Решение по дело №242/2020 на Районен съд - Димитровград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                    14.08.2020г.                    гр.Димитровград

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Димитровградският Районен Съд в публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов

 

с участието на секретаря Валентина Господинова и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №242 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Г.И.Ц. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 18-1253-002147/17.05.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, за това, че „на 23.11.2018г. в 10:35 часа в община Хасково на път Първи клас № 5 като Пешеходец държава България, ..при обстоятелства: На 19.11.2018г. около 22.00ч. по първокласен път I-5 в посока гр.Димитровград до разклона за село Крепост обл.Хасково , като пешеходец се движи по пътното платно“, с което за виновното нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.184, ал.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20лв.

Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, както и че същото било издадено при нарушение на процесуалните правила, моли същото да бъде отменено.

Жалбоподателя- редовно призован, не се явява в с.з. Явяващият се  упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, липса на компетенции у контролните и адм.-наказващият орган да санкционира нарушения- извършени в друг район, пледира и за присъждане на направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 23.11.2018г. полицейските служители при ОД-МВР-Хасково, сектор Пътна полиция- св.С.Т. и св.А.А., били извикани в сградата на полицейското управление в гр.Хасково, където имало множество лица, на които следвало да бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения- свързани с пребиваването им на пътното платно в района на с.Крепост във връзка с извършвани действия на недоволство. Тъй като двамата полицейски служители не били на мястото, се поинтересували кога и как е установено нарушението и след като установили, че същото е констатирано от полицейски служител, съставили на лицата АУАН, включително и на настоящия жалбоподател Ц.- с номер 0666784- за това, че „на 23.11.2018г. в 10:35 часа в община Хасково на път Русе-В.Търново,- Габрово-Ст.Загора-Димитровград-Хасково-Кърджали-Маказа-граница Гърция, ..при обстоятелства: На 19.11.2018г. около 22.00ч. по първокласен път I-5 в посока гр.Димитровград до разклона за село Крепост обл.Хасково , като пешеходец се движи по пътното платно“.

Цифрово е изписан текста на чл.108, ал.1 от ЗДвП- като текстове, чиито разпоредби са нарушени.

Съставеният акт бил връчен на жалб.Ц. и подписан от последния с описание, че има възражения, без обаче да посочва такива.

Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е издадено предметното на делото наказателно постановление № 18-1253-002147/17.05.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с което за това, че „на 23.11.2018г. в 10:35 часа в община Хасково на път Първи клас № 5 като Пешеходец държава България, ..при обстоятелства: На 19.11.2018г. около 22.00ч. по първокласен път I-5 в посока гр.Димитровград до разклона за село Крепост обл.Хасково, като пешеходец се движи по пътното платно“, с което за виновното нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.184, ал.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20лв. Постановлението било връчено на жалбоподателя на 27.02.2020г., видно от неразделна разписка към него. Жалбата против постановлението е депозирана пред административно-наказващия орган на 04.03.2020г.- видно от поставения входящ номер – т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение №0666784/2018г., № 18-1253-002147/17.05.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН и ЗДвП, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление описанието на извършеното адм.нарушение е неясни, неточно и объркващо.

На първо място е описано, че „на 23.11.2018г. в 10:35 часа в община Хасково на път Първи клас №5“, а веднага след това: „На 19.11.2018г. около 22.00ч. по първокласен път I-5 в посока гр.Димитровград до разклона за село Крепост обл.Хасково..“. Налице е разминаване както в датата, така и на мястото при описанието. На практика са посочени две отделни места и два различни периода на извършване на нарушението.

Тук следва да се подчертае, че за да е установено и доказано едно административно нарушение, същото следва да е установено като място, време и начин на извършването му, като е установен безспорно и извършителя. Липсата или разминаването на някой от тези основни елементи на административното нарушение води до съществено нарушаване на правото на защита на нарушителя, доколкото същият е лишен от възможността да разбере какво конкретно адм.нарушение му се вменява като извършено и срещу какво по-конкретно адм.обвинение се защитава.   Същинското предявяване на „обвинението” за извършено конкретно адм.нарушение, става с издаването и връчването на наказателно постановление. И в тази връзка същото следва да отговаря на всички законови изисквания- да е описано времето, мястото и начина на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и разбира се- самият нарушител. В случая липсва коректно описано нарушение, като адм.-наказващият орган недопустимо е посочил две отделни места на извършване, на две различни дати. Следва обаче да се подчертае, че при вменяването във вина извършването на едно нарушение, следва същото да е достатъчно точно и ясно описано, с правилна квалификация, като бъде избягвана възможност нарушителят да не разбира или превратно да разбира вмененото му нарушение. Също така не може един нарушител сам да „отсява” фактическата обстановка на нарушението, което сам е извършил.

По този начин както контролните органи, така и адм.-наказващият орган са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. При наличие на такова съществено процесуално нарушение, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да бъде разглеждано по същество. 

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 350 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от административно-наказващият орган.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18-1253-002147/17.05.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с което на Г.И.Ц. ***, ЕГН **********, за това, че „на 23.11.2018г. в 10:35 часа в община Хасково на път Първи клас № 5 като Пешеходец държава България, ..при обстоятелства: На 19.11.2018г. около 22.00ч. по първокласен път I-5 в посока гр.Димитровград до разклона за село Крепост обл.Хасково , като пешеходец се движи по пътното платно“, с което за виновното нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.184, ал.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20лв. - като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД-МВР- гр.Хасково, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на Г.И.Ц. ***, ЕГН **********, направените разноски по делото (АНД 242/2020г. по описа на РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 350 (триста и петдесет) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :  

                           

(Ив.Маринов)