Присъда по дело №464/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 124
Дата: 12 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20234430200464
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 124
гр. Плевен, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
и прокурора З. В. Л.
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Наказателно дело от
общ характер № 20234430200464 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Г. Т. - роден на *** в ***, живущ в ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
ученик, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 17.12.2021
година, в ***, пред Районен съд - Плевен - ***, като непълнолетен, но могъл
да разбира свойството и значението на деянието и могъл да ръководи
постъпките си, като свидетел по ***, образувано във връзка с жалба от С. Р. Б.
срещу наказателно постановление № ***, устно съзнателно потвърдил
неистина - че на 04.08.2021 година той, а не С. Р. Б. е управлявал лек
автомобил „БМВ“ с регистрационен № *** на територията на *** и
околностите му и не е спрял за извършване на проверка при подадени му
сигнали за това от полицейски служители, поради което и на основание чл.
290 ал. І във вр. с чл. 63 ал. І т. 4 от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 2 буква Б
предложение ІІ от НК го ОСЪЖДА на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което
да се изпълни чрез обявяване на присъдата посредством разлепване на същата
на подходящо място в ***.
1
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. Г. Т.
да заплати сумата от 40 лева, представляваща направените разноски по
делото за възнаграждение на вещо лице в полза на Районен съд – Плевен.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. Г. Т.
да заплати сумата от 298,20 лева, представляваща направените разноски в
досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД
на МВР - Плевен.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против Р.
Г. Т. за това, че на 17.12.2021г. в ***, пред PC-Плевен - ***, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и
могъл да ръководи постъпките си, като свидетел по ******, образувано във
връзка с жалба от С. Р. Б. срещу ***, устно съзнателно потвърдил неистина —
че на 04.08.2021г. той, а не С. Р. Б. е управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег.
№ *** на територията на *** и околностите му и не е спрял за извършване на
проверка при подадени му сигнали за това от полицейски служители –
престъпление по чл. 290 ал. 1 НК.
Подсъдимият не дава обяснения по така повдигнатото му обвинение.
Представлява се от защитник в лицето на адвокат С. Й., ПлАК.
Представителят на РП - Плевен подържа изцяло така повдигнатото
против подсъдимия Т. обвинение за извършено престъпление по чл. 290 ал. 1
НК. Моли съда да постанови осъдителна присъда като наложи наказание като
вид пробация като отчете непълнолетието му и конкретното му процесуално
поведение.
Защитникът на подсъдимия, моли съда да постанови оправдателна
присъда. Счита, че доказателствата по делото не установяват по категоричен
начин, че доверителят и е потвърдил неистина пред сочения от обвинението
съдебен състав, поради което и моли съда да признае подсъдимия за невинен.
Алтернативно пледира за минимално наказание като вид „ Обществено
порицание“ при отчитане младата възраст на подсъдимия, както и посоченото
от експерта в псхиатричната експертиза положение на зависимост и
страхопочитание, което същият изпитва към близките си/ в частност към своя
баща/.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р. Г. Т. е роден на *** в ***, живущ в ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, ученик в
Професионална гимназия по механо-електротехника - Плевен, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият Р. Т. е ученик в ***. Същият живее със семейството си в
***. Негов биологичен баща е С. Р. Б..
Към месец август на 2021г. С. Б. не притежавал СУМПС.
На 04.08.2021г. С. Р. Б. се намирал в ***. Движел се по улиците на
града, управлявайки МПС лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ***. Негов спътник
бил непълнолетния Р. Т..
Преминаването на управляваният от С. Б. лек автомобил по по ***“ в
*** било забелязано от Ч. К. П. и Д. М. Д., и двамата *** .Двамата последвали
със служебния автомобил лекият автомобил „БМВ“ с рег.№ *** c цел
спирането, извършване на проверка и документиране на извършените
1
нарушения. *** подали непосредствено светлинен и звуков сигнал, както и
знак със „стоп-палка“. С. Р. Б. не се съобразил с дадените му полицейски
разпореждания. Последният не спрял управлявания от него автомобил а
продължил движението си от *** по ***, впоследствие по *** и по
второстепенни квартални улици, разположени между *** и ***.
