Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№358 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №47155 от 08.10.2018г., постановено по гр.д.№77004/2017г. по описа на
СРС, 156 с-в, е отхвърлен предявения от
„Т.“ЕООД с ЕИК******* срещу „Ч.Е.Б.“АД с ЕИК: *******иск с правно основание
чл.82, вр.чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, за сумата от 960 лева- обезщетение за
имуществени вреди от неизпъление на договор за покупко- продажба и доставка на
електрическа енергия за периода месец май 2013г., изразяващи се в заплатени
наеми за обект в гр.София, Национален парк „Витоша“, хижа „Бели брези“, по договор
за наем на недвижим имот от 01.11.2006г. поради това, че имотът не могъл да се
ползва и да се реализира инвестиционната програма вследствие поведението на
ответника. Със същото решение е отхвърлен и предявения от ищеца срещу ответника
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр.чл.чл.82
вр.чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1920 лева- обезщетение за имуществени вреди от неизпъление на
договор за покупко- продажба и доставка на електрическа енергия за периода месец
юни-юли 2013г., изразяващи се в заплатени наеми за обект в гр.София, Национален
парк „Витоша“, хижа „Бели брези“ по договор за наем на недвижим имот от
01.11.2006г. поради това, че вещта не могла да се ползва и да се реализира
инвестиционната програма вследствие поведението на ответника, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.81771//2017г. по описа на CPC, 156 състав. Ищецът е осъден да заплати на
ответника 200 лева юрисконсулстко възнаграждение.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.“ЕООД. Жалбоподателят твърди, че процесните суми
представляват неустойка и са заплатени от него съответно на 29.10.2014г. и на
26.01.2015г., от които дати е настъпила вредата и вземанията му не са погасени
по давност. Неправилно в негова тежест било възложено установяването на
причинно- следствена връзка между неизпълнението на договорното задължение на
ответника по договора за доставка на електрическа енергия до обекта и
произтеклите от това вреди, чийто размер е равен на заплатения за същия обект
наем. Безспорно било, че електрическото захранване на обект е прекратено от
ответника без основание, а претендираните от последния суми отречени с влязло в
сила решение. Поради това неустойката се дължала по силата на Общите условия на
ответника за доставка на електрическа енергия, а размерът на същата следвало да
се определи по справедливост. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване
на предявените искове, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата и в
производството „Ч.е.Б.“АД
е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира възнаграждение
за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да
се добави и следното:
Предвид
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, на които ищецът обосновава
претенциите си, дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е
правилна. Твърденията, че претендираните суми всъщност са за неустойка се
въвеждат едва с въззивната жалба и са преклудирани съгласно чл.266, ал.1 ГПК.
Първоинстанционният съд с определение №412720/29.05.2018г. на л.134 от
първоинстанционното дело изключително подробно и правилно е разпределил
доказателствената тежест съобразно правната квалификация и твърдените от
страните в исковата молба и отговора на исковата молба релевантни за спора
факти и обстоятелства, като още с това определение е отделил спорните от
безспорните факти и обстоятелства. В проведеното първо (и единствено) открито
съдебно заседание на 20.09.2018г. (л.147 от първоинстанционното дело) не са
направени каквито и да било възражения по отношение на проекто- доклада,
включително относно правната квалификация, разпределението на доказателствената
тежест и безспорните факти и обстоятелства, от участвалия в заседанието
процесуален представител на ищеца адвокат К.Б.. Твърдението на жалбоподателя,
че било безспорно между страните, че електрическото захранване на процесния обект
е преустановено от ответника без основание, не отговаря на действителното
положение, видно от подадения отговор на исковата молба и горецитираното
определение по реда на чл.140 от ГПК. Безспорен е фактът на преустановяване на
електрическото захранване, но не и основателността на преустановяването от страна
на ответника. Точно обратното- именно законосъобразното прекъсване на
електрозахранването е основен спорен въпрос по делото и той е надлежно обсъден
на стр.3 от обжалваното решение. Останалите твърдения във възивната жалба
касаят иск за неустойка, какъвто не е предмет на настоящото производство.
Поради изложеното
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да се потвърди
изцяло като правилно.
По разноските.
При този изход на
спора на
ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева за въззивната инстанция.
С оглед цената на
исковете въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.280,
ал.3 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение №47155 от
08.10.2018г., постановено по гр.д.№77004/2017г. по описа на СРС, 156 с-в.
ОСЪЖДА „Т.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на „Ч.е.Б.“АД с ЕИК*******сумата от 200лв. (двеста лева)- възнаграждение за юрисконсулт във
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/