Р Е Ш Е Н И Е
№ 166 / 8.12.2018г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н дело
номер........328..................по описа за...............2018................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от С.И.С. против наказателно постановление № 642 от 26.07.2018
година на Директора на РДГ гр. Бургас с което за извършено от него
административно нарушение по чл. 85 от Закона
за лова и опазване на дивеча / ЗЛОД / във връзка с чл.57 ал.1 от ЗЛОД във вр. с
чл. 43 ал.2 от ЗЛОД на основание чл. 96
ал.1 от ЗЛОД , чл. 84 ал.2 от ЗЛОД на
същия е наложено адм. наказание – глоба в размер на 500 лв. , същият на основание чл. 94 ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за
срок от три години, на основание чл. 95 ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в
полза на Държавата на вещите предмет на
нарушението – 1 бр. дива свиня убита –
мъжка , на основание чл. 95 ал.2 от ЗЛОД
е постановено отнемане в полза на Държавата на средството за ловуване – вещта
послужила за извършване на нарушението – автомобил УАЗ с рег.
№ А 73 89 ВР и е
постановено същият да заплати обезщетение в размер на 500 лева в полза на
Югоизточно държавно предприятие Сливен.
Жалбоподателят е останал недоволен от
така наложеното му административно наказание , същият в
жалбата си оспорва, , че е извършил административното нарушение за което са му наложени и съответните административни наказания с горепосоченото
наказателно постановление, като същият твърди в нея , че издадения срещу него
АУАН и процесното издадено въз основа на него НП са издадени при нарушение на разпоредбите
на процесуалния закон - ЗАНН и материалния закон – ЗЛОД , вследствие
на което същото процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно , като затова
моли да бъде отменено изцяло обжалваното
от него наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован се явява лично като чрез процесуалният си
представител поддържа жалбата си и изложените горепосочени становища в жалбата си и моли
за да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление , като сочи и други
допълнителни доказателства .
За административнонаказващия орган редовно
призован се
явява неговия процесуален представител в съдебно заседание ,
като същият оспорва
така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита
последната за неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка
на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя С.И.С. наказателно постановление № 642 от 26.07.2018 година на Директора на РДГ Бургас констатира
за извършено административно нарушение
от жалбоподателя на дата 02.06.2018 година което се изразява в следното , че на
същата дата 02.06.2018 година на
пътя Сунгурларе – Мъдрино , на 200 м.
след края на табелата на село Горово , Община Сунгурларе жалбоподателят С.С. е ловувал като е превозвал извън населеното място с лек автомобил УАЗ с рег.
№ А 73 89 ВР , 1
бр. дивя свиня – мъжка убита 100 кг. , без да притежава писмено разрешително за лов на дива свиня
с което негово виновно извършено от него деяние е нарушил разпоредбата
на чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча / ЗЛОД / във вр. с чл. 57 ал.1
от ЗЛОД във вр. с чл. 43 ал.2 от ЗЛОД и за което на основание чл. 96 ал.1 от ЗЛОД , чл. 84 ал.2 от ЗЛОД , и
чл. 95 ал.1 и ал.2 от ЗЛОД на същият жалбоподател са му
наложени административни наказания за същото извършено от него административно нарушение –
глоба в размер на 500 лв. по чл. 84 ал.2 от ЗЛОД , същият е бил лишен от право на ловуване за срок от три години по чл. 94 ал.1 от ЗЛОД ,
на основание чл. 95 ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на Държавата на
вещите предмет на нарушението – 1 бр.
дивя свиня убита- мъжка , на основание
чл. 95 ал.2 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на Държавата на средството
за ловуване – вещта послужила за извършване на нарушението – автомобил УАЗ с рег.
№ А 7389 ВР и е
постановено същият да заплати обезщетение в размер на 500 лева , като същото наказателно постановление е
издадено въз основа на актова преписка
********** от 19.07.2018 г.,
АУАН сер. ЖОО № 101403 от
02.07.2018 г. и констативен протокол
серия ЮИДП № 113583 от 02.06.2018
г. послужили за доказателства за издаването му.
В съдебно заседание са разпитани по делото свидетели които твърдят, че жалбоподателят е извършил адм.
нарушение което му се приписва – това твърдят свидетелите Г.Р. и Д.В. , но по
делото е приложено писмено доказателство
, което макар да е оспорено от страна на
процесуалния представител на адм. наказващия орган по делото, не се представиха никакви
доказателства оборващо неговата вярност и
това разрешително за индивидуален лов
серия Г № 041575 от дата 01.06.2018 г. издадено на името на жалбоподателя
С.С. от което се установява по един несъмнен , че на дата 01.06.2018 година
деня на проверката жалбоподателя е извършил законен индивидуален лов на дива
свиня в ловище Кайряка в местността
Старите лозя и е убил 1 бр. мъжко прасе около 3- 5 годишно , като по този начин процесното мъжко прасе
респ. дива свиня е добито от него
законно и в изпълнение на разпоредбите на ЗЛОД. В съдебно заседание са
разпитани като свидетели Валентин Славов и Николай
Андреев които потвърждават същите факти
за законно придобиване и респ. такова законно ловуване от страна на жалбоподателя
на тази процесна дива свиня , тъй като
св. Славов твърди, че е управител на дружество Хънтър Груп Камчия на което
съгласно договор сключен с ЮИДП Сливен
му е предоставено правото на стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъден участък Кайряка в района на ТП
ДГС Карнобат и той като такъв сам му е издал това разрешително за индивидуален
лов на дива свиня и то напълно законно в изпълнение на ЗЛОД и въз основа на
него жалбоподателят напълно законно е убил намерената дива свиня , превозвана
по- късно от него. Същите твърдения на последните двама свидетели се подкрепят
и от приложените писмени доказателства по преписка вх. № 424 / 2018 г. по описа
на Районна прокуратура Карнобат , ДП № 139 / 2018 г. по описа на РУ Сунгурларе.По
този начин съдът намира , че по делото се събраха преобладаващи доказателства и
то писмени такива , подкрепени с гласни от които може да се направи единствения правен
извод от настоящия съд и той е че процесната 1 бр. убита мъжка свиня е била
убита същия ден на проверката от жалбоподателя
за които той има редовни документи по смисъла на ЗЛОД – редовно писмено инвидуално
разрешително за лов на дивя синя , което е приложено като писмено доказателство
по делото и затова съдът намира , че жалбоподателят като е превозвал същото
процесно убито животно не е извършител на адм. нарушение което му се
приписва с процесния АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление. Съдът не намира за основателно възражението на процесуалният
представител на наказващия орган , че жалбоподателят тъй като не е показал
същото разрешително за индивидуален лов по време на извършената проверка не
е имал съответното разрешение за лов ,
тъй като жалбоподателят може да представи това разрешително и на по- късен етап
и това не може да му се вмени във вина и да обоснове , че той бил извършител на
вмененото му адм. нарушение .
Следователно по делото се събраха достатъчно
доказателства от които може да
се установи по категоричен начин, че жалбоподателят не е извършил приписваното му административно
нарушение . По този начин съдът стига до извода си , че жалбоподателят не е
извършител на същото
административно нарушение описано в
наказателното постановление издадено въз основа на съставения АУАН.
С оглед на това съдът намира, че незаконосъобразно
на същият жалбоподател са му
наложени административно наказания за същото приписвано му за извършено от него
административно нарушение и че наказателното постановление се явява изцяло незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Отделно следва се посочи , че цялото адм. наказателно
производство срещу жалбоподателя се явява порочно тъй като е проведено в
нарушение на материалния и процесуалния
закон респ. ЗЛОД и ЗАНН. Това е така тъй като
в обстоятелствената част на наказателното постановление се описва извършване на нарушение по смисъла
на чл. 85 от ЗЛОД , което първоначално е квалифицирано по тази разпоредба от
закона , но впоследствие вместо по същата адм. наказателна разпоредба да се
наложи адм. наказание на жалбоподателя , на същия се налага адм. наказание по
друга адм. наказателна разпоредба – именно разпоредбата на чл. 84 ал.2 от ЗЛОД
касаеща съвсем различно адм. нарушение от процесното и нямаща никакво отношение
към събраните по делото доказателства, които са приети като такива от адм.
наказващия орган. Освен това са извършени груби нарушения от страна на същия
орган на разпоредбата на чл. 42 т.3 от ЗАНН по отношение на АУАН и по чл. 57
ал.1 т.5 от ЗАНН по отношение на наказателното постановление тъй като макар самия адм. наказващ орган да
твърди, че е съставил двата горепосочени акта въз основа на процесния
констативен протокол серия ЮИДП № 113583 от дата 02.06.2018 г. , това не е така тъй като приложения към преписката по делото
констативен протокол описва , че адм. нарушение приписвано от жалбоподателя е
извършено на друга дата – 02.01.2018 г. , а е представен по делото и друг такъв
констативен протокол който св.Р. признава , че е подправил , а е недопустимо да се образува адм. наказателно
производство въз основа на подправен
констативен протокол , тъй като не може да се установи по този начин
точната дата на извършване на адм. нарушение, което пък нарушава правото на
защита на жалбоподателя с оглед разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН . Затова
съдът намира, че като е образувал цялото адм. производство въз основа на
подправен констативен протокол , адм. наказващия орган е извършил порочно
такова производство нарушаващо правата
на жалбоподателя да разбере за какво нарушение и на коя дата на извършване той
е обвинен. Затова и на горепосочените изложени от съда основания сочещи на
пълната порочност на цялата адм. наказателна преписка , съставена в
противоречие на материалния процесуални закони – в случая ЗЛОД И ЗАНН , която
порочност не може да се санира, се е развило адм. наказателното производство
срещу жалбоподателя и затова и издадените въз основа на това актове на адм.
наказващия орган се явяват порочни и не може да се санират , което води
единствено до възможния извод на съда за тяхната цялостна отмяна.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 642
от 26.07.2018 година на Директора на РДГ Бургас което е
издадено срещу С.И.С. с ЕГН ********** *** а , същият със служебен
адрес за връчване на призовки , съобщения и съдебни книжа - гр. Бургас ул. Цар
Иван Шишман № 22 –адвокатска кантора на адв. К.К. с което на същият жалбоподател за извършено от него административно нарушение на 02.06.2018 година по чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча / ЗЛОД
/ във връзка с чл.57 ал.1 от ЗЛОД във вр. с чл. 43 ал.2 от ЗЛОД , на основание чл. 84 ал.2 от ЗЛОД на същия е наложено адм.
наказание – глоба в размер на 500 лв. , същият
на основание чл. 94 ал.1 от ЗЛОД
е лишен от право на ловуване за срок от три години, на основание чл. 95 ал.1 от
ЗЛОД е постановено отнемане в полза на Държавата на вещите предмет на нарушението – 1 бр. дива свиня убита – мъжка , на основание чл. 95 ал.2 от ЗЛОД е
постановено отнемане в полза на Държавата на средството за ловуване – вещта
послужила за извършване на нарушението – автомобил УАЗ с рег. № А
73 89 ВР и е постановено същият да заплати обезщетение
в размер на 500 лева в полза на Югоизточно
държавно предприятие Сливен. , като напълно незаконосъобразно .
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: