№ 502
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100503457 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 54631/11.08.2020г. от
„Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. Н.Г., против решение
№ 3315/21.07.2020г. по гр.д. № 2282/2020г. на 47-ми състав на ВРС, с което дружеството е
осъдено да заплати на А. Х. В. ЕГН ********** от *** сумата от 4190.51 лева начислена
ел.енергия за периода 04.11.2017г. до 03.11.2018г., за която сума е издадена фактура
№**********/09.10.2019г. и сумата от 8.42лева, начислена по фактури, издадени в периода
от 06.02.2018г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
предявяване на иска-17.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл..
55, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 797.96лв.-направени по първоинстанционното дело
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Считайки обжалваното решение за неправилно,
необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал, се моли
да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата претенция бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК А. Х. В. ЕГН ********** от ***,
чрез адв. Св. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски.
А. Х. В. ЕГН ********** от ***, действаща чрез адв. Св.С. предявява от своя страна
частна жалба № 274590/20.10.2020г. срещу определение № 261743/07.10.2020г. по гр.д. №
2282/2020г. на 47- ми състав на ВРС, с което първоинстанционният съд е отказал да измени
решение № 3315/21.07.2020г. по същото гр.д. в частта за разноските. Счита, че ВРС е
приложил неправилно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Иска да бъдат присъдени
разноски от 887.96лв., вместо 797.96лв.
В писмен отговор „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез
1
адв. Н.Г., оспорва частната жалба. Намира, че следва да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на разноски.
В с.з. на 09.02.2021г. въззивното дружество, чрез адв. Н.Банков поддържа въззивната
си жалба, а въззиваемата, чрез процесуалния си представител адв. Св.С. я оспорва, като
неоснователна. Поддържа частната си жалба, оспорвана от насрещната страна. Двете страни
възразяват за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба А. Х. В. ЕГН ********** от ***, чрез адв. Св.С. се моли да бъде
осъдено ответното дружество „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, да й
плати сумата от 4190.51 лева начислена ел.енергия за периода 04.11.2017г. до 03.11.2018г.,
за която сума е издадена фактура №**********/09.10.2019г. и сумата от 8.42лева, начислена
по фактури, издадени в периода от 06.02.2018г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, от датата на предявяване на иска-17.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.. 55, ал. 1 от ЗЗД.С писмо от 09.10.2019г. е
уведомена, че е извършена корекция на сметката й за обекта на потребление в ***. Под
страх да не бъде преустановено електрозахранването в обекта заплатила сумата от
4198.93лв., получена от ответника без основание. Претендира заплащане на сумата по
корекцията и сумата от 8.42лв. по фактури, издадени в периода от 06.02.2018г. до
20.11.2019г., като е заплащала ел.енергия ежемесечно. Действията на ответника при
извършване на проверката, довели до съставянето на КП от „Енерго-Про Мрежи“ АД не
почиват на законов регламент.Претендира заплащане на сторените разноски.
В срока за отговор ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Ана
Колева оспорва иска. Излага подробни съображения за неоснователността на претенцията.
Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел.
енергия, а също и че на 03.11.2018г. е извършена техническа проверка на СТИ на
потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната процедура.
Твърди се, че е извършена проверка на средството за измерване при която са снети
показанията на електромера. От тях в тарифен регистър 1.8.3 и в тарифин регистър 1.8.4 са
установени съответно 12944.2кВтч и 9105.4кВтч. при извършеното софтуерно прочитане на
съхранява в паметта на регистъра информация. Твърди, че това количество ел.енергия е
реално доставена и потребена от абоната ел.енергия, останала неотчетен и незаплатена.
Излага се, че при проверката на СТИ са спазени задълженията на ответника посочени в
общите условия. Евентуално дължимостта на претендираната сума основава на
разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД. Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе съдът им предвид следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1105211/03.11.2018г. служители на „ЕРП Север“
АД са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо
електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. В регистър 1.8.3. е
установено отчетена ел.енергия от 12944кВтч., в регистър 1.8.4.-9105кВтч и в сумарния
1.8.0.- 30343кВтч. Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия
е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба
2
№ 507589. Протоколът е изготвен в отсъствието на абоната и подписан от двама свидетели
и съставителите.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
2297/03.10.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Варна, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 507589. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Действително потребената
ел.енергия се разпределя и върху невизуализираните тарифи Т3-12944.2кВтч и Т4-
9105.4кВтч Не е осъществяван достъп до вътрешността му. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Със становище от 08.10.2019г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“АД,
въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 2297/03.10.2019г. е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 04.11.2017г.
до 03.11.2018г. в размер на 22049кВтч общо.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
енергия като е издало фактура № **********/09.10.2019г. за сумата от 4190.51лева.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел.енергия. Преминал е първоначална метрологична проверка през
2015г. и повторна следва да се извършва всеки 6 години. В КП № 1105211/08.11.2018г. е
документирано показания от 22049кВтч ел.енергия , които не са визуализирани на дисплея.
Наличието на данни, записани в тарифи 1.8.3 и 1.8.4 се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в
тарифната схема. Количеството ел.енергия от 22049кВтч не е от редовен отчет, не е и
изчислено и по методиката за корекция на сметки. След като съгласно КП №
1043941/09.11.2015г. процесният електромер е монтиран при нулеви показания за дневна и
нощна тарифа, което означава, че е монтиран нов. Следователно и показанията в Т3 и Т4 са
били нулеви. Неправомерни промени в софтуера на електромера е възможно да се извършат
след монтажа на измервателния уред в обекта. Извършените изчисления са математически
точни при цени по технологични разходи за отделните периоди, според определените от
КЕВР.
Видно от протокол № 1043941/09.11.2015г., с който е монтиран проверяваният
електромер, нощна и днавна тарифи са с нулеви показания при монтажа, но липсат данни за
върховата тарифа-1.8.3. и тази за празнични дни-1.8.4.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про
Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на
валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността
на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
3
Основание за извършване на корекция и за фактуриране на процесната сума се явява
констативен протокол № 2297/03.10.2019г. на БИМ.
В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат
регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и
последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните
мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното
документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за коригиране на сметките
съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната
ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на
отговорността им за заплащане на потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да
се установява виновно поведение от тяхна страна. Но разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 –
56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност
нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 03.11.2018г. , тоест след тяхната отмяна. В
същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени
корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/. Освен това
не са ангажирани и доказателства за показанията по различините тарифи и по-специално Т3
и Т4 при монтажа на проверявания електромер.
Недопустимо е и приложение на общите правила за доказване на определени факти,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на еленергия се регулират от
специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК
доказателствени средства- свидетелски показания напр., да бъде установяван факта на
констатираното неточно измерване. В конкретния казус дори не са ангажирани
доказателства в тази насока, освен представения КП и този на БИМ. Следва да бъде прието,
че е и невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на
специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи
показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма
как и общите закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален
ред и в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това,
правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на
които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено- както в
специалния закон, така и в общите граждански закони. Поради изложените съображения и
настоящият състав не споделя изводите на ВКС за приложимост на правилата на чл.183 ЗЗД,
споделени в Решение №150/26.06.2019г. по гр.д. №4160/18г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
Ето защо предявеният иск за сумата от 4190.51лв. се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
4
„Енерго Про Продажби“ АД са посочили в изпратената до А. Х. В. покана за
доброволно изпълнение дължимостта на сума в общ размер на 4198.93лв., като дължима по
фактури, издадени в периода от 06.02.2018г. до 20.11.2019г. Една от тези фактури очевидно
е фактура № **********/09.10.2019г. на стойност 4190.51лева. Разликата от 8.42лв. не е
ясно по кои фактури е начислена, не са направени никакви възражения от страна на „Енерго
Про Продажби“ АД срещу предявения иск в тази част и както е посочил и
първоинстанционния съд, не е ангажирал никакви доказателства за дължимостта й. Следва
да бъде уважена и исковата претенция за сумата от 8.42лв. Общият размер на недължимо
заплатената сума е 4198.93лв.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските от 797.96лв.
Срещу решението в частта за разноските е постъпила частна жалба от А. Х. В., след
като с определение № 261743/07.10.2020г. по гр.д. № 2282/2020г. е оставена без уважение
молба № 53490/06.08.2020г. за изменение на решение № 3315/21.07.2020г. в частта за
разноските. Следва да бъде прието, че действителната фактическа и правна сложност на
спора е ниска, независимо от това, че е предявен иск и за сумата от 8.42лв. по фактури в
периода от 06.02.2018г. до 20.11.2019г. В тази част от исковата претенция, както беше
посочено вече по-горе, не са наведени възражения от ответното дружество, не са събирани
доказателства. Делото е протекло в едно съдебно заседание. Настоящият състав намира, че
правилно заплатеното от ищцата А.В. адвокатско възнаграждение е намалено от 720.00лв. с
ДДС на 630.00лв. с ДДС, предвид направеното възражение от процесуалния представетел на
„Енерго Про Продажби“ АД за прекомерност. Точният размер на минималния размер,
изчислен от съда по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 523.93лв., а с начислено ДДС-628.72лв.,
закръглено в интерес на страната от първоинстанционния съд на сумата от 630.00лв. с ДДС.
Сумата от 5.00лв., представляваща заплатена държавна такса за издаването на съдебно
удостоверение, в последствие се е оказала неизползвана, намалена със сумата от 0.27лв., за
която сума ищцата е останала по първоинстанционното производство задължена,
заплащайки държавна такса по делото, е върната на страната чрез банков превод на
посочената с молба вх. № 274576/20.10.2020г. банкова сметка, така, че не се следва
присъждане в тежест на насрещната страна заплащането на тази сума от 4.73лв.
Обжалваното определение № 261743/07.10.2020г. по гр.д. № 2283/2020г. на 47-ми
състав на ВРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат
възложени разноски за въззивното производства, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК в размер на сумата
от 630.00лв. с ДДС, представляваща намален размер на заплатеното от В. адвокатско
възнаграждение, цялото от 636.00лв., видно от договор за правна помощ, платежни
нареждания и два бр.фактури, както и списък по чл. 80 от ГПК на л. 40-45 по делото, по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Не се следва на В. присъждане на разноски, представляваща
заплатена държавна такса по частната жалба, предвид нейната неоснователност. Не се
следват разноски и на въззивото дружество, доколкото въззивната жалба е неоснователна.
Според списък по чл. 80 от ГПК на л. 30 от делото е посочена като разноска сумата от
240.00лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по частната жалба,
но липсват документите, изброени в списъка по чл. 80 от ГПК като приложение и
следователно доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение на
това основание и в посочения размер. Не се следват разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК и по
частната жалба, въпреки нейната неоснователност.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3315/21.07.2020г. по гр.д. № 2282/2020г. на 47-ми
състав на ВРС, с което „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г е осъдено да
заплати на А. Х. В. ЕГН ********** от *** сумата от 4190.51 лева начислена ел.енергия за
периода 04.11.2017г. до 03.11.2018г., за която сума е издадена фактура
№**********/09.10.2019г. и сумата от 8.42лева, начислена по фактури, издадени в периода
от 06.02.2018г. до 20.11.2019г, или общо сумата от 4198.93лв., ведно със законната лихва
върху главницата, от датата на предявяване на иска-17.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 797.96лв. с ДДС-
направени по първоинстанционното дело разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261743/07.10.2020г. по гр.д. № 2283/2020г. на 47-
ми състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на А. Х. В. ЕГН ********** от
***, за изменение на решение № 3315/21.07.2020г. по гр.д. № 2282/2020г. на 47-ми състав на
ВРС, в частта за разноските, чрез увеличението им от 797.96лв. с ДДС на 887.97лв. с ДДС,
на основание чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г да заплати на
А. Х. В. ЕГН ********** от *** разноски за въззивната инстанция в размер на 630.00лв. с
ДДС , на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6