Решение по дело №733/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 50/08.02.2024 г., постановено по АНД № 209/2023 г. по описа на Районен съд – [община], с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № *********, с който на „Евротрак лизинг“ ООД, ЕИК *********, за нарушаване разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. /две хиляди и петстотин лева/.

Релевирани са касационните основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Оспорват се основните правни изводи на първостепенния съд, обосновали извода му за незаконосъобразност на оспорения ЕФ, че е издаден след изтичане на установените в ЗАНН срокове, които имат преклузивен характер, че към датата на извършване и установяване на нарушението в приложимата правна регламентация не е била предвидена възможност за санкциониране на нарушителите с издаване на електронен фиш, а само по общия ред, че наложената санкция по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури /Директива 1999/62/ЕО/. Въз основа на изложените мотивирани възражения в подкрепа на всяко от касационните основания се претендира отмяна на решението и потвърждаване на оспорения ЕФ като законосъобразен. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответник „Евротрак лизинг“ ООД, представлявано от управителя С. С., чрез адв. Е. К. в писмен становище с.д. № 6955/16.05.2024 г. оспорва касационната жалба изцяло като неоснователна. Намира решението на Районен съд – Девня за правилно и постановено в съответствие с приложимата правна уредба, поради което моли за оставянето му в сила.

Прокурор от Окръжна прокуратура – [област] е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – [област], при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че в 08.38 ч., на 28.04.2021 г., в землището на [населено място], обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ било установено, че моторно превозно средство, собственост на „Евротрак лизинг“ ООД - влекач с ДК№ ****, с допустима техническа маса 18 000, брой оси 2, категория Евро 5, в състав с ремарке, обща допустима техническа маса 44 000, общ брой оси 5, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол - декларация или закупена маршрутна карта.

За нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, против дружеството, което е собственик на ППС - „Евротрак лизинг“ ООД, на 03.02.2023 г. е издаден ЕФ № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция от 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Във фиша е указано, че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лв., дружеството може да се освободи от административнонаказателна отговорност. ЕФ е връчен на дружеството по надлежен ред, след което е предприето оспорването му по съдебен ред.

Районният съд е приел, че макар да е налице осъществен състав на описаното в ЕФ административно нарушение, в случая са налице три самостоятелни основания за неговата отмяна като незаконосъобразен. На първо място съдът е посочил, че оспореният ЕФ е издаден извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН – нарушението е извършено и установено на 28.04.2021 г., а ЕФ е издаден на 03.02.2023 година. Според първостепенния съд установените в ЗАНН срокове са приложими и в този вид производства и доколкото те са преклузивни по своя характер, то с изтичането им е преклудирана възможността за административнонаказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. Позовава се на мотивите по Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по ТД № 1/ 2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на II колегия на ВАС, според което ЕФ по своето правно действие представлява едновременно акт с установителни /като АУАН/ и санкционни /като НП/ функции. Приемането за него на последици, различни от установените за АУАН и НП би означавало нееднакво третиране на нарушители, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронна система или констатирано от контролен орган, като посочва, че това нито е нормативно предвидено, а още по - малко оправдано от гледна точка на закона. Доразвива тези мотиви и посочва, че специалната процедура за санкциониране на нарушители чрез издаване на ЕФ цели осъществяване на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност на нарушителите, а ефекта от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на виновните лица.

На второ място съдът е посочил, че нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от „Евротрак лизинг“ ООД, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от същия закон, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона за движението по пътищата, но не и за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП, каквото е разглежданото. Становището на съда е, че тълкуване на закона в противен смисъл е разширително и недопустимо в АНП.

На трето място въззивният съд е изложил подробно мотивирани съображения за противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителният характер на Директивата и позовавайки се на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, съдът е приел, че при приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 (две хиляди и петстотин) лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Изложени са подробни мотиви, при съобразяване и практиката на СЕС.

Поради изложените съображения РС – Девня е отменил ЕФ и присъдил в полза на дружеството разноски в производството.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) към датата на извършване на нарушението – 28.04.2021 г., регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 – 3б от ЗДвП вкл., което е несъмнено доказателство, че към посочената дата 28.04.2021 г. санкционирането на осъщественото от „Евротрак лизинг“ ООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Правилен е изводът на въззивния съд, че санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяната на фиша.

При издаване на електронен фиш по аргумент на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което не се споделя извода на районния съд, че електронния фиш е издаден след срока по срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

В допълнение към изложеното от РС - [община], по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето по дело С-61/23 на СЕС с решение от 21.11.2024 г., в следния смисъл: Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В този смисъл санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по същия закон, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. Както правилно е преценил и районният съд, в ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като съдът правилно е установил, че са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и въззивният съд с проверяваното решение, което не е обременено с релевираните касационни основания. При задължителната служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, също не е установена незаконосъобразност на решението, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й, съответно оставяне в сила на решението на Районен съд - [община].

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.3 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 50/08.02.2024 г., постановено по АНД № 209/2023 г. по описа на Районен съд – [община].

Решението е окончателно.