Р Е Ш Е Н И
Е
№ 52
гр.Велико
Търново, 15.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
881 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2018год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.С.Г. ***
против Принудителна
административна мярка – принудително задържане с техническо средство /скоба/,
наложена от инспектор при ЕООД „Организация за движението, паркинги и гаражи“. В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен като издаден от некомпетентен
орган, а в условията на евентуалност незаконосъобразен. Изложени са подробни
съображения за липсата на законова възможност като служба за контрол по смисъла
на ЗДвП да бъде определено търговско дружество, което води и до липса на
компетентност на негови служители да налагат принудителни административни мерки. Моли се за прогласяване нищожността, в условията на
евентуалност отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на същата, като моли
за отхвърлянето й и присъждане на разноски.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Принудителна административна
мярка -
принудително задържане с техническо средство /скоба/ на лек автомобил Ф. с рег. № ****, наложена от инспектор при ЕООД
„Организация за движението, паркинги и гаражи“.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.11.2018г. С.С.Г. паркира собствения си лек автомобил Ф. с рег. № **** в зона
за платено паркиране, като поставя на таблото попълнен талон за платено
паркиране, валиден до 9,40 часа. В 10.00 часа от контрольор е поставено
съобщение за липсата на плащане на такса за автомобила. В 10.02 часа на
превозното средство е поставена скоба за принудително задържане. В 10.03 часа е
изпратен СМС за заплащане на такса за платено паркиране на автомобил с
регистрационен № ****.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателя са представени Експертно решение № 3553 / 07.11.2017г., с което
му е определена 86% трайно намалена работоспособност и Карта за паркиране на
хора с трайни увреждания, издадена от Кмета на Община Велико Търново, валидна
до 01.11.2018г.
От страна на
ответника във връзка са възражението за нищожност са представени Заповед № РД
22 – 1490 / 17.09.2014г. на Кмета на Община Велико Търново, с която ЕООД
„Организация на движението, паркинги и гаражи“ е определено за служба за
контрол по смисъла на чл.167, ал.2, т.1
и т.2 от Закона за движение по пътищата, длъжностна характеристика, Договор на
основание чл.9 от ЗЗД, във връзка с чл.14, ал.1, т.5 от ЗОП от 31.08.2018г.
между Община Велико Търново и ЕООД „Организация на движението, паркинги и
гаражи“.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от некомпетентен орган.
Между страните липсва спор, че автомобилът на Гавраил е
паркиран в зона, определена за зона за платено паркиране, представляваща част
от общински път.
По своята правна същност визираната в
чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП принуда е принудителна
административна мярка. Вярно е, че законодателят не е посочил изрично, че това
е принудителна мярка, но в съответствие с изискванията на чл.23 от
Закона за административните нарушения и наказания мярката е установена в
закон, в закон са установени органите, които могат да я прилагат (факта, че
органите не са изрично посочени, а определяеми не значи неспазване на
изискването), установен е и начина на приложение на мярката - чрез използване
на техническо средство за принудително задържане на превозното средство.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол,
определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително
задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса
за паркиране по чл.
99, ал. 2 ЗДвП. От доказателствата по делото е безспорно, че със Заповед № РД 22 – 1490 / 17.09.2014 година на кмета на Община
Велико Търново, ЕООД „ОДПГ“ е определено от кмета на
общината за служба за контрол на дейността по паркиране. От доказателствата по
делото е безспорно, че лицето, приложило оспорената принудителна мярка е
служител на дружеството. Дейността на контрольора е изрично регламентирана и в
приложената по делото длъжностна характеристика. Съдебната практика
приема, че действащата
нормативна уредба не съдържа изискване "службата за контрол" да бъде
част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения
досежно правно-организационната форма на правния субект, който кметът на
общината ще определи за служба за контрол. Съгласно мотивите в Решение № 10230
/ 27.07.2018г. на ВАС законът не поставя абсолютно никакви изисквания за
правната и организационна форма на службата за контрол. Дали това ще бъде част
от общинската администрация, дали ще бъде общинско предприятие по смисъла на чл. 52 от
Закона за общинската собственост (ЗОС), дали ще бъде търговско дружество с
едноличен собственик общината, дали ще бъде друг правен субект законодателят е
оставил на преценката на кмета на общината. Този законодателен подход е функция
на конституционно установения принцип на местно самоуправление осъществяван в
рамките на общината и на компетентността, която законът е предоставил на
местното самоуправление да решава самостоятелно всички въпроси от местно
значение, които законът е предоставил в компетентност на общините, в т. ч. в
сферата на общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси,
данъци и такси, общинската администрация. Следователно е налице валидно
определяне от Кмета на Община Велико Търново на дружеството ЕООД „ОДПГ“ за служба по контрол по
смисъла на ЗДвП. Липсва надлежно оправомощаване на лицето, наложило процесната
принудителна мярка да налага ПАМ – заповедта на кмета не съдържа посочване на
конкретни служители, а липсват данни за определяне от управителя на службата за
контрол на конкретни служители, които да налагат ПАМ по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Делегирането на
компетентност е възможно само по реда и в рамките, установени в съответната
правна норма, като се индивидуализира по отношение на поименно, длъжностно или
структурно принадлежни лица, които въз основа на изричен акт са снабдени с
конкретни правомощия. Възприето е от съдебната практика, че компетентността на
административен орган не следва да бъде тълкувана разширително. По делото не са
ангажирани доказателства за такова оправомощаване, следователно не се доказва
компетентността на органа наложил принудителната административна мярка. Липсата
на компетентност е порок, който винаги води до нищожност на издадения
административен акт, в случая на наложената принудителна административна мярка.
Не могат да
бъдат споделени доводите на ответника за наличие на компетентност у издателя на
акта, произтичаща от сключен договор за възлагане . Разпоредбите на Закона за
движението по пътищата се явяват специални по отношение на Закона за общинската
собственост, тъй като касаят специфичен вид общинска собственост – път, за
движението по който са налице специални правила. Следователно не е възможно при
упражняване на правомощия по ЗОбС да се дерогират изисквания на ЗДвП. След като
специалния закон изисква определяне от кмета на общината на служби за контрол,
то очевидно неприложими са общите изисквания на ЗОбС всяко разпореждане с
общинска собственост, /каквото безспорно е предоставянето на управлението на зоната
за платено паркиране/ да бъде извършено след решение на Общинския съвет. В
конкретния случай липсва представено решение на Общински съвет Велико Търново
за предоставяне на управлението на публичната общинска собственост. Този факт е
без правно значение за настоящия спор, тъй като е налице редовно определяне на
служба за контрол, но нередовно овластяване на органа, издал оспорения акт. При
определяне на търговско дружество за служба за контрол по смисъла на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП единствено управителя на
това дружество може да издава индивидуални административни актове за налагане
на принудителни административни мерки. Доколкото законът не предвижда
възможност за прехвърляне на вече делегираните права, то управителят не може да
определи кои негови служители могат да налагат ПАМ – това може да бъде
извършено единствено от Кмета на Общината. В случая липсва нарочно
оправомощаване на служители при ЕООД „ОДПГ“съгласно изявлението на процесуалния
представител на ответника в съдебно заседание, поради което и С.Т. се явява
некомпетентен да налага принудителна административна мярка - принудително задържане с техническо
средство /скоба/.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателят за
присъждане на разноски съобразно представения списък с разноските и
доказателствата за действителното им заплащане. Неоснователно е възражението на
ответника за липса на доказателства за действително заплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от представеното с жалбата пълномощно изрично е посочен
размера на договореното адвокатско възнаграждение – 400лв. и заплащането му при
подписване на пълномощното на 04.12.2018г. Основателно е възражението за
прекомерност на претендираното възнаграждение. Определеният в Наредба № 1 /
2004г. минимален размер на адвокатско възнаграждение по административни дела
без материален интерес е 300лв. и в този размер искането за присъждане на
разноски следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Принудителна административна мярка –
принудително задържане с техническо средство /скоба/, наложена от инспектор при
ЕООД „Организация за движението, паркинги и гаражи“.
ОСЪЖДА ЕООД „Организация за движението,
паркинги и гаражи“ да заплати на С.С.Г. *** сумата от 310лв. / триста и десет
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: