Р Е
Ш Е Н
И Е №
150
10.05.2023г., град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми март
през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретар Албена А.а
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. № 596 по описа за 2022г.,
за
да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от
ДОПК и чл. 145 и сл. от
АПК,
във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Образувано е по жалба от Р.И.К. ***, чрез адв. М. против Решение №
342/29.07.2022г. на Директор ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден
Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №
П-16002422093795-004-001/14.06.2022г., издаден на Р.К., с който са прихванати
задължения в размер на 0,05лв. и са възстановени надвнесени суми в общ размер
на 40 960,39 лв., ведно със законна лихва в размер на 1 438,75лв.
Твърди се в жалбата, че органът
приел предвид разпоредбата на чл.129, ал.5 от ДОПК и след осчетоводяване на
Решение на ВАС №4172/03.05.2022г., че подлежащи на възстановяване като
недължимо внесена сума била такава в общ размер на 40 960,44лв., включваща
- данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ, прилежащи лихви и лихви за просрочие -
5 605,08лв., вноски ДОО с прилежащи лихви – 17 540,79лв.; вноски за
ЗО с прилежащи лихви за просрочие – 10 962,65лв. и вноски за ДЗПО-УПФ с
прилежащи лихви за просрочие – 6 851,92лв. В съответствие с чл.129, ал.6
от ДОПК органът по приходите постановил възстановяване на събраните недължимо
внесени суми за осигурителни вноски за ДОО, ЗО, ДЗП-УПФ, без законна лихва, а
към останалите подлежащи на възстановяване суми в размер на 5 605,08лв.
/данък върху ГДО за 2013г., 2 009,03лв. лихва и 21,84лв. допълнително
определена лихва/ била начислена и законна лихва в полза на К., възлизаща на
общата стойност от 1 438,75лв. към
дата на внасяне на задълженията - 04.12.2019г. до датата на издаване на АПВ –
14.06.2022г., съгласно приложен лихвен лист. Сочи се, че органът по приходите,
тъй като установил наличие на публични задължения в размер общо на 0,05 лв.
извършил прихващане на същите, в следствие на което определил за възстановяване
сума в размер на 40 960,39лв.
Жалбоподателката
сочи, че в хода на административното обжалване на АПВ от 14.06.2022г., горестоящият орган приел, че подадената жалба била частично
основателна, тъй като установил наличие на техническа грешка при посочване на
сумата, с която допълнително била начислена лихва върху вноската за ДОО за
2016г., а не сборна грешка, в следствие на което била определена сума за
възстановяване в общия размер на 17 540,79лв. Била обаче допусната грешка на стр. 3, ред 52
в АПС, където била посочена сумата 34,85лв., вместо вярно определената
допълнителна лихва за 2016 от 20,43лв.,
От мотивите на решението било видно, че искането за прихващане на съдебните
разноски по реда на ДОПК, в рамките на производство по прихващане или
възстановяване било неоснователно, предвид настъпила законодателна промяна в
ДОПК, в сила от 01.01.2016г. Също за неоснователен бил приет в решението и
доводът на оспорващата, че следвало да се начисли законна лихва и върху
недължимо внесените сума за социални и здравни осигуровки, като били изложени и
конкретни правни доводи. Ответникът приел извод за неоснователност и на
искането за преизчисляване на дължимите за възстановяване законови лихви върху
всички недължимо събрани суми до датата на ефективното им възстановяване, като
било посочено, че съгласно чл.129, ал.6 от ДОПК, недължимо внесените суми за
ЗОВ въз основа на акт на орган по приходите били изключени от обхвата на
вземанията, които се връщали със законна лихва. Доколкото след издаване на
оспорения АПВ била налице забава при ефективното възстановяване на сумите за
ДГДД, от които произтичали допълнителните законни лихви от датата на издаване на
АПВ до датата на ефективното възстановяване, то нямало пречки те да се поискат
по реда на чл.129, ал.1 от ДОПК.
Жалбоподателката останала недоволна
от така постановеното решение, с което се потвърждавал АПВ №
П-16002422093795-004-001/14.06.2022г. Според нея, чл.129, ал.5 от ДОПК
задължавал органът в срок 90 дни от предявяване пред него на влязъл в сила
съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал.2, т.2
изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва по ал.6, когато с акта
в полза на задълженото лице било признато правото на получаване на посочените
там суми. Тя предявила пред данъчния орган влязло в сила съдебно решение, като
направила искане за възстановяване на недължимо внесени суми на осн. чл.129,
ал.5 от ДОПК, с вх. № 94-00-3361 от 19.05.2022г., но до настоящ момент
/вероятно се има предвид датата 22.08.2022г./, били изтекли 76 дни, като горепосочената
разпоредба не била спазена фактически и възстановяването щяло да се извърши по
общия ред.
Г-жа К. сочи,
че нямала възражения по отношение възстановените главници и приемала
констатираната и корегирана с Решението допусната
техническа грешка в АПВ, тъй като действително вярната сума на определената с
отменената част на ревизионния кат
допълнителна лихва за ДОО за 2016г. била в размер на 20,43лв. По нейни
изчисления размерът на подлежащата за възстановяване сума /главница и лихви/,
изчислени към датата на АПВ – 14.06.2022г., била 51 474,52 лв., от които
лихва 40 960,44 главница и лихви – 10 514,08лв. Жалбоподателката
сочи, че с АПВ били прихванати дължими от нея публични задължения в размер на
0,05 лв. от подлежащата на възстановяване главница от 40 960,44лв., като
след това по банковата й сметка органът по приходите възстановил сумата
40 960,39лв. и лихви в размер на 1 438,75лв. на 16.06.2022г.
На второ място
сочи, че относно съдебните разноски за двете съдебни инстанции следвало да се
извърши прихващане на вземания срещу задължения до размера на по-малкото от
тях, като от присъдените й разноски в общ размер на 3 865,57лв. следвало
да се прихване сумата от 2 261,70лв., присъдена в полза на НАП, като в
резултат на това прихващане на нея й се следвало възстановяване на сумата
1 603,87лв. Отказът на органа по приходите да изплатят присъдените й
разноски по реда на ДОПК се определя като стремеж на държавата да отлага
тяхното плащане във времето, още повече, че върху разноските не се дължали
мораторни лихви. Не плащането на тези суми обаче съставлявало не изпълнение на
съдебно решение и незаконосъобразно бездействие от страна на ТД на НАП Пловдив.
В крайна сметка в пункт 8 от жалбата си К. посочва, че неправилно не и била
възстановена сума с процесния АПВ в размер на общо 10 690,58 лв. /съгласно
таблица/. Жалбоподателката посочва, че платила цялата
главница и съответно към този момент точно можело да се определи цялото задължение на ответника за дължими
лихви до момента на постъпване на сумите по банковата му сметка. Дължимите
разноски също били ясни и известни. Нямало никаква пречка цялото задължение на
НАП да се погасяло към нея своевременно и в рамките на производството по
издаване на АПВ. Същото било и целесъобразно с оглед процесуална икономия.
Що се отнасяло
до приетото от органа относно претендираните от К. лихви върху недължимо
начислените и внесени суми за социални и ЗО, тя мотивира, че понятието „задължителни
осигурителни вноски“ по см. на чл.129, ал.6 от ДОПК, следвало да се разбира, че
това били вноски, които се дължали на законово основание, а според цитираното в
жалбата решение, така определените й допълнителни задължения за осигурителни и
здравни вноски не били на законово основание. Извежда се изводът, че нямало
законово основание, на което едни незаконосъобразно начислени суми от
ревизиращия орган, които и били внесени от задълженото лице, да се
трансформирали в задължителни осигурителни вноски. Същите били
незаконосъобразно начислени, недължимо внесени и всеки административен акт,
издаден във връзка с определяне на каквато и да било бъдеща престация, следвало
да се обяви за нищожен. Следвало и да се има предвид, че въпросните недължимо
начислени и внесени суми били пряка вреда за лицето, а съобразно Конституцията,
Държавата отговаряла за тях. Обобщава се, че според жалбоподателката,
претендираните от нея лихви върху незаконосъобразно начислените и внесени суми
за социални и здравни осигуровки, следвало да се начислят на осн. чл.129, ал.6,
изр. второ от ДОПК.
