№ 568
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валерия Б.ова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Б.ова Гражданско дело №
20211100114564 по описа за 2021 година
Ищците В. Б. СТ. и „Я.С.М.“ ЕООД излагат в исковата молба, че по ч.гр. д.
№508/2014г. по описа на РС -Е.П. срещу тях бил издаден изпълнителен лист в
полза на „Р. Б.“ ЕАД за следните суми: 21 396,91 лв., представляваща
главница по договор за кредит №197-081/04.10.2007г. и анекс към него,
593,54 лв. – редовна лихва за периода 05.03.2014 – 19.05.2014г., наказателна
лихва в размер на 2 101,36 лева за периода 05.03.2014 – 29.07.2014г., както и
сумата от 1171,83 лв. съдебни разноски. Въз основа на този изпълнителен
лист срещу ищците било образувано изпълнително дело през 2015г. при ЧСИ
Я.С., прехвърлено по служебен път и образувано под №20169280403027 по
описа на ЧСИ М.С.. През 2018г. процесните вземания били цедирани на
ответника по делото „Е.М.“ ЕООД.
Ищците поддържат, че последното валидно изпълнително действие срещу
тях, годно да прекъсне давността за процесните вземания по изпълнителния
лист, е налагането на запор по Б.овата сметка на ищеца С. на 17.03.2015г. В
последвалия двугодишен период изпълнителни действия не са предприемани,
поради което на 17.03.2017г. е настъпила перемпция. Считат, че от
17.03.2015г. е започнала да тече нова погасителна давност, която е изтекла на
17.05.2020г.
1
Ето защо, молят да бъде признато за установено, че и двамата ищци не
дължат сумите по процесния изпълнителен лист, поради изтекла в тяхна
полза погасителна давност.
Ответникът „Е.М.“ АД оспорва основателността на претенцията за
признаване на установено, че ищците не дължат сумите, за които има издаден
изпълнителен лист с аргумента, че по процесното изпълнително дело са
искани и извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали
давностния срок. Навежда доводи във връзка с приложимостта на ТР
№2/26.06.2015г. по отношение на висящите към момента на обявяването на
решението изпълнителни производства и счита, че от този момент за
кредитора е започнала да тече погасителна давност, поради което и същата не
е била изтекла към момента, когато спрямо длъжниците са предприети
валидни изпълнителни действия – налагане на запор по Б.ова сметка на
21.02.2017г., респ. на 06.08.2018г., както и налагането на запор на МПС на
06.08.2018г. Подчертава, че настъпването на перемпция по изпълнителното
дело няма никакво правно значение относно изтичането на давността за
вземанията по изпълнителния лист.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от приетия по делото препис на изп. дело № 20169280403027
на ЧСИ М. С., рег. № 928 на НК, че по заявление на „Р.Б. Б.“ ЕАД по ч.гр.д. №
508/2014г. на РС – Е.П. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 01.08.2014г. срещу длъжниците – ищци по настоящото
дело - за следните суми: 21 396,91 лв., представляваща изискуема главница
по договор за Б.ов кредит №197-081/04.10.2007г. и анекс към него от
05.07.2012г., 593,54 лв. – редовна лихва за периода 05.03.2014 – 19.05.2014г.,
наказателна лихва в размер на 2 101,36 лева за периода 05.03.2014 –
29.07.2014г., както и направените по делото разноски – 481,83 лв. държавна
такса и 690 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по искане на кредитора на
14.01.2015г. било образувано изп. дело №20157940400017 по описа на ЧСИ
Я.С..
Поканите за доброволно изпълнение не са връчени на длъжниците.
Пощенските пратки са се върнали в цялост, с отбелязване, че същите не са
били потърсени от адресатите.
Със запорно съобщение от 19.01.2015г. е наложен запор върху вземанията по
Б.ови сметки на длъжника „Я.С.М.“ ЕООД в „Р.Б.“ ЕАД.
След установяването на публични задължения и на двамата длъжници,
държавата е присъединена съответно за сумите от 6 798,37 лв. по отношение
на длъжника С., респ. 2653,94 лв. – по отношение на длъжника „Я.С.М.“.
2
Със запорни съобщения от 11.03.2015г. са наложени запори върху вземанията
по Б.ови сметки на длъжника В.С. в „Р.Б.“ ЕАД и „У.К.Б.Б.“ АД.
След прехвърляне на актива на ЧСИ Я.С., изпълнителното дело е
преобразувано под нов номер по описа на ЧСИ М.С., а именно №
20169280403027.
Със запорни съобщения от 21.02.2017г. и 23.02.2017г. ЧСИ С. е пристъпила
към принудително изпълнение спрямо вземанията на длъжниците по Б.ови
сметки в „Б.а ДСК“ ЕАД, но Б.ата е отговорила, че посочените лица не са
нейни клиенти.
На 09.10.2017г. по делото е постъпила молба от „Р.Б. Б.“ ЕАД, с което
уведомява ЧСИ, че вземанията, за които е образувано изпълнителното дело,
са цедирани на „Е.М.“ ЕООД с договор за цесия от 21.09.2017г. като е
посочил Б.ова сметка на цесионера „Е.М.“ ЕООД, по която да бъдат
разпределяни постъпващите по делото суми.
На 24.01.2018г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Е.М.“ ЕООД,
с която осн. чл.429, ал.1 от ГПК дружеството е поискало да бъде
конституирано като взискател. С акт на ЧСИ от 20.07.2018г. молбата на
цесионера е уважена и същият е конституиран като взискател по делото.
С разпореждане на ЧСИ от 06.08.2018г. държавата е присъединена като
взискател за сумата от 15 115,09 лв. – публични задължения на В.С..
Със запорно съобщения от 06.08.2018г. са наложени запори по Б.овите сметки
на „Я.С.М.“ в „Р.Б. Б.“ ЕАД и „У.К.Б.Б.“ ЕАД, както и по сметките на В.С. в
„У.К.Б.Б.“ ЕАД. Със запорно съобщение от същата дата е наложен запор
върху движима вещ, собственост на длъжника С. – лек автомобил
„Фоклсваген пасат“.
На 07.08.2018г. държавата е присъединена за публично вземане в размер на
6033,60 лв. към длъжника „Я.С.М.“ ЕООД.
На 05.09.2018г. ЧСИ е изготвил нови покани за доброволно изпълнение до
длъжниците, в които е отразен актуалният размер на задълженията им и е
посочено, че вземанията са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД. Към ПДИ са
приложени и преписи от подлежащите на изпълнение заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 01.08.2014г. Съгласно удостовереното в
разписката, поканите са връчени при отказ на 02.09.2019г. от ЧСИ С. на В.С.
/със сверена самоличност по лична карта/, в лично качество и като управител
на длъжника – търговско дружество. По делото няма данни, нито твърдения
от страна на ищците, нито на ответника, срещу заповедта за изпълнение да са
подавани възражения по чл.414 от ГПК, поради което следва да се приеме от
фактическа страна, че на 03.10.2019г. същата се е стабилизирала.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на иска и легитимацията на страните:
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на
отрицателен установителен иск, че вземането на кредитора е погасено по
давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на
изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на
3
изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо право
отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Правният
интерес на длъжника произтича от задължението на съдебния изпълнител да
зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да
прекрати образуваното пред него изпълнително дело при установяване
несъществуването на спорното вземане. Давността е забрана за принудително
изпълнение на вземането. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на
изтекла давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
Горното налага извода, че легитимирани страни по иска с пр. осн.
чл.439 от ГПК са длъжникът и кредиторът по оспореното вземане, респ.
длъжникът и взискателят по висящото изпълнително дело.
В настоящия случай, първоначалният кредитор е придобил и качеството
на взискател по изпълнителното дело. С договор за цесия, сключен от
взискателя и трето за делото лице –„Е.М.“ ЕООД – процесното вземане е
прехвърлено преди датата на завеждане на делото, като ответникът „Е.М.“
ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело, поради което
съдът приема, че последният е легитимиран като ответник по предявените
искове.
Исковете са допустими, а по същество съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността. В изпълнителния процес давността не
спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът
има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това,
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
4
изпълнително действие.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото
Тълкувателно решение е дадено противоположно разрешение като е прието,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не спира.
Поставя се въпросът от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. На съда е
служебно известно, че по този въпрос е образувано тълкувателно дело
№3/2020г. на ОСГТК на ВКС, като понастоящем по делото не е постановено
тълкувателно решение. Ето защо, съдът е свободен сам да съобрази кое от
двете съществуващи в съдебната практика становища приема за правилно и
да реши спора съобразно дадения от него отговор на така поставения въпрос.
Част от съдебни състави застъпват тезата, че отмяната на ППВС №
3/1980 г. има обратно действие, поради което давността върху вземания,
предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от
момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в
изпълнителния процес тече.
Според второто становище, намерило израз напр. в Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение №
51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение №252/
17.02.2020 година по гр. дело № 1609/2019 на ВКС, Трето ГО, когато се касае
до първоначално приети тълкувателни решения и постановления, те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в
тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
5
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
Настоящият съдебен състав споделя второто становище, защото намира,
че то в пълна степен се доближава до разбирането, че не може да бъде
изисквано от правните субекти да съобразяват действията си с тълкувателен
акт, който все още не е действащ. Когато те са съобразили своето поведение с
дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна
норма, не може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с
неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна
сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са
се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между
страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците.
6
Следователно, ако към датата на обявяване на посоченото тълкувателно
решение, изпълнителното производство е било висящо, следва да се приеме,
че до този момент давността е била спряла.
Установява се от доказателствата по делото, че от датата на образуване
на процесното изпълнително производство на 14.01.2015г. до 26.06.2015г. не
е изтекъл период по-дълъг от две години, в който взискателят да е
бездействал, поради което и не са били налице основанията за прекратяване
на изпълнителното производство поради перемпция. Ето защо, съобразно
възприетото от съда по-горе от правна страна, следва да се приеме, че за
периода до 26.06.2015 г., към която дата процесното изпълнително дело е
било висящо, давност за вземанията не е текла. Тъй като същата е била
прекъсната с предприемането на действията по принудително изпълнение –
налагането на запорите със запорни съобщения от 19.01.2015г., респ.
11.03.2015г., от 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност, която съгласно
трайната съдебна практика /Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК), за вземанията,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е всякога петгодишна.
Срокът е следвало да изтече на 26.06.2020г. На осн. чл.3, ал.2 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) срокът е
спрял да тече до отмяна на извънредното положение. Продължаване на
спрените по силата на чл. 3 от ЗМДВИП срокове е регламентирано със
ЗИД на Закона за здравето - обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г. Съгласно § 13, ал. 1
от ЗИД на Закона за здравето, сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник" т.е.
- сроковете, спрени по силата на чл. 3 от ЗМДВИП, продължават да текат,
7
считано от 21.05.2020 г.
Следователно, давностният срок е следвало да изтече на 02.09.2020г.,
но е бил прекъснат по отношение и на двамата длъжници с предприемането
на действия по принудително изпълнение – налагането на запори по Б.ови
сметки в „Р.Б. Б.“ ЕАД и „У.К.Б.Б.“ ЕАД със запорни съобщения от
06.08.2018г., а по отношение на длъжника С. – и с налагането на запор върху
МПС. От налагането на запорите е започнала да тече нова петгодишна
давност, което към датата на исковата молба, вкл. и към датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело, не е изтекла. Ето
защо, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Обстоятелството дали евентуално през 2017г. е настъпила перемпция по
изпълнителното дело на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно поддържаното
в исковата молба, е без всякакво правно значение в конкретния случай. Това е
така, защото след отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, перемпцията е
без значение за прекъсването на давността. Съгласно постановките на
посоченото тълкувателно решение, давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение, като новата давност тече от
момента на прекъсването, а не от изтичането на двугодишния срок за
перемиране на изпълнителното производство. Извършените след
настъпването на перемпцията изпълнителни действия, стига да са поискани в
рамките на давностния срок, валидно прекъсват давността /решение
№37/24.02.2021г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 1747/2020г., в което е разяснено,
че прекъсването става с обратна сила – от датата на искането от страна на
взискателя за прилагане на съответния способ, ако междувременно давността
е изтекла/.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът. Същият
обаче не е заявил подобна претенция, не е представил и доказателства за
извършени разноски, поради което, съобразно диспозитивното начало в
процеса, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. СТ., ЕГН ********** с адрес: гр.
8
Е.П., ул. ******* и „Я.С.М.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. Е.П., ул. ******* срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, искове с
пр. осн. чл.124 вр. чл.439 от ГПК за признаване на установено в отношенията
между страните, че правото на принудително изпълнение на вземания по
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 01.08.2014г.,
издадени от Районен съд – Е.П. по ч.гр.д. №508/2014г., за които е образувано
изп. дело № 20169280403027 по описа на ЧСИ М.С., рег. №928 на НК, е
погасено по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9