№ 506
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100902000 по описа за 2024 година
Предявен e иск с правно чл. 95б, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и
сродните му права /ЗАПСП/.
Производството по делото е образувано по предявен от А. Д. П. срещу В. К. Г. иск с
правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване на нарушениятa на ответника
на авторското право на ищеца върху посочено от него произведение –„Любовта, без която не
можем“ по чл. 15 ЗАПСП.
Ищецът твърди, че е автор на стихотворението „Любовта, без която не можем“,
написано през април 1981 г. То е използвано за текст на песен със същото наименование,
изпълнена от група „Тангра“, която излиза за първи път през 1982 г. Стихотворението е
включено и в авторска стихосбирка на ищеца със заглавие „Бъди какъвто си“ на издателство
„Сиела“ от 2018 г. На 28.03.2023 г. ответникът направил онлайн публикация в социалната
мрежа „Фейсбук“ като част от предизборна политическа кампания, в която използвал без
разрешение на ищеца част от стихотворението, като включил текста „И все по-далече и все
по-назад … аз вървя и раздавам надежда“. В отговор на коментар на тази публикация
ответникът използвал и израза „Бедността, без която не можем“, с което променил без
съгласие на автора част от стихотворението и по-конкретното фразата „Любовта, без която
не можем“, с което е нарушена целостта на произведението. В публикацията не е посочен
автора на стихотворението, от което са използвани части. С нея се цели агитиране на
потенциални гласоподаватели, което използване противоречи на убежденията на ищеца,
като автор на литературното произведение, който не иска то да бъде използвано за
постигане на политически цели, политическа агитация и други действия, свързани с
политическия живот в страната. Ето защо счита, че използването от ответника на част от
създаденото от него стихотворение нарушава авторското му право върху него. Поради
изложеното ищецът моли съдът да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът извършва нарушение на авторското му право върху стихотворението „Любовта,
без която не можем“, като го използва за целите на политическа кампания в онлайн
публикация в социалната мрежа Фейсбук, направена на 28.03.2023 г., без съгласие на автора,
без да е посочено неговото име, при нарушаване на целостта на произведението и в разрез с
убежденията на автора.
С допълнителна молба-становище от 17.03.2025 г. ищецът уточнява, че е автор на
1
процесното литературно произведение. Счита, че онлайн публикацията е направена за
целите на политическа кампания, тъй като: е публикувана по време на официално обявената
предизборна кампания; публикацията е в стандартния плакатен формат, използван от
политическите сили за представяне на техните кандидати. Освен името на кандидата,
наименованието и символите на коалицията, са посочени номера на партията в бюлетината,
номера на преференцията за кандидата и избирателния район, в който да се гласува.
Следователно публикацията целяла агитиране на потенциални гласоподаватели в полза на
конкретната политическа коалиция и конкретния кандидат за народен представител. От
коментарите към публикацията ставало ясно, че призивът за подкрепа е ясно разчетен.
Публикацията във варианта със стиховете на ищеца е харесана от 451 потребители и е
събрала 43 споделяния и 53 коментара, между които: „ Успех, В.! Имаш моя глас!!!“,
„Мачкай, В.! Успех!“, „В., ще агитирам всички познати в твоя МИР 23 “, „ Успех, това ни
е шанса! “ и много други подобни.
Оспорва позоваването на §1, т.17 от Изборния кодекс от страна на ответника, а именно
„Наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не
се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на кодекса“. Счита
аргумента за ирелевантен, тъй като текстът визира предмети - т.е. вещи (чаши, химикалки и
др.подобни), към които категорично не може да се причисли онлайн публикация или
предизборен плакат. Счита за ирелевантен аргументът на ответника относно изключването
на Фейсбук от дефиницията „медийна услуга“( §1, т.15 от Изборния кодекс).
Предвид изложеното, моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът по предявения иск го оспорва. Твърди, че ищецът е сключил издателски
договор, по силата на който предоставил на друго лице изключителното право да ползва
произведението и само това лице може да търси защита на авторското право върху него.
Посочва, че при използване на произведение на авторското право без разрешение чрез
онлайн услуга за споделяне на съдържание, какъвто характер има платформата „Фейсбук“,
отговорност носи доставчикът на тази онлайн услуга. Заявява, че използваните изрази не
съставляват последователна и неделима част от стихотворението „Любовта, без която не
можем“, като те са отделни изречения с изрази на речта без художествена стойност, поради
което и с тях не се нарушава авторското право на ищеца върху това произведение.
Описаното в исковата молба ползване е преустановено към датата на подаване на исковата
молба, което е станало веднага след като авторът е упражнил неимуществените си права да
иска да се спре използването на произведението му и да се противопостави на промените в
него, поради което тези права не са нарушени. Оспорва, че използването на посочените в
исковата молба изрази в публикацията във „Фейсбук“ е направено за целите на политическа
кампания на конкретна политическа партия. Счита, че това използване на части от
създаденото от ищеца произведение е направено за целите на подражаване на характера или
стила на друго произведение, поради което съгласно закона то е допустимо и без разрешение
на автора. Заявява, че разрешението за предлагане на електронен достъп до произведението
чрез онлайн платформата „Фейсбук“ обхваща и действията, извършвани от потребителите на
тази услуга, ако те действат с нетърговска цел, както е в случая, тъй като ответникът не е
направил публикацията в тази платформа с търговска цел.
С допълнителна молба, представена в открито съдебно заседание от 19.03.2025 г.,
ответникът оспорва твърденията на ищеца в писменото му становище от 17.03.2025 г., че
доставчикът на онлайн платформата „Фейсбук“ - технологичната компания „Мета“ към
датата на твърдяното публикуване на процесната публикация е притежавала съответното
разрешение по чл. 22б, ал. 1 ЗАПСП, дадено му от Сдружение „Музикаутор“. Твърди, че към
28.03.2023 г. не е бил налице действащ договор между Сдружение „Музикаутор“ и „Мета“,
той не обхващал разрешението за твърдяното използване - онлайн достъп до графично
възпроизвеждане на литературен текст, непридружено от музика. Посочва, че Сдружение
„Музикаутор“ към тази дата не е притежавало правото да разрешава посоченото използване
на произведението, отстъпено му от надлежен правоносител. Счита, че приложената към
2
писменото становище на ищеца разпечатка от интернет страницата на Сдружение
„Музикаутор“ с информация за сключване на договор с „Фейсбук“ към 2021 г. не
представлява годно доказателство, което да установи оспорените по-горе факти.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че А. П. е автор на стихотворението „Любовта, без която не
можем“, както и че това е текст на песен със същото наименование, изпълнена от група
„Тангра“, която излиза за първи път през 1982 г. Стихотворението е включено в авторска
стихосбирка на А. Д. П. „Бъди какъвто си“, издателство „Сиела“, 2018 г.
Няма спор също така, че на 28.03.2023 г. ответникът направил онлайн публикация от
личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“ като част от предизборна политическа
кампания, в която използвал без разрешение на ищеца част от стихотворението, като
включил текста „И все по-далече и все по-назад … аз вървя и раздавам надежда“. В отговор
на коментар на тази публикация ответникът използвал и израза „Бедността, без която не
можем“, с което променил без съгласие на автора част от стихотворението и по-конкретното
фразата „Любовта, без която не можем“, с което е нарушена целостта на произведението.
Безспорно между страните е, че ползване на произведението е преустановено към
датата на подаване на исковата молба, което е станало веднага след като авторът е упражнил
неимуществените си права да иска да се спре използването на произведението му и да се
противопостави на промените в него.
От представените по делото писмени доказателства – извадки от интернет страницата
„Фейсбук“, е видно, че публикацията е в стандартния плакатен формат, използван от
политическите сили за представяне на техните кандидати. Освен името на кандидата,
наименованието и символите на коалицията, са посочени номера на партията в бюлетината,
номера на преференцията за кандидата и избирателния район, в който да се гласува. Видно
също е, че публикацията във варианта със стиховете на ищеца е харесана от 451 потребители
и е събрала 43 споделяния и 53 коментара.
Наред с това, по делото е представен договор за управление на авторски права,
сключен между „Стилпроект МН“ ООД и автора А. Д. П., по силата на който ищецът е
отстъпил на издателя „Стилпроект МН“ ООД изключителното право да представлява и
управлява имуществените авторски права върху процесното произведение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване на нарушениятa на
ответника на авторското право на ищеца върху негово литературно произведение –
„Любовта, без която не можем“, като по така предявения иск ищецът следва да докаже
настъпването на следните факти: 1) че ищецът е автор на процесното литературно
произведение –„Любовта, без която не можем“; 2) че на 28.03.2023 г. ответникът е направил
за целите на политическа кампания онлайн публикация в социалната мрежа Фейсбук на
части от стихотворението „Любовта, без която не можем“. В тежест на ответника е да
докаже, че са осъществени факти, които са основание за свободно ползване на
литературното произведение.
Искът за установяване факта на нарушението е предвиден изрично в чл.95б, ал.1, т. 1
ЗАПСП, поради което и съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК той е допустим. По отношение
противопоставения с отговора на исковата молба довод на ответната страна за
недопустимост на предявения за разглеждане иск, настоящият състав намира, че тъй като
позоваването на това, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по иска не се
отнася до процесуалната му легитимация, а до материалната такава, то не е налице хипотеза
на недопустимост на предприета защита, която да обуславя прекратяване на производството.
Единствено ищецът е този, който осъществява преценка спрямо кой правен субект да насочи
3
исковата си защита, като ако материална норма предвижда, че отговорността за съответното
нарушение на авторското право се носи от различен правен субект, то този въпрос е предмет
на разглеждане при обсъждане съществуването на спорното субективно материално право да
се иска установяване на факта на нарушението, но не и допустимостта на производството.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по
какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, напр. филми или други аудио-
визуални произведения. Съществено изискване за всеки обект на авторското право е да
представлява обективиране на резултат от творческа дейност.
Съгласно чл. 5 ЗАПСП носител на авторското право е авторът – физическото лице, в
резултат на чиято творческа дейност е възникнало произведението.
Съгласно чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП когато произведение, обекти по чл. 72 или бази
данни по глава единадесета „а“ се използват в нарушение на разпоредбите на този закон,
носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за
използване, може да иска по съдебен ред установяване факта на нарушението. Видно от
цитираната разпоредба, именно носителят на автора има посоченото право и следователно
се явява активно материалноправно легитимиран да предяви настоящия иск.
Доколкото, както се посочи по-горе, А. Д. П. е автор на процесното литературно
произведение, то същият безспорно има право да предяви иск с правно основание чл. 95б,
ал. 1, т. 1 ЗАПСП, с оглед на което и възражението на ответника се явява неоснователно.
Също така установи се, че на 28.03.2023 г. ответникът е направил за целите на
политическа кампания онлайн публикация в социалната мрежа Фейсбук на части от
стихотворението „Любовта, без която не можем“, като включил текста „И все по-далече и
все по-назад… аз вървя и раздавам надежда. Съдът намира, че както цялото произведение,
така и отделни текстове (които съгласно чл. 3, ал. 3 ЗАПСП също са обект на авторско
право), са резултат на творческа дейност на автора им, т.е. представляват годен обект на
авторското право, притежавано от ищеца А. П., в качеството му на създател на
произведението. В този смисъл и произведенията на ищеца са годен обект на закрила.
Авторското право, като предмет на закрила от Закона за авторското право и сродните
му права, възниква от момента на създаването на определено произведение на литературата,
изкуството и науката, от който момент произведението е обект на закрила (чл. 3 ЗАПСП).
В обхвата на авторското право са имуществени и неимуществени права,
регламентирани в чл. 15 и следващите от ЗАПСП. Неимуществените права на автора
включват правото да иска да бъде признат за автор и името му да се обозначи при всяко
използване на създаденото от него произведение, да реши дали произведението може да
бъде разгласено и по какъв начин да стане това, свободно да променя произведението си и
да не допуска такава промяна от трети лица. Наред с това законодателят отдава правно
значение на връзката между начина на използване на произведението и внушението, което
авторът цели чрез създаването му – съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗАПСП авторът има право да
спре използването на произведението поради промяна в убежденията си. Формите на
използване на авторското произведение са изброени в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, сред които са 1.
възпроизвеждането на произведението; 2. разпространението сред неограничен брой лица на
оригинала или екземпляри от произведението; 3. публичното представяне или изпълнение
на произведението; 4. излъчването на произведението; 5. предаването и препредаването на
произведението; 6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и
на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин; 7. превеждането
на произведението на друг език; 8. преработката и синхронизацията на произведението.
Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението,
както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него
произведение; 9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване
на обекта, за който той е предназначен; 10. предлагането на електронен достъп до
произведението или до част от него; 11. вносът и износът в трети държави на екземпляри от
4
произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в
нарушение на правото по т. 1. Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗАПСП използване по ал. 2, т. 3 до т. 8
включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ
възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.
Ето защо, съдът отчита, че в случая, от една страна ответникът е използвал без
съгласие на автора процесното стихотворение, без да посочи неговото име, от друга – че е
нарушена целостта на произведението, а също така и доколкото публикацията е направена
за целите на политическа кампания, то тя е в разрез с убежденията на автора, тъй като
произведението е използвано по начин, различен от внушението, което авторът на
произведението е искал да постигне.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника, че надлежният ответник в
настоящото дело е доставчикът на онлайн платформата „Фейсбук“. Автор на процесната
публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ е именно ответникът – В. К. Г., т.е. именно той е
извършил противоправното нарушение на авторското право на ищеца, което се цели да бъде
установено в настоящото производство. Ето защо и предвид изложените от ищеца в
исковата молба твърдения именно ответникът се явява надлежен ответник по предявения
иск.
За извършеното използване ответникът е следвало да получил съгласие от титуляря на
авторско право - ищецът, освен ако са били налице предвидените в чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП
хипотези на свободно използване. В случая няма спор, че за конкретното ползване на
процесното произведение ответникът не е получил съгласие от титуляря на авторското
право. Не се установява обаче и ползването да е било осъществено при условията на чл. 24 и
чл. 25 ЗАПСП. В разпоредбата на чл. 24 ЗАПСП са уредени хипотези на свободно
използване без заплащане на възнаграждение, а в разпоредбата на чл. 25 – свободно
използване със заплащане на компенсационно възнаграждение. Хипотезите на свободно
използване са изрично посочени в закона, като твърдените факти не попадат в нито една от
предвидените хипотези. В частност онлайн публикацията на части от стихотворението,
създадено от ищеца, не съставлява ползване нито по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 2а, предл.
последно ЗАПСП – използване за целите на подражаване на характера или стила на друго
произведение, тъй като в случая ответникът не е създал някакво ново произведение, в което
да е имитирано оригинално такова, а са цитирани дословно стихове, създадени от ищеца,
нито по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 2б ЗАПСП – случайно включване на произведение в друг
материал, тъй като включването на процесните стихове в публикацията на ответника е
съвсем целенасочено, с оглед политическия призив на ответника – кандидат за народен
представител.
Поради изложеното, съдът приема, че ответникът е извършил нарушение на
притежаваното от ищеца авторско право и искът за установяване на този факт следва да
бъде уважен.
По разноските на страните:
С оглед изхода на спора, на ищеца се следва да се присъдят направените по делото
разноски по делото в общ размер на 1080,00 лева – за държавна такса и за възнаграждение за
един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП по иск,
предявен от А. Д. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. „****“ № **** срещу В. К.
Г., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. ****, че В. К. Г. е извършил
нарушение на авторското право на А. Д. П. върху стихотворението „Любовта, без която не
можем“, като го е използвал за целите на политическа кампания в онлайн публикация в
5
социалната мрежа „Фейсбук“, направена на 28.03.2023 г., без съгласието на автора, без да е
посочено неговото име, при нарушаване на целостта на произведението и в разрез с
убежденията на автора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. К. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж.к. „Младост-1“, бл. ****, да заплати на А. Д. П., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, бул. „****“ № ****, сумата от 1080,00 лв. (хиляда и осемдесет лева), представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6