Впоследствие лекият автомобил БМВ с рег.№ *** пресякъл ***,
продължил движението си по *** и се насочил към изхода на града в посока
Русе. Полицейският патрул последвал автомобила, управляван от С. Б.. Б.
ускорил скоростта си на движение и успял да избяга.
За горното *** П. и Д. изготвили Докладна записка.На С. Р. Б. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл.№
026179/06.08.2021г., като в него било посочено за извършени нарушения по
чл.150 и чл.103 от ЗдВП - управление на МПС след като свидетелството му за
управление на МПС било отнето и неспиране на подаден му ясен и
недвусмислен сигнал.
Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно
нарушение били издадено ***, с което на С. Р. Б. от с.Пелишат било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение
по чл. 103 ЗДП.
Въз основа жалба от С. Р. Б., депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН против
*** в Районен съд Плевен било образувано *** по описа на същия съд и
разпределено за разглеждане на ***.
В съдебно заседание, проведено на 17.12.2021г. в Съдебната палата на
*** по *** по описа на РС-Плевен, *** подсъдимият Р. Т. се явил в качеството
на свидетел, посочен от страна на жалбоподателя С. Р.. Това качество,
подсъдимият Р. Т. заявил, че на посочената в наказателното постановление
дата 04.08.2021г. именно той е бил водач на лек автомобил „БМВ“ с рег.№
***, не е спрял на подадените му от *** сигнали за спиране и е успял да
избяга.
С Решение от 12.01.2022 г. На Районен съд Плевен, постановено по ***
по описа на същия съд било потвърдено ***, с което с което на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на С. Р. Б. от ***, било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца за извършено на 04.08.2021 година нарушение по чл.
103 ЗДвП.
С решение на Административен съд Плевен от 13.04.2022 година,
постановено по *** по описа на същият съд било потвърдено Решението на
Районен съд плевен, постановено по *** по описа на същия съд като правилно
и законосъобразно.
Проведено е наказателно производство, в хода на което подсъдимият
бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по
2
чл. 290 ал. 1 НК, което впоследствие е прецизирано на чл290 ал. 1 във вр. чл.
63 ал. 1 т. 4 НК предвид непълнолетието му.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свидетелите Ч. К.
П., Д. М. Д., И. Б. Ц., М. В. С., разпитани непосредствено в съдебно заседание,
Акт за установяване на административно нарушение с бл.№
026179/06.08.2021г., ***, приложени към материалите по *** по описа на
районен съд Плевен, ведно с находящите се него протокол от съдебно
заседание от 17.12.2021 година и Решение на Административен съд Плевен,
както писмените материали, приложени по досъдебно производство по
преписка № 2383/2022 година по описа на ПлРП, приобщени към
доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК.
При така приетото за установено от фактическа страна и правна страна
съдът намери повдигнатото против подсъдимия Т. обвинение за доказано по
несъмнен начин. С поведението си същия осъществил всички признаци от
състава на престъпление по чл. 290 ал. 1 във вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 НК.
От обективна страна – на 17.12.2021г. в ***, пред PC-Плевен - ***, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и
могъл да ръководи постъпките си, като свидетел по ******, образувано във
връзка с жалба от С. Р. Б. срещу ***, устно съзнателно потвърдил неистина —
че на 04.08.2021г. той, а не С. Р. Б. е управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег.
№ *** на територията на *** и околностите му и не е спрял за извършване на
проверка при подадени му сигнали за това от полицейски служители.
В подкрепа на този извод са събраните по делото гласни доказателства,
обективирани в показанията на разпитани свидетели Ч. К. П., Д. М..
Показанията на тези свидетели са еднопосочни, последователни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си, както и с писмените
доказателства по делото. Свидетелите П. и М. възпроизвеждат свои
непосредствени впечатления. И двамата са категорични, че възприели
движението на управляваният от именно от С. Р. Б. лек , а подсъдимият
придружавал водача и се возел на предната дясна седалка до него. Съдът даде
вяра на показанията на тези свидетели и ги кредитира с доверие. Същите са
вътрешно непротиворечиви, ясни и изключително конкретни. В противовес
на тези показания в хода на делото не се събраха други доказателства.
Показанията на свидетеля Ц. на свой ред също установяват това, че не
Р. Т. а неговият баща управлявал на 04.08.2021 година процесният лек
автомобил в ***. Свидетелят Ц. извършил проверка по съставената докладна,
снел сведения, установил видеозаписите от камери, разположени на Община
Плевен, изгледал ги и видял, че водач на автомобила бил С. Р. Б. от село
Пелишат когото познава във връзка с работата си.
Показанията на свидетелката М. С. установяват присъствието и на
непълнолетния Р. Т.. Поледният твърдял, че именно той бил карал лекият
3
автомобил, но когато бил попитан за маршрута, по който се движел същият
посочил друг, различен от вече установения такъв. Това провокирало
съмнение у С. относно достоверността на показанията на непълнолетния.
При горния анализ на събраните доказателства съдът прие за безспорно
доказан факта на извършено престъпление по чл. 290 ал. 1 във вр. чл. 63 ал. 1
т. 4 НК от страна на подсъдимия.
Във връзка с психическата годност на непълнолетния Р. Т. е допусната
и изготвена съдебно психиатрична експертиза. Съгласно заключението по
същата, изслушано непосредствено в съдебно заседание, при психиатричното
изследване на Р. Г. Т. не се установили данни за умствена недоразвитост
и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата, липсват данни за
умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. Експертът е категоричен, че към момента на деянието и към
момента на изготвяне на експертизата, подсъдимият Т. не страда от
качествени нарушения на възприятията, мисленето и паметовите функции.
Подсъдимият е могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си
и е могъл да ги ръководи, с което се изпълват медицинските критерии на
вменяемостта. Експертът допълва, че от медицинска гледна точка, Т. е в
състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина, но би следвало да се съобразят
специфичните взаимоотношения в затворената общност, в която е израснал,
авторитарния подход при възпитанието му, довело до зависими форми на
поведения, което би могло да повлияе върху показанията му при разпити с
трансформирано представяне на реалността.
Съдът прие, че престъпния състав на чл.290 ал. 1 във вр. чл. 63 ал. 1 т. 4
НК е осъществен и от субективна страна. Съдът прие, че деянието е
извършено при наличието на всички елементи на прекия умисъл по смисъла
на чл. 11 ал. 2 НК. Подсъдимият съзнавал противоправността на
извършваното, но въпреки това искал настъпването на забранените от закона
последици. Съдът прие, че поведението на подсъдимия е изцяло изводимо от
младата му възраст, неукрепнала ценностна система и специфичните
взаимоотношения в затворената общност, в която е израснал, авторитарния
подход при възпитанието му, довело до зависими форми на поведение.
Ето защо съдът призна подсъдимия Р. Т. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 290 ал. 1 във вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 НК
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия Т., съдът възприе като смекчаващи отговорността му
обстоятелство ниската степен на обществена опасност на деянието, младата
му възраст, ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимия,
добрите му характеристични данни, липса на такива за криминогенно
поведение и склонност към извършване на противоправни прояви, оказаното
съдействие от негова страна на органите на полицията, причината за
извършване на престъплението – страх и желание да помогне на биологичния
4
си баща С. Р. Б..
Като оттегчаващи отговорността на Т. обстоятелства, съдът прие
единствено липсата на правосъзнание от страна на подсъдимия.
Преценявайки горните обстоятелства в процеса на индивидуализацията
на наказанието, съдът прие, че на подсъдимия Р. Т. следва да бъде определено
и наложено наказание при изключителен превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства. Ето защо съдът определи и наложи на
подсъдимия наказание на основание чл. 290 ал. I във вр. с чл. 63 ал. I т. 4 от
НК и при приложение разпоредбата на чл. 55 ал. I т. 2 буква Б предложение II
от НК ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата посредством разлепване на същата на подходящо място в
Професионална гимназия по механо-електротехника - Плевен. По този начин
съдът намери, че ще бъдат постигнати ефективно целите на наказанието
спрямо подсъдимия Р. Т..
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. III от НПК съдът
осъди подсъдимия Р. Г. Т. да заплати сумата от 40 лева, представляваща
направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в полза на
Районен съд - Плевен.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. III от НПК съдът
осъди подсъдимия Р. Г. Т. да заплати сумата от 298,20 лева, представляваща
направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на
вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


5
Съобщи за изтекли лични данни