Съобразно
формираният в края на жалбата петитум, г-жа К.
претендира отмяна на АПВ, потвърден с решението на горестоящият
данъчен орган, като незаконосъобразен в частта, в която е отказано възстановяване
на съдебни разноски в размер на 1603,87 лв., начисляване на лихва върху
недължимо внесена главница за здравно осигурителни вноски в размер на
10 962,65лв. и върху недължимо внесена главница за ДОО в размер на
17 540,79лв. и за УПФ в размер на 6851,92лв., за периода от датата на
внасяне на недължимите суми от Р.К. по см. на НАП до датата на възстановяване
на главниците, както и в частта, в която е отказано начисляване на лихви върху
недължимо внесена главница от 5 605,03 лв. за ДОД за дата 15.06.2022г..
Претендира се и съдът да констатира със сила на присъдено нещо, че та Р.К.,
съобразно влязло в сила съдебно решение на ВАС от страна на ТД на НАП Пловдив,
офис Стара Загора следвало да се доплатят суми в общ размер на
10 690,58лв., съобразно данни от таблицата, съдържаща се в жалбата.
Оспорващата,
редовно призована, се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата и
подробно изложените в нея съображения. Твърди, че спорът бил чисто правен и
било абсолютно недопустимо да не се възстановят недължимо платени претендирани
от органа публични задължения без дължимата се лихва. Независимо, че тяхната
валидност била отречена с влязъл в сила акт на Адм. Съд Стара Загора и на ВАС,
то съгласно ТР на ВАС те трябвало да бъдат възстановени, като публично
задължение с произход социални и здравни осигуровки, след като се доказвало, че
това задължение не съществувало. Моли се Съдът да уважи изцяло жалбата за
дължимите лихви върху недължимо внесени главници. Претендират се разноски,
съобразно представен списък.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирано
писмено становище, в които се излагат съображения по спора, като се оспорва
подадената жалба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
съобрази събрания по делото доказателствен материал, преценен в неговата
съвкупност, намира да установено от фактическа страна следното:
А. А., в
качеството му на заместник на М. С., началник сектор при ТД на НАП Пловдив
издал Резолюция за извършване на проверка № П-16002422093795-0РП-001/23.05.2022г.,
с която С.Д.М., ст. инспектор по приходите бил определен да извърши проверка на
Р.И.К., със срок на проверката 14.06.2022г.
Под вх. №
94-00-3361/19.05.2022г. от Р.И.К. било подадено искане за откриване на
производство по чл.128 и сл. от ДОПК, с което г-жа К. поискала да и се
възстановят от НАП, като недължимо внесени, съобразно представено съдебно
решение, следните суми: главница от
40 961,05лв., представляваща недължимо платени суми, съобразно отменителната част на съдебното решение; мораторна лихва върху сумата
40 961,05лв. от датата на извършеното недължимо плащане до 08.05.2022
г., вкл. в размер на 10 092,34лв.,
разноски за първа и втора съдебна инстанция в размер на 1603,87лв., както и законната лихва върху 40 961,05лв.,
считано от 09.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата или всичко 52 657,26лв.
От С.Д.М., ст.
инспектор по приходите на осн. чл.129 от ДОПК и във връзка с горепосоченото
искане за възстановяване на суми на осн. ал.5 от текста и във връзка с визирано
влязло в сила решението на ВАС
№4172/03.05.2022г. и при извършена проверка на Р.И.К. бил издаден АПВ №
П-16002422093795-004-001 от 14.06.2022г., с който било разпоредено прихващане на сумата от
0,05лв., задължения по декларации за УПФ и ДОО и за възстановяване на сума в общ размер на 40 960,39лв., в
това число: данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ от 01.01.2013-31.12.2016г. в размер на 5605,03лв., здравно
осигуряване за самоосигуряващи се от 01.01.2013-31.12.2016г. в размер на 10 962,65лв., УПФ за самоосигуряващи се от
01.01.2013-31.12.2016г. в размер на 6 851,92лв.
и ДОО за самоосигуряващи
се от 01.01.2013-31.12.2016г. в размер
на 17 540,79лв., ведно със законна лихва по чл.129, ал.6 от ДОПК в
размер на 1438,75лв.
АПВ бил
изпратен за връчване по електронен път, ведно с банкова сметка, ***, като
съгласно удостоверение за електронно връчване на л. 36, връчването било
извършено на 15.06.2022г. Р.К. подала до Директора на ДОДП Пловдив жалба против
АПВ № П-16002422093795-004-001/14.06.2022г. на ст. инспектор по приходите в ТД
на НАП Пловдив с вх. рег. №94-00-4052/21.06.2022г. на ТД на НАП Пловдив и вх.
рег. № 20-33-50/27.06.2022г. на ДИОДП Пловдив /л.22-27/, в която оспорила като незаконосъобразен изводът на
органа по приходите, че дължимите се главници в АПВ, макар и да били посочени
правилно, то имало сборна грешка относно подлежащата на прихващане и възстановяване
суми за ДОО, което рефлектирало върху общият сбор, като посочил, че за ДОД се
следвало възстановяване на сумата от 5605,08лв., за ДОО – 17555,21лв, за ЗО –
10 962,65лв. и за УПФ – 6851,92лв. С жалбата се претендирало и че следвало
с АПВ да се начислят на осн. чл.129, ал.6, изр. второ от ДОПК и лихви върху
незаконосъобразно начислените и недължимо внесени суми от К., които се претеднирали в размер на 10 517,79лв., както и се
претендирало да се извърши прихващане между дължимите от К. съдебни разноски с
тези, които й били присъдени в нейно полза от съда или 1603,87лв. Удостоверява
се, че жалбата била подадена по пощата /л.30/ на 20.06.2022г.
Жалбата
подадена против АПВ № П-16002422093795-004-001/14.06.2022г. на ст. инспектор по
приходите в ТД на НАП Пловдив била окомплетована и
изпратена със съпроводително писмо вх. рег. № 20-33-50/27.06.2022г. на Директор
ДОДОП Пловдив /л.21/.
От Р.К. била подадена по пощата
на 28.06.2022 /л.20/ молба, вх. рег. № 20-33-50-1/24.06.2022г., до Директор на
ДОДП Пловдив относно настъпили нови обстоятелства с пряко отношение към
подадена от нея жалба против визирания акт. По така подадената от Р.К. жалба
против АПВ № П-16002422093795-004-001/14.06.2022г. на ст. инспектор по
приходите в ТД на НАП Пловдив Директорът на ДОДП Пловдив постановил Решение
№342/29.07.2022г., с което изцяло потвърдил жаления АПВ. /л.12-16/. Съгласно
удостоверение за извършено електронно връчване /л.11/, Решението на Директор
ДОДОП Пловдив било съобщено на Р.К. на 29.07.2022г. Жалбата до Съда била
подадена чрез органа и по пощата на 04.08.2022г., като била регистрирана в
ДОДОП Пловдив под № 94-00126 на 05.08.2022г.
По делото се прилагат още: сертификат за
валидността на електронен подпис на Екатерина Райчева /л.17/; сертификати за
валидността на електронни подписи на Е.Е. и на М. Савова /л.28-29/; справка за
общи задължения /л.39/; изпълнителен лист от 16.05.2022г. /л.48/; Решение
№480/18.12.2020г. /л.49-61/; банково извлечение /л.81/; списък на разноските
/л.73/.
При така
установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
Съдът приема оспорването, така,
както е формирано в молбата от 27.03.2023г. за процесуално допустимо, като
направено в преклузивния срок, изходящо от активно
легитимирано лице, против годен за съден контрол административен акт /АПВ/,
след проведен задължителен административен контрол.
