Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 08.12.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при
секретар Г.С.
като разгледа
докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело № 1540 по описа за 2016г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по три въззивни
жалби:
Първата въззивна жалба е депозирана от А.Й.Я.
и е срещу решение №1786/09.05.2016г. по гр.д. №8348/13г. по описа на ВРС,
ХVІІІ-ти с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника
срещу П.А.М., ЕГН **********, с адрес *** и В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, иск за обявяване за относително
недействителен спрямо кредитора А.Й.Я. сключения между П.А.М. и В.Д.В.
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 18, том II, рег. № 1911
дело № 172/21.03.2013г. на нотариус К.К., вписан в
Службата по вписвания под № 119, том XIV, дело № 2801 /
В срока по чл. 263 ГПК са депозирани отговори от въззиваемите
М. и В., които оспорват жалбата. П.М. излага, че решението в атакуваната част е
правилно, тъй като качеството кредитор не е установено. Сочи, че той е кредитор
на въззивника Я., а не обратното.
От своя страна въззиваемият В. излага, че не
е налице знание за увреждане и сделката не е сключена с тази цел, тъй като не
се е установило в производството близки отношения с първия ответник. И двамата въззиваеми молят решението да бъде потвърдено в атакуваната
част.
Втората въззивна жалба е депозирана от В.Д.В.,
който обжалва решението в частта, с която е обявен за относително
недействителен по отношение на кредитора-ишец А.Й.Я., ЕГН **********, адрес ***, сключения
между ответниците П.А.М., ЕГН **********,
с адрес *** и В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт № 17, том II, рег. № 1910 дело № 171/21.03.2013г. на
нотариус К.К., вписан в Службата по вписвания под №
108, том XIV, дело № 2790 /
С отговор А.Я. оспорва жалбата, като счита изложените в нея доводи за
неоснователни.
Постъпила и е трета въззивна жалба от П.А.М.,
която е срещу решението в частта, с която е е обявен
за относително недействителен по отношение на
кредитора-ишец А.Й.Я., ЕГН **********, адрес
***, сключения между ответниците
П.А.М., ЕГН **********, с адрес *** и В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 17, том II, рег. № 1910
дело № 171/21.03.2013г. на нотариус К.К., вписан в
Службата по вписвания под № 108, том XIV, дело № 2790 /
Въззиваемият В.В. излага становище за основателност на
жалбата на М. в писмения си отговор и моли да бъде уважена.
Въззивникът Я. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено в атакуваната
от М. част.
По
предмета на така предявените искове с правно основание чл. 135 ал.3 ЗЗД се
излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищецът А.Й.Я. първоначално е
изложил, че е кредитор на ответника П.А.М., тъй като последният въз основа на
постановено невлязло в сила решение е осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000
евро неустойка за неизпълнение на договорно задължение за сключване на
окончателен договор за замяна на недвижими имоти. Независимо че решението не
е влязло в сила, в хода на
производството ответникът М. се е разпоредил с единствения си имот 106 кв.м. ид.ч. от ПИ с идент.
№10135.1504.97, находящ се в гр. Варна, ул. „Ал. Рачински“ №6, като посредством две сделки го е прехвърлил
на втория ответник. Първоначално с нот. акт № 108,
том XIV, дело № 2790 /
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците
М. и В. са депозирали отговори на
исковата молба.
В отговора си М. се сочи, че исковете са
недопустими, тъй като: ищецът не е кредитор на първоначално наведеното
основание, тъй като искът за заплащане на неустойка от 30 000 евро е
отхвърлен с влязло в сила решение, недопустимо е допуснато уточняване на
основанието, на което се твърди от ищеца, че е кредитор, изменението на иска е
недопустимо, искът е недопустим като преждевременно заведен, искът е недопустим
поради липса на правен интерес, тъй като ищецът е имал наложена възбрана по
отношение на процесния имот, която е вдигната по
искане на самия ищец.
Твърди по същество, че искът е неоснователен, тъй като на ищеца не е
признато качеството кредитор, тъй като ответникът не е осъден да заплати
обезщетение за ползване на имота. Сделките не го увреждат, тъй като от една
страна, ищецът разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на
претенцията трудови възнаграждения, л.а./, а от друга- самият ищец е бил
обезпечен с наложена по отношение на имота възбрана, която сам е вдигнал.
Твърди, че е издаден обратен изпълнителен лист в полза на М. срещу ищеца, по
силата на отмененото решение, с което ответникът първоначално е бил осъден да
заплати неустойка. Заплатената от М. сума от 8 160,50 лв. по изп. дело подлежи на връщане от ищеца, поради което и
последният е кредитор на М., а не обратното.
В отговора си ответникът В. излага идентични
съображения, като сочи, че не е знаел към момента на сделките за предявената по
отношение на М. претенция.
И двамата ответници
молят производството да бъде прекратено. В евентуалност, исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложените писмени доказателства, А.Й.Я.
и П.А.М. са
сключили предварителен договор за замяна на недвижими имоти на 25.11.2008г.,
като по силата на същия на П.А.М. е било предадено владението на собствения на А.Й.Я.
недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в гр.
Варна, ул. Райно Попович № 6 за безвъзмездно ползване до окончателното
приключване на замяната, съгласно т. 4 от договора. Не се спори , че не е бил
сключен окончателен договор, както и че искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, предявен
от П.А.М. срещу А.Й.Я. е бил отхвърлен с влязло в сила на 18.07.2012г. решение по г.д. № 2495/2010г. на
ВОС. Установява се, че с влязло в сила на 08.01.2015г. решение по гр.д.№
946/2011г. на ВОС П.А.М. е осъден да предаде на А.Й.Я. владението върху
горепосочения жилищен имот.
С нот. акт № 17,
том II, рег. № 1910 дело № 171/21.03.2013г. на нотариус К.К., е извършено дарение от П.А.М. в
полза на В.Д.В. на 10 кв.м идеални части от недвижим имот, представляващ към
настоящия момент поземлен имот с идентификатор 10135.1504.97, с номер по
предходен план 59, целият с площ от 424 кв.м. по скица на СГКК Варна, /а по
нотариален акт от 419 кв.м и по данъчна оценка 426 кв.м./.
С нот. акт № 18,
том II, рег. № 1911 дело № 172/21.03.2013г. на нотариус К.К., е извършена покупко-продажба на 96 кв.м идеални
части от същия недвижим имот, като сделката е сключена между същите страни.
Видно от протокол за опис на движими вещи от
13.06.2013г. на ЧСИ Захари Д., на същата дата по молба на А.Я. е извършен опис
на движимите вещи, собственост на П.М., находящи се
на адрес ***. В протокола е удостоверено от ЧСИ, че достъп до недвижимия имот е
осигурен от длъжника П.А.М., но не са намерени секвестируеми
вещи, които да бъдат описани. Нотариална покана за предаване на владението е
изпратена от М. на Я. на 31.05.2013г., като последният е поканен да получи владението върху
апартамента на 17.06.2013г.
От представените по делото справки за
потреблението на ток и вода в имота, находящ се в гр.
Варна, ул. Райно Попович № 6, ап. 13, издадени от Енерго
Про АД и В и К Варна ООД, се установява, че в имота е
имало отчет на ток до отчетния период 05-06.2013-02.07.2013г. и фактури за вода
до 17.05.2013г. включително, като същите последно са заплатени на 30.07.2013г.
за периода до 20.02.2013г. Партидите се водят на „Ай Ер Ти Пропъртис”
ООД и на Тейт Йън Робърт,
т.е. фирмата прехвърлител и нейния управител,
съгласно договора за покупко-продажба, с който А.Я. ***, /н.а. № 110, том II,
рег. № 3411 дело № 231/2008г. на Юлия Костадинова – л. 103 от делото/.
От приложените по делото удостоверения,
издадени от ЧСИ Захари Д., се установява, че ответникът М. има задължения към
трето лице Г.П.Г общо в размер на 18 280,62 лв. по две изпълнителни дела.
Сумата е изцяло заплатена от ответника М. с платежно нареждане, както и чрез
наложени запори върху сумите, дължими по обратния изпълнителен лист, издаден
срещу ищеца Я. и адв. М..
От издаденото удостоверение от Агенция „
Митници“ Митница Варна се установява, че наложени запори по отношение на
трудовото възнаграждение на ответника М. няма.
От събраните в хода на процеса свидетелски
показания се установява следното:
Свидетелят Г.П.Г сочи, че ответникът М. е
обитавал имота със своето семейство до средата на 2013г. Свидетелят е ходил неколкократно в имота, за да води брокери в апартамента и
да разговаря с ответника, вкл. през процесния период
и е виждал в имота ответника М. и семейството му. Показанията на този свидетел
кореспондират с останалия доказателствен материал по
делото, а именно с описа на движими вещи от 13.06.2013г. на ЧСИ Захари Д. /в
който е удостоверено, че достъп до имота е осигурен именно от отв. М./, и представените справки от Енерго
Про АД и В и К Варна ООД, от които е видно, че през
целия процесен период е имало потребление в имота на
ток и вода. Свидетелските показания на свидетеля на ответната страна С.С. С., в които се посочва, че отв.
М. се е изнесъл от имота в средата на 2012г. с помощта на свидетеля и друг
негов приятел, се явяват изолирани и не подкрепени с останалия доказателствен материал. В показанията му се сочи, че след
изнасянето на М. през 2012г. от имота, свидетелят бил минавал покрай имота и
той бил постоянно тъмен, а справките за потреблението на ток и вода в имота
показват, че имота се е обитавал.
Показанията на св. Елка Димова не установяват
към релевантния период ползването на имота от ответника.
Предвид горното и съдът намира, че доколкото
показанията на св. Георгиев кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. Следва да се вземе предвид и че с
отправянето на нотариална покана от 31.05.2013г., с която М. поканил ищеца, за да му предаде владението
върху имота на 17.06.2013г., ответникът фактически е предприел действия,
установяващи неизгодния за него факт, че до момента на поканата същият е
ползвал имота и не е бил предал владението.
Предвид
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По
допустимостта на решението:
Искът е бил валидно предявен, като книжа
между страните са разменени и е постъпил отговор от ответниците.
Доклад не е извършен, а производството е спряно преди насрочването му в първо
съдебно заседание. След възобновяване на делото производството е оставено без
движение във връзка с дадени неправилни указания на ВРС за уточняване на правен
интерес от предявяване на иска, тъй като решението, въз основа на което ищецът
се е позовал, че е кредитор, е отменено. Горният факт е касаел установяване
наличието на една от предпоставките за уважаване на иска, в този смисъл
представлява въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост.
Независимо от неправилното оставяне без движение с молба ищецът е посочил, че е
кредитор на друго основание- неоснователно обогатяване от страна на ответника
поради ползване без основание на собствения на ищеца имот. По съществото си
молбата представлява искане за изменение на основанието на иска чрез въвеждане
на нови юридически факти във връзка с една от твърдените предпоставки.
Същевременно не се променя нито петитума, нито
правното основание на предявения иск, тъй като отново се твърди качеството
кредитор на ищеца, но въз основа на други факти, от които произтича това
качество. Изменението е направено в срок, предвид факта, че законодателят в
нормата на чл.214 ал.1 ГПК приема, че в първото открито съдебно заседание може
да бъде допуснато изменението /т.е.
допустимо е при всички случаи това да стане и преди провеждането му/. Именно
поради предприемане на изменението на твърдените факти от страна на ищеца преди извършване на
доклада и преди първото открито съдебно заседание изменение на иска не е
допуснато с изрично определение.
Изменението обаче е направено в срок и е допустимо. Възраженията на ответниците са неоснователни.
Искът не е недопустим като преждевременно
предявен, доколкото установяване на качеството кредитор е въпрос по съществото
на спора или ирелевантно е дали вземането на ищеца
към ответника е ликвидно и изискуемо и установено по съдебен ред.
Искът не е недопустим и тъй като по отношение
на имота има наложена възбрана в полза на ответника. Възбраната е вдигната още
преди завеждане на иска по молба на ищеца. Към настоящия момент не е налице
правна промяна, която да обезпечава интересите на кредитора. Възбраната е била
налице, но към момента на предявяване на иска, вече не е. Ищецът има интерес от
предявяване на конститутивния иск. Решение
№312/28.10.2014г. по гр.д. №2800/14г. по описа на ВКС е неприложимо към
настоящата фактическа обстановка.
По
изложените по-горе съображения съставът приема, че искът е допустим,
респективно решението на ВРС е валидно и допустимо и следва да бъде разгледан
спора по същество.
Искът
намира правното си основание в нормата на чл.135 ал.3 ЗЗД, която предвижда, че
когато действието на разпореждане от страна на длъжника е извършено преди
възникване на вземането на кредитора, то е недействително само ако е било
предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора.
По
предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си кредитор, както и
разпоредителна сделка, намаляваща имуществото на длъжника, а от субективна
страна- знанието за увреда на кредитора у длъжника и
третото лице /ако сделката е възмездна/ и сключването й именно с тази цел.
Ищецът
е придобил качеството кредитор по отношение на ответника М. едва с влизане в
сила на решението, с което искът, предявен от последния за обявяване на
окончателен на предварителния договор за замяна, е отхвърлен. Или от
18.07.2012г. със сила на присъдено нещо е установено, че предварителният
договор не може да породи своя ефект и да бъде обявен за окончателен.
Респективно, всяка от страните дължи връщане на полученото по договора.
Ответникът М. е следвало да върне фактическата власт върху ползването върху
който е получил по договора за замяна, доколкото следва да се приеме, че
последният не може да бъде сключен между страните. М. не е бил длъжник на ищеца
за плащане на някакви парични суми само по силата на разваляне на
предварителния договор. Същият е дължал само връщане на имота и е имал
качеството длъжник във връзка с изпълнение на тази престация.
Парично притезание към М. обаче като последица на
разваления предварителен договор Я. няма. Такава е заявена едва с предявяване
на иска за заплащане на неустойка през 2011г. Същият е отхвърлен с влязло в
сила решение. Едва след отхвърляне на тази претенция, в хода на производството
е заявена по съдебен ред нова парична претенция към ответника и тя касае
обезщетение за ползване на имота, датиращо за период от отхвърляне на иска по
чл.19 ал.3 ЗЗД до предаването на владението, а именно 18.06.2013г. Извънсъдебно
не се твърди от ищеца, нито се установява такава претенция да е била заявена от
Я. преди завеждане на настоящия иск. Покана за предаване на владението и
заплащане на неустойка е налице, но не и такав за
плащане на обезщетение. Прехвърлителните сделки са на
21.03.2013г., т.е. преди завеждане на претенцията за заплащане на парично
обезщетение. Затова и в тежест на ищеца е да установи, че тези сделки са
сключени само и единствено с цел да увредят ищеца с оглед възпрепятстване
реализиране на твърдените му права като кредитор по претенцията за заплащане на
обезщетение.
Изложението
в поредност на горните факти налага извод, че ищецът
към момента на сключване на сделките 21.03.2013г. е нямал качеството кредитор
за заплащане на парични суми по отношение на ответника М.. Последният е дължал
връщане ползването върху получения по предварителния договор имот, но не и
заплащането на парична престация на ищеца.
Респективно, с разпореждането със собствения си имот ответникът не би могъл да
увреди интереса на кредитора–ищец във връзка с връщане ползването върху вещта.
Вярно е, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на кредитора, но
когато се дължи изпълнение на престация за връщане,
то е налице увреждане само когато се извърши разпореждане с подлежащата на
връщане вещ. В случая вещта е върната, поради което и не може да се говори за
наличие на претенция за връщане на равностойност или обезщетение за
неизпълнение.
Че
ищецът не е заявявал някакви други претенции към ответника в качеството си на
кредитор за парично вземане такова, твърдяно в исковата молба, се установява и
от факта, че самият Я. се е отказал от допуснато в негова полза обезпечение
върху притежавания от ответника имот. Наложената върху процесния
имот в полза на ищеца възбрана, която е била висяща върху имота и към момента
на разпоредителните сделки и е гарантирала в цялост запазването на имота в патримониума на ответника М., е вдигната по молба на самия
ищец. Очевидно същият не е желаел реализиране на някакви парични претенции по
отношение на М. и то именно в периода, в който към момента се твърди, че се
дължи обезщетение за ползване на имота. /видно е, че вдигането на възбраната е
от 31.05.2013г./ Респективно няма и как М. да е знаел, че има качеството
длъжник по отношение на Я.. Още по-малко се установява намерението на М. да
сключи сделката с ответника В. именно с цел да бъде увреден ищеца. Сделките са
сключени в период, в който ищеца не е заявявал претенции по отношение на
ответника М., различни от тези за връщане на имота, поради което и няма как
нито М., нито неговият правоприемник- ответникът В., да са имали за цел да
увредят ищеца за реализиране на претенцията му, заявена повече от две години
след сключване на сделките. Следва да се отбележи и обстоятелството, че към
настоящия момент сумата, присъдено по невлязлото осъдително решение на ВОС по
гр.д. № 992/16г., представляваща обезщетение за ползване на имота, е изцяло
заплатена от ответника М., макар и същият да е обжалвал решението. Т.е. дори и
към настоящият момент ищецът Я. няма качеството кредитор по отношение на М..
По
изложените съображения съставът приема, че доколкото не се установи нито една
от предвидените в нормата на чл.135 ал.3 ЗЗД предпоставки, както от обективна,
така и субективна страна, то предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, с която е прогласена за
относително недействителна по отношение на Я. на сключената между М. и В. дарствена сделка, като искът следва да бъде отхвърлен. В
останалата част, с която искът за обявяване за относително недействителна на
сделката покупко-продажба е отхвърлен, решението следва да бъде потвърдено.
В полза
на въззиваемите страни следва да бъдат присъдени
направените и пред двете инстанции разноски съобразно представените списъци- в
полза на М. 2220 лв. и 822,47 лв. в полза на В..
Настоящият
състав не споделя възражението на ищеца, че ответниците
дължат разноски, тъй като са дали повод за завеждане на иска. Искът е заведе
преди предявяване на претенцията по исков ред по отношение на ответника М..
Същият не е признал иска. Признание на иска не е налице, тъй като макар и да е
налице плащане в полза на ищеца, то решението, с което същият е признат за
кредитор е обжалвано.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №1786/09.05.2016г. по гр.д. №8348/13г. по описа на
ВРС, ХVІІІ-ти с-в в частта, с която е обявен за относително
недействителен по отношение на кредитора-ишец А.Й.Я., ЕГН **********, адрес ***, сключения
между П.А.М., ЕГН **********, с адрес *** и В.Д.В., ЕГН **********,
с адрес ***, договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № 17, том II,
рег. № 1910 дело № 171/21.03.2013г. на нотариус К.К.,
вписан в Службата по вписвания под № 108, том XIV, дело № 2790 /
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Й.Я., ЕГН **********, адрес ***, иск с правно
основание чл.135 ал.3 ЗЗД за обявяване на относително недействителен по
отношение на Я. на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №
17, том II, рег. № 1910 дело № 171/21.03.2013г. на нотариус К.К., вписан в Службата по вписвания под № 108, том XIV, дело
№ 2790 /
ПОТВЪРЖДАВА решение №1786/09.05.2016г. по гр.д. №8348/13г. по описа на
ВРС, ХVІІІ-ти с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от А.Й.Я., ЕГН **********,
адрес ***,
срещу
П.А.М., ЕГН **********, с адрес *** и В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, иск за обявяване за относително
недействителен спрямо кредитора А.Й.Я. сключения между П.А.М. и В.Д.В.
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 18, том II,
рег. № 1911 дело № 172/21.03.2013г. на нотариус К.К.,
вписан в Службата по вписвания под № 119, том XIV, дело № 2801 /
ОСЪЖДА А.Й.Я., ЕГН **********, адрес ***, да заплати в полза
на П.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 2 220 /две хиляди
двеста и двадесет лева/, представляваща направените и пред двете инстанции
разноски на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА А.Й.Я.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати в полза на В.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 822,47 /осемстотин двадесет и два лева и
четиридесет и седем ст./, представляваща направените и пред двете инстанции
разноски на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.