МОТИВИ към присъда по
НОХД № 232 / 2017 ТОС
Подсъдимите С.Н.С.,
ЕГН-********** роден на ***г***, обл. Т., български гражданин, неженен, с
основно образование, неосъждан, багерист в *** Т., и Д.Н.В., ЕГН-**********, роден на ***г***, български гражданин,
разведен, със средно образование, осъждан, безработен са предадени на съд за това, че :
1. На
29.08.2017г., около 20.00ч., в района на с. Г., общ. П., на пътя за с. П., общ. П., в съучастие като съизвършители, отвлекли Ц.К.А. с ЕГН********** от с. Г.,
като деянието е извършено от две лица-
престъпление по 142, ал.2,т.2 във вр. с ал.1,вр. чл.20, ал.2 от
НК, както и, че
2. На 29.08.2017г. в с. П., общ. П., в съучастие като съизвършители се съвкупили с Ц.К.А. с ЕГН********** от с. Г.,
като я принудили към това със сила и заплаха и изнасилването е извършено от две
лица- престъпление по чл. 152, ал.3,т.1
във вр.с ал.1,т.2 вр с
чл.20, ал.2 от НК.
Пострадалата Ц.К.А. от с.Г.
ЕГН-********** е конституирана единствено в качеството на частен обвинител. Ц.А. е лицето
непосредствено пострадало от престъплението, поради което се явява и лице имащо
право да бъде конституирано в това му качество.
О.п.Т. редовно призована изпраща
представител който поддържа повдигнатите против подсъдимите обвинения и иска
съдът да ги признае за виновни и им наложи наказания „ Лишаване от свобода „ в
среден размер за всяко едно от деянията , като на осн.чл.
23 от НК им определи едно общо наказание „ Лишаване от свобода
„ което на основание чл.24 от НК да бъде увеличено с по две години
за всеки един от двамата подсъдими.
Защитника на подсъдимия В. – адв.Д.Д. *** намира обвинението и в двете му части за недоказано,
моли подс.В. да бъде оправдан.
Защитниците на подсъдимия С. – адв.Р.Р. и адв.Й.Й. *** намират повдигнатите обвинения за
недоказани, изразяват становища, че същият следва да бъде оправдан и по двете
обвинения.
Разпитани по време
на досъдебното производство и
съдебно заседание двамата
обвиняеми не се признават за виновни, заявяват , че разбират обвинението но не
се признават за виновни.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите В. и С. живеели в едно населено място - с.П.
общ.П., като били добри познати. На
29.08.2017г. подсъдимите и двама техни приятели: Г.С. и К.К.
били пред магазина в селото , където
употребили алкохолни напитки. Свидетелят
К. и св.С. отишли пред
хранителния магазин в селото още сутринта на същия ден, където употребили
голямо количество алкохол, и се чувствали опиянени в голяма степен. След като
хранителния магазин в селото затворил, четиримата приятели решили да се
придвижат до съседното село – Г. за да си допият. За целта, същите се качили в
автомобила на подсъдимия Ст.С.- марка *** Рег.№***, като автомобила бил
управляван от собственика му - подс.С.. Тъй като двете населени места се намират в близост
едно от друго, малко по-късно, около 19,00 часа, компанията от четирима
приятели пристигнали пред магазина в с.Г., където били обслужени от св. А. А.. Там изпили по още една бира,
след което, около 19,45ч. четиримата потеглили обратно към с. П.. Автомобила бил с две врати, като бил
управляван от подсъдимия С., като до него, на предната седалка се возел св.К.
К., а на задната седалка зад водача на автомобила бил подс. Д.В., а зад св. К. седнал св. Г.С..
По същото време когато управляваният от подс.С. автомобил напуснал пределите на с.Г., и се отправил
в посока с.П., пострадалата по делото -
св.Ц.А. се придвижвала пеша по пътя
между двете села, като се намирала в близост до язовира на с.Г. и местността
„Турски гробища“. Свидетелката А. , фактическия и съпруг А.А.
и синът й - свидетеля А.К. ***, като А. работила в малиновите градини в селото,
а свидетелите А. и К. пасели кравите на свидетелката Н. К.. Често се налагало свид.А. да помага на
съпруга си и на сина си при отглеждането на кравите на св.Н.К., поради
което и на същият ден, свид.А. била със св.А.А. и синът си, като пасели кравите на поляна в близост до
„турските гробища“ на с.Г.. Тъй като станало късно, около 20,00ч., свидетелите
А.А. и Ал.К. останали при стадото от крави, а А. тръгнала по-рано от тях, за да се прибере и приготви вечеря, със себе
си носила три кокоши яйца.
Придвижвайки се по пътя между селата Г. и П., покрай св.А. преминал управлявания от С. автомобил.
Виждайки свидетелката, след като преминали покрай нея, подсъдимият Д.В., изведнъж пожелал да я вземат с тях в
колата, с цел осъществяване на полов акт със същата след което казал на подс.С. да спре автомобила. След като В. споделил горното с
приятелите си, подс. С. веднага спрял автомобила,
обърнал посоката на движение, върнал се в обратна посока и спрял до пострадалата А.. След като видяла
спиращият автомобил, пострадалата помислила, че
същият е шофиран от чужденци или от хора които искат да я откарат до
селото. След като спрели до А., подсъдимия В. и свидетелите С. и К. слезли от
автомобила, като последните двама застанали до джипа с гръб към свидетелката, а подсъдимия В. приближавайки се до нея я заговорил и
поискал да се запознаят. След като пострадалата отказала да се запознаят, В.
и наредил доброволно да се качи в
автомобила. Тъй като жената отново отказала, подсъдимия В. я хванал за лявата
ръка, и стискайки я силно започнал да я
дърпа към автомобила, като започнал да я заплашва, като и казал да не вдига
шум, за да не и се случи лошо.
Въпреки отправените заплахи, А. не
пожелала да се качи доброволно в
автомобила, като оказала съпротива- подпряла се с ръка на автомобила, дърпала се, викала за помощ. Въпреки това подс.В. успял да набута пострадалата в автомобила, като я
съборил на пода зад предните
седалки, при което тя си ударила
коляното и гърба, а панталонът и се скъсал. Тъй като се озовала в безпомощно
състояние и не можела да се противопостави, А. събула дясната си джапанка с намерение тя да изпадне от колата
на пътното платно, с цел евентуално да бъде намерена от близките й, които
следвало да минат от същото място, но
джапанката паднала вътре в автомобила.
След като подсъдимия В. вкарал св.А. против волята й в
автомобила на С., В. затиснал устата й с
ръка, и я притиснал към пода на колата. Преди да потеглят в посока с.П., на пътното платно излезли свидетелите А.А. и А.К. които
прибирали стадото от крави към с.Г..
Когато наближили и били в непосредствена близост до автомобила в който били
подсъдимите, св. А.А. поздравил единият от свидетелите, който бил отвън до
автомобила. Отминавайки спреният автомобил св. Ал.А. и св.К., чули от
автомобила човешки глас и звук. В този
момент свидетелите К. и С., се качили в
автомобила, като и двамата седнали на предната седалка до подс.С..
След качването на свидетелите, С. подкарал джипа, като обърнал посоката на
движение и потеглил към с. П..
Притеснени от чутия човешки звук от
автомобила, който оприличили на гласа на пострадалата А., свидетелят Ал.А.
веднага изпратил св.К. до домът им и да провери дали майка му се е
прибрала. Синът й бързо се отправил към
къщата където живеят, а А. продължил с животните към обора. След като св.К.
установил, че майка му я няма и домът им е заключен, незабавно се отправил към
къщата на св.Н.К., където със св.Ал.А. разказали на св.Н.К. какво се е случило
и започнали да и звънят по телефона. След като въпреки многократните
позвънявания на телефона на пострадалата, никой не отговорил на обажданията,
свидетелката К. се обадила и съобщила за случилото се в полицията.
По същото време, докато пътували към с.П., св.А. чувала звъненето на телефона си, но подсъдимия Д.В. не и позволявал да се
обади, като в същото време продължавал да затиска устата й, както и да я
притиска към пода на колата. След като пристигнали в с.П., подс..С. закарал
свидетелите Г.С. и Кр.К. домовете им, където двамата слезли, а в
автомобила останали двамата подсъдими и пострадалата А.. Тогава двамата подсъдими
решили да отидат заедно с А. в дома на С., тъй като другият подсъдим заявил, че
в тях е майка му, и се притеснява да не ги види. Отпътувайки към дома на подс. С. и
преминавайки по една от улиците на с.П., подсъдимия С. забелязал
,че в близост до тях преминава св.Х.Х., който по същото време прибирал животните си.
Подсъдимият спрял автомобила, провел кратък разговор със св.Х. и продължил в
посока къщата където живее. На свидетеля
не направило впечатление нещо необичайно, не видял пострадалата, нито пък чул
викове за помощ.
След като пристигнали в дома на подсъдимия С.,
същият паркирал автомобила в
гаража. Слизайки от джипа, А.
било много уплашена, и за да остави някаква следа от присъствието си на
мястото, пред вратата на гаража умишлено
събула и оставила и другата си джапанка, както и пуснала в тревата носената торбичката с вече
счупените три яйца. Така след като
слезли от автомобила, тримата първоначално влезли в една от стаите на първия етаж в къщата на
подсъдимия С.. След като вече били в помещението, подсъдимите казали на А. да
седне на намиращото се там легло, като я
попитали дали иска кафе или бира, и я успокоявали, че нищо няма да и се
случи. Като нямала никакъв избор в
създалата се ситуация, уплашената свидетелка седнала на леглото и казала да й
сипят една чаша бира, след което и запалила една цигара. След като била
многократно заплашвана от двамата подсъдими, свидетелката мислела, че е
възможно и да бъде убита, поради което и решила да се съгласява със всичко
което поискат от нея. Преди да
осъществят плана си , и да правят секс с А., двамата подсъдими решили да изкъпят същата. За целта подс.С.
стоплил кофа с вода, след което
извел пострадалата навън, пред къщата, и
там до чешмата и казал да се съблече гола за да я изкъпе. Тъй като
А. отказа да се съблече, С. я
залял с канче студена вода. Разбирайки, че няма смисъл, и е безполезно да се
противопоставя и съпротивлява, жената се съблякла напълно гола, а С. я изкъпал
с течен сапун и вода.
След като А. и С.
се върнали в стаята, подсъдимите
и заявили, че ще правят секс с нея, което започнали да се уговарят и обсъждат как едновременно да осъществят сексуални
действия. Въпреки, че била много уплашена, след като разбрала за намеренията на
двамата подсъдими, че желаят едновременно да правят секс с нея, А. започнала да
им се моли, да не правят това с нея, като ги убедила да не правят секс едновременно, а един по
един. Подсъдимите се съгласили, като
решили първо подсъдимия В. да осъществи полов акт с А.,а по късно и другият
подсъдим. В изпълнение на замисленото, подс.В. и А.
се качили в една от стаите на втория етаж, където легнали на леглото, след което подсъдимия правил секс с пострадалата. Както
се били уговорили подсъдимите, след В. в стаята влязъл подс.С.,
който също имал намерение да задоволи половото си желание , и им казал да слизат долу, за да „си мине и той реда“.
Тримата слезли на първия етаж, но в
този момент кучетата в двора на къщата
започнали да лаят, и се наложило подс.С. да
излезе навън и провери каква е причината за това След като излязъл пред къщата
подсъдимият забелязал , че на улицата има полицейски коли и полицаи.
На зададените въпроси дали е сам, и
дали в дома му не е подс.В.,
първоначално С. заявявал, че е сам и няма никой в дома му, но след като му било обяснено, че заедно с
полицаите ще трябва да отиде в кметството на селото, помолил да влезе в къщата
и да се преоблече. Когато се върнал в стаята на първия етаж, където били А. и
другия подсъдим, С. им обяснил, че са
дошли полицаи, но няма да ги пусне
вътре. Чувайки , че пред къщата има полицаи, уплашената свидетелка А. заявила на двамата подсъдими да
не се притесняват, тъй като тя щяла да заяви пред полицаите, че са приятели. Преди подсъдимия С. да покани служителите на
полицията в стаята където била А. и
другия подсъдим, тя успяла да се облече. След като полицаите влезли в стаята и
и попитали коя е тази жена, подс.В. заявил, че това е
негова приятелка. След като се убедила, че дошлите наистина са полицаи,
пострадалата заявила, че иска да тръгне с тях. След като отишли в кметството на
селото, А. разказала на полицаите, как е била отвлечена и изнасилена от двамата подсъдими.. Малко преди
и подсъдимия С. също да бъде отведен в кметството на селото, мобилния телефон
на подсъдимия звъннал. С. се обадил, като държал телефона насочен към
присъстващите до него служители на полицията – св.Д.Д.
и Я., като след като отговорил на позвъняването, св. С.Я. взел телефона и го
включил на високоговорител. Чувайки гласа по телефона, св.Д.Д.
познал гласа на другия подсъдим. В проведения разговор между двамата
подсъдими, В. молил С., да се обади на
свидетелите Кр.К. и Г.С., и да им каже, да обясняват,
че жената се качила доброволно в автомобила при тях. След като приключил
разговора подс.С. потвърдил пред служителите на
полицията, че действително е разговарял
с подс.В..
Описаната и приета от съда фактическа обстановка се установява и доказва от показанията
на пострадалата свидетелка Ц.К.А. /л.67/, и прочетените й по реда на чл.281
ал.1т.1 от НПК показания /л.91 от ДП/, от тези на св. А.А.
/л.81/, св.А.К./л.84/, св.Н.К. /л.87/, св.М.М.
/л.96/, св. А.А. /л.138/, св.Д.Д.
/л.139/ и прочетените му по реда на чл.281 ал.5 от НПК показания на /стр.102 от
ДП/, св.Н.Х. /л.141/, св.С.Я. /л.143/, св.Х.Д. /л.144/, св. Х.Х. /л.150/, св.Г.Г. /л.236/,
св.Х.С. /л.238/, св. Д.Д. /л.235/, частично от свидетелските показания на
св.К.К. /л.88/ и прочетените по реда на чл.281 ал.4
от НПК показания /л.95 от ДП/ , св.Г.С. /л.91/ и прочетените по реда на чл.281
от НПК показания на /стр.96 от ДП/, св.С.Р. /л.145/, ,както
и частично от обясненията на подсъдимия С. /л.151/ и прочетените по реда на
чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК обяснения на
/стр.71 от ДП/, и обясненията на подс.В. дадени на
/л.159/ от делото.
Така възприетата фактическа обстановка се
установява и доказва и от заключението
по изслушаната и приета съдебномедицинска експертиза по писмени данни /стр.99
от делото и стр.38 от ДП/, от приобщените по чл.283 от НПК писмени доказателства
от досъдебното производство , протоколите за оглед-/л.7, л.25 от ДП/,
приложени албуми - /л.11 и 29 от ДП/ и предявените по реда на чл.284
от НПК веществени такива .
По
отношение на показанията на св.К.К., св.Г.С., съдът
кредитира показанията им в частта в която и двамата заявяват, че още сутринта
на 29.8.2017г. са отишли в магазина на
с.Г. където употребили голямо количество алкохол, тъй като времето било лошо и двамата не отишли на
работа. Св.К. заявява- „сутринта още бяхме на село в магазина, седнахме да
пием“…бях употребил много алкохол, водка, бира, бях пиян“, както и заявява, че
не се сеща кой е предложил да отидат до
с.Г../л.88/. В подкрепа на горното, в показанията си св.Г.С. също заявява
–„целият ден пихме алкохол пред магазина, там на масичките“,..“След това аз не
бях способен да си отида до нас,много се напихме“,след като дошъл подс.С., свидетелят го помолил да го закара до дома му.
/л.91/. И двамата свидетели заявяват, че са били много пияни, и въпреки, че са
желаели С. да ги откара в къщите където живеят, но след като се качили в джипа
на подс.С., заедно с другия подсъдим отпътували за с.Г..Свидетеля К. заявил, че
със св.С. нямат пари, и да не ходят в с.Г., но подс.С.
заявил, че ще ги почерпи./л.88/. Безспорно е установено, че въпреки тези
разговори, четиримата приятели се придвижили до с.Г. където отседнали пред
магазина в селото и изпили по една бира. Същото се установява, от показанията
на св. Кр.К., който заявява-„ седнах вън при познати,
после от вътре някой донесе бира“, „пихме бира, по една…“, „в това заведение
работи А.“. Свидетеля Г.С. също заявява-„ като отидохме в Г. някой взе по една
бира и седнахме там..“, „А. се казва собственичката“. Така възприетата
фактическа обстановка, относно посещението на четиримата приятели в с.Г. се
установява и доказва и от обясненията на двамата подсъдими. На л.151 от делото подс.С. описва подробно, как е отишъл пред магазина в с.П.,
как е употребил алкохол и повода за отпътуването им до с.Г.. За престоят им в
с.Г. същият заявява –„ Седнахме, взех им
по една бира да ги почерпя, заради джипа“. В обясненията си подс.
