. на л.134 от първоинстанционното дело изключително подробно и правилно е разпределил доказателствената тежест съобразно правната квалификация и твърдените от страните в исковата молба и отговора на исковата молба релевантни за спора факти и обстоятелства, като още с това определение е отделил спорните от безспорните факти и обстоятелства. В проведеното първо (и единствено) открито съдебно заседание на 20.09.2018г. (л.147 от първоинстанционното дело) не са направени каквито и да било възражения по отношение на проекто- доклада, включително относно правната квалификация, разпределението на доказателствената тежест и безспорните факти и обстоятелства, от участвалия в заседанието процесуален представител на ищеца адвокат К.Б.. Твърдението на жалбоподателя, че било безспорно между страните, че електрическото захранване на процесния обект е преустановено от ответника без основание, не отговаря на действителното положение, видно от подадения отговор на исковата молба и горецитираното определение по реда на чл.140 от ГПК. Безспорен е фактът на преустановяване на електрическото захранване, но не и основателността на преустановяването от страна на ответника. Точно обратното- именно законосъобразното прекъсване на електрозахранването е основен спорен въпрос по делото и той е надлежно обсъден на стр.3 от обжалваното решение. Останалите твърдения във възивната жалба касаят иск за неустойка, какъвто не е предмет на настоящото производство.

Поради изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло като правилно.

По разноските.

При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за въззивната инстанция.

С оглед цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №47155 от 08.10.2018г., постановено по гр.д.№77004/2017г. по описа на СРС, 156 с-в.

ОСЪЖДА „Т.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на „Ч.е.Б.“АД с ЕИК*******сумата от 200лв. (двеста лева)- възнаграждение за юрисконсулт във въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/