Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ……...2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на двадесет и седми април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЪР САНТИРОВ
МЛ.СЪДИЯ ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.
№ 4152/2021 г.
по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09. 07. 2020 год., постановено по гр. д. №
72088/2019 год. по описа на СРС ІІ ГО 177 състав, е отхвърлен предявен от Т.С.
ЕАД на основание чл. 422 ГПК иск за установяване за установено, че С.С.П. дължи
на дружеството сума от 4383.51 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
топлоснабден имот, посочен, за период м. 09. 2015 год. – мл 04. 2017 год.,
заедно със законна лихва върху главницата от 13. 09. 2018 год. до окончателно
изплащане на вземането, сума от 323.49 лева мораторна лихва върху сумата за
период от 30. 10. 2015 год. до 04. 09. 2018 год.; сума от 35 лева сума за
извършена услуга дялово разпределение за периода 01. 09. 2015 год. до 30. 04.
2017 год., ведно със законна лихва върху тази сума от 13. 09. 2018 год. до
окончателно изплащане; сума от 7.51 лева мораторна лихва върху сумата за период
от 30. 10. 2015 год. до 04. 09. 2018 год., като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач
на страната на ищеца Б.Б.ЕАД.
По отношение на разноските районният съдия е приел, че
такива се дължат единствено на ответника. Доколкото от него не са представени
доказателства за извършени такива, разноски между страните не се дължат.
От съдебното решение е останал недоволен ищецът Т.С. ЕАД,
който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба с твърдения,
че ответникът и настоящ въззиваем е собственик и потребител на топлинна енергия
по смисъла на закона на имота, за който се претендира заплащане на такава, като
неправилно е отхвърлен иск срещу П.З.И.. Видно от представени по делото
доказателства, ответникът е потребителна топлинна енергия по смисъла на пар. 1
т. 42 от действащ за процесния период Закон за енергетиката. Според въззивника
първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост представени по делото писмени
доказателства, неправилно е тълкувал материалния закон, което води до
неправилност и необоснованост на крайния акт.
Иска отмяна на решението на районния съдия като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважена изцяло предявената претенция
на дружеството. Претендират се разноски пред настоящата инстанция, както и
възнаграждение за един юрисконсулт.
С молба от 27. 04. 2022 год. се заявява от ищеца
въззивник, че поддържа жалбата, както и доказателствата, приложени с нея.
Претендира се и направен разход за особен представител в размер на 200 лева.
В съдебно заседание, проведено публично на 27. 04. 2022
год. ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В срок е постъпил отговор на жалбата от страна на
ответника, като се иска съдът да постанови решение, с което да остави без
уважение жалбата на ищеца, на numerous clausus съображения. Отговорът е подаден чрез пълномощник, надлежно упълномощен
по делото, л. 76 от делото на СРС адвокат Е.М.Б..
Сочи се, че решението е правилно и законосъобразно.
Поддържа се становището в отговора на исковата молба и пред първата инстанция.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
Моли съдът да постанови решение, с което да остави без
уважение депозираната жалба.
В съдебно заседание на 27. 04. 2022 год., проведено
публично, адвокат Б. за ответника въззиваем оспорва въззивната жалба, поддържа
отговора й, няма доказателствени искания. В ход по същество моли постановяване
на решение, с което съдът да остави жалбата без уважение по съображения,
изложени в отговора. Няма искания за адвокатски хонорар в настоящата инстанция.
Третото лице помагач в законоустановения срок не взема
становище.
По смисъла на чл. 266 ГПК след обективен преглед страните
не сочат нови Т.С. ЕАД обстоятелства и не представят нови доказателства.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира за установено следното :
Като подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, жалбата е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато
следи за приложението на императивна правна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, поради следните съображения :
В представения нотариален акт
ответникът не фигурира нито като собственик, нито като носител на ограничено
вещно право на ползване на процесния недвижим имот № 13.
По делото не фигурира молба
заявление от страна на ответника за откриване на партида в топлопреносното
дружество, такова не е представено и пред въззивния съд.
Ищецът е този, който следва да
установи по безспорен начин качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника, съобразно изрично посочените в този смисъл хипотези и по ЗЕ, и по ОУ
на дружеството. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, не се
установява, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на пар. 1
т. 42 от ДР ЗЕ на процесния топлофициран недвижим имот за исковия период.
При така установеното,
въззивната съдебна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за
правилни и законосъобразни.
Представените договори за наем
с ответника не са достатъчни за възникване на облигационно правоотношение с
ищеца, доколкото последният не представя пред двете съдебни инстанции молба
заявление от името на ответника до дружеството конкретно за откриване на
партида за доставка на топлинна енергия – необходимо задължително условие.
Фактическият състав е сложен и при липса на кумулативно изискуема се
предпоставка се явява недовършен, тоест единственото оплакване с жалбата се
явява недоказано и неоснователно. А други оплаквания с жалбата не са предявени
от ищеца въззивник.
Както е прието правилно от
районния съд, съобразно адекватната съдебна практика, на която се позовава в
първоинстанционното съдебно решение, клиент на топлинна енергия за битови нужди
може да бъде и правен субект, различен от посочените в чл. 153 ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласие на собственика, респективно носителя
на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно е
сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните ОУ директно с топлопреносното предприятие.
Съобразно приетото
с ТР № 2/ 17.05.2018г. постановено по т. дело № 2 по описа за 2017г. на ОСГК на
ВКС клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие.
В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Представени доказателства пред
първоинстанционния съд, които се явяват неотносими, не следва да се обследват
от въззивната съдебна инстанция, нито да се обсъждат доводи въз основа на
такива.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на
районния съд на основание чл. 272 ГПК съдът намира, че следва да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Решение от 08. 01. 2021 год. по чл. 247 ГПК на основното
обжалвано въззивно решение на районния съдия е влязло в законна сила на 02. 02.
2021 год. То не е предмет на спора.
По разноските :
При този изход на делото ответникът въззиваем има право
на разноски, но пълномощникът адвокат Б. изрично е заявил в открито съдебно
заседание от 27. 04. 2022 год., че няма искания за хонорар в настоящата
инстанция. Въззивникът ищец няма право на разноски, тъй като жалбата му се
отхвърля изцяло.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение от 09. 07. 2020 год., постановено по гр. д. № 72088/2019 год. по описа
на СРС ІІ ГО 177 състав.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С. ЕАД - Б.Б.ЕАД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.