РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. ХАСКОВО, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500510 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД
– гр. Пловдив против Решение № 260299/16.06.2021 г.на РС – Хасково по гр.д. №
287/2021г.,с което съдът е приел за установено по отношение на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо
Данов“ № 37, че Х. С. М., с ЕГН ********** от гр.*** не дължи сумата в размер на
1099,81лв., представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 5
474 кВч,доставена до имот на ищеца,находящ се в гр.*** ,таван с ИТН *** по партида с
клиентски номер ***, за периода от 27.07.2020 г. – 20.10.2020 г. по фактура
№**********/20.12.2020 г. и е осъдил ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД да
заплати на Х. С. М. направените в първоинстанционното производство разноски в размер
на общо 360 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Доказателствата по
делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, което довело и до
постановяването на едно неправилно решение. Жалбоподателят сочи още, че ирелевантен за
1
спора бил въпросът кой бил конкретният извършител на манипулациите по измервателния
уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператор да извърши
едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на плоскостта на
обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си, жалбоподателят
сочи съдебна практика.
Предвид изложените съображения, намира, че процесната сума била основателно
начислена и моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Претендира заплащането на разноски за двете инстанции. Релевира и възражение, с правно
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
пълномощника на въззиваемата страна Х. С. М., в който се излагат подробни съображения
за нейната неоснователност,необоснованост и недоказаност.Претендира от съда да
постанови решение,с което да потвърди обжалваното решение и да присъди в полза на
въззиваемата страна разноски за настоящото производство.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания,намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Х. С.М. с искова молба,с която срещу
„ЕВН България Електроразпределение Юг“ ЕАД,с ЕИК *********, гр. Пловдив е предявен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди,че е абонат на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и
ползвател на предоставената чрез неговата електроразпределителна мрежа електрическа
енергия с клиентски номер ***, с номер на измервателната точка /ИТН/ *** и електромер
/СТИ/, с фабричен № /неизвестен му/. В края на м.01.2021 г. установил, че в имота му няма
ел.захранване. От офиса на ЕВН в Хасково го информирали, че му била начислена
допълнително ел.енергия за минал период, която не заплатил и затова му бил преустановен
достъпът до електроразпределителната мрежа. Връчили му писмо с изх.№ 8988011-
1/20.12.2020 г., но без посочените в него приложени документи - фактура №
*********/20.12.2020 г.; констативен протокол № *** г. и справка за коригиране на сметката
за електроенергия.С писмото го уведомявали, че ще му бъде коригирана сметка за
електрическа енергия за минал период от 27.07.2020 г. до 20.10.2020 г. за 85 дни, в размер на
1 099,81 лв., като неотчитането се дължало на „изгаснал дисплей".В посочения период от
време бил в чужбина и имотът не бил ползван от никого. Електромерът се намирал извън
имота, на уличен стълб,като посочената дата 20.10.2020г., по данни на съседите, никой не
бил търсил и уведомявал ищеца, че ще се демонтира електромерът му. Той и членовете на
семейството му нямали достъп до таблото, дори не знаели, кой точно е техният електромер,
2
при което нямали вина за твърдяното неотчитане.Твърди,че начислената ел.енергия била
незаконосъобразно начислена от ответното дружество, тъй като съгласно чл.54 ал.1 от ОУ
на ЕР ЮГ, то имало само задължение в 7- дневен срок да уведоми крайния снабдител ЕВН
Електроснабдяване, а не да издава фактура. Последният, съгласно чл.17 ал.1 и сл. от ОУ на
ЕВН-ЕС, следвало да издаде обща фактура и съответно да уведоми клиента като краен
потребител,което не било изпълнено, с което е нарушена нормата на чл.98а ал.2 т.6 от
Закона за енергетика. Начислената на ищеца сума по едностранно коригираната му сметка
била в разрез с приложимите ОУ на договорите за пренос на ел. енергия чрез
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, както и тези на
ЕВН-Електроснабдяване. Едностранното коригиране на сметките за ел.енергия било
недопустимо, когато липсват доказателства за виновно поведение от страна на потребителя,
което да е довело до неправилното отчитане на консумираната ел.енергия, какъвто бил
случаят. Електромерът бил собственост на ответното дружество, което имало задължението
да монтира, контролира, отчита данните и поддържа в изправност СТИ, предвид чл.32 и сл.
от ОУ ЕР-ЮГ.Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като фактурата билa
издадена без законово основание.Изложени са доводи, че корекционната процедура се
считала за неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, а освен това гражданската отговорност
за вреди предполага противоправно и виновно поведение на неизправната страна, като
същото не било налице в настоящия случай.Претендира съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата
по процесната фактура в размер на 1 099,81 лв., представляваща коригирана сметка за
ел.енергия за периода от 27.07.2020 г. до 20.10.2020 г., общо за 85 дни, като допълнително
начислена ел.енергия за клиентски номер *** с номер на измервателната точка /ИТН/ *** и
електромер /СТИ/ с фабричен № /неизвестен му/, като му присъди направените по делото
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“
ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като
неоснователна.Посочва,че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ,
приети на основание чл. 83 от ЗЕ.Ирелевантен както за спора, така и за правото на
ответника за преизчисление оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие
върху електромера. На 20.10.2020 г. служители на ответника извършили проверка на
електромер № ***, отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта.Констатирано било,
че електромерът е шунтиран - при демонтиране на капака на кабелен канал под СТИ се
установило, че входящият и изходящият проводник са оголени и присъединени един към
друг с многожилен проводник, като по този начин консумираната през него ел.енергия се
отчитала частично.Схемата на свързване на електромера била възстановенаи вследствие на
това използваната електрическа енергия не се отчитала и заплащала в пълен размер. За тези
действия, извършилите проверката лица съставили констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № *** г., в присъствието на
свидетели, които не били служители на ответника.Констативният протокол бил изпратен на
3
ищеца с писмо от 04.11.2020 г. Налице били предпоставките по чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, при
което операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление на количеството
електрическа енергия и начислил допълнително количество електрическа енергия на
клиента, а именно - в размер от 5474 kWh като стойността им, изчислена по определената от
КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните
разходи на ЕР Юг за период от 85 дни (чл.56 ал.3 ПИКЕЕ) била в размер на 1 099,81 лв. с
ДДС. Началната дата на извършеното преизчисление - 27.07.2020 г. била датата, на която
било установено началото на неточното отчитане на електромера, съгласно електронното
досие на клиента.Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството
електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. Предвид изложеното,
ответникът претендира отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан,
както и присъждане на направените по делото разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените
към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа
експертиза и са събрани гласни доказателства посредством разпита на лицето П.С.П.,
съставил протокола.
Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.
Не се спори по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество - като
потребява електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в гр. ***,с ИТН ***,по партида
с клиентски номер ***.
На 20.10.2020 г. двама служители на ответника, в присъствието на един свидетел
- Т.С.М., са извършили проверка в имота, за което са съставили констативен протокол № ***
от същата дата за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване /СТИ/.
Протоколът съдържа данните от техническата проверка на електромер с фабр. № ***.
Относно обезопасеност, защитеност и техническо състояние се сочи: електромерно табло на
фасада, тип ТЕПО, заключено, без данни за пломба.
Протоколът съдържа данни от контролно измерване, отчело грешка от -
32,38%.Допълнително са посочени констатации при проверката: при демонтиране на капак
на кабелен канал под СТИ се установило, че входящият и изходящият проводници са
оголени и присъединени един към друг с многожилен проводник; като схемата е
нормализирана. Няма данни за монтиране на нов електромер. В протокола са отразени
извършените действия след проверката: уведомяването на МВР на тел.112, пломбиране на
капачката на електромера и ел.таблото. Протоколът е подписан от извършилите проверката
служители и от присъствалия свидетел. Съдържа отбелязване, че т.к. клиентът не бил
открит, протоколът е бил съставен в присъствието на свидетеля, в четири еднообразни
екземпляра. Данните по протокола се потвърждават от показанията на разпитания по искане
4
на ответника негов съставител- свидетелят П. С. П. Той сочи още, че за свидетел на
проверката извикали служител на охранителната фирма, с която работел ЕВН, и в негово
присъствие я извършили. Не открили абоната, въпреки че го търсели, в т.ч. търсен и от
отзовалите се полицейски служители. На място не демонтирали електромера, а
възстановили нормалната схема на свързването му. Съставили протокола на место и търсели
собственика на апартамента или негов представител, за да му го връчат, но не го намерили.
За изпращането констативния протокол на ищеца, по делото се представи от ответника
пощенско известие за доставяне ИД Р5 6300 014ЕУУ2, с нечетливо клеймо на изпращане,
отбелязване с клеймо от 04.11.2020 г., че е върнато като недоставено с отбелязване, че
адресатът отсъства.
Към горецитирания констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
СТИ е представената по делото и изготвена от ответника справка за коригиране на сметката
за електроенергия, касаеща имота на ищеца и проверявания в него електромер, издадена на
26.10.2020 г., на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ.
Видно от нея за периода 27.07. - 20.10.2020 г., за 85 календарни дни, е
преизчислено количеството ел.енергия, възлизащо на общо 5 474 кВч, на стойност от 1
099,81 лв., изчислено на базата на половината от пропускателната способност на кабела в
кВ, при всекидневно 8-часово ползване на ел.енертия, при съответната цена на 1 кВч, с ДДС.
