Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 06.01.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К., като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 7 764 по описа
на 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр.
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „Ю.Б.” АД твърди, че на 17.08.2007 г. между нея /с предишно наименование „Б.П.Б.” АД/ и „С.” ООД
е сключен договор за банков кредит, съгласно който банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 284 000 евро за рефинансиране на
текущи кредити в друга банка срещу насрещното му задължение да върне
предоставената сума, ведно с лихвите в срок от 240 месеца. Твърди се, че
кредитът бил напълно усвоен на пет поетапни усвоявания в периода 28.08.2007 г.
– 21.05.2012 г. респ. били направени 21 броя погасявания на част от усвоените
суми с последна дата на погасяване на главницата на 21.05.2009 г. Твърди се, че
впоследствие с анекс 1/18.06.2009 г. към
договора било уговорено да се въведе облекчен 12 месечен период на изплащане на
дълга, а с анекс 2/28.05.2010 г. било уговорено преоформяне на дълга по кредита
чрез натрупване към редовната главница на просрочените към този момент суми.
Твърди се, че общият дълг към датата на подписване на анекс 2 е в размер на
278 875, 87 евро, който следвало да се погаси съгласно погасителния план,
неразделна част от анекса. Със същия анекс като съдлъжници
по договора встъпили С.А.Ц. и А.С.Ц., които се задължили да отговарят солидарно
с кредитополучателя. Твърди се, че до определен момент кредитополучателят
изплащал задълженията си, но впоследствие спрял да прави това. Поради което и
на основание чл. 8 от анекс 2, чл. 25 б. „г” вр. с чл.
26 б. „в” от договора и чл. 4.1 от общите условия кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем изцяло, считано от изявлението на банката – 17.06.2011 г.
Твърди се, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост ответникът „С.”
ООД бил в забава за плащане на задължения в общ размер на 9682, 07 евро. Твърди
се, че на длъжниците били изпратени изрични покани да заплатят целият дълг,
което те не сторили. Поради което на 09.08.2012 г. ищецът депозирал заявление
по чл. 417 от ГПК пред РС – Монтана и му били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 291 921, 27 евро – главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 09.08.2012 г., сумата от 34 441, 35 евро
– дължими договорни лихви за периода 21.12.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от
190, 16 евро – дължими такси по договора за периода 12.04.2010 г. – 07.08.2012
г., сумата от 156, 70 лв. – дължими застраховки по договора за периода до
08.08.2012 г., сумата от 8206, 06 лв. – платено адвокатско възнаграждение,
сумата от 12 776, 77 лв. – платена ДТ. Въз основа на изпълнителния лист
било образувано изпълнително дело като в срока по чл. 414 от ГПК длъжниците
депозирали възражение.
В исковата молба се твърди, че
на 17.08.2007 г. между ищеца /с предишно наименование „Б.П.Б.” АД/ и „С.” ООД
бил сключен и друг договор за банков кредит, съгласно който банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 100 000 евро във
формата на кредитна линия с цел на първоначално усвояване – плащане на
задължения към доставчици срещу насрещното му задължение да върне
предоставената сума, ведно с лихвите в срок от 180 месеца. Твърди се, че
кредитът бил напълно усвоен на множество поетапни усвоявания в периода
28.08.2007 г. – 21.05.2012 г. респ. били направени 22 броя погасявания на част
от усвоените суми с последна дата на погасяване на главницата на 19.02.2010 г.
Твърди се, че впоследствие с анекс 1/28.05.2010 г. към договора било уговорено да се въведе преоформяне
на дълга, който към момента на подписване на анекса възлизал на сума в размер
на 102 453, 88 евро. Със същия анекс като съдлъжници
по договора встъпили С.А.Ц. и А.С.Ц., които се задължили да отговарят солидарно
с кредитополучателя. Твърди се, че до определен момент кредитополучателят изплащал
задълженията си, но впоследствие спрял да прави това. Поради което и на
основание чл. 8 от анекс 2, чл. 25 б. „г” вр. с чл.
26 б. „в” от договора и чл. 4.1 от общите условия кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем изцяло, считано от изявлението на банката – 17.06.2011 г.
Твърди се, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост ответникът „С.”
ООД бил в забава за плащане на задължения в общ размер на 6264, 34 евро. Твърди
се, че на длъжниците били изпратени изрични покани да заплатят целият дълг,
което те не сторили. Поради което на 09.08.2012 г. ищецът депозирал заявление
по чл. 417 от ГПК пред РС – Монтана и му били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 107 502, 49 евро – главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 09.08.2012 г., сумата от 9712, 66 евро –
дължими договорни лихви за периода 21.06.2011 г. – 07.08.2012 г., сумата от 53,39
евро – дължими такси по договора за периода 12.04.2010 г. – 07.08.2012 г.,
сумата от 3292,28 лв. – платено адвокатско възнаграждение, сумата от 4587, 15
лв. – платена ДТ. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително
дело като в срока по чл. 414 от ГПК длъжниците депозирали възражение.
