РЕШЕНИЕ
№ 14348
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20221110170377 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. А. К., чрез адв. М. Д., с която
срещу [*********] са предявени искове с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. 2, вр. изр.
1, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 19 от договор за продажба на автомобил за лек автомобил
марка [*********] модел [*********] и Поръчка [*********] към него за заплащане на
сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди – претърпени загуби за направен от него разход /заплащане на
наемна цена по договор за наем на автомобил за периода 01.07.2022 г. – 30.09.2022 г./,
вследствие на забавено изпълнение на договорно задължение на ответника по сключен
между страните договор за продажба на автомобил за лек автомобил марка [*********]
модел [*********] и Поръчка [*********], ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба /22.12.2022 г./ до окончателното изплащане на
задължението, и за заплащане на сума в размер на 1989,83 лева, представляваща
договорна неустойка за забавено изпълнение по чл. 19 от сключения между страните
договор за продажба от 28.10.2021 г., която сума ищецът счита, че обезщетява
претърпените от него в резултат от забавеното изпълнение на договора неимуществени
вреди, изразяващи се в затруднения, притеснения и неудобства, вследствие на забавата
на ответника.
Ищецът твърди, че на 28.10.2021 г. между него и ответника [*********] били
сключени Договор за продажба на автомобили за л. а. марка [*********], модел
[*********], с цвят [*********], неразделна част от този договор, с подробно описани
спецификации и екстри за автомобила. По този договор ответникът се задължавал да
продаде на ищеца лекия автомобил, описан в същия, в срок от 151 работни дни,
считано от подписване на договора и заплащане на договореното авансово плащане в
размер на 7956,95 лева, която е била заплатена на 28.10.2021 г. от ищеца. По силата на
посочения договор ищецът се задължавал след уведомление от страна на ответника, че
лекият автомобил е наличен, да преведе цялата сума от продажната цена, която била в
1
общ размер на 40 683.29 евро с включен ДДС (79 569.59 лева с включен ДДС). На
01.11.2021 г. ищецът сключил Договор за финансов лизинг на автомобил [*********] с
лизингодателя [*********] Поддържа, че на 04.10.2022 г., е бил уведомен, че
автомобилът е вече наличен и след като бъде преведена цялата сума, ответникът щял
да прехвърли собствеността върху същия на лизингодателя. Продажната цена е била
преведена от лизингодателя на същия ден и правото на собственост е било
прехвърлено. Автомобилът е бил предаден на 18.10.2022г. с липсващи детайли, а
именно: теглич и безконтактно зарядно. Голямото забавяне от страна на ответника се
твърди да е причинило имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Поради
забавата на ответника му се е наложило да сключи договор за наем на автомобил и за
периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г. заплатил по същия сумата от общо 3000 лева.
Причинени му били и неимуществени вреди – съществени затруднения, притеснения,
неудобство, обвинения и семейни скандали, заради липсата на автомобил. Същите
ищецът оценява на сумата от 1989.83 лева. На следващо място поддържа, че с клаузата
на чл. 19 от процесния договор страните са уговорили дължимост на неустойка за
забава в размер на 0.05% за всеки просрочен ден, която ответникът дължи на ищеца
след изтичане на срока на предаване на автомобила, но не повече от 3% от стойността
на автомобила без ДДС. Същата ищецът изчислява на сумата от 1989,83 лева, като
заявява, че същата обаче не обезщетява всички претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди във връзка със забавата на ответника. Заявява, че претендира
разноски за производството.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете по
тяхната основателност. Твърди, че според сключения между страните на 28.10.2022 г.
договор и поръчка към него срокът за доставка на автомобила е бил 151 работни дни
след постъпване не само на авансово плащане по т. 2.1., но и на плащане по т. 2.2.,
както и прилежащи такси по сметка на продавача плюс дължимия ДДС. Окончателно
плащане по сметка на ответника не е постъпвало, съответно не е бил започнал да тече
срокът за доставка по т. 3 от поръчката. Още при воденето на преговорите за
сключване на договора за продажба, ищецът е заявил, че ще ползва финасиране от
лизингова компания, като по силата на сключен договор за лизинг, лизингодателят ще
придобие правото на собственост върху актива срещу заплащане на продажната цена и
ще отдаде същия за ползване на лизингополучателя. Следователно според ответника
още преди сключването на договора ищецът не е имал намерение да изпълни
задълженията си по договора за продажба, заплащайки пълната продажна цена на
вещта на продавача. На 04.10.2022 г. автомобилът е бил доставен на територията на
[*********], за което ищецът е бил уведомен, и на същата дата ответникът сключил с
[*********]Договор за продажба на автомобили и Поръчка [*********] с предмет
автомобилът, договорен в поръчката от 28.10.2021 г. В поръчката от 04.10.2022 г. не е
било договорено следното оборудване: „демонтируем теглич“ и „безжично зарядно“. В
офертата на ответника към ищеца изрично е било посочено, че производителят
и[*********] си запазват правото да правят промени в цените и спецификациите без
предупреждение. Въпреки това, след проведени преговори между ищеца, [*********] и
[*********] същите се договорили ответникът да възстанови на лизингодателя сумата
от 2 250,02 лева с ДДС (стойността на демонтируем теглич и безжично зареждане), а
от своя страна, [*********]да намали с тази сума първоначалната вноска, дължима от
ищеца по Договор за финансов лизинг на автомобила. В допълнение на ищеца били
предоставени безплатно метални лайсни и ваучер за почивка в хотел [*********] е
възстановило на ищеца сумата от 7956,95 лева, представляваща авансово плащане по
договора за продажба на автомобил. Предоставената на ищеца кола отговаряла
напълно на Договора за продажба на автомобили от 04.10.2022 r. и Поръчка
[*********], както и на този по офертата към договора за лизинг, с изключение
единствено на „демонтируемия теглич“ и „безжично зареждане", които спецификации
подлежали на промяна. Ответникът поддържа, че ищецът не е споменавал, че му е бил
необходим оборотен автомобил и възразява, че следва да отговаря относно
претендираното обезщетение за разходите по наем на автомобил. Счита, че не дължи
претендираната договорна неустойка по чл. 19 от договора за продажба на автомобили
от 28.10.2021г., която била неустойка за забава, каквато в случая не е била налице.
2
Счита, че е недопустимо претендиране и на неустойка, и на обезщетение от страна на
ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, приема от фактическа страна следното:
Съгласно представения по делото договор за продажба на автомобили от
28.10.2021 г. страните са се договорили, че ответникът продава, а ищецът купува
фабрично нови автомобили, като параметрите относно всеки автомобил се уговарят
подробно от страните в отделна поръчка – приложение към договора и неразделна част
от него. Предвидено е в поръчката за конкретния автомобил да се уговори размерът на
авансовото плащане на цената и срокът за превеждане на дължимата от купувача сума.
Окончателното плащане на цената на съответния автомобил е уговорено да се заплати
в срок от 5 дни след писмено уведомление от страна на продавача, че автомобилът е
доставен на територията на продавача. С чл. 10 – чл. 11 от договора продавачът се е
задължил да достави и предаде на купувача закупения автомобил в уговорените
срокове съгласно поръчката в техническа изправност и комплектност съгласно
нормите и документацията на производителя. В чл. 16 е уговорено задължения на
купувача да спазва стриктно условията и сроковете за плащане на договорената
продажна цена съгласно поръчката. Страните са се съгласили, че всички плащания от
купувача на продавача са безусловни и не подлежат на прихващане, опрощаване,
отсрочване или разсрочване, освен ако страните писмено договорят друго. Съгласно
чл. 19 от договора продавачът дължи на купувача неистойка в размер на 0.05 % от
стойността на автомобила без ДДС за всеки просрочен ден след изтичане на срока за
предаване, уточнен в поръчката, до датата на предаване на автомобила по реда и
условията на чл. 8, но не повече от 3 % от стойността на автомобила без ДДС.
Представена е Поръчка [*********] /към горепосочения договор/ относно
продажба на автомобил марка [*********] модел [*********] за цена от 33 902,74 евро
без ДДС. Уговореният начин на плащане е както следва: авансово плащане: 3 390,27
евро без ДДС в срок от пет работни дни след подписване на поръчката и остатък
30 512,47 евро без ДДС в срок от пет работни дни след писмено уведомление, че
автомобилът е доставен на територията на[*********]. Съгласно поръчката срокът за
предаване на автомобила е 151 работни дни след постъпване на цялата дължима сума,
както и на прилежащите такси по сметка на продавача, както и дължимия ДДС.
Издадена е проформа фактура по договор [*********] за сумата от 7 956,95 лева
/левовата равностойност на сумата от 3 390,27 евро/, която не се спори, че е била
заплатена от ищеца на ответника във връзка със сключения помежду им договор и
която сума съдът приема, че е била възстановена на ищеца, видно от приетото като
доказателство по делото платежно нареждане от 31.10.2022 г.
От представения договор за финансов лизинг на автомобил с опция за
прехвърляне на правото на собственост [*********], сключен между [*********]в
качеството на лизингодател и ищеца в качеството на лизингополучател, се установява,
че лизингодателят се задължил да придобие избран от лизингополучателя фабрично
нов автомобил, описан в приложение към договора / л.а. марка [*********] модел
[*********] [*********], доставчик[*********] от избран от лизингополучателя
доставчик, който ще бъде предоставен на лизингополучателя за ползване при
условията на договора за финансов лизинг с опция за прехвърляне правото на
собственост срещу възнаграждение – заплащане на лизингови вноски за срок от 72
месеца, считано от месеца, следващ месеца на подписване на удостоверение за
приемане. Съгласно чл. 31 от договора за лизинг лизингодателят следва да сключи
договор за покупко-продажба с доставчика на автомобила при условия, място на
доставка, цени и срокове, предварително договорени между лизингополучателя и
доставчика. Чл. 53 предвижда, че автомобилът се предава от лизингодателя или
доставчика на лизингополучателя, за което се подписва удостоверение за приемане на
автомобила. Същото има сиулата на пълно и окончателно приемане за целите на
договора за лизинг.
Въз основа на този договор ищецът е превел на лизингодателя сумата от
16 810,69 лева, за което е представено платежно нареждане от 04.10.2022 г. /л. 54/.
3
Приет като доказателство е договор за продажба на автомобили от 04.10.2022 г.,
сключен между [*********], в качеството на продавач, и [*********] в качеството на
купувач, с предмет покупко-продажба на автомобил съгласно приложение към
договора. Съгласно условията на същия купувачът дължи заплащането на пълната
покупна цена по договора, платима по описания в чл. 2 – чл. 6 начин.
Неразделна част от посочения договор е поръчка [*********] за автомобил
[*********] за цена от 33 902,87 евро без ДДС и 40 683,44 евро с ДДС, платима в срок
от пет работни дни след писмено уведомление, че автомобилът е доставен на
територията на продавача.
Прието като доказателство по делото е платежно нареждане от 05.10.2022 г., с
което [*********] е превело сумата от 79 569,89 лева в полза на[*********], с
основание за плащането „поръчка[*********].“.
Видно от съдържанието на приемо-предавателен протокол от 18.10.2022 г.,
ответникът [*********] е предал автомобил марка [*********] модел [*********] на
[*********]в пълна техническа изправност . В протокола е посочено, че автомобилът е
пристигнал със забава съгласно срока по договора, сключен между [*********] и Г. А.
К., както и по поръчката към него. Подписан е от [*********], [*********]и от Г. К. в
качеството м,у на лизингополучател, който е отбелязал забележки при предаването на
автомобила, а именно, че липсва демонтируем теглич и безжично зарядно за смарт
устройства.
На същата дата /18.10.2022 г./ е съставено и подписано удостоверение за
приемане /приложение В/ към договора за финансов лизинг, с което ищецът е
удостоверил, че приема процесния автомобил марка [*********] модел [*********] в
състоянието, в което той се намира към момента на предаването, че същият отговаря на
предварително избраните характеристики и спецификации с изключение на
липсващите екстри от направената поръчка - демонтируем теглич и безжично зарядно
за смарт устройства.
Видно от извлечение от онлайн банкиране на 28.10.2022 г., [*********] е
наредило за плащане сумата от 2250 лева в полза на [*********] с основание –
плащане по кредитно известие [*********].
Представен по делото и приет като доказателство е договор за наем от
01.07.2022 г., видно от който Г. К. получил за временно и възмездно ползване /за срок
от три месеца/ лек автомобил[*********] срещу месечен наем в размер на 1000 лева.
За установяване изпълнението на задължението на ищеца в качеството му на
наемател на МПС по договора за наем са представени и са прието три броя разписки,
издадени от наемодателя и удостоверяващи заплащане на наемната цена.
Представена е фактура [*********], издадена от[*********] с
получател[*********] относно хотелска услуга за стая [*********], както и справка за
престой, съгласно която ищецът е ползвал едноспален апартамент в периода 18.11.2022
г. – 20.11.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства, от които съдът приема за установено
следното:
От показанията на свидетеля [*********], колега на ищеца и наемодател по
договора за наем на автомобил [*********], се установява, че ищецът искал да закупи
автомобил и направил поръчка за такъв към края на 2021 г. от ответника. Очакванията
му били автомобилът да бъде доставен в рамките на около 4 месеца. На свидетеля е
известно, че ищецът продал притежавания от него автомобил [*********] в началото
на 2022 г. Поръчаният автомобил не бил доставен в уговорените срокове, поради което
ищецът започнал да изпитва притеснения, както и неудобства от битов характер.
