Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 425

05.06.2023 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:        1.  ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

           2.  ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №261 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                                

            Образувано е по касационна жалба на С.И.А. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат А.П.А., с посочен по делото съдебен адрес:***, **, срещу Решение №22/24.01.2023 г., постановено по АНД №1156 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година.

В жалбата се твърди, че решението било постановено при нарушаване на процесуалните правила и неправилно прилагане на закона. Излагат се съображения, че районният съд не бил обсъдил твърдяното от касатора нарушаване на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, довели до нарушаване правото му на защита. Не било обсъдено от съда на първо място, че в описателната част на наказателното постановление от една страна се сочело, че административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение, като била възпроизведена изцяло фактическата обстановка съгласно АУАН №GA647425 от 19.07.2022 г., а от друга страна било посочено, че наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН във връзка постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Касаело се за грубо нарушаване на производството по издаване на наказателното постановление, тъй като наказващият орган бил смесил две различни основания за започване на административно-наказателното производство. Това довело до нарушаване правото на наказаното лице да разбере с кой акт е започнало производството  и било абсолютна предпоставка за отмяна на наказателното постановление. На следващо място се счита за неправилен изводът на районния съд, че нарушението е извършено по непредпазливост. Този извод бил неправилен, защото дори и водачът А. да бил направил всичко по силите си и да пита собственика на МПС-то, преди да го управлява, то резултатът щял да бъде същия, тъй като и собственикът на превозното средство също не бил уведомен за прекратената регистрация и нямало как да уведоми А. за това. Административният орган не бил изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС-то за служебно прекратената регистрация, а налагал наказание точно за това.

Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

В съдебно заседание пълномощникът на касатора претендира присъждане на разноски за страната за двете инстанции.

Ответникът, Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание предлага обжалваното решение на районния съд и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни, предвид липсата на надлежно уведомяване за служебно прекратената регистрация на моторното превозно средство.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

            С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №22-1253-001785 от 23.11.2022 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на С.И.А. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

            Административното наказание е наложено за това, че на 19.07.2022 г. в 21.35 часа, на конкретно място в гр.Хасково, С.И.А. управлява лек автомобил марка Фолксваген модел Мултиван с ДКН *******, собственост на фирма „Танкреп“ ЕООД, град Х., като след извършената проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП – изтекла ЗГО от дата 07.07.2022 г., т.е. водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

За да потвърди Наказателното постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил и че на посочените в НП дата и място е управлявал същото МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП – служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въззивният съд е установил, че наказаният водач не е собственик на автомобила и той не е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация. Приел е, че с деянието си С.И.А. формално е нарушил задължението си да управлява регистрирано МПС, предвидено в чл.140, ал.1 от ЗДвП, според първото изречение на която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съдът е преценил, че деецът не е действал умишлено, но е действал непредпазливо – при груба небрежност, като не е искал или допускал настъпването на последиците от деянието, но е могъл, бил е в състояние да ги предвиди, тъй като ако е бил добросъвестен би могъл да се осведоми от собственика на МПС-то за прекратената регистрация, преди да започне да управлява последното. По тези съображения съдът е приел деянието за осъществено от обективна и субективна страна, а Наказателното постановление за законосъобразно.

            Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка, но направените изводи не съответстват на установеното по делото и материалния закон.

            В конкретния случай районният съд неправилно е установил наличието на субективната страна на административното нарушение, приемайки, че водачът С.И.А. е бил в състояние да предвиди общественоопасните последици от извършеното деяние при липса на каквато и да било информация относно служебното прекратяване регистрацията на управляваното от него пътно превозно средство.

            Поради формираната в страната противоречива практика по прилагане на закона, към настоящия момент е постановено Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т.д. №3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на  чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

            Разглежданата в настоящото производство хипотеза е идентична и касационната инстанция е обвързана на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ с приетото Тълкувателно постановление. Въз основа на него следва, че водачът С.И.А. незаконосъобразно е бил наказан с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание, тъй като липсват доказателства собственикът на управляваното от него чуждо моторно превозно средство да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация.    

В нарушение на материалния закон районният съд е приел за доказано административното нарушение и не е отменил наказателното постановление, поради което е постановил неправилно решение.

            Обжалваното решение следва да бъде отменено, като се отмени изцяло и потвърденото с него наказателно постановление.

            При този изход на спора, основателна с оглед чл.63д, ал.1 от ЗАНН е претенцията на касатора за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, платими от ответника, в размер на 600 лв. – действително заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022 г. за производството пред районния съд и 400 лв. – действително заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023 г. за производството пред касационната инстанция.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение №22/24.01.2023 г., постановено по АНД №1156 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година, вместо което

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1253-001785 от 23.11.2022 г. на Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на С.И.А., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева.

            Решението е окончателно.

                                                                                                   

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                                                 

 

                                                                             2.