Решение по дело №935/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 528
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20215330200935
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 528
гр. Пловдив , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330200935 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 3994777 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на В. Д. Д., с ЕГН ** е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 600 / шестстотин / лв. за нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения
подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Претендира и разноски.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в
писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 20.08.2020г. около 09.41ч автомобил БМВ с рег. № **, собственост на
„Флора -62“ООД, се движел на път ІІ-64. При км48+500метра в посока от
гр.Пловдив към с.Труд скоростта му на движение била 114 км/ч при
ограничение за движение с нарочен знак „В-26“ до 60 км/ч. Горното било
заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 529,
монтирана в служебен автомобил на МВР. В последствие бил разпечатан
електронния фиш срещу управителя на дружеството и връчен на
жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от
ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира
като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че е
опорочена процедурата по издаване на фиша. На първо място следва да се
посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила на посоченото
време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в
закона да оспори фиша, посочвайки лицето , което дефакто е извършило
нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е
управлявал посоченото МПС. Съгласно закона отговорност за нарушението с
МПС собственост на юридическо лице носи управителя. Дори когато
управителите са повече от един, то без значение е към кой от всички ще бъде
насочена санкцията. Това е така, защото жалбоподателя е могъл да посочи
кой е лицето управлявало същото МПС на посоченото време и място, дори
това да е бил някой от другите управители. Не е основателно възражението,
че фиша бил издаден в нарушение на чл.189, ал.4 ЗДвП. Освен това законът
сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните
работи, а в случая това е сторено като процесния фиш е от одобрен образец.
По делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от
изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни
възраженията в тази насока от жалбоподателя. Действително в протокола по
чл.10 от Наредбата е посочен друг номер на протокол за изпитване – 00168,
вместо действителния 2-32-20, но всъщност последния се отнася именно до
2
използваното техническо средство с № 529. Това сочи на извод, че
нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и
съответен толеранс при измерването, с което не е основателна критиката на
жалбоподателя в тази насока. Не е нужно това да е видно от самия фиш, тъй
като закона не поставя такова изискване. Фактически отчетения толеранс се
установява от приложената фотоснимка.
На следващо място достатъчно ясно от съдържанието на фиша става, че
собственик на МПС е юридическото лице „Флора – 62“ООД, но глобата се
налага на управителя Д. като физическо такова. Съдържат се неговите
индивидуализиращи белези като имена и ЕГН, наред с тези на собственика на
автомобила.
Не е основателно и възражението на жалбоподателя, че всъщност неясно
била квалификацията на извършеното нарушение, тъй като ал.2 на чл.21
ЗДвП изключвал приложението на ал.1. Всъщност последната разпоредба
съдържа общото правило и скорост на движение според вида МПС и типа на
пътя, а ал.2 на посочената норма съдържа изключението от общото правило.
Ето защо привръзката между двете не нарушавата с нищо правата на
нарушиеля.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено
констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП и е
определена глоба от 600 лева за превишение от 54 км/ч извън населено място.
Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е
била по-висока – 118 км/ч и превишение 58 км/ч, но това с нищо не нарушава
правата на жалбоподателя, а напротив отчетен е толеранса, за който стана
дума по-горе. От изложеното следва извода за потвърждаване на процесния
електронен фиш. С оглед този резултат и осъществената правна защита от
юрисконсулт чрез изготвяне на писмено становище по делото, то следва в
тежест на жалб.Д. да бъдат възложени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение. Минималната сума от 80 лева настоящата инстанция намира
за съответна на извършеното.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш К № 3994777 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на В. Д. Д., с ЕГН ** е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 600 / шестстотин / лв. за нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя В. Д. Д., с ЕГН ** да заплати на ОДМВР Пловдив
сумата от 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4