ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1962
гр. Пловдив, 17.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Стефка Т. Михова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501959 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл.
413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 1617/17.06.2022 г. от
„Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адвокат З.Ц., против
Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 138/09.05.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 84/2022г. по описа на
РС Първомай, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу С. Х. Д., ЕГН **********, за сумата от 98,14 лева - неустойка,
начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по вина на
потребителя на договор за мобилни услуги № *********/07.03.2018 г.,
изменен с допълнително споразумение № *********/05.11.2019 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги, за мобилен номер ......, от които 74,97
лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без
ДДС по 24,99 лева всяка и добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план до края на договора в размер на
23,17 лева.
1
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност на
атакуваната част от акта, поради противоречието му с нормите на
материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че
искането, касателно заявената неустойка не противоречи на закона и добрите
нрави, доколкото се отнася за вземане, основано на клауза, формирана така,
че да предпази потребителя от заплащане на необосновано високо
обезщетение при предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни
услуги. Излагат се съображения, че не са налице обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че неустоечната клауза е неравноправна или
уговорена в противоречие на добрите нрави. Сочи се, че последната е израз
на свободното договаряне между страните. Оспорват се изводите на
заповедния съд за неравноправност на процесната клауза по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, като се сочи, че потребителят е манифестирал
воля за съгласие с нея и последиците, които тя предвижда, както и че същата
е съобразена с присъщите санкционна и обезщетителна функции, насочени
към компенсиране на претърпените от заявителя вреди за накърнения му
интерес под формата на пропуснати ползи от неосъщественото му право и
сигурно очакване да получи предварително определяеми месечни плащания
от неизправния абонат и осъществяване на дисциплиниращ ефект. Отправено
е искане разпореждането в обжалваната му част да бъде отменено и вместо
това да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника и за посоченото
вземане за неустойка. Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по ч. г. д. № 84/2022 г. по описа на РС Първомай е
образувано по подадено от „Теленор България“ ЕАД (наименованието към
момента на подаване на заявлението), заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Х. Д. за дължими суми,
сред които сумата от 98,14 лева - неустойка, начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договор за мобилни
услуги № *********/07.03.2018 г., изменен с допълнително споразумение №
2
*********/05.11.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, за
мобилен номер ......, от които 74,97 лева, представляваща сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС по 24,99 лева всяка и
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план до края на договора в размер на 23,17 лева. Твърди се, че
абонатът не е изпълнил свои месечни задължения, поради което и договорът е
прекратен по вина на потребителя, в който случай, последният дължи
договорна неустойка, която е в размер на всички оставащи стандартни
месечни такси до края на срока на договора, но не повече от три, ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с
добавена част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги, към който е отнесен.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено
в частта за процесната сума, представляващи неустойка в размер от 98,14
лева, първостепенният съд е приел, че клаузата в договора, уговаряща
неустойка в посочения размер, е установена в противоречие с добрите нрави,
тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, както и се явява неравноправна.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на
заповед за изпълнение относно претендираната със заявлението сума в размер
от 98,14 лева, представляваща неустойка, е правилен.
В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които
съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото
длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал.
1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по
смисъла на Закон за защита на потребителите.
В конкретния случай заявителят, за да обоснове дължимостта на
процесната част от посочените в заявлението неустойки се позовава на
действието на договор за мобилни услуги № *********/07.03.2018 г., изменен
3
с допълнително споразумение № *********/05.11.2019 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Клаузата за неустойка по раздел IV, точка 2 от
допълнителното споразумение гласи, че в случай на прекратяване на договора
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, като месечният
абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най –
високият според условията на плана.
Предвид начина, по който е уговорена така посочената неустойка,
размерът и условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е
налице обоснована вероятност посочената клауза да е неравноправна
съгласно чл.143, ал.1, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Предвидената
неустойка при прекратяване на договора в размер на всички, но не повече от
три месечни абонамента, е необосновано висока, тъй като не е съобразена с
размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните
не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни
абонаменти, тъй като получаването им е свързано с предоставяне на
определени услуги за абоната, които след прекратяването вече няма да бъдат
предоставяни. При тяхното приложение се стига до положение при което,
въпреки липсата на съществуващо правоотношение между страните
(прекратен договор), мобилният оператор продължава да получава
"възнаграждение" по вече прекратения договор, без да предоставя насрещна
услуга на потребителя. Неоснователно обогатяване би настъпило и в случай
на прекратяване на договора по вина на потребителя три и по - малко месеца
преди неговото изтичане. Тогава операторът би получил имуществена облага
в размер, какъвто би получил ако договорът не бе прекратен, а даже и по –
голяма при оставащи два или един месец до изтичането му. Неоснователно в
тази връзка е възражението в жалбата, че неустойка ненадвишаваща
трикратния размер на месечните абонаменти, не противоречи на добрите
нрави и не излиза от присъщите функции. Преценката за накърняване на
добрите нрави се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент и с оглед вредите от оставащия до изтичането му,
конкретен срок.
4
На следващо място, не е посочено по разбираем и ясен начин, как се
формира размерът на тази дължима неустойка, досежно употребения израз, че
месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е
най – високият според условията на плана. Така потребителят е поставен в
невъзможност към момента на сключване на договора, да определи какъв би
бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ
от договора и какви ще бъдат икономическите последици за него от
сключване на договора. Посоченото води до обосновано предположение и за
противоречие на тук коментираните клаузи за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 19
от ЗЗП. Всички представени по делото писмени доказателства представляват
стандартизирани бланки на мобилния оператор, което на този етап от
производството не може да обоснове извод, че коментираните клаузи са
индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ГПК. Тази проверка
би могла да се извърши в един състезателен процес.
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие
на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, което от своя страна
прави законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за вземането, представляващо неустойка от 98,14 лева, дължима
съгласно процесната клауза за неустойка.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се
явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
138/09.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. г. д. № 84/2022г. по описа на РС Първомай, с което е отхвърлено
подаденото от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД), ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. Х Д., ЕГН
**********, за сумата от 98,14 лева - неустойка, начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договор за
мобилни услуги № *********/07.03.2018 г., изменен с допълнително
5
споразумение № *********/05.11.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, за мобилен номер ......, от които 74,97 лева, представляваща сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС по 24,99 лева всяка и
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план до края на договора в размер на 23,17 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6