В. също описва посещението в с.Г. -
„отидохме на Г.“, „отидохме при А.“, „там Стелиян предложи да почерпи за джипа“.
За посещението на четиримата приятели в с.Г., съдът разпита в качеството на
свидетел А. М.А.- която подробно
обяснява , как С., Д., Г. и “С.“ /
отишли в заведението където работи, как поискали бира – „тъкмо щях да затварям
и ми поискаха по една бира“, „С. си беше купил кола почерпи момчетата“/ л.138
от делото/, „и четиримата пиха бира“. От свидетелските показания на св.К.,
св.С. и обясненията на подсъдимите се
установява по безспорен начин, че след
като са употребили алкохол в с.Г., четиримата отново са се качили в автомобила
на подс.С. и са потеглили обратно към с.П..
Автомобила се управлявал от подс.С., до него, на
предната седалка седнал св.Кр.К., зад С. седнал другия подсъдим- В., а до него св.Г.С../вж. л.88/-показания на св.К..
След като се качили в автомобила, подс.С. подкарал
същия в посока с.П. – в тази насока са обясненията на подсъдимия С. ***, „
хващаме баира за П., отляво са турските гробища“.
От свидетелските показания
на св.Цв.А., св.Ал.А. и показанията на св.А.К. по безспорен начин се установява, възприетото
от съда, че А. ,
фактическия й съпруг А.А. и синът й - А.К. ***, като
А. работила в малиновите градини в селото, а св.А. и К. пасели кравите на
свидетелката Н. К.. Установява се, че често
се налагало св..А. да помага на
съпруга си и на сина си при отглеждането на кравите на св.Н.К..
Безспорно е установено, че на 29.08.2017г. пострадалата е била със св.А.А. и синът си, които пасели кравите на поляна в близост до
„турските гробища“ на с.Г.. Безспорно е доказано и, че около 20,00ч.,
свидетелите А.А. и Ал.К. останали при стадото от
крави, а А. тръгнала по-рано от
тях, за да се прибере и приготви вечеря,
със себе си носила три кокоши яйца. За да приеме за доказано горното,
съдът кредитира свидетелските показания
на св.Цв.А.,
която заявява- „ тръгнах да отивам при съпруга си, той беше с
кравите, да го сменя“, „ аз към осем без десет си тръгнах преди тях, те със
сина подкараха кравите,… и аз рекох ,че ще тръгна по напред, да сготвя нещо
докато се приберат те“, „тръгнах десет минути преди тях“. Показанията на св.А. се подкрепят и от
разпита на св.А.А. /л.81 от делото/, който заявява, че,
фактическата му съпруга отишла при него на същия ден за да му помогне, а
вечерта като прибирал кравите, тя тръгнала с пет-десет минути по-рано, за да
отиде и наготви. А.А. допълва – „бяхме взели яйца да
готви“... „Забравих колко бройки бяха“.
Свидетелят А.К. който също е бил със св.А., в показанията си заявява-„ ние изкарахме кравите и ги подкарахме,
не знам защо майка ми тръгна преди нас, но тя тръгна преди, дали имаше и 10
минути“. От свидетелските показания на св.А., св.Кр.К.,
св.С. и от обясненията на двамата подсъдими се установява по безспорен начин,
че по същото време когато управляваният от подс.С.
автомобил напуснал пределите на с.Г., и се отправил в посока с.П., пострадалата по делото - св.Ц.А. се
придвижвала пеша по пътя между двете
села, като се намирала в близост до язовира на с.Г. и местността „Турски
гробища“- св.А. в показанията си заявява- „На шосето като излязох някакъв черен
джип идваше от Г. за П.“, „бяха четирима мъже, пияни“, “като върнаха джипа
назад и ме пресрещнаха аз помислих, че са чужденци и ще ме питат нещо“. В
подкрепа на горното е и обяснението на подс.В., който
заявява- „видяхме я по пътя, тъкмо излизаше между гробищата от там, където са
пасли кравите, посока П., мое ляво, от там излизаше“.
От обясненията на двамата подсъдими, които се
подкрепят и от свидетелските показани на св.К. и св.С. се доказва, че след като
видели А., и преминавайки покрай нея, подсъдимият Д.В., пожелал да я вземат с тях в автомобила,
с цел осъществяване на полов акт с нея, като казал на подс.С.
да спре автомобила. След като В. споделил горното с приятелите си, подсъдимия С. веднага спрял автомобила,
обърнал посоката на движение, върнал се в обратна посока и спрял до пострадалата. В обясненията си
пред съда, подс.В. заявява, че след като е видял Ц.
да върви по пътя срещу тях, казал на другия подсъдим да спре автомобила.
Вж./л.159/ - „Казах на С.-„спри, спри малко“.
Обясненията на В. се подкрепят от
дадените обяснения и от другия подсъдим – в тази връзка подс.С.
заявява-„ Д. започна да чука на
облегалката и вика- спри“, „спирам, Д. слезе“. Свидетелят С. също заявява- „по
пътя Д. каза на С. да спре“, „Д. слезе, първо слязохме ние, после след нас
слезе Д.“, „Д. слезе, говори нещо с жената“, а св.К.
допълва в показанията си на /стр.88/ от делото – „Д. излезе от колата и се
опита да говори с нея, ние с Г. също слязохме“.
Възприетото, че след като спрели до
А., подсъдимия В. и свидетелите С. и К. слезли от автомобила, като последните
двама застанали до джипа с гръб към
свидетелката, а подсъдимия В.
приближил до нея и я заговорил,като
пожелал да се запознаят се доказва по безспорен начин от обясненията на подс.В. – „спряхме, отидох да говоря с нея“, както и от свидетелските показания на
св.К., който заявява – „Д. слезе, отиде при жената, не съм ги наблюдавал какво
правиха, бяхме с гръб, надолу към Г. гледахме“. По същото време свидетелят С. също е бил извън спрелия
автомобил, като в показанията си твърди – „Д. отиде при жената и почна да
говори нещо, но какво беше незнам“. И двамата свидетели заявяват, че когато подс.В. е разговарял с пострадалата, същите са били с гръб
към тях, както и,че не са разбрали за какво разговарят. Съобразявайки
свидетелските показания на св.А., съдът прие за установено, че след като
пострадалата отказала да се запознаят с В., същият и
наредил доброволно да се качи в автомобила, и след като отказала подс. В. я хванал за лявата ръка, и стискайки я силно започнал да я дърпа към
автомобила, като в същия момент започнал да я заплашва, като и казал да не
вдига шум, за да не и се случи лошо. Описвайки случилото се, свидетелката е
последователна в показанията си дадени
на ДП, така и пред съда. В дадените на досъдебното производство свидетелски
показания /л.91/, един ден след случилото се, свидетелката А. обяснява подробно как след като е отказала да се качи в
автомобила, подс. В.
я е хванал за лявата ръка, за предраменицата /предмишница/,
като я стискал силно, как по този начин я е задърпал към вратата и навътре в
джипа. Свидетелката подробно обяснява, как е викала за помощ, как се е дърпала
и подпирала с ръка на джипа -/л.91 от ДП/-„Той ме хвана за лявата ръка, за предмишницата, стисна ме силно“, „задърпа ме към вратата и
навътре в джипа“, „каза да не вдигам шум, за да не се случи нещо лошо с мен“,
„аз се дърпах, подпрях се с ръка за джипа и и се запрях“. Съдът кредитира
показанията на св.А. и за това, как със сила подс.В.
е успял да я набута в автомобила против волята й, като я съборил на пода зад предните седалки, при което тя си ударила коляното и гърба, а
панталонът и се скъсал, както и осъзнавайки, че е изпаднала в безпомощно
състояние и не можела да се противопостави,си е събула дясната си джапанка с намерение тя да изпадне от колата
на пътното платно, с цел евентуално да бъде намерена от близките й. В тази
насока свидетелката А. завява – „Когато разбрах, че ще ме вкарат насила в джипа
си събух дясната джапанка и я оставих да падне на шосето, за да оставя следа,
като минат мъжът ми и сена ми да я видят , да се сетят,че нещо е станало с
мен“. Пострадалата А. допълва в обясненията си, че е била съборена на пода на
автомобила зад предните седалки, следствие на което си ударила коляното, гърба от дясно и си
скъсала панталона. Вж./стр.91 от ДП/. Горното се доказва и от Заключението на
съдебно –медицинската експертиза /стл.38 от ДП/, в
съдебният лекар е констатирал по тялото на пострадалата – „подлигъвичен
кръвоизлив на долната устна леко в ляво от средната линия, петнисто кръвонасядане по вътрешната повърхност на ляватараменница, оток по гръбната
повърхност на лявата предраменница, петнисто
охлузване по предната повърхност на дясното коляно“, като вещото лице е
категорично, че установените увреждания при К. са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по
механизма на стискане /притискане / на устата с ръка, стискане с ръце в областта
на лявата раменница и предраменница
и падане върху терена при което е получено повърхностното петнисто охлузване по
предната повърхност на дясното коляно“. В дадените пред съдебния състав
показания /л.67/, пострадалата също
обяснява, че качването й в автомобила
станало с дърпане и бутане от страна на подс.В.,
как е опитала да остави улики на местопроизшествието - “пробвах, свалих едната чехла и си викам, че другата ще сваля там някъде …“. Съдът прие за безспорно доказано, че след
като подс. В.
вкарал св.А., носила , против волята й в автомобила, същият е затиснал устата й с ръка за да не вика за помощ, както
и я притиснал към пода на колата. Същото се установява от свидетелските
показания на пострадалата дадени на ДП
/л.91/, която заявява, – „след като ме набутаха вътре в джипа, къдравия ми
затисна устата и ме натискаше за главата и гърдите да стоя на пода“ В съдебно
заседание А. подробно обяснява колко е била уплашена от случилото се, как си е
помислила, че ще бъде убита. Същата заявява –„предадох се, да стане каквото
ще“. Съдът кредитира показанията на свидетелката, как подсъдимия В. и е затискал
с ръка устата за да не вика за помощ, както и я притиснал към пода на
колата, което се доказва и от свидетелските показания на свидетелите А.А. и А.К., а в по-късен момент и от свидетелските показания
на св.Х.Х.. От разпита и на тримата свидетели,
въпреки, че и тримата в различни моменти са се намирали в непосредствена
близост до управлявания от подс.С. автомобил, не се
доказва да са забелязали пострадалата, единствено А. и К. са чули от автомобила
човешки глас и звук.
От обясненията на двамата подсъдими, от
свидетелските показания на свидетелите Кр.К., Г.С. и
от тези на свидетелите А.А. и А.К. се установява и доказва, че преди
управлявания от подс.С. автомобил да потегли в посока
с.П., когато все още свидетелите К. и С. са били извън автомобила,
на пътното платно излезли
свидетелите А.А.
и А.К. които прибирали стадото от крави
към с.Г.. Не се оспорва и се потвърждава от разпита на свидетелите, че
преминавайки покрай автомобила в който били подсъдимите, св. А.А. поздравил единият
от свидетелите, който бил отвън до автомобила. От свидетелските показания на А.А. и А.К. се установява, че отминавайки спреният автомобил,
чули от автомобила човешки глас и
звук. За това че са чули човешки звуци от автомобила и двамата свидетели са
категорични. - св.А.-/л.81/ -„ Един от тях даже беше на колата подпрян, даже му
казах „здравей“, обаче като го поздравих минах 1-2 метра напред и й чух гласа,
„ъъъъ“ чух само и така се усъмних…“. Св. К. също
заявява- „като минаваме чухме звук и аз и баща ми“, … „ аз чух някакъв звук,
нещо като „мммм“. От обясненията на подсъдимите и
свидетелските показания на К. и С. се доказва по безспорен начин, че веднага след
като покрай тях преминали А.А. и А.К., свидетелите К.
и С., се качили в автомобила, като и
двамата седнали на предната седалка до шофьора, след което подс.С., подкарал
джипа, направил обратен завой и потеглил в посока с. П.. От свидетелските показания на свидетелите А.А. и А.К. се установява по безспорен начин, че и двамата се
притеснили от чутия човешки звук от
автомобила, който оприличили на гласа на пострадалата А., поради което и
свидетелят Ал.А. веднага изпратил св.К. до домът им и да провери дали майка му
се е прибрала. Синът й бързо се отправил
към къщата където живеят, а А. продължил с животните към обора. След като св.К.
установил, че майка му я няма и домът им е заключен, незабавно се отправил към
къщата на св.Н.К., където със св.Ал.А. разказали на св.Н.К. какво се е случило
и започнали да и звънят по телефона. След като въпреки многократните
позвънявания на телефона на пострадалата, никой не отговорил на обажданията,
свидетелката К. се обадила и съобщила за случилото се в полицията. В
показанията си св.А.А. заявява-„ Аз още като излязох
на асфалта се усъмних…“, „като подминахме вече казах на А., на момчето, да бяга
напред да види вайка му дали толкова бързо е стигнала в къщи“. Свидетелят А. подробно описва, как след като
са разговаряли по телефона със свидетелят К., който съобщил, че майка му я няма
в дома в който живеят, А.А. споделил това със
св.Н.К., като в последствие от нейния телефон се обадили на кварталния полицай.
Така възприетото се доказва и от свидетелските показания на св.К. /л.84/, и
тези на св.Н.К. /л.87/. К. описва как А.А. се е
прибрал със стадото от крави, и обяснил, че А.А. и
обяснил, как някакъв черен джип с две врати спрял, взел жена му и дори като
минавал покрай джипа чул вътре някакъв глас, който бил сигурен, че е на жена
му. Вж./л.87/- „някакъв джип спрял, взел
жена му от пътя и заминали за П.“, „аз звъннах на полицията и обясних,
че някакъв джип е взел жената на моя пастир от пътя“. Свидетелката К. обяснява
подробно, как преди да се обадят на полицията многократно набирали телефона на
пострадалата, но давало свободно, звъняла по телефона на св.А.А., която и разказала, че същия ден двамата подсъдими и
св.К. и С. са посетили заведението където работи, съобщила номера на автомобила
с който са се придвижвали.
За многократните позвънявания на телефона на св.А.,
свидетелства и самата пострадала- /л.91 от ДП /„ „докато обикаляхме телефона ми
звънеше, но те не ми позволиха да се обадя“.
От обясненията на подсъдимите, и от свидетелските
показания на св.К. и С. се установява,
че след като управлявания от подс.С. ***, С. закарал свидетелите Г.С. и Кр.К. в домовете им,
като и двамата свидетели слезли от автомобила. Безспорно е доказано, че след
като в автомобила са останали само двамата подсъдими и пострадалата,
подсъдимите са обсъждали къде да отидат
и осъществят полов акт с А.. В обясненията си пред съда подс.С.
описва как другия подсъдим го помолил да
отидат в неговия дом, тъй като майка му била в тях, и не искал да ги види с А..
Същите обяснения дава и подс.В.- „С. тръгна да кара
към вкъщи , и викам-„ей чакай сега, дай да отидем у вас“,“ в къщата е майка ми,
аз скоро взех тази къща, още на никъде не е оправено“. По делото е безспорно
установено, че преди автомобила да пристигне в дома на подс.С.,
на една от улиците в селото преминали покрай
св.Х.Х., който по същото време прибирал
животните си. Подсъдимият спрял автомобила, провел кратък разговор със св.Х. и
продължил в посока на домът си. За срещата със свидетеля Х. обясняват както
двамата подсъдими, така и пострадалата и Х.. От показанията на Х. дадени на
/л.150/ се установява, че автомобила бил управляван от подс.С.,
на задната седалка зад него бил седнал другия подсъдим, свидетелят не видял в
автомобила да има друго лице, както и не е чул викове за помощ.
По отношение случилото се в дома на подс.С., съдът изцяло дава вяра на свидетелските показания
на пострадалата, както и частично на обясненията на двамата подсъдими.
Безспорно е установено, че след като пристигнали в дома на подсъдимия С.,
същият паркирал автомобила в
гаража, а слизайки от джипа, тъй
като А. било много уплашена, и за да остави някаква следа от присъствието си на
мястото, пред вратата на гаража умишлено
събула и оставила и другата си джапанка, както и пуснала в тревата носената торбичката с вече
счупените три яйца. В тази насока свидетелката заявява-„ Слязох, джипа беше в
един тенекиен гараж, като слязох от джипа до входа на гаража си изсулих лявата
джапанка“, „нарочно го направих да оставя следа“,“ на метър –два от входа на
гаража извадих една кесия с три яйца“, „
пуснах кесията в тревата пак за следа“, „изплаших се, че ще ме убият“. Тези
действия на пострадалата се доказват от констатациите в протокола за Оглед /л7
от ДП/, където е отразено - „До входа на гаража, до източната стена синя дамска
лява джапанка с дължина на подметка 25см…“., „на два метра южно от входа на
гаража найлонова кесия, вързана, в нея счупени кокоши яйца“. Заявеното от
пострадалата, че при принудителното
вкарване от джипа е събула дясната си
джапанка и по този начин се е опитала да остави следа, се потвърждава също от
отразеното в огледния протокол- *** с рег.№***, с две врати, черен на цвят,
задните прозорци затъмнени, отвън непразрачни, на
задната седалка, зад шофьорското място –синя дамска джапанка-дясна“. В
обясненията си и двамата подсъдими описват, как след като са влезли в къщата на
С., тримата първоначално влезли в една
от стаите на първия етаж. Безспорно е, че пострадалата е била принудена да
седне на леглото в стаята, както и, че подсъдимите са предложили бира и цигари.
Горното се установява от дадените на ДП показания от А., както и обясненията на
подсъдимите. Подс.С. /л.151 от делото/-„ Влязоха Д. и
Ц., отворих вратата, влязоха в къщи, … сложих масичката, Д. каза налей да пием
по една бира, извадих един галон бира от хладилника“, а на /стр.72 от ДП/ -„в
къщи извадих един галон бира и дадох на Д. и тази жена да пият“. В показанията
си , които напълно кореспондират с последващите
действия на подсъдимите, пострадалата подробно описва как след като била
многократно заплашвана от двамата подсъдими, помислила, че е възможно и да бъде
убита, поради което и решила да се съгласява със всичко което поискат от
нея. как да осъществят плана си , и да
правят секс с нея. Приетото за доказано, че , двамата подсъдими решили да изкъпят същата, и подс.С.
стоплил кофа с вода, след което
извел пострадалата навън, пред къщата, и
там до чешмата и казал да се съблече гола за да я изкъпе се доказва от
свидетелските показания на А., и от обясненията на подс.С.,
който на ДП /л.72/ заявява- „аз напълних една кофа вода и сложих бързовара да я
стопля“. Един ден след случилото се, на 30.08.2017г., в дадените на ДП свидетелски показания/л92/ А. заявява-„
После шофьора ме изкара навън пред къщата, до чешмата, каза да се съблека,
каза, че ще ме къпе, аз не исках да се събличам, но той ми лисна едно канче
студена вода“. От показанията на
пострадалата се установява и доказва, че след като е била изведена навън, и залята
със студена вода, същата е преценила, че е безсмислено, а безполезно да се
противопоставя и съпротивлява, поради се съблякла напълно гола, а С.
използвайки течен сапун и вода я изкъпал. За тези си чувства, преценки и
действия същата обяснява на стр.92 от ДП, и
в показанията си дадени пред съда. След като подсъдимия С. изкъпал
пострадалата и двамата се върнали в стаята при В., двамата подсъдими започнали
да се уговарят и обсъждат как
едновременно да осъществят сексуални действия – Вж.л92 ДП/- пострадалата описва
действията и уговорките на двамата подсъдими - „Казаха,че ще се любим, искаха
двамата едновременно“. Свидетелката заявява кой подсъдим къде и как е искал да
прави секс с нея, и добавя-„аз ги убедих да не са едновременно двамата, а един
по един“. От обясненията на двамата подсъдими , и от свидетелските показания на
пострадалата се установява и доказва, че, подс.В. и
А. се качили в една от стаите на втория етаж, където легнали на леглото, след което против волята на
пострадалата, подсъдимия правил секс с нея.. Горното се потвърждава от
обясненията на подс.С., /л.151/ ,който заявява-
„върнах се горе, лампата свети, отидох, тя легнала на гръб, правят секс“,
…“Живо порно от 2 метра“.Подсъдимия В. също не отрича, че е осъществил полов
акт с А., същият заяви пред съда- „качихме се горе, отидохме с нея горе да
правим секс“, … „правихме си съвсем стандартен, нормален секс“, „ сексуални
действия само горе на втория етаж имах“.
Пострадалата също заявява в свидетелските си показания както на ДП, така
и пред съда – „след това къдравия прави секс с мен“, „аз разбрах, че няма
накъде и се оставих да прави секс с мен“. Съдът дава вяра и кредитира
показанията на пострадалата А., тъй като тя реално и обективно описва случилото се.
Показанията и са логични и последователни. В същите А. заявява, че след като
подс.В. е приключил половия акт, както предварително
са се били уговорили подсъдимите, в стаята влязъл подс.С.,
който също изявил намерение да задоволи половото си желание, както и се изразил
-„ да си мине и той реда“. В подкрепа на така установеното са и обясненията на подс.В.
–„“С. се качи един път и вика „хайде какво се мотаете“.
По делото е
безспорно установено, че след като тримата са слезли на първия етаж, кучетата в
двора на къщата започнали да лаят,
поради което и С. излязъл навън, за да
провери защо лаят кучетата. Същото се установява от показанията на А. /92 от
ДП/-„ слязохме долу и тогава пристигна някой на улицата, кучетата
залаяха“,“къдравия тръгна, но се върна и каза, че някой е дошъл“, „шофьора
излезе да види кой е, после се върна и каза, че са дошли полицаи“. Подкрепяйки
изразеното в показанията на пострадалата са и обясненията на подс.С., на /стр.51/, същият заявява –„ излязох, отворих
портата, уличното осветление светеше и видях две полицейски коли и една друга
кола след тях“, „пуснаха сирена до портата“.
На зададените въпроси дали е сам, и дали в дома му не е подс.В.,
първоначално С. заявявал, че е сам и няма никой в дома му, но след като му било обяснено, че заедно с
полицаите ще трябва да отиде в кметството на селото, помолил да влезе в къщата
и да се преоблече. Така възприетото се установява от свидетелските показания на
св.Д.Д. /инспектор в полицията в гр.П./л.139/, и от
показанията на св.Н.Х.-/л.141/-„питахме за Д., каза, че не е виждал Д., беше по
къси гащи, гол до кръста“. Когато се върнал в стаята на първия етаж, където
били А. и другия подсъдим, С. им
обяснил, че са дошли полицаи, но няма да
ги пусне вътре. Чувайки , че пред къщата има полицаи, уплашената свидетелка А. заявила на двамата подсъдими да
не се притесняват, тъй като тя щяла да заяви пред полицаите, че са
приятели./Вж.св.показания на А./. Преди
подсъдимия С. да покани служителите на полицията в стаята където била А. и другия подсъдим, тя
успяла да се облече. След като полицаите влезли в стаята и и попитали коя е
тази жена, подс.В. заявил, че това е негова
приятелка./л.159 обясн.на подс.В./.
След като се убедила, че дошлите наистина са полицаи, пострадалата заявила, че
иска да тръгне с тях. Веднага като отишли в кметството на селото, А. разказала
на полицаите, как е била отвлечена и
изнасилена от двамата подсъдими.. От свидетелските показания на св.Д.Д., дадени на ДП /л.102/,
се установява, че след като пострадалата А. и
подс.В. са били отведени в кметството на
селото, мобилния телефон на подс.С. звъннал. С. се
обадил, като държал телефона насочен към служителите на полицията, а свидетелят
С.Я. пуснал разговора на високоговорител. Свидетелят Д. е категоричен, че на подс.С. се е обаждал другия подсъдим, на когото свидетелят
познал гласа. Свидетеля чул проведения разговор между двамата подсъдими, в
който В. молил С., да се обади на
свидетелите Кр.К. и Г.С., и да им каже, да обясняват,
че жената се качила доброволно в автомобила при тях. След като разговора
приключил, подс.С. потвърдил, че е разговарял с подс.В.. Така възприетото се доказва освен от свидетелските
показания на св.Д.Д., така и от показанията на
св.Я... Относно посещението на служителите на полицията пред и в дома на подс.С.,
съдът взе предвид и свидетелските показания на св.С.Я., в които същият подробно
описва, че при излизането си пред къщата С. е излязъл гол до кръста, с
разкопчан панталон, попитали го за другия подсъдим, но първоначално отговорил,
че не са заедно, а по-късно признал, че Д.В. е в къщата. Свидетелят Я. заявява,
че след като е влязъл в къщата, забелязал, че
пострадалата е била видимо уплашена и пожелала да отиде с тях, а
подсъдимият В. заявил, че същата му е приятелка.
Така възприетата фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от свидетелските показания на пострадалата свидетелка Ц.К.А., и прочетените й по реда на
чл.281 ал.1т.1 от НПК показания /л.91 от ДП/,
от тези на св. А.А. /л.81/, св.А.К./л.84/,
св.Н.К. /л.87/, св.М.М. /л.96/, св. А.А. /л.138/, св.Д.Д. /л.139/ и
прочетените му по реда на чл.281 ал.5 от НПК показания на /стр.102 от ДП/,
св.Н.Х. /л.141/, св.С.Я. /л.143/, св.Х.Д. /л.144/, св. Х.Х.
/л.150/, св.Г.Г. /л.236/, св.Х.С. /л.238/, св. Д.Д. /л.235/, частично от свидетелските показания на св.К.К. /л.88/ и прочетените по реда на чл.281 ал.4 от НПК
показания /л.95 от ДП/ , св.Г.С. /л.91/ и прочетените по реда на чл.281 от НПК
показания на /стр.96 от ДП/, св.С.Р. /л.145/,
,както и частично от обясненията на подсъдимия С. /л.151/ и прочетените
по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК обяснения
на /стр.71 от ДП/, и обясненията на подс.В. дадени на
/л.159/ от делото, от заключението по изслушаната и приета съдебномедицинска
експертиза по писмени данни /стр.99 от делото и стр.38 от ДП/, от приобщените
по чл.283 от НПК писмени доказателства от досъдебното производство ,
протоколите за оглед-/л.7, л.25 от ДП/, приложени албуми - /л.11 и 29 от ДП/ и
приложените веществени доказателства .
Съдът приема за недоказано, възприетото
в обвинителния акт, че след като са
пристигнали в с.П., и двамата свидетели били оставени пред домовете им, двамата
подсъдими и пострадалата „отишли на поляна извън селото, където тримата слезли. Подсъдимият. С. държал дървена палка с
дължина 55см. с връв на единия край и я размахвал, заплашвайки К., че ще й я завре навсякъде, че подсъдимите
накарали жената да се съблече напълно гола, а по късно, същият подсъдим казал
на К. да се облича и че отиват в дома му. Както и твърдението, че бързината и
от уплаха К. не си обула бикините и те останали на поляната“. За разлика от
описаната по горе цялостно фактическа обстановка, която се доказва какво от
показанията на пострадалата, така и от други доказателства по делото,
твърденията на пострадалата за посещение на поляна извън селото, и действията
на подсъдимите , не се доказва с нито едно друго годно доказателство по делото,
поради което и съдът ги приема за недоказани.
За да приеме за доказана фактическата обстановка по делото съдът кредитира показанията на пострадалата А. ,
като намира , че тя реално и обективно описва случилото се. Показанията и се подкрепят от тези на свидетелите А.А. и А.К., от показанията на пристигналите в дома на подс.С. служители на полицията, частично от обясненията на
подсъдимите, както от Съдебномедицинската
експертиза и протоколите за оглед и
албуми. Съдът дава вяра на свидетелските
показания на свидетелите А. и К.,въпреки, че близки на пострадалата са заинтересовани
свидетели, но както показанията на пострадалата, така и тези на двамата свидетели,
се подкрепят от останалите събрани и кредитирани от съда доказателства. В тази
насока изложеното от пострадалата , частично се подкрепя и от обясненията на
самите подсъдими, а в другата им част обясненията им са противоречиви,
непоследователни, целящи преиначаване на действителната фактическа
обстановка което в допълнителна степен обосновава извода, че
същите са изградили своя защитна версия, която е изцяло в противоречие със
събраните и кредитирани доказателства . Доказателство за това е и заявеното от
св.Д.Д. и св.Я., че след пристигане на служителите на
полицията пред дома на С., двамата подсъдими са провели телефонен разговор,
който е станал достояние на св. Д., в
който разговор В. молил С., да се обади на свидетелите Кр.К. и Г.С., и да им каже, да обясняват, че жената се
качила доброволно в автомобила при тях.
Съобразявайки
горното, съдът не приема за доказана изградената защитна версия от подсъдимите,
частично подкрепяна и от показанията на
свидетелите К. и С., че пострадалата А.,
доброволно се е качила в автомобила им, както и, че сама е пожелала да прави
секс с тях срещу заплащане, тъй като обясненията на двамата подсъдими са
противоречиви както помежду си, така и с показанията на К. и С.. Лишено е от
всякаква житейска логика, една жена, която бърза да се прибере в дома си, за да
сготви вечеря на съпруга и детето си,
сама, доброволно да се качи в автомобил с чужди мъже, както и да се съгласи да
прави секс тях, при условие, че А. е знаела, че няколко минути по-късно в дома
й,ще се приберат нейните близки, и липсата и ще бъде установена. Също толкова
противоречиви са свидетелските показания на
св.С., като в същите той един път заявява „аз гледах към язовира“, втори
път -„гърбът ми е посока язовира“, „в джипа от време на време заспивах, събуждах
се“…, а в показанията си дадени на ДП /л96/, „после Д. се върна, като пред себе
си буташе една жена и тя се качи в джипа“.
Тези свидетелски показания противоречат, както на твърденията на
подсъдимите, така и на показанията на св.К., който заявява, –„те бяха под ръка,
а не някой друг да е хванал някого“. С
оглед проверка и установяване истинността на защитната версия на двамата
подсъдими, по искане на защитата, съдът разпита в качеството на свидетели П.П. и М.М.. В показанията си св.П.П.
заявява, че работи на язовира в с.Г.
като охрана и рибар, като на 29-08.17г. бил на работа, и видял един черен джип
– „видях там едни хора“. Видял двама човека отзад на джипа, пък другите двама
не могъл да види, тъй като преминаващите крави заобиколили
автомобила. Свидетелят заявява, че не е
чул викове за помощ, а в момента е бил на язовирната стена с друг човек който е
изпращал. Твърди, че е чувал хлопките на преминаващите крави. Съобразявайки
твърдяното от св.П.П., съдът не дава вяра на
свидетелските му показания, тъй като
същите не намират подкрепа от останалите доказателства по делото,както и
конкретно в свидетелските показания на разпитания в качеството на свидетел
/намиращ се до него и описан като рибар/- св. М.М. /л.176/,. От разпита му се установи, че свидетелят много
често риболовства и посещава язовира в с.Г., но не се
сеща за конкретни дати на посещение, а когато е бил там, не е забелязал в близост до язовира джип или друг
автомобил, както и нещо което да му направи впечатление. Свидетелят заявява –„
по описание на П.П. съм бил, но аз много често
посещавам язовира, той както казва П. съм бил на язовира, но аз не съм
забелязал нищо“.
Анализът на установената
фактическа обстановка дава основание за квалифициране деятелността на
подсъдимите като съставомерна по следните законови текстове:
По отношение на
деянието по чл. 142, ал.2, т.2 във вр.с
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено от
подсъдимите , поради следните съображения:
От обективна страна
обектът на престъплението е свободата на придвижване на човека в
пространството, която му дава възможност да избира сам къде да пребивава.
Отвличането означава отвеждане на пострадалия против неговата воля на
неизвестно за останалите място. Това става чрез измама на пострадалия, която препятства
формирането му на действителна воля и/или чрез принуда, която
препятства изявата и. Отвличането може да бъде осъществено с всички възможни
форми на принудата и при различни конкретни актове на нейната реализация: с
насилие, побой, заплаха, с помощни средства, с огнестрелни оръжия или др.
Отвличането е завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, в
което се е намирал. На какво място впоследствие ще бъде откаран и по какъв
начин е без правно значение за съставомерността на
деянието като отвличане. По отношение на субектът на това престъпление не са
поставени някакви допълнителни изисквания. Достатъчно е лицето да е наказателно
отговорно, да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи
постъпките си. /Решение № 207 от 06.11.1996 год.
