Р Е Ш Е Н И Е №340
Гр.Несебър, 14.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия П. Петров административно наказателно дело № 1193 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.И.Ю. с ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 22-0000189 от 15.08.2018г., издадено Н.Я.Г.– Началник ОО „АА” град Бургас, с което за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвтП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Жалбоподателят счита постановлението за неправилно и незаконосъобразно, като издадено при нарушение на съществени процесуални правила. Счита за нарушено правото му на защита с оглед описанието на нарушението, което било неясно и неточно. Жалбоподателят няма качеството на „превозвач” по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗАвтП, поради което не е субект на нарушението по чл.6, ал.1 от ЗАвтП. Отъждествява понятията „обществен превоз” и „таксиметров превоз” при обосноваването, че жалбоподателят не е извършил и нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАвтП, каквото не му е вменявано. Липсвали и доказателства, че той е извършвал превоз на пътници срещу заплащане, а оттам и че е извършвал обществен превоз, въз основа на което да е бил длъжен да притежава, документа, за чието непритежаване е санкциониран. Оспорва възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, тъй като тя не отговаря на действителната такава. Жалбоподателят в случая е осъществявал затворен маршрут, част от превоз с атракционна цел по смисъла на чл.24г от ЗАвтП с превозно средство „Джеп Сафари”, който маршрут е утвърден от Община Поморие с уведомително писмо с изх. Рег.№ 30-3063-1 / 25.07.2016г. и № 94В-1311-1 от 08.08.2017г. Отрича да е извършил вмененото му нарушение. Излага съображения за необходимостта от приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като при условията на евентуалност случаят се явява маловажен. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искането за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган (АНО) се явява лично в съдебно заседание, заявява, че оспорва жалбата. Моли постановлението да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като жалбоподателят като водач на превозното средство има качеството и на превозвач по смисъла на закона, осъществявал обществен превоз срещу заплащане.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.08.2018г. е била извършена съвместна специализирана проверка от служители на НАП, Дирекция „Жандармерия” и четирима служители от Областен отдел „Автомобилна администрация” – Бургас, която е започнала около 10:30 часа на изхода от к.к. Слънчев бряг, посока село Тънково, до хотел „Сезони”, където служителите на „Жандармерия” започнали да спират автомобилите. Едно от спрените за проверка моторни превозни средства е бил лек автомобил „Мерцедес Пух ГЕ 230” с рег.№ А ....КС, собственост на „В.Т.”. След като спрели автомобилите служителите на „Жандармерия” изисквали документите на автомобила и на водача и ги предавали на служителите на НАП, които от своя страна предоставили на пътуващите в автомобила въпросни листове за попълване на имената и сумите, които са заплатили за ползваната от тях услуга- превоз, както и от кой хотел е започнал превоза, изискали от водачите на автомобилите фискалните бонове, които са им дадени от пътуващите за платените от последните суми, както и обяснения от водачите. Лицата, пътували в автомобила, управляван от жалбоподателя, са попълнили два броя въпросни листа, в която са посочили мястото, от където са се качили в превозното средство, и сумите, които са заплатили за превоза им, след което съответният служител на НАП е изписвал в горния ляв ъгъл на въпросните листи регистрационния номер на автомобила, в който са пътували пътниците, които са ги попълнили. В обясненията, които са му били изискани, жалбоподателят А.И.Ю. е декларирал, че работи във „В.Т.” ЕООД като шофьор на Джип Сафари по маршрут к.к. Слънчев бряг – село Порой. След като са били иззети и попълнени, респ. съставени, документи от водачите на превозните средства и от пътуващите в тях, на първите е било наредено да се придвижат заедно с автомобилите си на намиращ се на около километър от мястото, където е била осъществена проверката, паркинг, а служителите на НАП предали всички намиращи се у тях документи от проверката на служителите на Областен отдел „Автомобилна администрация” Бургас. Документите, които касаят проверявания автомобил, управляван от жалбоподателя А.Ю., са били предадени на П.В.Д. – инспектор при ОО „АА” – Бургас, който съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2017, бл. № 243252/08.08.2018г. за това, че на 08.08.2018г. около 10:30 часа в к.к. Слънчев бряг на изхода за село Тънково, до хотел „Сезони”, при извършена съвместна специализирана проверка с ТД на НАП – Бургас, „Жандармерия” – Бургас и ОО „АА” – Бургас, А.И.Ю. извършва нерегламентиран обществен превоз на 7 броя пътници от к.к. Слънчев бряг до село Порой с лек автомобил Мерцедес Пух ГЕ 230” с рег.№ А ....КС, собственост на „В.Т.” ЕООД, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози. Наред със съставените, респ. попълнени документи – въпросни листове, фискални бонове и писмени обяснения – при съставянето на акта били иззети като доказателства и СУМПС на водача и контролния талон към него, както и Свидетелството за регистрация на МПС част ІІ, като освен това водачът е бил уведомен, че МПС е спряно от движение чрез сваляне на предна регистрационна табела. Нарушението е квалифицирано по чл.6, ал.1 от ЗАвтП. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от двама свидетели по акта, които са и свидетели на нарушението, и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка, който не е направил възражения нито при съставянето на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава както обстоятелствата, при които е извършвана специализираната съвместна проверка и действията на служителите и тяхната поредност, така и обстоятелствата, при които е констатирано нарушението от страна на А.И. Юмир, за което е съставен акта.
От представените и приложени като доказателство към административно наказателната преписка фискални бонове и електронни билети се установява, че пътувалите в автомобила седем броя пътници са заплатили за услугата на туроператор в различни дни, преди деня на ползваната от тях услуга.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е възпроизвел съдържанието на АУАН и е наложил санкцията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес да обжалва постановлението и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 21.08.2018г., а жалбата срещу него е подадена на 28.08.2018г.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушеният законов текст. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57, ал.1 от ЗАНН и нарушителят е запознат с всички фактически и правни основания на административно наказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват по този закон, като изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. В случая категорично се установи, че на 08.08.2018г. жалбоподателят А.И.Ю. е извършвал обществен превоз на седем пътници с чуждестранен произход от град Свети Влас и от к.к. Слънчев бряг до село Порой, община Поморие, за който пътниците са заплатили предварително за услугата. Самият Ю. е извършвал превоза без да притежава лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България и не е бил включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Ю. напълно е осъзнавал, че не притежава необходимите документи за извършването на такъв обществен превоз на пътници, но въпреки това се е съгласил да го осъществи срещу заплащане. С оглед на изложеното съдът намира, че съставът на вмененото му нарушение е бил осъществен както от обективна, така и от субективна страна и то с пряк умисъл.
Според чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2 000 лева – при първо нарушение. Правилно на Ю. е наложена глоба в размер на 2 000 лева, тъй като в случая се касае именно за извършване на обществен превоз на пътник без лиценз за: извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници. От цитирания текст на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е видно, че за да е съставомерно деянието на първо място следва да е установено, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието „обществен превоз” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАвтП, който гласи, че обществен превоз е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Безспорно е по делото, че заварените в автомобила към момента на проверката пътници са заплатили за ползваната от тях услуга
Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е извършвал обществен превоз, защото за да се приеме, че жалбоподателят е осъществяван такъв е достатъчно да се установи, че към момента на проверката жалбоподателят е извършвал превоз на пътници, за който е уговорено заплащане, което както бе посочено е безспорно установено. От друга страна, разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на ЗАвтП не съдържа изискване заплащането на превоза да е непременно направено директно на превозвача, респ. водача на превозното средство.
Нарушението на чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвтП е едно и се изразява в липса на съответните документи, посочени по-горе, издадени за конкретния автомобил, поради което не може да се възприеме и възражението на жалбоподателя с лансираната от нето теза, че са описани отделни самостоятелни нарушения. Нарушението е едно и се изразява в управление на МПС, с което се извършва обществен превоз на пътници, без за съответното МПС да е издаден документ, позволяващ обществения превоз на пътници.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е субект на нарушението, тъй като няма качеството на превозвач, поради обстоятелството, че чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП предвижда наказание на водач, който извършва такъв обществен превоз, а жалбоподателят лично, фактически е управлявал автомобила при извършването на превоза. В разпоредбата изрично е предвиден водачът като субект на нарушението по чл.6, ал.1 от ЗАвтП, независимо че собственик на автомобила е юридическо лице. (Решение № 327 от 11.02.2013г. по КАНД № 1571/2012г. на Административн съд – Бургас). Жалбоподателят – физическото лице – не може да извлича ползата от обстоятелството, че не се е регистрирал като търговец, както предвижда § 1, т.5 от ДР на ЗАвтП.
Нищо „атракционно” няма в превозването на пътниците от к.к. Слънчев бряг до село Порой Община Поморие, поради което и съдът не приема, че превозът е бил с атракционна цел по смисъла на чл.24г от ЗАвтП, на която се позовава жалбоподателя, а писмото на Община Поморие, с което е посочен маршрута, по който да се провежда джип сафари на територията на село Порой от „В.Т.” ЕООД, а именно „Полски път”, общинска собственост, е ирелеванто, тъй като нарушението е извършено на територията на Община Несебър. Наред с това превозът с атракционна цел не изключва задължението той да се осъществява с лиценз и не се изключва от приложното поле на чл.6, ал.1 от ЗАвтП (Решение № 1757 от 30.10.2017 по адм.дело № 2004/2017г. на Административен съд – Бургас).
Няма как нарушението да бъде прието за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, т.е. то се явява типично, обичайно. От друга страна нарушението е било извършено при форма на вината пряк умисъл и с цел нерегламентирано набавяне на имотна облага и по-висока печалба, поради което неоснователно се завишава стойността на осъществения транспорт, която порочна практика следва да бъде преустановена.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000189 от 15.08.2018г., издадено Н.Я.Г.– Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” град Бургас, с което за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвтП, на А.И.Ю. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: