Р Е Ш Е Н И Е
№ 1784/27.9.2019г.
гр. Пловдив, 27 септември 2018
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, XVIII състав в
съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т.
К. като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД № 1768 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.С.А., ЕГН ********** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-000496 от
06.04.2019г., издадена от Началник група към Областна Дирекция на МВР, гр.
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП “временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“.
Жалбоподателят иска да се отмени обжалваният
административен акт.
Ответникът - Началник група към Областна Дирекция на
МВР, гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не взема становище
по жалбата.
Съдът намира жалбата за подадена в рамките на
установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
В обстоятелствената част на административния акт е
посочено, че същият се постановява въз основа на АУАН № АА -199177
/06.04.2019г., за това, че на 06.04.2019 г., около 14,40 часа в гр. Кричим, на
бул.“Цар Иван-Асен II“, пред № * А. като водач на МПС Астра
СРИ+, рег. № ***,
собственост на М. С.А. отказва да бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява
предписание за химико-токсилогично лабораторно
изследване, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, предл.
второ от ЗДвП. Въпросният АУАН е приложен по преписката. В същите подробно е
описано прежде посоченото деяние, осъществено от М.А..
Приложен е също така Талон за медицинско изследване №
0015221, издаден на жалбоподателя, в който се съдържа изявлението на А., че е
уведомен за задължението да се яви за извършване на изследване в УМБАЛ
„Пловдив“ЕАД до 18,00 часа на 06.04.2019г., както и неговият отказ да се яви в
лечебното заведение.
В хода на съдебното производство към доказателствения
материал се приобщиха следните писмени доказателства: справка за нарушител/водач, Докладна записка
от 06.04.2019г.
В конкретния случай, принудителната административна
мярка е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според относимата
редакция, временно отнемане на свидетелството за управление се прилага по
отношение на водач, който който откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 172,
ал. 3 от ЗДвП, според която в случаите по чл. 171, т.
1, буква "б" свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение.
С оглед изложеното дотук, Съдът намери възраженията на
жалбоподателя срещу оспорената заповед за неоснователни. Съображенията са
следните:
Обжалваният индивидуален административен акт е издаден
от компетентен орган, за което по делото е приета Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР-Пловдив.
На първо място, очевидно е че в обстоятелствената част
на заповедта, с необходимата степен на конкретизация е описано деянието, поради
което е приложена процесната мярка. Административният орган изрично се е
позовал на съставения Акт за
установяване на административно нарушение № АА -199177 от 06.04.2019г., който
пък съдържа изчерпателно изложение относно датата, времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено деянието. При това положение, следва да
се приеме, че оспорената заповед съдържа необходимата и достатъчна информация
относно нарушението, заради което се прилага принудителната мярка.
На следващо място, в процесната заповед не е посочен
изрично срокът, за който се отнема свидетелството за управление на МПС, но пък
е указано, че въпросното свидетелство се отнема при условията на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП и е изрично посочено „до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца“. Сиреч, ако въпросът за отговорността на
нарушителя бъде окончателно разрешен преди изтичане на срока, действието на
мярката се преустановява, съответно ако това не бъде сторено, то действието на
мярката се преустановява с изтичане на 18-месечния срок от налагането й.
Следва още да се добави, че въпросът с отмяната или
влизането в сила на съответно издаденото наказателно постановление е ирелевантен по отношение на преценката за законосъобразност
на заповедта за налагане на принудителна административна мярка от категорията
на процесната такава.
Както се посочи, това е от значение единствено за преценка на срока през
който може да действа наложената вече мярка.
Видно е, че цитираната по-горе разпоредба на чл. 172,
ал. 3 от ЗдвП, не релевира
издаването или влизането в сила на наказателното постановление, като основание
за прилаганото на принудителната административна мярка. Необходимото и
достатъчно основание за налагане на мярката е надлежно съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който е удостоверено
осъществяването на нарушение от категорията на тези посочени в чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП.
На следващо място, съдът е на становище, че
производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство. Върховният
административен съд има изобилна и безпротиворечива
практика относно самостоятелния характер на отделните производства по
ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол.
Ангажирането на наказателна отговорност на водача по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Каза се, че прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна
санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН.
Крайният
извод е, че в конкретния случай административният орган е упражнил своите
правомощия при наличието на предвидените в закона предпоставки, като е обективирал властническото си волеизявление в предвидената
от закона форма и при спазване на установените материални и процесуални
правила.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.А., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1030-000496 от 06.04.2019г., издадена от Началник
група към Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :