Р Е Ш Е Н И Е
12.03.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.03. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2105 2019
дело № по описа за година.
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, е предявило срещу С.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 107 от ЗЕ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 492.26 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 18.11.2018г. до 05.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 8.75 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 22.01.2019г. до 06.06.2019г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответницата, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързва всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 18.11.2018г. до 05.05.2019г. От своя страна ответницата не е изпълнила задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени фактури. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01,07.2013г. Дружеството е доставяло до електроснабден имот, находящ се в гр. Бобов дол, на ул. „Димитър Благоев“, бл. 41, ап. 3, с ИТН 300141052050, ел. енергия за периода от 18.11.2018г. до 05.05.2019г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно: 1. Фактура № ********* от 28.12.2018г., на стойност 0.22 лева, за периода 18.11.2018г. - 18.12.2018г.; 2. Фактура № ********* oт 28.01.2019г., на стойност 117.25 лева, за периода 19.12.2018г.- 18.01.2019г.; 3. Фактура № ********* от 25.02.2019г., на стойност 172.07 лева, за периода 19.01.2019г.- 18.02.2019г.; 4. Фактура № ********* от 27.03.2019г., на стойност 113.60 лева, за периода 19.02.2019г. - 20.03.2019г.; 5. Фактура № ********* от 30.04.2019г., на стойност 58.57 лева, за периода 21.03.2019г. - 18.04.2019г. и 6. Фактура № ********* от 10.05.2019г., на стойност 30.55 лева, за периода 19.04.2019г. - 05.05.2019г.
Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 1303/2019г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, с който се оспорва изцяло предявения иск. Особеният представител оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно доставката от ищеца на ел. енергия до имот, собственост на ответницата. Оспорва, че ответницата въобще е била собственик или ползвател на електроснабдения имот. Оспорва стойността на начислените в приложените към исковата молба фактури суми за електроенергия.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства заверени копия на: лицензия за обществено снабдяване с електроенергия, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, счетоводна справка за задълженията по процесната партида и копия от гореописаните фактури.
По делото е приета като доказателство справка с вх. № 2025/13.02.2020г. от Службата по вписванията при РС-Дупница, съдържаща данни относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на С.А.Г., от която е видно, че не са извършвани вписвания относно процесния електроснабден имот.
Приложено е ч.гр.д. № 1303/2019г. по описа на ДРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по е ч.гр.д. № 1303/2019г. по описа на РС – Дупница. За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника електроенергия срещу задължение на последния да заплаща стойността ù, че е доставил определено количество електроенергия, посочено в изброените в исковата молба фактури, единичната цена на потребената ел. енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на начисляването ù и че за ответницата е възникнало задължение за плащане на исковата сума.
За да възникне задължение за плащане на доставена ел. енергия, то следва на първо място да се установи качеството на потребител на ответника по иска. По силата на чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Съгласно чл. 19, ал. 1 от същите потребителят е длъжен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като по силата на чл. 4, ал. 2 потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. От горните разпоредби следва, че за да се приеме, че ответникът е потребител на електрическа енергия, то трябва да се установи, че същият е собственик или ползвател на имот, като ползва ел. енергия за домакинството си.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че ответницата е била собственик или ползвател на описания в исковата молба електроснабден имот през процесния период. Въпреки това, ищецът не е представил доказателства в тази насока, поради което искът му е останал недоказан. Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е установено, че през исковия период ответницата е притежавала качеството потребител на ел. енергия, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. По делото липсват доказателства, от които да може да се направи извода, че С.А.Г. е била собственик или ползвател на имота за процесния период. Напротив, от приетата като доказателство справка от Службата по вписванията е видно, че относно посочения в исковата молба електроснабден недвижим имот не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания в персоналната партида на ответницата.
Сам по себе си фактът, че на името на ответницата е открита партида за доставка на ел. енергия и че са издавани едностранно от ищеца фактури, не е достатъчен, тъй като по делото не е установено въз основа на какви документи е извършено откриването на тази партида и са издавани съответните фактури за консумирана ел. енергия. За да могат да възникнат облигационни правоотношения между страните, ответникът следва да има качеството на потребител по смисъла на закона, каквито доказателства по делото липсват. По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, р-н „Младост“, бл. „БенчМарк“, „Бизнес център“ иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 107 от ЗЕ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата С.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 492.26 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 18.11.2018г. до 05.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 8.75 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 22.01.2019г. до 06.06.2019г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: