№ 148
гр. Габрово, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500218 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 154 от 04.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2058/2021г.,
Габровският районен съд е осъдил "Принц" ООД, ЕИК107564645, седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Орловска" № 154 да заплати на Е.В.Р.,
ЕГН **********, с адрес с. П., общ. Габрово, обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 12 000 лв., от трудова злополука, настъпила на 25 юни 2021
г.- притискане и перфорация на крайната фаланга на показалеца на дясната
ръка, причинило трайно увреждане на хватателната функция на дясната ръка,
ведно със законната лихва от деня на увреждането- 25 юни 2021 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ, по банкова сметка ***
при Банка ДСК ЕАД, като е отхвърлен иска в останалата му част, като
неоснователен и недоказан. С решението в тежест на дружеството са
възложени разноските по делото.
Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част за
горницата над 3 000 лв. до 12 000 лв., ведно със съответните лихви и
разноски, е постъпила въззивна жалба от "Принц" ООД, чрез адв. И. Ж., в
която се твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се,
че неправилно съдът не е възприел наведеното от ответника главно
възражение, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.
201, ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя и се излагат
подробни доводи за съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалия
работник, като се прави анализ на събраните доказателства. Възразява се, че
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на
12 000 лв. е несъответстващо на реално претърпените болки и страдания,
1
както и на принципа на справедливостта, за което се излагат подробни
доводи. Моли се да се уважи жалбата и да се отмени решението за горницата
над 3 000 лв., като се постанови друго, с което, като неоснователен и
недоказан да се отхвърли иска до уважения размер на 12 000 лв., ведно със
законните последици, като се претендират разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който жалбата се
оспорва по подробно изложени аргументи, като се иска същата да се остави
без уважение и се претендират разноските за въззивното производство.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на въззивника поддържа жалбата моли същата да бъде уважена, претендира
разноските по делото и представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна
по жалбата не се явява и не се представлява. От процесуалния представител
на същата е постъпила молба за даване ход на делото, в същата оспорва
жалбата и поддържа отговора, като претендира разноските за въззвината
инстанция и прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от Е.Р. против „Принц“
ООД, с който е поискано да се осъди ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултата на трудова злополука на
25.06.2021 г. в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на злополуката – 25.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
В постъпили отговор ответното дружество оспорва иска по размер и
възразява, че работника е съпричинил вредоносния резултат проявявайки
груба небрежност с 90 %, поради което отговорността му следва да бъде
намалена. Възразява, че следва да се намали отговорността му и с полученото
обезщетение от работника за временна нетрудоспособност, тъй като бил в
болничен.
За да постанови обжалваното решение в уважителната част, Районният
съд е приел, че в резултата на трудова злополука, настъпила на 25.06.2021 г.,
представляваща притискане /респективно перфорация/ на крайната фаланга
на показалеца на дясната ръка, като увреждането е трайно, ищцата е
претъпяла неимуществени вреди, които са пряка причинно следствена със
злополуката. Приел е че болките и страдания, няма да отшумят напълно, тъй
като движенията на десния показалец няма да се възстановят в пълен обем и
ищцата няма да може да изпълнява трудова дейност, която е свързана с бързи
и фини хватателни движения на доминиращия десен горен крайник, за които
е необходимо участието на десния показалец. Прието е, че ищцата не е
допринесла за увреждането допускайки груба небрежност, като допуснатата
грешка от същата при работата с машината се дължи на недостатъчния опит и
обучение – само 2 дни е работила с машината и има стаж в ответното
дружество 20 дена. Прието е, че по справедливост и в съответствие с вида и
естеството на причинените здравословни увреждания – трайно увреждане на
хватателната функция, което няма да отшуми напълно и обстоятелството, че
ищцата няма да може да изпълнява трудова дейност, свързана с бързи и фини
2
хватателни движения, преживените болки и страдания в периода по време на
лечението, което е траело около 2 месеца и половина, съдът е определил
обезщетение в размер на 12 000 лв.
Настоящият състав на въззивиня съд, като прецени събраните
доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че Е.Р. е работила по безсрочен трудов
договор № 0492/ 04.06.2021 г., като общ работник, промишлеността, когато на
25.06.2021 г. е настъпила трудова злополука със същата – внезапно
увреждане/открита рана на втори пръст на дясната ръка в резултата удар от
капсуловъчна машина, видно от Декларация № 54 от 30.06.2021 г. за трудова
злополука и Разпореждане №18 от 02.07.2021 г на НОИ- ТП Габрово. От
обясненията на случилото се, подписани от Е.Р., се установява, че по време на
работа с капсуловъчна машина, слагайки капсата на определеното й място и
протягайки се с лявата ръка и гледайки на ляво да вземе друг детайл,
несъзнателно и по погрешка е настъпила педала за задействане на машината с
крак, като тогава тя се задействала и се забила във втория й пръст на дясната
ръка.
От представената по делото декларация № 0492 за запознатост от
04.06.2021 г. се установява, че същата е била запозната с длъжностната си
характеристика, Правилника за вътрешен трудов ред на предприятието, както
и с Правилника за безопасност на труда в предприятието. От длъжностната
характеристика на ищцата се установява, че в основните задължения на
работничката е да подготвя и обработва детайли, сглобяване на произведена
продукция, мазане с лепило и залепване на детайлите, подгъване на
детайлите, изрязване и зашиване на подгъви, ръчно боядисване, белязване на
детайли, ръчно шиене и монтаж на обков, като за целта използва
приспособления и други машини- бояджийка, лепачка, подгъвачка, шлайф,
райфел, топъл печат, очукване и др. Видно от представеното извлечение от
книга за инструктаж, ред 51 -65, на ищцата е бил проведе инструктаж на
07.06.2021 г. Приложен е и инструктаж за безопасна ръчна работа на преса.
От свидетелските показания на св. С.П. и св. М.П., се установява, че и
двете работят в дружеството, като са били свидетелки на станалото.
Свидетелства, че Е. след злополуката не можела да говори, припадала,
травмата била на палеца на дясната ръка. Св. П. свидетелства, че Е. работила
от около 20 дни при тях. От ден два била на тази машина, обяснено й е как да
работи, има инструктаж. Инструктажа го провел Г., която е технолог във
фирмата. И двете свидетелстват как работи машината - слагат се капзи, когато
се поставя детайл кракът не трябва да е на педала. Не може да се задвижи
машината без да се натисне педала. И двете твърдят, че има инструктаж на
машината, прави се дневен инструктаж за работа с машината от технолога.
Св. П. твърди, че не е видяла, кога е дошла техноложката при Е. , говори по
принцип.
От свидетелските показания на св. Г.В., съжител на ищцата, се
установява, че първите две седмици ищцата не могла да прави нищо, не
3
можела да движи и останалите пръсти. Като свалили превръзката оттока
намалял. Не можела да чисти, да мие чинии, нито да гледа детето. Била
депресирана, плачела, преди злополуката си вършела всичко сама. Когато се
къпела той й помагал, сменял превръзките. И сега й е трудно, тъй като върха
на пръста не се усеща, от студ я заболява пръста. Постоянно ходи с
лейкопласт, депресирана е и не може да работи друга работа с машини. В
момента е без работа. Случилото им се отразило финансово, живеят под наем
и гледат детето, а доходите им паднали. Тя работила два дена на тази машина.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно -медицинска
експертиза се установява, че непосредствено след злополуката ищцата е
изпитвала много силни болки в продължение на 2 седмици, през което време
цялата китка, заедно с пръстите била отточна и болезнена. Вземала аналгин и
нурофен. Две седмици не е пипала нищо с ръката си. Болките намалели след
свалянето на конците, 2 седмици след инцидента.Към настоящи момент се
установява, че десния показалец и с 0,5 см по- къс от левия. Върхът на пръста
е по- заоблен в сравнение с левия. Нокътят е по- къс, заоблен и расте надолу.
