№ 41705
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110162504 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на П. Р. Б. срещу „С.К.“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Исковата молба отговаря в пълнота на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 4 и чл. 128
ГПК (с молба от 04.10.2024 г. ищецът е уточнил и осъдителната си претенция), а от
обстоятелството, че между същите страни има висящи и други дела с подобен предмет, не
следва извод за недопустимост на настоящите искове поради злоупотреба с правото на иск,
доколкото за ищеца не съществува задължение да предяви в рамките на едно и също
производство всички свои претенции срещу ответника, произтичащи от различни договори
между тях. Липсва основание за съединяване на делата, защото след служебна справка в
ЕИСС съдът констатира, че предметът на посочените в отговора дела не налага издаване на
общо решение по тях, като същите са и на различен етап от разглеждането си.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи цялата преписка по
Договор за паричен заем № 809745/06.02.2023 г. е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
оставено без уважение, тъй като ответникът е представил справка за извършените от ищеца
плащания по процесния договор, а по отношение на останалите въпроси не са необходими
специални знания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 213 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.11.2024 г. от 11:45 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения, а на ответника – и
препис от молба на ищеца от 04.10.2024 г.
1
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „С.К.“ ООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи цялата преписка по Договор за паричен заем №
809745/06.02.2023 г., като УКАЗВА на страната, че при неизпълнение съдът може да
приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от П. Р. Б. срещу „С.К.“ ООД искове за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 11 (съгласно молба – уточнение от 22.12.2023 г.) от Договор за паричен заем
№ 809745/06.02.2023 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение. Доколкото се иска прогласяване нищожността на договорната клауза на
различни основания и съобразявайки съдебната практика, съдът приема, че се касае за
обективно съединени искове за прогласяване нищожност на клаузата, които с оглед
наведените основания следва да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат
на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от
най-тежкото към най-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – нищожност поради
противоречие на закона, включително поради неравноправност; иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК – нищожност
поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност
поради накърняване на добрите нрави. Предявен е и кумулативно съединен с тях частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер на 158,92 лв. (съгласно
молба – уточнение от 04.10.2024 г.), представляващо платена от ищеца без основание сума
въз основа на нищожната клауза, ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № 809745 към
искане № 9173653 от 06.02.2023 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от
550 лв., с краен срок на погасяване 24.04.2023 г., при уговорени ГЛП в размер на 40,05 % и
ГПР в размер на 49,78 %, като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна
лихва в срок на 11 седмични погасителни вноски, от които 1 вноска в размер на 4,28 лв. и 10
вноски – по 57,38 лв. Сочи, че съгласно чл. 5.1. от договора бил задължен да осигури
обезпечение след сключването му, отговарящо на редица изисквания, като поради
непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 11, ал. 2 от договора в
размер на 158,92 лв., включена изначално в погасителния план, с което погасителната вноска
възлизала на 67 лв., а общият размер на задълженията му по договора – на 737 лв. Релевира
възражение за нищожност на целия договор за паричен заем поради противоречие със закона
– с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква, че уговорената в чл. 11 от договора
клауза за неустойка противоречи на императивни норми на ЗПК, поради което е нищожна.
Счита, че с посочената клауза се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на
ГПР – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в
действителност представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но
това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. В тази
връзка излага доводи, че към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно
обезпечението, което следва да представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението
на кредитора, като неустойката е изначално включена в погасителните вноски. Тя
представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на
кредитора и следва да се заплати от потребителя. Договарянето на този разход като
неустойка има единствено за цел увеличаване на възнаграждението на кредитора над
максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 ЗПК тази клауза е
недействителна. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради
нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано
висока – надвишава дори размера на възнаградителната лихва. Сочи, че е налице
2
заобикаляне на разпоредбата на 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален праг на ГПР, и на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като на практика с клаузата за неустойка е уговорено допълнително
обезщетение за забава, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.
Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън
присъщите й функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и цели
единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че платената сума по
нищожната неустоечна клауза е недължимо платена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага съображения, че договорът за заем
не е недействителен по смисъла на ЗПК, като са спазени всички изисквания на чл. 11 ЗПК.
Твърди, че процесната неустойка е начислена въз основа на действителна неустоечна клауза,
както и че същата не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Сочи, че клаузите от
договора не са неравноправни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В
случай на уважаване на исковете, моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече
от едно производство. Възразява срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, като представя справка за извършените от ищеца плащания по процесния
договор за паричен заем.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на процесната договорна клауза е да докаже следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем № 809745 към
искане № 9173653 от 06.02.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, част от което
е и оспорената клауза на чл. 11 за неустойка за непредоставяне на обезпечение; твърдяното
противоречие на тази клауза на закона, включително неравноправност на клаузата;
твърдяното заобикаляне със същата клауза на закона; твърдяното накърняване на добрите
нрави с посочената клауза.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата на чл. 11 от договора е индивидуално
уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е заплатил сумата в размер на 50 лв.
като неустойка по чл. 11 от Договор за паричен заем № 809745 към искане № 9173653 от
06.02.2023 г. и получаване на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване, респ. задържане на процесната сума.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, служебно следи за
неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото фактите, че между страните е сключен Договор за
паричен заем № 809745 към искане № 9173653 от 06.02.2023 г. с посоченото в исковата
молба съдържание, част от което е и оспорената клауза на чл. 11 за неустойка за
непредоставяне на обезпечение, уговорена в размер на 158,92 лв., както и че по процесния
договор за паричен заем ищецът е заплатил сумата от общо 737 лв., от които – 158,92 лв. – за
неустойка на основание чл. 11 от договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
3
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4