При тези наведени фактически
твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае
за установено по отношение на ответника, че същите дължат посочените по-горе
суми.
Исковете се поддържат в
открито съдебно заседание от адв. Р.. Претендират се
разноските, сторени в настоящото производство, съобразно приложен списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът „С.” ООД, не заявява отговор в срока по чл. 367 от ГПК.
Ответникът С.А.Ц., оспорва исковете в отговор в срока по
чл. 367 от ГПК.
Ответникът А.С.Ц., оспорва исковете в писмен отговор в
срока по чл. 367 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за
допълнителен отговор е депозиран такъв и от тримата ответници.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр. д. 1153/12 г. на РС – Монтана е
депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „Ю. и Е.Д.Б.” АД. В
заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу съдлъжниците „С.”
ООД, С.А.Ц. и А.С.Ц. за сумата от 291 921, 27 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 09.08.2012 г., сумата от 34 441, 35 евро – дължими договорни лихви
за периода 21.12.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 190, 16 евро – дължими
такси по договора за периода 12.04.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 156, 70
лв. – дължими застраховки по договора за периода до 08.08.2012 г., сумата от
8206, 06 лв. – платено адвокатско възнаграждение, сумата от 12 776, 77 лв.
– платена ДТ, на основание извлечение от кредитна сметка по кредитна
сделка № 770542.
На 09.08.2012 г. РС – Монтана е издал по горецитираното
дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за
описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите.
Представен е и договор за банков кредит – продукт „Бизнес
помещения” № BL 7909 от 17.08.2007 г., от
съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Б.П.Б.” АД е сключила със
„С.” ООД същият с предмет предоставяне на кредит в размер на 284 000 евро
със срок за погасяване от 240 месеца като кредитът се издължава по погасителен
план, неразделна част от договора /чл. 3.1/. Страните са уговорили възможност банката
– кредитор да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение в
хипотезите на чл. 25 от договора. Съгласно чл. 25 б. „г” от същия една от тези
хипотези е „не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва”.
По делото е представен анекс № 1 към договор за банков
кредит от 18.06.2009 г., съгласно който „Ю. и Е.Д.Б.” АД и „С.” ООД са
постигнали съгласие за въвеждане на нов облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания на банката по договор 7909 при условие, че
кредитополучателят погаси просрочените задължения по кредита /т.2 от анекса/.
Постигнато е съгласие при изпълнение на това условие кредитополучателят да
ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на кредита, считано от датата
на влизане в сила на анекса /т.3.1/, а след изтичане на този период кредитът ще
се погасява от кредитополучателя при нов погасителен план, неразделна част от
анекса /т.4/.
По делото е представен и анекс № 2 към договор за банков
кредит от 28.05.2010 г., сключен между „Ю. и Е.Д.Б.” АД, „С.” ООД, С.А.Ц. и А.С.Ц.,
с който страните са се съгласили да предоговорят
съществуващи към датата на преоформяне задължения. Страните са се съгласили, че
размерът на дълга е 278 875, 87 евро /чл.2 т.4/. Като в чл.3.1 са
постигнали съгласие този размер да се раздели условно на две части в
съотношение 75%:25%, всяка от които да бъде погасявана с общ погасителен план,
а в чл. 4 от анекса са уговорени условията за погасяване на всяка една от двете
части на дълга. В чл. 8 от анекса е уговорено, че в случай че в рамките на
срока за погасяване, определен в чл.4 ал.1 б.”в” кредитополучателят и съдлъжниците не заплатят в срок, която и да е дължима
вноска, същите губят правото да ползват облекчения ред и банката има право
едностранно да прекрати неговото прилагане и по своя преценка да обяви дълга за
незабавно изцяло и предсрочно изискуем. Съгласно чл. 14а ал.1 от анекса С.Ц. и А.Ц.
са встъпили при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници
в задълженията на кредитополучателя.
Представен е и погасителен план към анекса от 28.05.2010
г.
По делото са представени покани за изпълнение с приложени
обратни разписки, адресирани до кредитополучателя и съдлъжниците,
в които е обективирано и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Видно от приложеното гр. д. 1154/12 г. на РС – Монтана е
депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „Ю. и Е.Д.Б.” АД. В
заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу съдлъжниците „С.”
ООД, С.А.Ц. и А.С.Ц. за сумата от 107 502, 49 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 09.08.2012 г., сумата от 9712, 66 евро – дължими договорни лихви за
периода 21.06.2011 г. – 07.08.2012 г., сумата от 53,39 евро – дължими такси по
договора за периода 12.04.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 3292,28 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, сумата от 4587, 15 лв. – платена ДТ, на основание извлечение от сметка по договор от 17.08.2007 г.
На 14.08.2012 г. РС – Монтана е издал по горецитираното
дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за описаните
по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите.
Представен е и договор за банков кредит – продукт „Кредитна
линия плюс за бизнес помещения” № BL 8185 от 17.08.2007 г., от съдържанието, на който се
установява, че на същата дата „Б.П.Б.” АД е сключила със „С.” ООД същият с
предмет предоставяне на кредит във формата на кредитна линия в размер на 100 000
евро със срок за погасяване от 180 месеца. Страните са уговорили възможност
банката – кредитор да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение
в хипотезите на чл. 24 от договора. Съгласно чл. 24 б. „г” от същия една от
тези хипотези е „не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва”.
По делото е представен и анекс № 1 към договор за банков
кредит от 28.05.2010 г., сключен между „Ю. и Е.Д.Б.” АД, „С.” ООД, С.А.Ц. и А.С.Ц.,
с който страните са се съгласили да предоговорят
съществуващи към датата на преоформяне задължения. Страните са се съгласили, че
размерът на дълга е 102 453, 88 евро /чл.2 т.4/. Като в чл.3.1 са
постигнали съгласие този размер да се раздели условно на две части в
съотношение 75%:25%, всяка от които да бъде погасявана с общ погасителен план,
а в чл. 4 от анекса са уговорени условията за погасяване на всяка една от двете
части на дълга. В чл. 8 от анекса е уговорено, че в случай че в рамките на
срока за погасяване, определен в чл.4 ал.1 б.”в” кредитополучателят и съдлъжниците не заплатят в срок, която и да е дължима
вноска, същите губят правото да ползват облекчения ред и банката има право
едностранно да прекрати неговото прилагане и по своя преценка да обяви дълга за
незабавно изцяло и предсрочно изискуем. Съгласно чл. 14а ал.1 от анекса С.Ц. и А.Ц.
са встъпили при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници
в задълженията на кредитополучателя.
Представен е и погасителен план към анекса от 28.05.2010
г.
По делото са представени покани за изпълнение с приложени
обратни разписки, адресирани до кредитополучателя и съдлъжниците,
в които е обективирано и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Представени са ОУ на „Ю. И Е.Д.Б.” АД.
Представена е методологията на „Ю. И Е.Д.Б.” Ад за
определяне на базисни лихвени проценти.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице С.А.М..
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства исковете са заявени в
указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковите
претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявленията по чл. 417 от ГПК. Депозираните възражения от страна на длъжника в
заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът
намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът –
длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне
предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по
договора, размера и периода на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото
дружество /изцяло или отчасти/ дължимите
от него суми,
както и възраженията си срещу вземането
на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства – два броя договори за
кредит и последващи анекси към тях, съдът приема, че между страните по
настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключени договори,
по силата на които ищецът е предоставил на ответника „С.” ООД кредити в
уговорените размери, при условията на поетапно усвояване срещу насрещното му
задължение да погаси задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договорите.
Не се спори между страните, че впоследствие отношенията между страните по повод
тези договори са преуредени в сключените помежду им
анекси към тях. Не е част от спора по делото и обстоятелството, че ответниците
– физически лица са встъпили при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници по търговското правоотношение между банката –
кредитор и юридическото лице – ответник, кредитополучател по договорите.
Страните не са формирали спор относно фактът, че паричните суми, предмет на
договорите, са усвоени поетапно / на 5 транша по първия договор и на 28 транша
по втория договор/ от ответника „С.” ООД. Ответниците не спорят, че не е налице
редовно погасяване на задълженията и по двата договора за кредит.
При тези установени
по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните
задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни
вноски двата кредита са станали предсрочно изискуеми, от което
мотивира и претенцията си спрямо ответника. Такава клауза за предсрочна
изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл. 8 от анекс 2 респ. анекс 1 за
втория договор. Уговорка в същия смисъл съществува и в сключените договори за
кредит – чл. 25 б. „г” респ. чл. 24 б. „г” за втория договор. С оглед задължителното
разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2014 г. на ВКС
за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е
необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до
адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани. Представени
са покани за доброволно изпълнение, в които кредиторът
се е позовал на предсрочната изискуемост.
Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението
на банката, че счита кредита
за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател,
и то ако към този момент
са били налице
обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. Постигнатата в двата процесни по делото договора предварителна уговорка, че при
неплащане на вноска за главница и/или лихва кредитът става автоматично
предсрочно изискуем и без наличие на уведомление до длъжника не поражда
действие, ако банката – кредитор не е заявила изрично, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление следва да е
достигнало до адресата – длъжник. В настоящото производство ищецът е заявил, че
е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на
кредитните му задължения чрез изпратени нарочни покани за доброволно
изпълнение, в които се е позовал на същата.
При проведено насрещно доказване ответниците са заявили
оспорване досежно обстоятелството, че покани с такова
съдържание са достигнали до тях. В настоящата хипотеза съдът
намира, че вземането не е изискуемо, тъй като волеизявлението на кредитора за
обявената предсрочна изискуемост на кредита не е достигнала до длъжниците - кредитополучателя
и солидарните длъжници. За да обоснове този извод настоящият съдебен състав взе
предвид следното – от представените по делото покани и обратни разписки към тях
не се установява по безспорен и категоричен начин, че същите са връчени на
лицата, сочени за адресати. Видно от всички приложени обратни разписки като
описание на пратката е отбелязано „писмо” без каквито и да е други
индивидуализиращи белези. Липсва каквато и да е индиция
върху тях, сочещо на извод, че „писмата” са процесните
по делото покани за плащане, обективиращи
волеизявление за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми.
На следващо място съгласно чл. 19 от ОУ на Договора с потребителите на
куриерски услуги, извършвани от специализираното поделение ИМС/Булпост на "Б.П." ЕАД, притежаващо удостоверение
за регистрация № 0015-01/30.12.2010 г., издадено от КРС (с което дружество в
казуса е извършено връчването на съобщението на длъжниците за предсрочна изискуемост),
публикувани на интернет страницата на дружеството и представляващи общоизвестен
факт по смисъла на чл. 155 от ГПК, изрично е предвидено че операторът доставя
куриерските пратки на посочения адрес, лично на получателя, на лице,
представляващо получателя по силата на пълномощно или по силата на закона, или
на лице от адреса на получателя срещу подпис в адресния етикет
(товарителницата) и/или листа за доставка. Ако пратката се достави на лице
различно от получателя, в адресния етикет (товарителницата) и/или листа за
доставка се вписва името на лицето, получило пратката. В настоящия случай - 7
от общо деветте, представени по делото обратни разписки е отбелязано, че са
получени от „Ценова” и подпис. Не са отбелязани нито трите имена на лицето,
получило пратката, нито неговото качество респ. индиция
за наличие на пълномощно доколкото подписът е поставен в графата „пълномощник”.
Съвсем отделен е въпросът, че адресат на две от поканите е физическо лице, за
което по делото се съдържат данни, че е починало две години преди датата на
изпращане на „писмото”, което е получено от пълномощник.
С оглед на горното за ищеца не е възникнало изискуемо вземане към
ответниците за плащане на процесните суми на
посоченото основание.
Предвид изложеното исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото настоящият съдебен състав намира, че разноски на
ответника не се следват с оглед на обстоятелството, че съдът не е сезиран с
искане в този смисъл респ. липсват по делото данни такива да са сторени.
Водим от горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Ю.Б." АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 451 ал.1 от ГПК срещу „С.” ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, С.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** и А.С.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че „С.” ООД, С.А.Ц. и
А.С.Ц. дължат солидарно на „Ю.Б.” АД сумите 291 921, 27 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 09.08.2012 г., сумата от 34 441, 35 евро – дължими договорни лихви
за периода 21.12.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 190, 16 евро – дължими
такси по договора за периода 12.04.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 156, 70
лв. – дължими застраховки по договора за периода до 08.08.2012 г., сумата от
8206, 06 лв. – платено адвокатско възнаграждение, сумата от 12 776, 77 лв.
– платена ДТ, на основание извлечение от кредитна сметка по кредитна
сделка № 770542, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от
09.08.2012 г. на РС – Монтана по ч.гр.д. 81153/2012 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Ю.Б." АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 451 ал.1 от ГПК срещу „С.” ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, С.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** и А.С.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че „С.” ООД, С.А.Ц. и
А.С.Ц. дължат солидарно на „Ю.Б.” АД сумите 107 502, 49 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 09.08.2012 г., сумата от 9712, 66 евро – дължими договорни лихви за
периода 21.06.2011 г. – 07.08.2012 г., сумата от 53,39 евро – дължими такси по
договора за периода 12.04.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 3292,28 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, сумата от 4587, 15 лв. – платена ДТ, на основание извлечение от сметки, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение от 14.08.2012 г. на РС – Монтана по ч.гр.д. 81154/2012 г.
като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС
в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от същото на страните.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по ч. гр.д.
81153/12 г. и ч.гр.д. 81154/2012, РС- Монтана, 2 състав.
СЪДИЯ: