№ 207
гр. Сливен, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
и прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно
административно наказателно дело № 20212200600350 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
Жалбоподателката обвиняема СТ. ХР. СТ., редовно призована, се явява
лично и с адв.Г.С., редовно упълномощен от по-рано.
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
прокурор Б..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
Обв.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на обвиняемата срещу
решение на РС – Нова Загора, с което обв.С. е призната за виновна за
престъпление по чл.354а ал.5 от НК и на основание чл.78а от НК е освободена
от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание
Глоба в размер на 1000 лева и е осъдена да заплати направените по делото
разноски.
В жалбата се обосновава искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК като обвиняемата бъде
1
призната за невиновна. Твърди се, че е налице допуснато нарушение на
материалния закон, тъй като първоинстанционният съд не е стигнал до
правилния извод за приложението на цитираната разпоредба на чл.9 ал.2 от
НК, въпреки че са налице и двата варианта, предвидени в разпоредбата –
малозначителност или явна незначителност на обществената опасност.
Навеждат се аргументи в подкрепа на тезата, че в конкретния случай е
следвало да се приложи тази разпоредба, това че се касае за инцидентен
случай, че е придобила наркотично вещество, но не го е употребила, че е с
чисто съдебно минало, добри характеристични данни, малко количество с
ниска процентна стойност на активното наркотично вещество, поведението на
самата обвиняема в хода на наказателното производство и че съзнава вината
си и има критично отношение. Иска се оправдаване на обвиняемата с
приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Няма направени искания за събиране на доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания. Да се приключи съдебното
следствие, да се даде ход по същество.
Съдът, с оглед становището на страните, намира, че делото е изяснено
от фактическа страна, поради което следва да се приключи съдебното дирене
и да се даде ход на делото по същество.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я :
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми въззивни съдии, предлагам да оставите без
уважение искането на адв.С., като защитник на обв.С.С., за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт, постановен по АНД № 378/21г. на РС –
Нова Загора. Считам жалбата за неоснователна, а поставеното решение за
правилно и законосъобразно. Не съм съгласна с изложените доводи и
твърдението, че е нарушен материалния закон, като съдът не е приложил
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Първоинстанционният съд е изложил
пространни мотиви в своето решение защо е приел в конкретния случай, че
2
деянието се явява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, а не
малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Считам че изложените във
въззивната жалба доводи са несъстоятелни, а част от тях дори абсурдни.
Например, вторият довод, според който обвиняемата е придобила наркотично
вещество, но не го е употребила. Деянието за което е привлечена към
наказателна отговорност изисква същата да държи наркотично вещество, така
че считам, че този довод е абсолютно неотносим. Ако същата е употребила
наркотичното вещество, то тогава едва ли бихме стигнали до доказване на
престъпно деяние и налагане на наказание, доколкото не бихме установили
фактическото държане на наркотичното вещество. Както
първоинстанционният съд е изложил доводи по отношение на това, че
стойността на наркотичното вещество не може да бъде абсолютен критерий за
прилагане на чл.9 ал.2 от НК, аз също считам така, като в случая дори това
наркотично вещество не е изключително малко количество и с ниска стойност
на активно действащия компонент тетрахидроканабинол. Практиката на ВКС,
както и на нашия съдебен район, е дори за много по-малки количества да
осъждаме лицата, преценявайки във всеки конкретен случай доказателствата.
Моля да потвърдите първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно и да оставите без уважение жалбата на обвиняемата и
нейния защитник. Съдът е преценил всички доводи, изложени във въззивната
жалба на адв.С. при определяне вида и размера на наложеното наказание.
Първоинстанционният съд е наложил едно наказание, което е равно на
абсолютния минимум, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК.
АДВ.С.: Това, което твърди прокуратурата, че РС се е съобразил с
доводите ми, както тя се изрази е абсолютно неотносително към това, което
тя изговори, както и същото твърдение, че не било и имало значение това
дали наркотика е употребен или не. Тези мои доводи, включително и
цялостното съдействие на подзащитната ми на досъдебното производство от
самото му начало до самия му край, че тя се е признала, отишла и казала, са
обстоятелства, които РС не ги е обсъдил. Нещо по-фрапантно има, РС е
написал в мотивите си нещо, което е абсолютно незаконосъобразно. Цитирам:
„Трябва да се отчете и обстоятелството, че обвиняемата, макар и да се води
неосъждана, тя всъщност е реабилитирана по право за извършено от общ
характер престъпление, което до някъде навежда за изграден навик за
престъпно поведение на подсъдимата”, чудо невиждано. Ще цитирам решение
3
на ВКС и постоянна практика на същия - Решение № 89/17г. на ІІ-НО, в което
изрично е посочено, че негативните изводи за личността на подсъдимото лице
не следва да се градят на база предходни осъждания щом по отношение на тях
е настъпила реабилитация. Твърдим за противоречие на материалния закон.
Още едно противоречие в мотивите. Твърди, че отежняващо нейно
положение е било, че деянието е извършено пред голям хранителен магазин и
бензиностанция, там е купено, а обвинението е за притежание в л.а.
„Мерцедес МЛ” и тук мотивите не кореспондират със събраните
доказателства и обвинението. Няма да забравя преди много време една
практика на ОС, която категорично по предложение на ОП за едни
възобновени дела с приложение на чл.9 ал.2 от НК потвърди всички отменени
дела на РС и се радвам, че някои хора вече като съдии ще имат друго мнение
по отношение на това, което казвам. 12 лв. е стойността, как да няма
значение, как да няма значение за това дали да приложим чл.9 и
самопризнанието, как да няма значение чистото съдебно минало, как да няма
значение цялостното й процесуално поведение, как да няма значение, че тя ги
е взела в зависимост от работата си в едни краварник по 12 часа в денонощие
и решила вид ободрение, което е недопустимо и си взела този наркотик, но
още не го е употребила. Вярно, ако го беше употребила, това твърдение на
прокуратурата щеше да е напълно основателно, че няма как да го докажем, но
не без значение е това, че той още не е употребен и стои в колата и не е без
значение, няма да цитирам едно постановление на ВС за т.нар. съкратено
производство, в което изрично се твърди, че трябва да се гледа цялостното
процесуално поведение на подсъдимото лице, включително и на досъдебното
производство. Ако тя не беше си признала пред органите на полицията в
автомобила щеше да има едно количество наркотични вещества, което
нямаше да вземат, което говори за осъзнаване на вината и за критично
отношение към това, което е извършила, т.е. всичко, което съм изложил в
жалбата е вярно и съотносимо към наказанието, с оглед нейната личност. Има
противоречие в мотивите и нарушение на материалния закон по отношение
на това реабилитацията как се отразява на наложеното наказание, защото тя е
била превес при определяне на наказанието и това било не знам си какво си,
независимо, че е реабилитирана, отежняващо положение. Второ, друго
противоречие в мотивите, че деянието е извършено пред магазин и
бензиностанция, а обвинението е за държане в автомобил „Мерцедес”. Това
4
не води ли до процесуално нарушение и противоречие в мотивите, към
фактите и обстоятелствата, събрани по делото. Вие имате възможността да
прецените, с оглед изложеното от мен, съотносими ли са към искането ми
доводите за приложение на чл.9 ал.2 от НК - маловажност на случая. Ако
решите, че има противоречие в мотивите и нарушение на материалния закон
моля да върнете делото за друг състав на РС. Моля в този смисъл за Вашия
съдебен акт.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв.С.С..
ОБВ.С.: Искам да бъда оправдана. Съжалявам много за грешката, която
допуснах.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв.С.С..
ОБВ.С.: Моля за оправдателна присъда.
Съдът след тайно съвещание ОБЯВИ на страните, че ще произнесе
решението си в предвидения от закона срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09.45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5