За тази обща сума ответникът издал на името на ищеца фактура № **********/20.12.2020 г.,
с клиентски номер ***, място на потребление в гр. ***, таван, с ИТН ***. В нея се сочи за
дължима сума, вследствие на установено неизмерване,непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер с № *** за периода 27.07.2020 -20.10.2020
г., на стойност 1 099,81 лв.,с ДДС. За процесната проверка на електромера и резултатите от
нея, до ищеца е било изпратено от ответника с писмо с изх. № 8988011-1/ 20.12.2020 г. В
него се сочат обстоятелствата по констативния протокол, дължащи се на изгаснал дисплей, в
резултат на което ползваната електроенергия била неизмерена и незаплатена. На основание
чл.52 ал.1 т.2 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана сметката за ел.енергия за периода
27.07. - 20.10.2020 г., за 85 дни, като допълнително начислената дължима сума е на обща
стойност от 1 099,81 лв.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ответника, съдът назначи и изслуша сьдебно-техническа експертиза, чието заключение
приема, като компетентно и безпристрастно дадено.
След проверка на материалите по делото и направени допълнителни проучвания
и изчисления, вещото лице сочи, че 20.10.2020 г. е била датата на последната проверка
/техническо обслужване на СТИ, като от следващия ден започнало чувствителното
понижение на отчетените данни от СТИ.,респ. 27.07.2020 г. бил началният момент на
неизмерване на ел.енергия.Количеството преминала ел.енергия било изчислено, на
основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, като правилно била приложена методиката по тази
5
разпоредба и по чл.56 ал.З от ПИКЕЕ и изчисленията на експертизата за кВч и за тяхната
стойност в лева, съвпада с начислените от ответника.Вещото лице сочи, че процесният
констативен протокол отразявал техническото състояние на електромера - неправилна схема
на свързване, в резултат на което той не отчитал цялото консумирано количество ел.
енергия.Електромерът попадал в групата на еднофазни електромери по ред 27 от Заповед №
А-616/ 11.09.2018г.
Върху електромера имало изискуемите знаци за премината първоначална
проверка, като е трябвало да премине последваща проверка през 2024 г. и сроковете по
цитираната заповед били спазени.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и
снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35
от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ подзаконови
норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правила за измерване на
количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а,
ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на електроенергия.
Между страните няма спор, че е извършена проверка на 20.10.2020 г.,
констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № *** за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Ищецът не е
присъствал на проверката, но действията са извършени в присъствието на един свидетел.
Разпитаният като свидетел по делото служител на ответното дружество допълва
обстоятелствата по извършването на процесната проверка.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с
въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд
фактология. Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на
длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от
страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
6
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.
Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).
Тук е моментът да се отбележи, че крайният потребител, какъвто безспорно е
ищецът е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с
ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС)
възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се
уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния
снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка
договорна връзка между потребителя и ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че
операторът на съответната на мрежа – с случая ответното дружество ЕР ЮГ има право
единствено да извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на
крайния потребител.
Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по
извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се
изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от
ищеца – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на
първоинстанционното производство.
От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закон
безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на
електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-
малко пък в полза на ответното дружество, което се явява трето лице за договорната връзка
между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и
или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в
сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване
на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните
норми подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната
фактура излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва
да бъдат прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.
С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и
нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в
тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната
равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния
електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до
извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни
7
задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.
Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове
възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ
електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в
отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и
ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно
поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не
въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при
договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието
на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като
във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират
приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до
по-ниско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата
страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението
на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на
производството не се установи, че именно потребителят е осъществил описаното
въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът
изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя
по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия,
консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното
енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за
това по ясен и разбираем начин.
Съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството за търговско измерване
на електроенергия е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и
предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,
изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира
поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
8
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство.
От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на
отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за настоящия спор лице и я
модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето за договорната връзка
между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия договор за доставка на
електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата
на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Въпросното задължение, обективирано в издадената фактура, е резултат на
извършената проверка на СТИ, ползвано от ишцовата страна от длъжностни лица на
дружеството. За тази проверка е съставен протокол. Настоящия състав намира и че дори и
надлежно съставен такъв документ касае само извънсъдебните отношения между страните и
е част от тази също така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване,
независимо от съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по
ГПК в призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието
на протокола по ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване
на състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката, без в нито една хипотеза
да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения, увреждащи
действия/бездействия от страна на купувача на ел. енергия довели до техническите
аномалии, каквато е същината на доказване в настоящото производство. Идентична е и
доказателствената стойност на експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ. В
тази връзка, дори да се установи спазена процедура по ПИКЕЕ, това не рефлектира върху
крайните изводи на въззивната инстанция за основателност на исковата претенция.
Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество
ще следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 310,00 лв. - платено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно въведеното с жалбата възражение с правно
основание чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско
9
възнаграждение. Видно от разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
минималното възнаграждение за извършено от адвокат процесуално представителство по
дела с материален интерес над 1 000 лв. В настоящия случай цената на иска попада в тези
рамки, поради което договореното между ищеца и процесуалния му представител
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция е
договорено в минималния предвиден размер в наредбата. Съдът намира, че същото не
следва да се намалява поради прекомерност.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260299/16.06.2021 г.на РС – Хасково по гр.д. №
287/2021г.по описа на съда.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, да заплати на Х. С. М., с ЕГН
********** от гр.*** направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 310,00
лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10