По страничната повърхност на кожата на крайната фаланга има трудно
различим белезникав белег /ищцата използвала контратубекс гел след сваляне
на бинта за мазане на белега/. Лека (незначителна) подвижност между
крайната и средната фаланга на десния показалец. Силно намалена
подвижност в ставата между основната и средната фаланга, съпроводена с
болезненост и напрежение в ставата. Запазена подвижност между основната
фаланга и предкитовата кост. Поканена да напише нещо ищцата се
затруднява, но успява като използва съседния трети пръст на дясната ръка. Не
може да свие ръката в юмрук и да извършва фини хватателни движения, за
които е необходим показалеца, а използва съседния трети пръст. В
заключението е прието, че травматичните увреждания могат да се причинят
по времето и начина описан в исковата молба от ищцата и в декларацията за
трудова злополука, а именно притискане /респективно перфорация/ на
крайната фаланга на показалеца на дясната ръка. Според вещото лице е
налице трайно увреждане на хватателната функция без то да се преценява
като осакатяване, тъй като хватателната функция на ръката, макар и не
напълно, е запазена. Ищцата не може да свие дясната ръка (в частност десния
показалец) в юмручен захват. Може да сгъва частично десния показалец
(върхът на десния показалец при максимално сгъване отстои на 2,5 см от
дланта, а нормално би трябвало ищцата да може да допре дланта с върха на
пръста). Ищцата е провела два курса на физиотерапия, от по седем
процедури, след което движенията на десния показалец са до голяма стенен
възстановени (при отстояние 6 см до дланта, сгъването на десния показалец
се увеличава до отстояние 2 см от дланта), но продължавал болковия синдром
в ставата между средната и основната фаланга и в крайната интерфалангеална
става, както и повишената чувствителност на върха на пръста при допир. За
период от около 2-2,5 месеца ищцата е била затруднена да извършва
ежедневните домакински задължения, да поддържа лична хигиена и да се
грижи за малкото си дете. До месец септември 2021 г., когато е свалена
бинтовата превръзка и е отпаднала необходимостта от периодични превръзки
4
и антисептична обработка на пръста, ищцата не е можела да използва
пълноценно дясната ръка и не е трабвяло да мокри десния показалец. Вещото
лице приема, че ищцата ще има затруднения при извършване на ежедневни
домакински дейности (привиква към използването на трети пръст на дясната
ръка). Няма да може да изпълнява трудова дейност, която е свързана с бързи
и фини хватателни движения на доминиращия десен горен крайник, за които
е необходимо участието на десния показалец (или ще изпитва затруднения
при изпълнението на такава трудова дейност). Движенията на десния
показалец няма да се възстановят в пълен обем.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество постановеното
решение е правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и
задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата
инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272
от ГПК препраща към тях.
Безспорно е в конкретния случай, че са налице основанията за
ангажиране на имуществената отговорност на работодателя „Принц“ ООД за
вредите причинени на работничката Е.В.Р.., която е работила по трудов
договор в дружеството, за трудовата злополука станала на 25.06.2021 г.,
установена с влязъл в сила акт на ТП на НОИ - Габрово. В случая
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ е безвиновна и
гаранционно обезпечителна, като същия отговаря за уврежданията на
здравето на работника, причинени при изпълнение на трудовите му
задължения, тъй като е длъжен да осигури безопасни условия на труд и да
предотврати настъпването на злополуки. Имуществената отговорност на
работодателя се носи за имуществените и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Спорните по делото въпроси поставени във въззивната жалба са за
размера на присъденото с обжалваното решение обезщетение за
неимуществени вреди над 3 000 лв. до присъдените 12 000 лв. и респ. налице
ли е основание за намаляване на отговорността на работодателя на осн. чл.
201, ал. 2 от КТ.
Настоящият състав на съда намира, че така определения размер от
първоинстанционния съд на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди на въззиваемата Р. е съобразен в пълна степен с принципа на
справедливост, изискващ в най - пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат от
трудовата злополука. При определяне на размера на обезщетението следва да
се отчете, че работничката е претърпяла увреждане на дясната ръка –
перфорация на крайната фаланга на десния показалец, като това увреждане е
трайно, тъй като хватателната функция на ръката е нарушена и няма да бъде
възстановена напълно. От заключението на вещото лице д-р Р. е видно, че
болките и страданията никога няма да отшумят напълно и ищцата няма да
може да изпълнява трудова дейност, която е свързана с бързи и фини
хватателни движения на доминиращия горен крайник. Безспорно
работничката е претърпяла силни болки и страдания, видно от свидетеските
5
показания същата припадала, губила съзнание и не можела да говори (св. П.),
като около две седмици след злополуката не е могла нищо да прави с ръката
(св. В), като видно от съдебно медицинската експертиза за възстановяване на
хватателната функция на дясната ръка е претърпяла и два курса на
физиотерапия. Това увреждане е довело до невъзможност на работничката да
се обслужва самостоятелно за период от време от около два месеца и
половина, както и да се грижи за малкото си дете, като изпаднала в депресия
(св. В). Ищцата е в активна трудоспособна възраст, като в следствие на
злополуката физическото и психическото здраве са влошени и употребата на
дясната ръка няма да се възстанови в пълен обем по отношение на фини
хватателни дейности. От съвкупната преценка на изложените факти и при
отчитане на средното ниво на обществено развитие и благосъстояние към
момента на настъпване на увреждането, а и с оглед продължителността на
претърпените болки и страдания, справедливото обезщетение и според
настоящия състав е в размер на 12 000 лв.
Въззивният съд намира, че присъденото обезщетение не е в завишен
размер и не са налице основания за намаляване на отговорността на
работодателя на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ. За да се намали отговорността на
работодателя работникът следва да е допринесъл за трудовата злополука, като
е допуснал груба небрежност. Груба небрежност е налице, когато работникът
е съзнавал (предвиждал) настъпването на вредоносните последици -
увреждане на здравето му, но е мислил или самонадеяно се е надявал да ги
предотврати. Това означава, че работникът е извършил определени действия
в нарушение на установените правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпването на вредоносния резултат, който той се е
надявал да избегне. Но не всяко нарушение на инструкциите за безопасност
на труда представляват груба небрежност, а само такова нарушение, което е в
пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил
грижа, каквато и най - небрежният би положил. В тежест на работодателя е да
докаже, извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със
знанието за възможното настъпване на вредоносните последици и
самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното
настъпване (в този смисъл е и решение № 719/10.11.2009г . по гр.д. №
2898/2008 г. на І ГО на ВКС).
В конкретния случай не се доказва, че Р. е действала при условията на
груба небрежност при настъпване на трудовата злополука. Безспорно същата
е постъпила на работа при работодателя 20 дни преди настъпването на
злополуката и е работила от два дни с конкретната машината (св. С.П.), т.е.
същата е била с малък трудов опит в производството и на същата е извършен
първоначален инструктаж за безопасност труд на 07.06.2021 г., видно от
предоставеното доказателство по делото – копие от книгата за инструктажите.
Доказателства за последващ инструктаж за работа с конкретната машината не
се представят, а само може да се съди за провеждан ежедневен такъв от
свидетелските показания на св. П. и св. П., въпреки че и двете не твърдят да
са били свидетелки на ежедневния инструктаж проведен от техноложката на
Е. в деня на злополуката. Видно и от обясненията дадени от работничката във
6
връзка със злополуката, същата несъзнателно и по погрешка е натиснала
педала за задействане на машината с крак. Не може да се приеме, че
въззиваемата е проявила груба небрежност, когато от съвкупната преценка на
събраните доказателства се установява, че действията й са вследствие липсата
на опит и не може да се сподели тезата на жалбопдателя, че работа с
машината от три дни без инциденти е доказателство, че допуснатата грешка
не се дължи на недостатъчен опит, а на съзнателно неспазване на правилата
за работа с машината. Предвид гореизложеното, при краткия трудов стаж на
ищцата и поставянето й да работи с машина, която е с повишен риск на
опасност, при недоказано извършване на ежедневен инструктаж с
конкретната машина от работодателя, не може да се приеме, че същата е
действала при условията на груба небрежност при работата си, в следствие на
което е претърпяла констатираната трудова злополука и не са налице
основанията за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди от 12 000 лв.
Предвид гореизложеното настоящият състав на съда намира, че
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение
в обжалваната част, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователна и недоказана. В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
При този изход на делото в полза на ответника по жалбата следва да се
присъдят претендираните разноски за въззивното производство по
представения списък, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 700 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 04.04.2022 г. постановено по гр. д.
№ 2058/2021 г. от Габровския районен съд в обжалваната част за сумата над
3 000 лв. до 12 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука настъпила на 25.06.2021 г. с Е.В.Р., ЕГН **********, с
адрес с. П., общ. Габрово, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащан, като правилно и законосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА "Принц" ООД, ЕИК107564645, седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. "Орловска" № 154, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.Р., ЕГН
**********, с адрес с. П., общ. Габрово, разноски за въззивното производство
в размер на 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева) заплатен адвокатски
хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8