по н.д. № 219/96 ВКС; Решение № 193 от 27.10.2008 на ВтАС по внохд №
179 / 2008; Решение № 226 от 17.11.2005 на ВтАС по внохд № 232 / 2005/. Съдът намира, че
деянието е доказано. От качването на пострадалата А. в колата, до отвеждането
му в дома на подс.С. ***,тъй като през цялото време
пострадалата е била лишена от възможността да се придвижва свободно. Тя е била
в невъзможност да манифестира собствено воля за собствено придвижване, а още по
малко да избяга /през цялото време В. затискал устата й, като с другата ръка я
притискал към пода на автомобила /. Не може да има спор и по квалифициращите
признаци – и двамата подсъдими са взели дейно участие при извършване на
престъплението, единият е управлявал автомобила, а другият насилствено е вкарал
А. в джипа на С.. Съдът кредитира свидетелските показания на А., тъй като тя не
е познавала преди случаят двамата подсъдими, поради което и не би могло да се
приеме, че показанията на пострадалата са инспирирани от някакви други подбуди
/ мъст, неприязън, негативни възприятия, внушения и др /. Показанията на пострадала са логични,
последователни, без липса на украса, доказват се от други доказателства по
делото. Оказаното от подсъдимия В. насилие – дърпането и за ръката, набутването
в колата и притискането и към пода на автомобила, както и съгласуваното
поведение на подс.С. при потеглянето на автомобила
водят до категоричния извод, че е налице отвличане. В този смисъл и Решение №
234 / 2003 по н.д. 33/03 на І-во н.о. В
него ВКС е приел, че всяко принудително отвеждане на лицето / пострадалия / от
мястото където то се намира е точно отвличане по смисъла на НК. В
този смисъл е още по категорично е Решение № 207 по н.д. № 219 / 96 ВКС. И
там е застъпена тезата, че отвличането представлява принудителна промяна на
сегашното местонахождение при различните житейски хипотези на механичното
осъществяване на тази промяна. И при различни форми на принуда, при различни
конкретни актове на реализация. В конкретния случай имаме насилие и
то спрямо лице, на което действително може да бъде парализирана волята за
собствено придвижване и оказване на съпротива именно по този начин.
От субективна страна подсъдимите са съзнавали, че действуват
против волята на пострадалата. Действували са с
внезапно възникнал пряк общ умисъл като и двамата са осъзнавали обществено
опасния характер на деянието и са желали настъпването на обществено опасните
последици. Отвличането е против волята на лицето. Престъплението е
довършено. Деянието е извършено и от двамата подсъдими. Ето защо е налице
квалифициращия белег по чл. 142, ал.2, т.2, и чл.20
ал.2 от НК.
Поради което съдът приема, че подсъдимите
С.С. и Д.В. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 142, ал.2, т.2 вр.с ал.1 ,вр. с чл.20
ал.2 от НК.
ІІ. По отношение на
деянието по чл. 152, ал.3, т.1, във вр.с ал.1
т.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК извършено от
подсъдимите С. и В., поради следните съображения:
От обективна страна
обектът на престъплението е половата неприкосновеност на личността, с което се
накърнява нейния свободен избор на полов партньор. Изпълнителното
деяние е реализирано чрез конкретни действия свързани с удовлетворяването на
половите желания и осъществяване на полов акт против волята на лицето, като е
употребено сила и заплашване. В случая употребата на сила и заплашване е част
от изпълнителното деяние, като насилието несъмнено е насочено към постигане на
целта – съвкуплението. Престъплението е двуактно /принуда и съвкупление/ и е
резултатно. Престъпния резултат се заключава в половия акт между дееца и
пострадалата. Субектът на това престъпление – изнасилване може да бъде само
лице от мъжки пол, защото единствено то е в състояние да осъществи съвкупление
с лице от женски пол. В случая подсъдимите са пълнолетни наказателно отговорни
лица, които са разбирали свойството и значението на извършваното и е могли да
ръководят постъпките си. Пострадалият е винаги и само жена съгласно изричния
текст на закона – в случая Ц.К.А..
Съдът приема за
установено обстоятелството, че подс. В. е
осъществил полов акт с пострадалата А.. Това обстоятелство е подкрепено, не
само от показанията на пострадалата, но и от обясненията на самия подсъдим.
Съдът приема, че
съвкуплението /половия акт/ е осъществен против волята на А. в резултат на
оказаното върху нея насилие, при извършеното отвличане, отправяните от двамата
подсъдими заплахи. В конкретния случай съдът приема, че употребеното насилие е
и в двете му проявни форми – заплашване и
сила. Заплахата се изразява както в обстоятелството, че към нея са отправени
думи застрашаващи живота и целостта и така и в конкретно предприети действия
даващи основание А. да възприеме, че тези заплахи могат да бъдат и ще бъдат
реализирани – събличането, къпането със студена вода, извън къщата, преди това
–отвличането й - притискането и към пода на автомобила, неизвестността относно
местонахождението. Следва да се отбележи, че често заплахата като не е
конкретизирана, а е отправена общо съдържа по голяма заплашителна сила, тъй
като лицето по отношение на което е отправена / тъй като липсва конкретика в нея / не може да
прецени реалния риск и дали може да го приеме /. Употребената сила се
изразява в конкретните физически действия по затискането й на пода на
автомобила, притискайки и устата за да не може да повика помощ. Като
упражнената от подсъдимите принуда не е била самоцелна, а във функционална
връзка с втория акт на изпълнителното деяние, тъй като е целяла да сломи
съпротивата на пострадалата, за да се съвкупят с нея. Следва да се
отбележи, че използваната принуда като интензитет следва да се преценява на
фона на останалите доказателства. Обстоятелството, че пострадалата е била на
непознато място, обстоятелството че е тъмно и въпреки виковете няма кой да се
отзове на помощ, е обусловило и употребата на принуда с по нисък интензитет,
който е бил обаче достатъчен да сломи волята й и да я подчини на действията на
подсъдимите. / Решение № 520 от 19.07.1973 г. по н. д. № 414/1973
г., ii н. о. на вс - насилието по начало представлява физическо въздействие
върху личността на дадено лице. то може да бъде осъществено обаче не само
когато върху пострадалата се упражняват преки насилствени действия, но и когато
е поставена при такива условия и такава обстановка, че като не вижда друг
изход, се съгласява на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие /. По
отношение неосъществяването от страна на подс.С. на
полов акт с пострадалата, същият факт не го прави невиновен, къто в тази насока следва да се има предвид - Решение
№200/25.03.1998г. на ВКС по н.д.№908/97година, където е застъпена тезата, че „Повече
от очевидно е, че подсъдимият Й. е съизвършител в
посегателството срещу половата неприкосновеност, тъй като непосредствено и
съзнателно е участвувал в осъществяване на принудата,
която се явява един от двата основни елемента на съставното престъпление
изнасилване“..
От субективна страна подсъдимите са
осъзнавали, че действуват против волята на
пострадалата. Действували са с пряк общ умисъл като
са съзнавали обществено опасния характер
на деянието, както и са искали настъпването на обществено опасните
последици. Съвкуплението против волята на лицето е двуактно
престъпление / съставно /. Единият акт е осъществяването на насилието / заплаха
или сила / другата част е осъществяването на самия полов акт. В конкретния
казус съдът приема, че е безспорно установено, че двамата подсъдими
са съизвършители в посегателството срещу половата
неприкосновеност на А.. Престъплението е довършено, тъй като целения полов акт
въпреки волята на лицето е реализиран.
Деянията и на двамата подсъдими са извършени при условията на чл.20, ал.2 НК,т.к. и двамата са участвали в изпълнителното деяние, налице е и общност на
умисъла, въпреки, че подс.С. не е осъшествил
реално полов акт с пострадалата, това се е случила поради независещи от
подсъдимите причини – в момента в който
същият е изявил желания да стори това, са пристигнали служителите на полицията.
Когато същият излиза на улицата при дошлите на проверка полицаи е бил гол до кръста, с разкопчан панталон. Поради горното съдът приема, че подсъдимите С. и В. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението
по по чл. 152, ал.3, т.1, във вр.с ал.1
т.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК;
След като прие, че
и двамата подсъдими са осъществили от обектива и субективна страна съставите на
посочените престъпления, съдът установи,
че причините за извършване на престъпленията и за двамата подсъдими се свеждат
до деформацията в съзнанието, изразяваща се в незачитане на човешките ценности,
незачитане волята на пострадалата за свободно придвижване, незачитане половата
неприкосновеност на личността и нейния свободен избор на интимен партньор,
съчетано със стремежа им за бързо задоволяване на желанията си.
По индивидуализацията на наказанията:
По отношение
на подсъдимия С.С. и за двете престъпления
съдът отчете едни и същи смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Те са следните: Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете особено високата
степен на обществена опасност на двете деяния / касае се за деяния против
личността и половата неприкосновеност, както и наличните лоши характеристични
данни /. Като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете
единствено, че същият не е осъждан към момента на извършване на деянията, и
няма наложени наказания по реда на чл. 78 – а от НК. Безспорно по делото се съдържат доказателства, че
е бил осъждан, но същия е реабилитиран в който смисъл съдът няма право да го
третира като осъждан и това не следва да се отчита като отегчаващи вината
обстоятелство.
След престъпленията против личността, тези срещу половата
неприкосновеност и здравето на личността са най тежите и сериозно наказуеми.
Поради което и, с оглед и участието му, и общото поведение при извършването и
на двете престъпления при условията на чл. 54 от НК наложи наказания по чл.142
ал.2 т.2 във вр. с ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК – под средата на предвиденото
в закона наказание, а за извършеното престъпление по чл.152 ал.3 т.1 във
вр. с ал.1 т.2 вр. чл.20
ал.2 от НК- към предвидения в закона минимум. Освен това намира, че с
приложението на предвидените в закона наказания под средата ще се постигнат
целите както на личната, така и на генералната превенция и техния размер не се
явява такъв, че да се окаже несъразмерно тежък с извършеното.
За престъплението по чл. 142, ал.2, т.2 във вр.
с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК съдът прецени, че на
подсъдимия С.С. следва да се наложи наказание в
размер на 9 – девет години лишаване от свобода / предвиденото наказание е от
седем до петнадесет години лишаване от свобода – ДВ бр. 26/2010 от 06.04.2010,
в сила от 28.05.2010 година.
За престъплението по чл. 152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1 т.2 във вр. с чл.20
ал.2 от НК му наложи наказание в размер на 5 – пет години лишаване от свобода.
/предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет години
/.
Тъй като всяко от посочените двете деяния са извършени преди да има за
което и да е от тях влязла в сила присъда, на основание чл.23 ал.1 от НК съдът
определи общо най-тежко наказание в размер на девет години „лишаване от
свобода“, което на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС- да се изтърпи при първоначален „строг режим“ на изтърпяване на
наказанието. С оглед доказателствата по делото и определеният общ размер
наказание, съдът счете, че не е необходимо приложението на чл.24 от НК.
Наложеният размер на наказанието не позволяват коментар относно приложното поле
на чл. 66 от НК.
Съобразявайки, че по време на проведеното ДП и съдебно производство
подсъдимият е била задържан, на осн. чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното
общо наказание "Лишаване
от свобода" , времето през което подсъдимият С.
С. е бил задържан и с мярка за
неотклонение "Задържане под стража"
считано от 30.08.2017г., до влизане на присъдата в сила.
По отношение на
подсъдимия Д.В. и за двете
престъпления съдът отчете едни и същи отегчаващи отговорността обстоятелства.
Те са следните: Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете данните , че
същият е многократно осъждан, особено високата степен на обществена опасност на
двете деяния- касае се за деяния против
личността и половата неприкосновеност, както и наличните лоши характеристични
данни . Смекчаващи отговорността обстоятелства не бяха отчетени.
След престъпленията против личността, тези срещу половата
неприкосновеност и здравето на личността са най тежите и сериозно наказуеми.
Поради което и, с оглед и участието му, и общото поведение при извършването и
на двете престъпления, същият е бил по активен, той е бил първоначалният
инициатор по отвличането на А., при
условията на чл. 54 от НК наложи наказания по чл.142 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК ,и
по чл.152 ал.3 т.1 във вр. с ал.1 т.2 вр. чл.20 ал.2 от НК- към предвидения в закона среден
размер. Освен това намира, че с
приложението на предвидените в закона наказания в среден размер ще се постигнат
целите както на личната, така и на генералната превенция и техния размер не се явява
такъв, че да се окаже несъразмерно тежък с извършеното.
За престъплението по чл. 142, ал.2, т.2 във вр.
с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК съдът прецени, че на
подсъдимия Д.В. следва да се наложи наказание в размер на 10 – десет години
лишаване от свобода / предвиденото наказание е от седем до петнадесет години
лишаване от свобода – ДВ бр. 26/2010 от 06.04.2010, в сила от 28.05.2010
година.
За престъплението по чл. 152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1 т.2 във вр. с чл.20
ал.2 от НК му наложи наказание в размер на 7 – седем години лишаване от
свобода. /предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет
години /.
Тъй като всяко от посочените двете деяния са извършени преди да има за
което и да е от тях влязла в сила присъда, на основание чл.23 ал.1 от НК съдът
определи общо най-тежко наказание в размер на десет години „лишаване от
свобода“, което на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС- да се изтърпи при първоначален „строг режим“ на изтърпяване на
наказанието. С оглед доказателствата по делото и определеният общ размер наказание,
съдът счете, че не е необходимо приложението на чл.24 от НК. Наложеният размер
на наказанието не позволяват коментар относно приложното поле на чл. 66 от НК.
Съобразявайки, че по време на проведеното ДП и съдебно производство
подсъдимия В. е била задържан, на осн. чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното
общо наказание "Лишаване
от свобода" , времето през което подсъдимият е бил
задържан и с мярка за неотклонение "Задържане под стража"
считано от 30.08.2017г., до влизане на присъдата в сила.
Имайки предвид установеното, че при извършването на престъплението по
чл. 142, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, двамата подсъдими са използвали
автомобила на подсъдимия С., настоящият съдебен състав постанови на основание чл.53 ал.1 буква „А”
от НК, като вещ принадлежаща на виновника и послужила за извършване на
престъплението - да бъде отнет в полза
на държавата лек автомобил марка *** с Рег.№ ***, рама № VSEETV02C01101964,
двигател № G16B106652 и Свидетелство за
регистрация част I с № *********, талон за ГТП № 2959571; талон за регистрация
част 2 с №.*********, контролен талон с № 59517740 за лек автомобил *** с рег.
№ ***, контактен ключ, собственост
на подсъдимия С.Н.С. ЕГН-**********.
Относно веществените
доказателства по делото:
Съдът постанови, след влизане
в сила на присъдата веществените доказателства по делото: ВД-1 синя дамска
джапанка с дължина на подметката 25 см. лява джапанка, с надпис „Fashion“,
ВД-2 бял хартиен плик с черни косми от чаршаф върху хладилника на 1 етаж, ВД-3
бял хартиен плик с черни косми от възглавница от легло на 1 етаж, ВД-4 бял
хартиен плик с черни косми от чаршаф на легло на 1 етаж, ВД-5 черен полиетиленов плик съдържащ дървена палка с дължина 55 см и
диаметър 3 см. на единия край връв от изкуствена материя за закачане на
китката, ВД-6 бял хартиен плик с черни косми от легло на 2 етаж, ВД-7 бял
хартиен плик с черни косми от завивка върху легло на 2етаж, ВД-8 бял хартиен
плик съдържащ долен чаршаф от легло на 2 етаж, ВД-1 бял хартиен плик с черни
косми от облегалка на задна седалка на автомобила, ВД-2 бял хартиен плик с
черни косми дълги от задна дясна седалка на автомобила, ВД-3 бял хартиен плик с
бял къдрав косъм от седалка на задна дясна седалка на автомобила, ВД-4 бял
хартиен плик с черен дълъг косъм от облегалка на задна лява седалка на
автомобила, ВД-5 бял хартиен плик с
черен дълъг косъм от пода пред задна лява седалка на автомобила, ВД-6 бял
хартиен плик с черен къс косъм от пода пред задна лява седалка на автомобила
, ВД-7 бял хартиен плик съдържащ:
застраховка „ГО“ с BG/22/116002537431/29-09-2016 г. към нея
зелена карта, 3 бр. сметки за платени вноски, 2 протокола двустранни
констативни, анекс-1 към „ГО“, Червена
найлонова торба съдържаща: 1 бр. синя дамска чехла с
надпис „Fashion“, 1 бр. работно горнище (дочено) с два джоба
в долната част на лицевата страна и един в горната лява част, Черна найлонова торба съдържаща: текстилен
панталон черен на цвят със сиви орнаменти, скъсан на дясното
коляно, лилава текстилна блуза с къс ръкав да се унищожат като вещи без стойност.
Относно разноските: След като
призна и двамата подсъдими за виновни, на основание чл.189 ал.3 от НПК, осъди
същите да заплатят както следва направените по делото разноски: подсъдимия С. да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР-Търговище сумата
от 42.32 лева, представляваща направени
разноски на досъдебното производдство,
както и в полза на бюджета
на съдебната власт – по
сметка на ВСС сумата от 10.00лв, представляваща
направени разноски в съдебното
производство за явяване на вещо лице, както и сумата от 50.00лв изразходвана във връзка с допуснатото обезпечение, а подсъдимия В. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР-Търговище сумата от
42.32 лева, представляваща направени
разноски на досъдебното производдство,
както и в полза на бюджета
на съдебната власт – по
сметка на ВСС сумата от 10.00 лева, представляваща направени разноски
в съдебното производство за явяване
на вещо лице, както и сумата от 50.00лв изразходвана във връзка с допуснатото
обезпечение.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови присъдата
си.
Председател: