Номер 34307.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Сливен
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Мария Я. Блецова Калцова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20202200500525 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 579 от 24.06.2020г.,постановено по гражданско
дело № 623 по описа на Районен съд Сливен за 2020г. в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на
122, 28 лева.
Против това решение подадена въззивна жалба от „Амбулатория за
първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р
Наташа Петкова“ ЕООД, действащо чрез пълномощник.
С атакуваното решение Районен съд Сливен е осъдил Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Кричим“ № 1, представлявана от Директора на Регионална
здравноосигурителна каса град Сливен, ЕИК:1218582201603 на основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Амбулатория за първична извънболнична
медицинска помощ – индивидуална практика д-р Наташа Петкова“ ЕООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, ДКЦ-2, кабинет № 102, представлявано от управителя Наташа
Петкова Пощова сумата от 920,22 лева, прихваната без правно основание
1
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил като
неоснователен предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 920,22 лева за
периода от 22.11.2018г. до 18.02.2020г. в размер на 122,28 лева. Всяка от
страните е осъдена да заплати на другата страна сторените по делото
разноски съразмерно на уважената респективно на отхвърлената част от
исковите претенции.
Въззивникът намира, че в обжалваната отхвърлителна част
първоинстанционното решение е неправилно като поставено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Навежда оплаквания, че съдът е
достигнал до неправилни правни изводи относно изискуемостта на вземането
по акцесорната претенция. В тази връзка цитира практика на Върховния
касационен съд на Република България. В подкрепа на тезата си се позовава и
на т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Племуна на ВС, съгласно
която вземането по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
погасява в петгодишен давностен срок, който започва да тече от момента, в
който длъжникът получи нещо без основание. В заключение въззивникът
моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
такова в обжалваната му отхвърлителна част като неправилно и
незаконосъобразно, съответно в частта, с която е осъден да заплати разноски
съобразно отхвърлената част от иска и да уважи предявения иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В постъпилия в законовия срок отговор на въззивната жалба
въззиваемият оспорва последната като неоснователна. Твърди, че
обезщетението за забава при неоснователно обогатяване е дължимо от покана
за изпълнение, като се позовава на Тълкувателно решение № 5 от
21.11.2019г., постановено по тълкувателно дело № 5 от 2017г. на ОСГТК на
ВКС, в което е твърди да е направено разграничение между изискуемост на
вземане и изпадане в забава за изпълнение на изискуемо вземане. Навежда
съображения, че по делото не се твърди и не се установява ищцовото
дружество да е канило Национална здравноосигурителна каса за възстанови
прихваната сума. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
2
отхвърли въззивната жалба изцяло като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
фаза
на производството.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
За да отхвърли претенцията за лихви, районният съд се е позовал на
Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г.,
ОСГТК, с което е прието, че при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. Задължението за връщане на
дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се
иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7
ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната
давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на
длъжника. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо
той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както
3
и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение. Тълкувателното
решение се основава на разбирането, че задължението за връщане на даденото
при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е
безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в
резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо
страните да са определили предварително срок за изпълнение. Настоящият
случай обаче не може да се приведе към тази хипотеза, тъй като между
страните е налице договор между Амбулатория за първична извънболнична
медицинска помощ – индивидуална практика д-р Наташа Петкова“ ЕООД и
НЗОК и амбулаторията е изпълнила задължението си, поради което и се
дължи заплащане.
Нищожния договор не поражда правни последици, като безспорно в
правната теория, така и в съдебната практика се приема, че даденото по
нищожен договор е престирано при начална липса на основание. Доколкото
липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз
основа на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото
престиране. В тази насока е налице задължителна съдебна практика, отразена
в т.7 на ППВС №1/1979 г., която се споделя и от настоящия състав. Искът за
плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се погасява в пет
годишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи
нещо без основание. Това е така, защото от този момент вземането на
кредитора става изискуемо. При нищожност има специално правило - чл. 34
ЗЗД - според което връщане на полученото се дължи, когато договорът бъде
признат за нищожен. Всъщност правото на възстановяване възниква още с
осъществяване на фактическия състав - изпълнение на задължение по
нищожна сделка. Запазването на текста на чл. 34 ЗЗД има оправдание при
промяната на режима през 1993 г., за да се подчертае отмяната на
съществувалата по-рано възможност за отнемане в полза на държавата на
даденото между страните в някои случаи на недействителност. Правото на
възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на
изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на
нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е
елемент от фактическия състав на чл. 34 ЗЗД . При нищожност на сделката,
поради противоречие на закона, е налице начална липса на основание, а
4
даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1,
предл.1 ЗЗД . Освен посоченото по-горе ППВС, по този правен въпрос
съществува еднозначна съдебна практика – р. №607/2009 г. на ІІІ г.отд, по гр.д.
№ 402/2008 г. и др., която напълно се споделя от настоящия състав. Така за да
бъде възстановяването пълно, то недобросъвестната страна следва да заплати
и лихвата за обезщетението.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
С оглед изхода на процеса, решението на районния съд следва да бъде
отменено и в частта относно разноските като на въззивницата следва да бъдат
присъдени претендираните до пълния размер, а на въззиваемата страна не се
дължат разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 579 от 24.06.2020г.,постановено по гражданско дело №
623 по описа на Районен съд Сливен за 2020г. в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 112,
28 лева, както и в частта, с която „Амбулатория за първична извънболнична
медицинска помощ – индивидуална практика д-р Наташа Петкова“ ЕООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, ДКЦ-2, кабинет № 102, представлявано от управителя Наташа
Петкова Пощова е осъдена да заплати на НЗОК разноски като вместо това
постановава:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Кричим“ № 1,
представлявана от Директора на Регионална здравноосигурителна каса град
Сливен, ЕИК:1218582201603 на основание 86 ал.1 от ЗЗД да заплати на
„Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална
5
практика д-р Наташа Петкова“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ДКЦ-2, кабинет № 102,
представлявано от управителя Наташа Петкова Пощова сумата от 112, 28 лева
/сто и дванадесет лева и 28 ст./, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Кричим“ № 1,
представлявана от Директора на Регионална здравноосигурителна каса град
Сливен, ЕИК:1218582201603 на основание 86 ал.1 от ЗЗД да заплати на
„Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална
практика д-р Наташа Петкова“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ДКЦ-2, кабинет № 102,
представлявано от управителя Наташа Петкова Пощова сумата от 400
/четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
тази инстанция, каккто и сумата от 25 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Кричим“ № 1,
представлявана от Директора на Регионална здравноосигурителна каса град
Сливен, ЕИК:1218582201603 на основание 86 ал.1 от ЗЗД да заплати на
„Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална
практика д-р Наташа Петкова“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ДКЦ-2, кабинет № 102,
представлявано от управителя Наташа Петкова Пощова и сумата от 66,41 лева
разноски пред първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6