№ 339
гр. Варна, 15.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. П.а
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500239 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. СТ. КР. и Р. П. КР., чрез
процесуален представител адв.М. против определение № 1238/29.03.2022г. на
ОС – Варна, постановено по гр.д. № 3414/2020г., в частта в която съдът е
отказал да върне на ищците платената от тях държавна такса за
производството по делото.
По подробно изложени доводи за неправилност на обжалваното
определение, предвид това, че делото е прекратено преди да бъде
конституиран ответник и държавната такса се явява недължима, се иска
неговата отмяна.
С оглед фазата на първоинстанционното производство препис от
частната жалба не е връчван на насрещните страни.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по депозирана от
настоящите жалбоподатели искова молба, след което същите са подали
молба, чрез пълномощник с правомощия по чл.34, ал.3 ГПК, с която оттеглят
предявените от тях искове.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение
първоинстанционният съд е прекратил образуваното производство и е
оставил без уважение молбата с искане за връщане на платената държавна
такса по делото, с мотиви, че същата се дължи за образуване на
производството, а не за разрешаване на предявения спор по същество.
Съгласно чл.73, ал.3 ГПК държавните такси се събират при
1
предявяване на иска и се внасят предварително. Основанието им е отправяне
на искането до съда за защита на лични или имуществени права, чрез
провеждане на съдебно производство, като внасянето на държавната такса е
условие за придвижване на исковата молба и за даване ход на делото.
Дължимостта на същата не е обвързана от постановяването на акт по
същество на сезиращия спор. Внесената такса не подлежи на връщане при
прекратено поради недопустимост на иска производство, поради нередовност
на исковата молба, поради десезиране на съда от разрешаването на правния
спор и т.н. Единственото изключение е предвидено в чл.78, ал.9 ГПК –
прекратяване на делото, поради спогодба, но и в този случай, на връщане
подлежи само половината от внесената държавна такса при това – ако
спогодбата е постигната в хода на процеса. В цитираната от окръжния съд
съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, е прието, че
съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗДТ, се връщат недължимо платените
държавни такси, т.е. таксите, по които исково или охранително производство
не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил
освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези
хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени
без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 ЗДТ, като настоящият
случай не попада в нито една от сочените хипотези. Ищците са сезирали съда
с конкретно искане, делото е било образувано и исковата молба
администрирана. Решаващият съдия е предприел редица процесуални
действия, регламентирани в ГПК – проверка за редовност и допустимост на
исковата молба, даване на указания за отстраняване на констатирани
нередовности, спиране на производството, възобновяване на делото, едва след
което същото е прекратено поради десезирането на съда от страна на ищците,
настоящи жалбоподатели. Без значение е, че към момента на десезиране не е
извършвана размяна по реда на чл.131 ГПК. Ирелевантно е и
обстоятелството, че още в исковата си молба същите са обективирали искане
за спиране на делото поради наличие на преюдициален спор.
Ето защо, като е приел, че внесената държавна такса е дължима, тъй
като същата се дължи за разглеждане, а не за решаване на спора по същество,
поради което е оставил без уважение искането за връщане на платената
държавна такса в производството, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1238/29.03.2022г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 3413/2020г. в обжалваната му част, с която съдът е
оставил без уважение искането на ищците за връщане на платената държавна
такса в производството по делото.
2
Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с
частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3