По същество на спора:
Оспореният административен акт е АПВ
№П-16002422093795-004-001/14.06.2022г. на ст. инспектор по приходите в ТД на
НАП Пловдив. Същият е издаден от орган по приходите на осн. чл.129 от ДОПК по
повод искане на жалбоподателката от 19.05.2022г.,
след предявено съдебно решение за отмяна на допълнително начислени й публични
задължения. По делото не се спори, че конкретният издател има качеството на
орган по приходите, поради което именно в това му качество, същият е материално
компетентният да издаде процесния акт орган.
Съдът не установява да има нарушение
на процесуалните правила, установени в глава шестнадесет, раздел Първи на ДОПК,
съотв. чл.144
и сл. от ДОПК, вр. с чл.129, ал.7. назначена е
проверка по чл.129, ал.2 от ДОПК, в следствие на която е издаден и процесният
АПВ, с който е извършено прихващане на сума от общо 0,05лв., дължимо задължение
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ /което не е спорно/ и
е възстановена сума в размер на общо 40 960,39лв., включваща ДГДО по чл.17 за
2013-2016г. в размер на 5605,03лв., ЗО за самоосигуряващи
се за същия период в размер на 10962,65лв., УПФ за самоосигуряващи
се за същия период в размер на 6851,92лв. и ДОО за самоосигуряващи
се за същия период в размер на 17540,79лв., като на осн. чл.129, ал.6 от ДОПК
върху сумата на възстановения ДГДО по чл.17 от ЗДДФЛ е начислена и лихва,
съобразно чл.129, ал.6 от ДОПК за периода от 04.12.2019г. до 14.06.2022г. в
размер на 1438,75лв. АПВ е издадено в 30 дневният срок от предявяване на
искането по чл.128 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателката
с жалбата си пред Директора на ДОДОП претендира незаконосъобразност на така
издадения й АПВ, с доводите, че така определените й за възстановяване главници
били коректно посочени, но имало сборна грешка по отношение на подлежащите на
прихващане и възстановяване суми за ДОО, което рефлектирало върху общия сбор,
като сочи, че дължимите за възстановяване суми за внесени ДОО за периода били в
размер на 17 555,21лв., а не така определените за възстановяване
17 540,79лв. Едновременно с това, К. поддържа в жалбата си и оплакване, че
с АПВ не ебила начислена и лихвата по чл.129, ал.6 от ДОПК върху възстановената й главница за задължителните осигурителни вноски
/наричани от нея мораторни лихви/, които в жалбата си тя определила в общ
размер на 10 517,79лв., както и че с АПВ не й били заплатели дължимите й
съдебни разноски /присъдени й по двете дела/ в претендиран размер на 1603,87лв.
При съобразяване на параметрите на жалбата, горестоящият
орган е постановил диспозитив, с който е потвърдил изцяло обжалваният АПВ, като
в решението допълнително са мотивирани доводи за неоснователността на исканията
в жалбата.
Пред съда е безспорно установено, че
в полза на Р.К. е постановено съдебно решение, което към дата 19.05.2022г.
/когато е направено искането/ е влязло в законна сила, като съгласно което
издаденият против нея РА е бил частично отменен, така в частта на допълнително
начислен ДГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г., допълнително начислени ДОО, ЗО и
ДЗП-УПФ за периодите 2013-2016г. Също не е спорно, че така определената за
възстановяване сума с АПВ е изплатена на жалбоподателката,
като същата сочи, че сумата е била налична по нейната сметка на 16.06.2022г.
Безспорно е и че г-жа К. не оспорва пред съда така определената й за
възстановяване сума в общия размер на 40 960,39 лв., вкл. и при отчитане на
грешката в АПВ досежно допълнително определената лихва за ДОО за 2016г. в
размер на 20,43лв.
Оплакванията й обаче за
незаконосъобразност на АПВ са неоснователни и
правилно същите не са кредитирани и пред горестоящия
орган Директора на ДОДОП Пловдив.
Изцяло правилно и в съответствие със
закона с АПВ не са възстановени /нито е извършено прихващане/ между двете
насрещни вземания за разноските, присъдени в полза на двете спорещи страни в
съдебното производство по обжалване на РА, издаден против г-жа К.. С ДВ
бр.94/2015г./ е отменена разпоредбата на чл.129, ал.5, т.3 от ДОПК, като с
влизането й в сила с акт по чл.129, ал.1 от ДОПК не се постановява
възстановяване/прихващане на присъдени суми, обезщетения и направените разноски. В този смисъл, изцяло правилно с процесният АПВ няма
постановено такова прихващане/възстановяване. Още повече и видно от данните по
делото е, че в полза на К. е бил издаден изпълнителен лист за присъдените й в
нейна полза съдебни разноски, както и се удостоверява, че от НАП също е
инициирано производство по събиране на присъдените в негова полза съдебни
разноски пред двете съдебни инстанции, като в следствие на извършеното
прихващане между двете насрещни вземания, от НАП са изплатили на Р.К. остатък
от дължимото в размер на 863,87лв.
Недоуменията на пълномощника й от къде се получава тази размер са изцяло в
противоречие с данните от двете съдебни решения, които действително сочат, че в
полза на К. съдът е присъдил общо разноски /за двете инстанции/ в размер именно
на 3865,57лв., а в полза на НАП разноски
в общ размер на 3001,70лв., като в следствие на извършеното прихващане
дължимият на жалбоподателката остатък е именно, този
който е бил преведен – 863,87лв. Същественото е, че това е извършено по реда на
ГПК, а не чрез издаване на АПВ, в който смисъл са претенциите и възраженията на
пълномощника на К.. Следва и да се отчете, че съгласно чл.162, ал.1 от ДОПК,
вземанията за присъдени разноски не са публични, а по арг.
на ал.2 от текста те са частни държавни вземания, като тяхното удовлетворяване
поради изричната законова регламентация /по арг. на
чл.128 от ДОПК/ не се извършва по реда на чл.129 от ДОПК, а по общия гражданско
правен ред, по който в крайна сметка е и процедирано от единия длъжник, съотв. взискател.
Неоснователни като не почиващи на
закона са и възраженията за незаконосъобразност на процесния АПВ, в насока, че
неправилно с него не са начислени допълнително лихви по чл.129, ал.6 от ДОПК и
върху вземанията за задължителните осигурителни вноски, които К. била внесла.
Отново в съответствие със закона, при издаването на АПВ органът по приходите не
е определил законна лихва и върху недължимо внесената главница за
задължителните осигурителни вноски /ДОО, ЗО ДЗП-УДФ/, тъй като такъв е
изричният императив на нормата на чл.129, ал.6 от ДОПК, според която внесените,
но недължими суми за задължителни осигурителни вноски не се възстановяват с лихва.
Нормата е с императивен характер и не подлежи на коментар, а същата е и
пределно ясна – сумите за ДОО, ЗО и УПФ са били внесени въз основа на акта на
органа по приходите /РА/, който в последствие в тази си част е отменен, но
същественото за правилността на извода на органа да не приложи чл.129, ал.6 от ДОПК е именно това, че в този случай се проявява изричното изключение /касаещо
този вид задължения/, в който, законодателят не предвижда тяхното
възстановяване да става с лихва. Такава правилно и законосъобразно е начислена
само върху сумата, определена за възстановяване на ДГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за
2013г., като оспорващата не повдига спор относно така определения й размер. При
това положение и на тази плоскост изцяло законосъобразно органът по приходите с
процесния АПВ не е начислил лихва върху недължимо внесените от К. задължителни
осигурителни вноски.
Горното сочи, че оспорването против
процесния АПВ е изцяло неоснователно и следва да се отхвърли като такова, а
това води и до извод за неоснователно и на акцесорната претенция за разноски,
която се предявява от пълномощника на жалбоподателката.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло оспорването на Р.И.К. ***, против Акт за прихващане или
възстановяване /АПВ/ № П-16002422093795-004-001/14.06.2022г., издаден от орган
по приходите, потвърден изцяло с Решение № 342/29.07.2022г. на Директор ДОДОП
Пловдив при ЦУ на НАП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в срок 14 дни от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: