№ 8034
гр. София, 21.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110153460 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от
адв. Д. М. М. за изменение на решение № 19028/20.11.2023 г., постановено по гр.д. №
53460/2022 г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно
определено възнаграждението от съда по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Намира, че предвид
приетите за разглеждане два иска, следва да бъде определено възнаграждение по всеки от
тях. Претендира адвокатско възнаграждения и по предявения насрещен иск, доколкото
същия е частично отхвърлен. Твърди, че съдът не е съобразил минималните възнаграждения
по Наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв. Излага доводи, че делото е от фактическа и правна
сложност, тъй като е налагало допускане на експертиза. Моли да бъде присъдено
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС над вече присъдените
480 лева с ДДС, както и адвокатско възнаграждения в размер на 480 лева с ДДС съобразно
отхвърлената част на насрещния иск.
Ответникът не е взел становище по молбата в предоставения му срок.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично на
процесуалния представител.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилото искане. Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Ищецът е
този, който е избрал да сезира съда с два иска, по които съдът е имал задължението да се
произнесе. Следва да се отбележи обаче, че не винаги съединените искове налагат отделна
защита. Това не е така, когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че
макар и съдът да я докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея,
решението изцяло се определя от установените факти и правните изводи по главния иск.
При кумулативно съединени обусловени искове често се наблюдава подобна акцесорност,
какъвто е и настоящият случай. На следващо място, макар предявения насрещен иск да
предполага отделна самостоятелна защита, в настоящия случай, съдът счита, че в решението
правилно не е присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
1
ищеца, съобразно отхвърлената част. Доколкото процесуални представител на ищеца –
ответник по насрещния иск не е представил писмен отговор по насрещната искова молба,
както и не е осъществил различни процесуални действия за защита по него, съдът счита, че
отделно възнаграждение в полза на адвокатското дружество по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не
следва да бъде присъждано за защита по насрещния иск. Съдът е съобразил и
обстоятелството, че процесуалният представител на страната по конкретното дело е встъпил
в производството след постановяването на определението по чл. 140 ГПК, а процесуалните
действия след този момент са извършвани изцяло в писмена форма.
Съдът не следва да отстъпва от позицията си, че присъденото адвокатско
възнаграждение компенсира разумно и справедливо адвоката за положения труд във връзка
с цялото производство. При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията
на чл.38, ал.2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда
при приключване на производството. С оглед Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-
438/2022г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по
НМРАВ при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Следва да бъде
отбелязано, че с оглед обема и характера на събраните доказателства и извършени
процесуални действия, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като съдът
отчита и факта, че делото е приключило в едно открито съдебно заседание, на което
ангажираният от ищеца процесуален представител не присъствал, а е изпратил молба за
провеждане на съдебното заседание в неговото отсъствие. За пълнота следва да се отбележи
още, че назначаването на експертиза, поначало не е обстоятелство, обуславящо фактическа
сложност на делото, както и да се посочи, че в правната доктрина е възприето схващането,
че дори и съдът да разполага със специфични знания, той пак е задължен да назначи
експертиза, с оглед спазване на основни принципи в гражданския процес.
Предвид гореизложеното, съдът счита че молбата за допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС над вече присъдените 480 лева с ДДС, както и
адвокатско възнаграждения в размер на 480 лева с ДДС съобразно отхвърлената част на
насрещния иск, е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 315217/07.11.2023 г., подадена от ЕАД Д.
М., с БУЛСТАТ: ******** за изменение на Решение № 19028 от 20.11.2023 г. постановено
по гр. дело № 53460/2022 г. по описа на СРС, 176 състав в частта за разноските, депозирана
по реда на чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2