Детето му било прието на детска градина близо до [*********], а ищецът не
разполагал с наличен автомобил, с който да го превозва до и от градината. По тази
причина свидетелят му предоставил за временно и възмездно ползване свой автомобил
срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 1000 лева за срок от три месеца.
Ищецът споделял на свидетеля, че вследствие на забавянето имал проблеми вкъщи –
4
карал се с жена си,станал нервен и импулсивен поради това, че все още не бил получил
поръчания от него автомобил. От свидетелските показания се установява също, че
когато автомобилът бил вече наличен, се оказал различен от поръчания – липсвал
теглич, който бил необходим на ищеца за хобито му, но въпреки това ищецът взел
автомобила.
От показанията на свидетеля [*********], служител в ответното дружество, се
установява, че през 2021 г. около месец ноември, ищецът посетил търговски обект на
ответника. След консултации се спрял на процесния автомобил [*********]. Ищецът
не пожелал да закупи автомобил от наличните на склад, като е бил предупреден от
свидетеля, че при индивидуална поръчка е възможно забавяне, тъй като в този период е
имало забавяне в производството на елементите за нови автомобили. Очакваният
период на доставка е бил около 6 месеца. Договорът между страните е бил подписан
след направената индивидуална поръчка. Ищецът комуникирал с представители на
ответното дружество относно информация за поръчания автомобил. Споделил е на
свидетеля, че възнамерява да продаде собствения си автомобил. На свидетеля не е
известно ищецът да е имал трудности с придвижването на детето му до градина, нито
пък ищецът е искал ответникът да му предостави временно автомобил за ползване.
Когато автомобилът пристигнал без поръчания теглич, на ищеца било предложено
веднага да бъде монтиран такъв безплатно от техническо лице, при което не се
нарушавали условията на фабричната гаранция. Свидетелят посочва, че ищецът се е
отказал от първоначалния договор, за да се премине към външно финансиране и
сключване на договор с лизингодател, избран от ищеца. При поръчка, при която
автомобилът няма продуктов номер свидетелят пояснява, че за стартиране на
производството му било необходимо ответникът да заплати определена сума, затова и
е бил сключен договорът между ищеца и ответника за продажба на автомобила, така че
когато автомобилът пристигне, да се прехвърли на лизинговата компания.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД и чл.
92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. По същите в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно договорно
правоотношение по сключен договор за продажба на автомобил, по силата на който
ответникът е поел задължение в посочения в договора срок и условия да достави и
предаде на ищеца вещта, предмет на договора, че ищецът е изпълнил своите
задължения по договора, че със същия с валидна клауза е уговорена неустойка за
забава при неизпълнение на задължението на ответника да достави и предаде на
купувача вещта съобразно уговореното с договора, настъпването на падежа на
задължението на ответника, размер на неустойката, претърпените имуществени и
неимуществени вреди, причинна връзка на същите с твърдяната забава на ответника,
както и размер на вредите.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, в
т. ч. че е бил изправна страна по договора и/или че е погасил процесните задължения.
С постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, съдържащо проект за
доклад на делото, обявен за окончателен в проведеното на 11.05.2023 г. открито
съдебно заседание, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 28.10.2021 г. между страните е бил сключен Договор
наименован като такъв за продажба на автомобили за лек автомобил марка
[*********], модел [*********], с цвят [*********] към него, като по същия ищецът е
заплатил авансова вноска съобразно условията на договора; че на 04.10.2022 г.
автомобилът, предмет на Поръчка [*********] както и на договор за продажба от
04.10.2022 г., сключен между ответника и [*********]и поръчка към този договор и на
договора за лизинг, сключен между ищеца и лизинговото дружество, е бил доставен на
територията на [*********] [*********]; че по отношение на същия правото на
собственост е било прехвърлено на [*********], което дружество е заплатило на
ответника продажната цена; че по силата на договор за финансов лизинг вещта е
предоставена за ползване на ищеца; че автомобилът не е разполагал с „демонтируемия
5
теглич“ и „безжично зарядно“, както и че автомобилът е бил предаден от ответника на
лизинговата компания, респ. от лизинговата компания на ищеца на 18.10.2022 г.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД определя функциите на неустойката като
обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от
неизпълнението. Правилото на чл. 92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна
уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез
освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от
неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се ограничава размерът на
обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
която изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-
големи вреди, които не се покриват от неустойката. Неустойката може да бъде
уговаряна за различни форми на неизпълнение. Страните по един договор могат да
уговорят компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, както и мораторна
неустойка за забавено изпълнение и неустойка за лошо изпълнение.
