Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 13.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2924 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
В исковата си молба ищецът сочи, че с ответницата сключили граждански брак на г. в гр. К., който бил втори и за двамата. От брака си имат роден син Б. М. М., ЕГН **********, който към настоящия момент е навършил пълнолетие. Първоначално съпрузите заживяли на квартира, а после се преместили в дома на родителите на ответницата в гр. К.. През г. семейството се преместило на адрес: гр. К. в жилище, собственост на сестрата на ответницата. Ищецът сочи, че при тях живеел и сина на съпругата му, роден от първия й брак. Твърди, че от г. ответницата заминала в гр. Л., Ш.. Оттогава той изцяло поел издръжката и грижите за сина им Б., както и за сина й Х., роден от първия й брак. Твърди, че не знае точния й адрес и единствените данни, които има за съпругата си е номера на мобилния й телефон. Счита, че настъпилата дълга фактическа раздяла е охладила отношенията между съпрузите, без изгледи за преодоляване. Липсвали взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Счита брака за изпразнен от съдържание, като стигнал до решение да заведе бракоразводно дело, за което уведомил ответницата.
Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Не претендира ползване на семейното жилище. Ищецът не възразява след прекратяване на брака ответницата да продължи да носи брачното си фамилно име М..
Отправя предложение към ответницата брака да бъде прекратен при условията на чл. 49 ал.4 от СК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез пълномощника адв. Х.М. ***. Счита иска за допустим и основателен. Прави искане за допускане до разпит при режим на довеждане на двама свидетели.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на г. в гр. К./удост. за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № г. на Община К./, втори и за двамата. От брака си имат роден син- Б. М. М., ЕГН **********, който към настоящия момент е навършил пълнолетие.
От показанията на свид. Т. К. Т. и свид. М. Д. М., без родство със страните по делото, е видно, че ответницата Е.М. е заминала з Ш. и от тогава не живеят заедно с ищеца. И двамата свидетели заявяват, че знаят за категоричното намерение на ищеца и ответницата да прекратят брака си. Свидетелят М. заявява, че ответницата си е идвала в Р.Б..
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най- общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка- иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от повече от три години страните по делото са във фактическа раздяла и до този момент няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най- характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от повече от три години. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече- никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Е.С.М. и М.Б.М., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство в брака имат двамата съпрузи.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че от г. съпрузите са в трайна фактическа раздяла, като ответницата е заживяла в гр. Л., Ш.. Напускайки ищеца ответницата е позволила да настъпи разкъсване на брачната връзка, което ангажира вината й за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Още повече, че до настоящия момент не е потърсила никаква връзка с мъжа си.
От своя страна ищецът също не е направил абсолютно нищо за запазване на брачната си връзка. При завръщането на ответницата в Б. той умишлено не е контактувал с нея.
Съдът, за да се произнесе, на основание чл. 49, ал. 3 от СК относно вината за разстройството на брачните отношения намира, че гореустановените брачни провинения на съпрузите – напускане на семейното жилище, липса на взаимно уважение и взаимно разбирателство, на грижа за роденото от брака дете, безусловно ангажират брачната им вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.
Настъпилото отчуждение е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните, поради което и следва да бъде прекратен по вина на двамата съпрузи.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Тъй като роденото от брака дете към настоящия момент е навършило пълнолетие съдът не счита, че следва да се произнася досежно упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични контакти.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Ищецът не предявява претенции за ползване на семейното жилище, находящо се в гр. К. Същото е собственост на сестрата на ответницата.
Ответницата също не заявява претенции за ползване на семейното жилище.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга- първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищецът заявява, че не се противопоставя ако жената желае да продължи да носи брачното фамилно име- М..
Ответницата не изразява изричното си желание след развода да носи предбрачното си фамилно име-Д., поради което съдът следва да постанови след развода жената да носи брачното си фамилно име- М..
Направените разноски по делото се поемат от страните така, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40лв., която страните да заплатят по равно по сметка на РС- Казанлък.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на г. в гр. К. граждански брак между М.Б.М., ЕГН ********** *** и Е.С.М., ЕГН **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име - М..
ОСЪЖДА М.Б.М. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева.
ОСЪЖДА Е.С.М. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: