Определение по дело №812/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 715
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 23 декември 2019 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20195200500812
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

               

 

Номер           715         23.12.2019г.                  гр. П.                               

 

                               

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав,  на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година  в закрито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                          Председател: Минка Трънджиева             

        Членове: Венцислав Маратилов

                        Димитър Бозаджиев

                             

при участието на   секретаря………, като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№812 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

            Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2  във връзка с чл.414 от Гражданския процесуален кодекс.

         Обжалвано е разпореждане на Пазарджишки районен съд №10981 от 09.08.2019г. постановено по ч.гр.д.№89/2014г. по описа на същия съд, с което е върнато като просрочено възражение вх.№18954 от 16.08.2018г. на длъжника Й.В.Г. против заповед №18 от 10.01.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК постановена по ч.гр.д.№89/2014г. по описа на Районен съд гр.П..

         В частната си жалба с вх.№21683 от 17.09.2019г. подадена от Й.В.Г., чрез адв.Г.Б. *** се поддържа, че неправилно заповедният съд е приел, че  възражението по чл.414 от ГПК на длъжника Г. е просрочено, предвид датата на връчване на заповедта  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №18 от 10.01.2014г.  извършено с писмо с обратна разписка. Твърди се, че връчването е извършено  от частен куриер с приложение на разпоредбите на чл.36 ал.1 и ал.2, от ЗПУ и чл.5.3 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенски колети досежно кръга на лицата на получателя /адресата/, на които може да се доставя пратката и начина на оформяне на обратната разписка. В тази връзка се поддържа, че в книга образец 242 са вписани имената на получателя Й.В.Г., но че в приложеното  известие за доставяне на писмо с обратна разписка не съдържа трите имена, ЕГН и длъжност на получателя със собственоръчно  изписване в разписката на трите имена на получателя. Поддържа се от жалбоподателката, че  положеният  подпис „за получател“ длъжник Й.Г. не е положен от нея, както и че същата не е пребивавала в  Р България на посочената дата за връчване на пратката с обратна разписка-04.03.2014г.Предвид изложеното се твърди, че обратната разписка  не е оформена по надлежния ред-доставена срещу подпис, с вписване на служебните книги на  трите имена на лицето, получило пратката и предвид непредставена пред заповедния съд служебна  книга образец 242 за извършено вписване.Жалбоподателят оспорва подписа положен в обратната разписка с довод, че същият не е положен от него и в тази връзка се иска назначаването на съдебно-графологична експертиза която да установи дали  положения подпис е на частния жалбоподател Г.. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и се постанови приемане на подаденото възражение по чл.414 от ГПК.

         В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ОББ АД , ЕИК *********, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и за правилност на постановеното разпореждането за връщане на възражението. Посочва се строго формалния характер на заповедното производство и невъзможността да се събират доказателства  в него, както и че във връзка с подадената друга частна жалба по чл.419 от ГПК /същата не е предмет на настоящото производство/ няма въведен подобен довод, а именно че подписа в обратната разписка не е положен от длъжника.Моли да се потвърди обжалваното разпореждане.

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         Частната жалба на Й.В.Г. с вх.№21683 от 17.09.2019г. е процесуално допустима, като подадена в едноседмичния срок от връчването на разпореждането на заповедния съд, с което е върнато като просрочено възражението й подадено против издадената Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на заповедния съд и от легитимирана страна в производството.

         Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

         За да върне възражението на длъжника  Й.Г. с вх.№18954 от 16.08.2018г. против заповед №18 от 10.01.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№89/2014г. по описа на Пазарджишки районен съд, заповедният съд е констатирал  , че същото просрочено, доколкото то е подадено на 15.08.2018г. и е входирано в съда на следващия ден, като същевременно с това  е посочено, че поканата за доброволно изпълнение с приложената заповед за незабавно изпълнение и  изпълнителен лист са връчени на длъжника по изпълнението Й.Г. на дата 04.03.2014г. и от тази дата е започнал да тече двуседмичния срок за подаване на възражение по чл.414 от ГПК.

         Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.

         По образуваното ч.гр.д.№89/2014г.  от 10.01.2014г. по описа на РС гр.П., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №18 от 10.01.2014г., с която  е разпоредено длъжникът Й.В.Г., с ЕГН-********** ***, да заплати на заявителя ОББ АД парично вземане от 5803.48лв главница, договорна лихва от 257.79лв за периода от 17.06.2012г. до 07.01.2014г., наказателна лихва от 812.98лв начислена за същия период от време и законна лихва върху главницата, считано от 08.02014г. и разноски от 552.97лв. Установява се, че по така издадената заповед за незабавно изпълнение /ЗНИ/ и изпълнителен лист /ИЛ/ за процесните суми, е образувано изпълнително дело №20148830400069, по описа на ЧСИ П.И., рег.№883, с район на действие Пазарджишки окръжен съд /л.36 от досието на в.ч.гр.д.№400/2019г./. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за дължимите суми, на адреса й в с.Мало Конаре, обл.П.. Изпращането на документите е извършено с писмо с обратна разписка. В обратната разписка  са записани трите имена на адресата, че му се изпраща  покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, посочен е пълния адрес на който се достави пратката, като в графа „Получател“ са вписани собственоръчно имената на получателя /Й.Г./, положен е и собственоръчен подпис срещу името, както и вписана дата на получаване на пратката-04.03.2014г.. В документа са положени и още два подписа за проверил /не се чете/ и за ръководител на пощенския офис /също не се чете/. Налага се извода, че пратката съдържаща ПДИ с приложени ЗНИ и ИЛ са връчени лично на адресата Й.В.Г. и то срещу положен подпис, поради което от формална гледна точка е налице напълно редовно връчване на заповедта за незабавно изпълнение поради което  възражението по чл.414 от ГПК с вх.№18954 от 16.08.2018г. се явява просрочено. Спазени са изискванията на чл.36 ал.1 и ал.2 от ЗПУ /Закона за пощенските услуги/ и чл.5 ал.3 от Общите правила за доставяне на пощенски пратки и пощенските колети от 2010г. като е налице лично доставяне на пратката на адресата. В Закона и Общите правила няма изискване освен  вписване на  трите имена, да се впише ЕГН и длъжността на получателя. За редовността на връчването  е достатъчно обратната разписка да бъде оформена по надлежния ред и да съдържа необходимата и достатъчна информация за връчването, а доколкото според жалбоподателя липсвали  вписани данни за имената на получателя в книга образец 242, този довод е несъстоятелен, тъй като страната, която твърди този факт не представя доказателства в подкрепа на това свое твърдение и освен това същото не е предвидено като условие за редовност на връчването, още повече, че книгата се съставя на база оформената обратната разписка. Предвид изложеното  частната жалба следва да се остави без уважение.

         Доколкото в частната си жалба Й.Г. изтъква довод, че подписа в обратната разписка не е положен от нея, респективно, че тя на датата на връчване, вписана в обратната разписка се е намирала в чужбина, тези факти и обстоятелства следва да бъдат изтъквани в друго производство, евентуално по чл.423 от ГПК и в което би могло да се иска събирането на доказателства-като назначаването на графологична експертиза и представяне на писмени доказателства за пребиваването си в чужбина. В настоящия процес предвид строго формалния му характер подобни доказателства са недопустими.

         Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пазарджишки районен съд №10981 от 09.08.2019г. постановено по ч.гр.д.№89/2014г. по описа на същия съд с което е върнато като просрочено възражение вх.№18954 от 16.08.2018г. на длъжника Й.В.Г. против заповед №18 от 10.01.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК постановена по ч.гр.д.№89/2014г. по описа на Районен съд гр.П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                   Членове:1.            2.