Със сключения между страните по спора договор от 28.10.2021 г. е уговорена
неустойка за забавено изпълнение на основното задължение на продавача да достави в
установения в договора срок процесния автомобил. Тълкувайки волята на страните с
оглед изискванията на чл. 20 ЗЗД и в светлината на поетите насрещни задължения,
настоящият състав на съда намира, че за извършване на преценка дали въз основа на
клаузата от договора, с която е уговорена дължимостта на неустойка за забавено
изпълнение, следва да се даде отговор на въпроса дали ищецът е изправна страна по
договора, респ. дали са налице предпоставките, от които е обусловено възникването на
задължение за ответника да заплати на ищеца претендираната неустойка.
В случая, съгласно [*********], неразделна част от договора, ищецът следвало
да заплати на ответника сумата от 3 390,27 евро без ДДС в срок от 5 дни, считано от
28.10.2021 г., а остатъчната сума от 30 512,47 евро – до 5 дни след писмено
уведомление, че автомобилът е доставен при ответника. Съгласно чл. 19 от договора
неустойка се дължи за всеки просрочен ден след изтичане на срока за предаване,
уточнен в поръчката. Видно е, че уговореният с поръчката срок за предаване на
автомобила е 151 работни дни след постъпване освен на авансовото плащане, също и
на плащането в размер на сумата 30 512,47 евро без ДДС, както и на дължимия върху
същата ДДС по сметка на продавача. Анализирайки в съвкупност приетите пред
настоящата инстанция писмени доказателства водят до извод освен че не е налице
забава на ответника, съставляваща основание за възникване на неустоечното вземане за
ищеца, а също и че самият ищец не е изпълнил поетите с договора и с поръчката към
него от 28.10.2021 г. задължения. Разглеждайки поведението на страните в съвкупност
с останалите правоотношения, в които всяка от тях е участвала и анализирайки
клаузите на договора за финансов лизинг, по който ищецът е страна, сключен на
01.11.2021 г., следва да се заключи, че ищецът не е имал намерение да изпълнява
задълженията си по договора, сключен с ответника, така както същите са обективирани
в съдържанието на същия. Този извод на съда се подкрепя освен от свидетелските
показания на свидетеля [*********], а също и от съвкупния анализ на писмените
доказателства, приети в производството, установяващи наличието на система от
сделки, в която страните, наред с [*********] са участвали, за да се пусне в
производство процесния автомобил, последният да бъде доставен на територията на
ответника, да се прехвърли правото на собственост върху актива на лизинговото
дружество, което по силата на договора за финансов лизинг да предостави ползването
му на ищеца, а за последния да възникне правото да придобие собствеността върху
автомобила съобразно условията на договора за лизинг. Ето защо и следва да се
приеме, че поведението на страните по делото е показателно за намеренията както на
ищеца, така и на ответника да изпълнят съобразно уговореното поетите с договора от
28.10.2021 г. задължения.
Следва да се заключи, че уговорката по т.3 от [*********] към договора,
сключен между страните, се явява дерогирана, съответно за ищеца не би могло да
възникне вземането за неустойка по чл. 19 от същия договор. Ищецът е направил
волеизявление за сключване на договор за финансов лизинг, като съгласно чл. 20 от
6
последния „автомобилът се доставя след изтичане на предвидения в чл. 29 ЗПК срок за
отказ от договора и съгласно срока, посочен в офертата на доставчика“; а видно от
[*********] /касаеща договора между лизинговото дружество и ответника [*********],
очакваният срок на доставка до територията на [*********] е 14 работни дни след
подписване на поръчката и плащане на аванс по този договор. Видно е също така от
представеното платежно нареждане от 05.10.2022 г., че [*********]е превело сумата от
79 569,89 лева в полза на [*********], с основание за плащане – поръчка
[*********]По несъмнен начин е установено също, че след като автомобилът е бил
доставен на територията на ответника, правото на собственост върху същия е било
прехвърлено на [*********] което дружество е заплатило на ответника продажната
цена по сключения между двете дружества договор за продажба.
В аспекта на изложеното следва да се обобщи, че от една страна, ищецът не е
изправна страна по договора, по който претендира за него да е възникнало вземане за
неустойка, а от друга страна, не е налице забава на ответника по същия съобразно
условията на договора и поръчката към него. Като неоснователни съдът цени
възраженията на ищеца, въведени в открито заседание, проведено на 11.05.2023 г., че
договорът между ответника и [*********]е неотносим за разрешаването на спора
между страните, тъй като този договор и поръчката към него са свързани с
правоотношенията, възникнали както между ищеца и ответника, така и с
правоотношението по договора за финансов лизинг, сключен между ищеца и
лизингодателя непосредствено след сключване на договора с ответника. Тази система
от сделки е показателна именно за намеренията на ищеца и на ответника да (не)
изпълнят задълженията си по сключения на 28.10.2021 г. договор съобразно
уговореното със същия.
За пълнота на изложението и във връзка с доводите на ищеца в исковата молба,
че между страните всъщност е бил сключен предварителен договор, следва да се
посочи, че същите не се подкрепят от събраните в хода на производството
доказателства. Договорът от 28.10.2021 г. няма характеристиките на предварителен
такъв - в същия са посочени основните елементи на правоотношението, но не се
съдържа обещание, респ. не е поет ангажимент за сключване на последващ договор
/окончателен/. Обратно в клаузите на договора са предвидени задълженията на
страните и ако същите са били изпълнени в съответствие с постигнатите уговорки, то
ищецът би придобил правото на собственост върху автомобила. Извън това дали
договорът носите белезите на предварителен такъв, стои въпросът, че този договор е
използван от страните именно като средство, за да стартира производството на
поръчания от ищеца автомобил. Въз основа на установените по делото факти, съдът
приема, че и за двете страни по правоотношението е било ясно, че не ищецът ще
заплати пълната цената на автомобила, респ. не той ще придобие правото на
собственост върху същия, още повече заплатената от него като аванс цена му е била
върната от ответника. Ето защо няма как да се приеме, че ищецът и ответникът са
сключили първо предварителен договор, а впоследствие е бил сключен окончателен
договор за покупко-продажба на същия автомобил с трето лице.
При тези изводи на съда следва да се приеме, че за ищеца въз основа на клаузата
на чл. 19 от договора не е възникнало вземане за неустойка и за обезщетение за
имуществени вреди, надвишаващи размера на това вземане, с оглед неизправността на
насрещната страна по правоотношението. Ищецът не е изпълнил задълженията си по
сключения с ответника договор такива, каквито същите се съдържат в текста на
съглашението, с оглед което и след като не е изправна страна, за него не е възникнало
право да претендира вреди от забавено изпълнение, каквото в случая не е и установено
да е налице.
Останалите събрани в производството доказателства съдът намира за
ненеобходимо да бъдат по-подробно обсъждани, доколкото обстоятелствата дали
ищецът е изпитвал затруднения, притеснения и неудобства от липсата на автомобил
през процесния период, както и това, че автомобилът не е разполагал с „демонтируем
теглич“ и „безжично зарядно“ не съставляват основания на предявения иск. С исковата
молба са въведени твърдения, че се претендира обезщетяването на вреди, произтичащи
7
от допусната забава от страна на ответника, респ. че за ищеца е възникнало вземане за
неустойка за забава на основание чл. 19 от процесния договор и поръчката към него.
Предявените исокве, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът, който е
представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, като
взе предвид броя и цената на предявените искове, невисоката фактическа и правна
сложност на делото и обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни
заседания, съдът определя юрисконсултско възнаграждение, което ищецът следва да
заплати на ответника, в размер на сумата 150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. А. К., ЕГН **********, с адрес: [*********],
съдебен адрес: [*********], против [*********], ЕИК [*********], със седалище и
адрес на управление: [*********], искове с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. 2, вр.
чл. 82 ЗЗД и чл. 92, ал.1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди – претърпени загуби,
изразяващи се в заплатена наемна цена по договор за наем на автомобил от 01.07.2022
г. за периода 01.07.2022 г. – 30.09.2022 г. и за сумата от 1989,83 лева, представляваща
мораторна неустойка, дължима по чл. 19 от сключения между страните договор за
продажба на автомобил от 28.10.2021 г. и Поръчка [*********] към същия, поради
забавено изпълнение на задълженията на [*********] по същия.
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН **********, с адрес: [*********], съдебен адрес:
[*********], да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на[*********],
[*********], със седалище и адрес на управление: [*********], сумата от 150 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8