Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О Н Е Н
С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
28.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
четвърти юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия - Веселин С.
Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 564 по описа на ДРС за 2018г.
Производството е по реда на чл.59,
ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на „ТСТ Ауто”ООД-
гр.Добрич, с ЕИК124536744 със седалище и адрес на управление :гр.Д., ул.”***, представлявано
от Т.Д.Н., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №28-0000074 от дата
15.03.2018 година на Началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - гр.Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено административно нарушение на чл.42,т.1,пр.2-ро от Наредба
№Н-32 от 16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, издадена от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, на жалбоподателя на осн.чл.178а, ал.6
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С депозираната пред съда жалба се моли за
отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно.
Навеждат се оплаквания за липсата на осъществен състав на административно
нарушение от страна на жалбоподателя, както и за неправилно и незаконосъобразно
ангажиране на неговата отговорност по посочения текст от Закона. Излагат се
съображения за това, че поради ниската степен на обществена опасност
нарушението съставлява „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което не
е съобразено от наказващия орган и същият неправилно е приложил материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление на посочените
в жалбата правни доводи и основания.
Въззиваемата
страна, чрез депозирано писмено становище поддържа атакуваното НП като правилно
и законосъобразно и моли същото да се потвърди изцяло.
Съдът, след като подложи на анализ
и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на
въззивната проверка, намери за
установено следното от фактическа страна:
На 14.02.2018 година, около 13.00 часа на свидетелите
Т.С.Т. и П.Х.Й. /двамата изпълняват длъжността
„инспектор” в „ОО”АА-гр.Добрич, от които първият е и актосъставител/ извършили нарочна
проверка на „ТСТ АУТО”ООД – фирма, притежаваща разрешение №995 за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност. Проверката е
инициирана във връзка с постъпила информация от Община - Варна, дирекция
„Местни данъци”, че *** е преминал годишен технически преглед на 27.09.2017
година, но към тази дата, собственикът на превозното средство е имал
незаплатени задължения за периода 2011 -2017 година, които са били платени на по-късно
във времето - на 09.10.2017 година. Изложените фактически обстоятелства мотивирали длъжностните лица на
ОО”АА” гр.Добрич да извършат проверка на документацията на жалбоподателя, отнасяща
се за конкретния случай, с преминалия периодичен технически преглед лек
автомобил. Установено било, че в действителност на дата 27.09.2017 година,
около 13.00 часа, автомобилът е бил преминал периодичен преглед за техническа
изправност в пункта на фирма „ТСТ АУТО”ООД , но без да има представен документ
за платен данък върху ПС, дължим към деня на прегледа, съгласно чл.60, ал.6 от ЗМДТ. Към документацията нямало приложен документ, удостоверяващ факта, че има
освобождаване от плащане на данъка на ПС съгласно разпоредбата на чл.58 от ЗМДТ.
Във връзка с отпочната проверка е
изискана и получена допълнителна
информация от Дирекция „МД” общ.Варна /писмо с рег.№ 11.10-925/19/14.02.2018
година/, от която са били потвърдени първоначално посочените факти, за наличие
на неплатени данъци от собственика на превозното средство към датата, когато
притежавания от него лек автомобил е минал годишен технически преглед в пункта
на жалбоподателя, намиращ се в гр.Д., бул.”***.
Мотивиран от фактическите констатации
на проверката св.Т.С.Т., в качеството си на длъжностно лице, притежаващо съответните
властнически правомощия съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №237947/19.02.2018
година, с който привлякъл отговорността жалбоподателя „ТСТ-АУТО”ООД, притежаващ
разрешение №995 за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност. В обстоятелствената част на АУАН е направено подробно
и ясно описание на изпълнителното деяние на нарушението, както и на
фактическите обстоятелства, при които е осъществено. Нарушението е
квалифицирано като съставомерно по чл.42,т.1,пр.2-ро от Наредба №Н-32/16.12.2011
година за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства на МТ и ТС.
Към момента на съставяне на АУАН и неговото
предявяване, представляващия санкционираното ЮЛ релевирал възражения във връзка
с вмененото въвина нарушение, като посочил, че то се дължи на несъвършенство и
грешка на системата, даваща информация за платени данъци и застраховки. В
указания 3-дневен срок след съставяне на АУАН, отново са представени възражения
и обяснения във връзка с нарушението, в които е изразено явно несъгласие, с
ангажиране отговорността на ЮЛ, при констатираните фактически обстоятелства от
актосъставителя.
Въз основа на АУАН и в законоустановения срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление №28-0000074/15.03.2018
година,с което е ангажирал отговорност
на въззивника на основание чл. 178а, ал.6 от ЗАвПр. Видно от съдържанието на НП
наказващия орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана от
актосъставителя в АУАН, като нарушението е квалифицирано по чл.42,т.1,пр.2-ро
от Наредба №Н-32/16.12.2011 година на МТ и ТС.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства - показанията на св.Т.С.Т. и св.П.Х. Й. /очевидец
при констатиране на нарушението,присъствал и при съставяне на АУАН/, показанията
на св.Н.М.С. , както и събраните в съдебното следствие писмени доказателства,приобщени
от съда по предвидения процесуален ред.
От извършената служебна проверка
на НП и АУАН в обхвата и пределите на разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК,
съдът констатира, че при съставянето на
АУАН и поднадзорното НП са спазване на всички срокове и процедури,
изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както АУАН, така също и НП
са съставени от компетентни длъжностни лица и в кръга на
предоставените им правомощия по закон. Наказателното постановение е издадено от
наказващия орган съобразно делегираните му властнически правомощия със Заповед
РД-08-249/15.05.2015 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в
преклузивния шестмесечен срок на чл.34,ал.3 от ЗАНН. Вмененото във вина адм.нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен и срещу какво
следва да се защитава.
Посочени са конкретно нарушената материално-правна
норма, датата и мястото на установяване на адм.нарушение, както и други релевантни за
административнонаказателния спор обстоятелства, поради което не е нарушено
правото на защита на санкцинирания субект.
/ По приложимия материален закон/
От легалния прочит на чл.42,т.1,пр.2-ро от Наредба №Н-32/16.12.2011
година на МТ и ТС, по който текст е привлечена отговорността на жалбоподателя
„ТСТ-АУТО”ООД е видно, че законодателят установява задължение за лицата по
чл.16, получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС, същите
да контролират извършването на периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност в съответствие с условията и реда, определени в тази
наредба. В разглеждания случай, жалбоподателят е санкциониран за това, че не е
контролирал извършването на преглед за техническа изправност на *** с протокол
№14412432 и председател на комисия Н. С.
така, че да бъдат спазени условията и
реда определени в цитираната Наредба и по-конкретно част ІІ, раздел І, т.2, б.”б”
от методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност към същия подзаконов нормативен акт. От събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства е видно, че жалбоподателят формално
е осъществил описаното в НП административно нарушение. Направеното пълно и ясно
описание в АУАН и НП на адм.нарушение и фактическите обстоятелства, при които е
осъществено не налагат извод, че е налице ограничаване на правото на защата – в
каквато насока са и претенциите на жалбоподателя. Все в тази насока, съдът не
споделя доводите на жалбоподателя, че представения нечетлив препис от АУАН, е
довел до невъзможност да се защити и развие защитната си теза в пълен обем,
както е сторил с настоящата жалба. Съдът
не споделя и застъпената от преставляващия ЮЛ теза в хода на съдебното
производство, че нарушението се дължи на допусната техническа грешка от информационната
система, неразпознала представен за сканиране документ. ВПрочем, такъв така и
не бе представен в хода на производството, нито е бил известен на длъжностните
лица на ОО”АА”Добрич,извършили проверка на документацията на ЮЛ, относяща се за
преминалия технически преглед лек автомобил. Действително, че съобразно
методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност към Наредбата и по-конкретно част ІІ, раздел І,т.2, след започване
на прегледа комисията проверява резултатите от автоматичната проверка в
информационната система по чл.11,ал.3 за наличието на платени застраховки и
данък върху превозното средство. В случаите, когато при автоматичната проверка не
се получи потвърждение, че не се дължи данък
върху превозното средство и/или задължителна застраховка , председателят
на комисията отразява несъответствията в протокола / приложенвия №9,10 и
11/ и не извършва периодичния преглед на ППС /първоначалната проверка на
уредбите, които позволяват работата на двигателя с ВНГ или СПГ. Ето защо, ако в
действителност системата не е разпознала представен документ за платен данък на
ПС към момента на извършване на проверката в информационната система, то в този
случай периодичния технически преглед за техническа изправност на ПС на дата
27.09.2017 година не е следвало да се извърши. Ето защо, сочените обстоятелства
от св.Н.М.С., председателстващ комисията при извършване на прегледа на
автомобила, че някакъв представен документ не е бил разпознат от системата,
съдът намира за несъстоятелни и отхвърля. По изложените съображения, съдът
счита, че описаното в поднадзорното НП административно нарушение е осъществено
от санкцонираното ЮЛ. В хода на съдебното следствие не бяха събрани никакви доказателства,
които да налагат друг правен извод, различен от този на наказващия орган, а
именно, че в конкретния казус санкционираното ЮЛ„ТСТ-АУТО”ООД е осъществило състава
на адм.нарушение по текста на чл.42, т.1, пр.2-ро от Наредба №Н-32/16.12.2011
година на МТ и ТС.
Съдът счита обаче, че независимо от извършеното
обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по
административно наказателната преписка, по която проверяващите органи са
събрали достатъчно и безспорни доказателства за извършено нарушение, последващите действия на наказващия орган по
издаване на НП и санкциониране на въззивника с налагане на имуществена санкция в
посочения размер от 2000 лева, се явяват в нарушение на материалния закон.
Неправилно и необосновано наказващият орган е приел, че се касае за извършено
административно нарушение, за което субектът на нарушението следва да бъде
санкциониран с цялата строгост на закона, като му се наложи предвидената в чл.178а,
ал.6 от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2000 лева.
От събраните по делото доказателства е видно, че
макар и формално жалбоподателят да е осъществил състава на адм.нарушение по
чл.42,т.1,пр.2-ро от Наредба №Н-32/16.12.2011 година на МТ и ТС, същото се
явява „маловажен случай” на по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като с него не са
засегнати в такава дълбочина и степен регулираните обществени отношения. При
това няма настъпили и вреди за фиска, тъй като се касае за „формално” по своята
правна природа административно нарушение.
ЗАНН не се съдържа легално дефиниране на понятието
"маловажен случай", поради което приложимите критерии се извеждат
съгласно бланкетната норма на чл.11 от ЗАНН,
която препраща към Наказателния
кодекс (НК). Легалното определение на понятието маловажност се
съдържа в нормата на чл. 93, т. 9
от (НК) , където е посочено, че "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление (административно нарушение) с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Следователно преценката, дали дадено административно нарушение покрива
признаците на „маловажен случай” ще е
налице тогава, когато се установи наличие на сочените от законодателя признаци
– липса на последици или незначителни последици, или на наличие на други
смекчаващи обстоятелства, които очертават деянието такова, с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива от същия вид.
От представените писмени доказателства по делото е
видно, че нарушението е първо по рода си за нарушителя. Нещо повече.
Представената справка /л.19-21/ дава безпротиворечива информация, че за периода
от 19.04.2001 година до 31.05.2015
година няма констатирани други нарушения от ГТП от фирма „ТСТ-АУТО” ООД при
извършване на периодичните технически прегледи на ППС. Обстоятелството, че за посочения
изключително дълъг период от време липсват каквито и да са нарушения при
осъществяване на развиваната дейност, не водят извода, че санкционираното ЮЛ не
осъществява нужния контрол, в
съответствие на нормативните изисквания на закона. Касае се за инцидентно нарушение,
за което би следвало да понесе отговорност председателят на комисията,
извършвала прегледа за техническа изправност на ПС. Именно той е бил длъжен да
отрази несъответствията в протокола /приложения №9,10 и 11 или 15/ и да не извършва
периодичния преглед на МПС при това стечение на обстоятелствата /по арг. от
част ІІ, раздел І,т.2,б.”б” от методиката за извършване на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност към Наредба № Н-32/ 16.12.2011 година на
МТ и ТС. Сочените обстоятелства, както и по-ниската степен на обществена
опасност на нарушението от обичайните от този вид, обстоятелството, че същото е
първо по рода си за нарушителя и наличните многобройни смекчаващи обстоятелства,
формират еднозначен извод, че наказващият орган е приложил неправилно
материалния закон, налагайки предвидената в ЗДвП висока по размер имуществена
санкция /по закон тя е 2000 лева/, която
се явява в дисонанс със заложените от законодателя цели в чл.12 от ЗАНН .
Изложените
съображения мотивират съда да приеме, че инкриминираното нарушение покрива изцяло
признаците на „маловажен случай” на адм. нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административно наказващия
орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките по чл.28
от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона.
Изцяло
в насока на изложените съображения е съдебната практика на Общия съд, Решение на общия съд (осми състав) 17 март
2016 година по дело Т-817/14, където в т. 50 се сочи: „Във връзка с това следва да се напомни, че
принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на
Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на
институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата
правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава
най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са
несъразмерни с тези цели; В Решение от 7
октомври 2010 г, дело S. М. S., С-382/09, т. 44 и цитираната в него съдебна
практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни
правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично
критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, в който случай „санкционните
мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата й че
причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели."
Воден от изложените мотиви и съображения,
съдът намира, че следва да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление
като постановено в нарушение на приложимия материален закон, при това, без да
възниква задължение да коментира относно размера на имуществената санкция.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я наказателно постановление №28-0000074 от дата 15.03.2018
година на Началника на Областен отдел „АА” гр.Добрич, с което на „ТСТ Ауто”ООД- гр.Д., с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.”***, представлявано от Т.Д.Н.,с
ЕГН:********** за извършено административно нарушение на чл.42, т.1, пр.2-ро от Наредба №Н-32/16.12.2011
година за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията на основание чл.178а ,ал.6 от Закона за движението по
пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :