М О Т И В И
към присъда № 81 от 12.05.2015 година, по
н.ч.х.дело № 1822/2014 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от Н.И.И. против С.П.К., родена на *** ***, българка,
българска гражданка, със средно образование, безработна, неомъжена, неосъждана,
ЕГН ********** за това, че на 21.07.2017
година е нанесъл обида на Н.И.И., изразяваща се в думите – „Вещица.Глупачка.
Дърта кранта.” – престъпление по чл.146, ал.1 от НК и затова, че по същото
време и място е причинил лека телесна повреда на Н.И.И., изразяваща се в
„Кръвонасядане охлузвания по дясната мишница, кръвонасядане на дясното бедро.”,
с което е причинено страдание без разстройство на здравето – престъпление по
чл.130 ал.2 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният
от Н.И.И. против подсъдимата С.П.К. граждански иск за сумата от 3500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
претърпени болки и страдания причинени от престъпното деяние по чл.130 ал.2 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният
от Н.И.И. против подсъдимата С.П.К. граждански иск за сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
претърпени болки и страдания причинени от престъпното деяние по чл.146 ал.1 от НК.
На основание чл.60 и следващите от НПК, съдът конституира
в качеството на граждански ищец по делото, частния тъжител Н.И.И..
Повереника на
частния тъжител и граждански ищец адвокат Д.Е. в съдебно заседание заявява, че
поддържа повдигнатите с тъжбата обвинения срещу подсъдимата по отношение на
двете деяния, както и предявените граждански искове, като пледират подсъдимата
да бъде призната за виновна по така повдигнатите обвинения, както и предявените
граждански искове да бъде уважени в пълен размер. Подробни съображения се
излагат в хода на съдебните прения. Частния тъжител и граждански ищец поддържа
казаното от своя процесуален представител. Претендират за направените по делото
разноски.
Подсъдимата С.П.К.
не се признава за виновна и моли съда да бъде оправдана, а предявените против
нея граждански искове – отхвърлени. Защитата на подсъдимата – адвокатите С.С. и
Ц.В. заявяват че оспорват обвинението. Излагат доводи че поради наличие на
множество противоречия по фактите по делото, така отправеното обвинение се
явява недоказано. Намират гражданските искове за неоснователни. Подборни
съображения в тази насока се излагат в хода на съдебните прения.
По делото се
събраха гласни и писмени доказателства.
Изслушана е и
съдебно – медицинска експертиза. Експерта заяви в съдебно заседание, че
поддържа представеното заключение.
Съдът, след
като взе предвид обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка:
Частния
тъжител и граждански ищец Н.И. и подсъдимата С.К. се познавали и живеят в един
блок, но в различни входове. Н.И. живеела заедно с дъщеря си – свидетелката
Галя Анчева. Подсъдимата К. живеела заедно със сина си – свидетеля П.Д. в
съседен вход на блока в който живеела и И..
Последната работела на смени и това налагало понякога денем да си почива, но
шумат вдиган от децата пред блока и във входа където живеела и пречел и затова
правила забележки на децата. Едно от тези деца – свидетеля Д. бил син на
подсъдимата К.. С времето отношенията на пострадалата И. и родителите на децата
и най-вече с подсъдимата на К. се изострили. На 21.072014 година, късен
следобед, в дома на пострадалата се намирали – свидетелите Галя Анчева, Димо
Анчев – съпруг на Анчева и Р.Д.. Последния се намирал случайно в дома на
пострадалата – бил извикан в този ден да помага при извършването на ремонт в
апартамента. Предвид извършвания ремонт в апартамента, входната врата на
жилището била отворена и ясно се чувало и виждало това което става във входа на
блока. Апартамента на пострадалата се намирал на първия етаж. Малко преди 20
часа група деца влезнали във входа и се покатерили по етажите. В това време
навън пред блока били подсъдимата К. и свидетелката Стилиана Стоянова. К.
забелязала че детето й – свидетеля Д. се намира във входа на пострадалата и
тръгнала натам, като извикала на децата някой да и отвори входната врата, тъй
като можело да се отваря само отвътре. Точно в този момент когато К. влезнала
във входа, пострадалата И. излезнала от апартамента и между двете възникнал
словесен конфликт който прераснал в спречкване, при което подсъдимата К.
изблъскала и съборила на земята във входа пострадалата И.. По време на
конфликта подсъдимата К. казвала на пострадалата „Вещица. Глупачка. Дърта
кранта.”. Всичко се случило много бързо и в по голямата си част било видяно и
чуто от свидетелите Димо Анчев и Р.Д.. Свидетелката Галя Анчева се намесила и прибрала
майка си в апартамента и с това прекратила конфликта между И. и К.. Малко по
късно пострадалата И. заявила че не се чувства добре и била заведена в спешния
център за оказване на медицинска помощ. Веднага на следващия ден, рано сутринта
И. посетила съдебен лекар и в тази връзка и е издадено СМУ № 364/2014 година от
д-р Тодор Георгиев Тодоров. Лекаря извършил прегледа констатирал следните
травматични увреждания по Н.И. – „Кръвонасядане и охлузвания на дясната
мишница. Кръвонасядане на дясното бедро.”. Посочено е, че описаните и
установени травматични увреждания отговарят да са от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава от
частния тъжител.
По делото, след изслушване на свидетелите е назначена
съдебномедицинска експертиза, изготвена от експерта д-р Е.Н.Б., от заключението
на която се установява, че Н.И. е получила описаните по горе травматични
увреждания. Посочено е, че с тях е причинено страдание. По отношение на
подсъдимата, в част от свидетелски показания се посочва, че е получила одрасквания
по време на конфликта. Следва да се има предвид че подсъдимата не е била
преглеждана от лекар след инцидента и обследването й може да бъде само по
свидетелски показания. Предвид на това съдът приема, че по отношение на
подсъдимата не може да се приеме за безспорно наличието на травматични увреждания
от въпросната вечер.
Съдът изцяло
възприема заключението на съдебно – медицинската експертиза, тъй като същото е
компетентно, мотивирано и добросъвестно дадено, а и не беше оспорено от
страните в наказателния процес. С оглед на това съда приема за безспорно
установено по делото, че на Н.И.И., в резултата на спречкването й с подсъдимата
К., е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК,
изразяваща се „Кръвонасядане и охлузвания на дясната мишница. Кръвонасядане на
дясното бедро.”, с което е причинено страдание. На Н.И. е нанесена лека телесна
повреда, която по своя характер.
Така
изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимата,
заключението на съдебно – медицинската експертиза, съдебномедицинското
удостоверение на живо лице и от другите събрани в наказателното производство
доказателства.
По това
обвинение подсъдимата не се признава за виновна. Заема позиция, че действително
е имало конфликт но не е обиждала Н.И., както и не и е нанасяла описаната лека
телесна повреда. В тази насока са и доводите на защитата на подсъдимата.
Адвокат Ц.В., в хода на съдебните прения излага съображения, че обвинението по
тъжбата не е доказано по безспорен начин, поради наличие на много противоречия,
които според него разколебават обвинението. Подборни съображение за това се
излагат в хода на съдебните прения, отразени в съдебния протокол. Адвокат С.,
заяви че поддържа изразеното становище от колегата си. И подсъдимата и защитата
й не отричат на въпросната дата и часа наличието на конфликт между страните по
делото. Съдът намира, тази позиция на подсъдимата за една защитна позиция,
която обаче не намира опора в доказателствата по делото.
На първо
място, по делото не се спори, че на инкриминираната дата около 20 часа между
частната тъжителка и подсъдимата е възникнал конфликт. Подсъдимата изрази
становище, че не желае да дава обяснения, като и в края на съдебното следствие
не изрази желание за това. Това обаче не променя приетото за безспорно от съда,
че на 21.072014 година около 20 часа е имало конфликт между С.К. и Н.И..
На следващо
място, безспорна е медицинската документация за констатираните по тялото на И.
травматични увреждания. Веднага след инцидента тя е потърсила медицинска помощ
за което е издаден съответния амбулаторен лист. На другия сутринта – 22.07.2014
година около 09.00 часа, И. е потърсила
и съдебен лекар за освидетелстване. В тази връзка е била прегледана от съдебния
медик д-р Тодор Георгиев Тодоров в присъствието на медицинската сестра Цонка
Маркова. След прегледа съдебния лекар Тодоров е констатирал следните
травматични увреждания – „Кръвонасядане и охлузвания на дясната мишница.
Кръвонасядане на дясното бедро.”. В тази връзка е издадено СМУ № 364/22.07.2014
година, приложено по делото. Изрично е записано, че описаните увреждания са от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят са да получени по време и начин,
отразени в предварителните сведения – тези дадени от пострадалата. С оглед
проверка на това, а и по искане на страните по делото бе назначена съдебно
медицинска експертиза, изготвена от експерта д-р Е.Б.. Заключението на
експертизата се базира на събрания по делото доказателствен материал, както и
на приложената медицинска документация. Видно от заключението, на въпросната
дата, Н.И. и според експерта, е получила травматичните увреждания, констатирани
и от съдебния медик, описани в СМУ. Доктор Б., след прочит на показанията на
свидетелите е посочил, че тези травматични увреждания могат да се получат по
начина описан от тъжителката а именно от действията на твърди тъпи предмети –
дърпане, блъскане и събаряне върху терен на 21.07.2014 година около 20.00 часа.
Следователно
от изложеното до тук, съдът приема за безспорно установено, че на 21.07.2014
година около 20 часа в град Стара, в блока който живеят И. и К., между тях е
възникнал конфликт, като веднага след него частната тъжителка е потърсила
медицинска помощ и предвид късната част на деня, на другия ден сутринта е била
прегледа и от съдебен медик, който е отразил видяното в СМУ № 364/22.07.2014
година. В последствие травматичните увреждания се установиха и по силата на
заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото. Това заключение не
бе оспорено от страните и съдът го възприе, като компетентно, мотивирано и
добросъвестно дадено. Защитата изтъкна доводи, че това заключение не е
задължително за съда и само въз основа на него не може да се приема за доказана
виновността на едно лице. Да действително съдебно медицинската експертиза не е
задължителна за съда, но предвид липсата на специални знания у съда в тази
насока, тя е един от основните способи в НПК за проверка, дали дадено лице е
получило описаните от него травматични увреждания и дали те отговарят на начина
по който е описано от пострадалото лице. В тази насока съдът несъмнено ползва
заключението и въз основа на него приема, че травматичните увреждания по тялото
на пострадалата са безспорно установени и не само това, че те може да са
нанесени по начина по който се описва по делото. В тази връзка съдът съпостави
установеното до тук на показанията на разпитаните по делото свидетели. На първо
място са показанията на свидетелите Е.А.А. и Н.З.Д.. Това са полицейските
служители пристигнали на мястото на конфликта малко след приключването му. И
двамата потвърждават, че е имало конфликт между двете жени и предвид на това и
с оглед данните са им съставили предупредителни протоколи и на двете, да не
влизат в конфликт, саморазправа и да си нанасят побой. Тези показания по
категоричен начин доказват наличието на конфликт през въпросната вечер между
частната тъжителка и подсъдимата. Констатациите около този конфликт са дали
повод на органите на реда да съставят предупредителни протоколи, което налага
извода, че към онзи момент е имало данни за саморазправа между И. и К..
Действително съставянето на такива протоколи е рутинна дейност но и ако не е
имало конфликт и данни за саморазправа, то и за органите на реда не би имало
повод за съставяне на тези протоколи. Съдът кредитира с доверие показанията на
тези свидетели. Те не са познавали страните до момента на извършената проверка
по сигнал и най-безпристрастно са възприели инцидента и са изпълнили
задължението си по закон съставяйки предупредителни протоколи.
На следваща
място са показанията на свидетелите Галя Анчева и Димо Анчев – дъщеря и зет на
пострадалата. Като цяло показанията на тези свидетели потвърждават възприетото
от съда като фактическа обстановка по делото. Конфликта е възникнал заради
играещи във входа деца, което като действия е било подкрепяно от страна на
подсъдимата С.К. и възпирано от страна на пострадалата Н.И.. Именно това е
довело до възникнали конфликт при който подсъдимата е блъскала, дърпала и
съборила на земята пострадалата И.. При тези действия К. е нанасяла обиди на
пострадалата като и е казвала „.Глупачка.Вещица.Дърта кранта……Това което видях
аз, е изблъскване в стената и ги разтървах…” – заявява свидетелката Галя
Анчева. В тази насока са и показанията на свидетеля Димо Анчев. И той е чул
нанесените обиди от страна на подсъдимата С.К. и е видял как С.К. блъска
частната тъжителка. Показанията на тези двама свидетели са напълно логични и
последователни и не си противоречат. По време на конфликта и двамата са били в
апартамента на пострадалата и предвид на това че е входната врата е била
отворена са имали възможност да чуят какво става. Първи на входната врата е
отишъл свидетеля Димо Анчев и след като конфликта е прераснал в саморазправа,
през него е минала свидетелката Галя Анчева и е разтървала майка си и
подсъдимата К.. Ако тези показания бяха изолирани спрямо другите събрани
доказателства, то може да се приеме наличието на пристрастност, но те
кореспондират с другите събрани доказателства, нещо повече подкрепят се от тях.
На първо място те се подкрепят от показанията на свидетеля Р.Д.. От него се
установи, че до този момента той не е познавал частната тъжителка и другите
двама свидетели – Галя Анчева и Димо Анчев, бил е повикан във връзка с
извършван ремонт и сред приключване на работата от деня е останал да се почерпи
със свидетеля Анчев и неволно е станал свидетел на случилото се. Съдът
кредитира с доверие показанията на този свидетел, както и тези на свидетелите
Галя Анчева и Димо Анчев. От показанията на свидетеля Р.Д. съдът приема за
установено, че на въпросната дата и час действително подсъдимата е нанесла
обидите на пострадалата и констатираната лека телесна повреда – „…….Около час,
след като преустановихме работа, имаше една гюрултия отвън, която се чуваше,
шум с много неприятни думи от рода на „глупачка”, „простачка”, „дърта вещица”.
Тези думи се произнасяха от женски глас…………първоначално жената /сочи
подсъдимата/ я дръпна, първо тя залитна и се подпря на вратата…..в следващия
момент тя отиде при нея, хвана я за ревера и я бутна и Н. падна….” Този
свидетел потвърждава казаното от Анчев че двамата са били на вратата на
апартамента, когато през тях е минала свидетелката Галя Анчева и е разтървала
двете жени. Съдът приема, че по един безспорен начин показанията на свидетеля Д.
потвърждават казаното от свидетелите Галя Анчева и Димо Анчев и това
кореспондира и с приложената медицинска документация и назначената по делото
съдебно медицинска експертиза. Това налага категоричния извод, че на въпросната
дата и час, причинената телесна повреда на пострадалата И. е именно от
подсъдимата С.К.. По това време и час подсъдимата е нанесла на пострадалата и
описаните във фактическата обстановка обидни думи.
На следващо място са
показанията на свидетелката Стилиана Стоянова. От нейните показания се
установява, че тя не е пряк очевидец на възникналия конфликт, но и тя
потвърждава че конфликт е имало. Тя твърди, че знае за проблемите с децата и че
вдигат шум. Признава, че това не е приятно за живущите, а конкретно за
въпросната дата и час, твърди, че били заедно с подсъдимата пред блока и тогава
С.К., забелязала, че нейното дете е в входа на частната тъжителка и поради това
тръгнала към входа. Стоянова не отишла с нея, но чула от детето си че С.К. и Н.И.
се карат, затова и отишла във входа където заварила К. издрана а частната
тъжителка се прибирала заедно с дъщеря си свидетелката Галя Анчева. Само тази
свидетелка заявява, че и по подсъдимата е имало следи от нанесено травматично
увреждане вследствие на конфликта, но тъй като това не се потвърди от нито едно
от другите събрани по делото доказателства, съдът не го взе предвид при
постановяване на съдебния си акт. Показанията на тази свидетелка не са в
противоречие със възприетото от съда. Тя се е озовала на мястото на инцидента
след като той е приключил. Съдът кредитира с доверие показанията на този
свидетел, макар че неговите възприятия са само за първоначалните моменти след
конфликта между двете жени. На следващо място са показанията на малолетния
свидетел – синът на подсъдимата – П.Д.. Неговите показания също не променят
така възприетото от съда. Д. по време на конфликта е бил на горния етаж на
междуетажното пространство и е видял частично спречкването между майка му – С.К.
и пострадалата И.. Според него И. е нападнала майка му а не обратното. Това
обаче противоречи на всички събрани до мента доказателства и най-вече
установените по частната тъжителка травматични увреждания и начина който са
нанесени или са могли да бъдат нанесени. Това противоречи на възприятията на
малолетния свидетел. В тази част съдът не възприема показанията му за
достоверни, още повече че той е син на подсъдимата.
С оглед
проверка на достоверността на показанията на свидетелите във връзка с конфликта
на играещите деца и шумът който вдигат съдът призова още двама свидетели, които
живеят в блока където е станал конфликта. По делото бяха разпитани свидетелите И.М.Ж.
и Т.Н.И.. Въз основа на техните показания съдът прие за установено, че
действително в блока и около него съществува проблема описван от другите
свидетели. Това напрактика потвърждава достоверността на техните показания.
Относно инцидента предмет на делото не са запознати. По делото бе разпитата и
свидетелката М.Г.М.. От нейните показания се установява, че към момента на
инцидента между страните е работела и пострадалата е дошла на работното и място
да и разкаже какво е станало и най вече това, че е била бита от подсъдимата С.К..
Това още веднъж затвърждава възприетото като установено то съда до тук.
Предвид така
изложената фактическа обстановка, изградена на базата на събраните по делото
доказателства, съдът намира, за доказано по несъмнен начин, че подсъдимата С.П.К.
е автор на леката телесна повреда причинена на пострадалата Н.И.И..
Също така,
съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се доказа по несъмнен
начин, че подсъдимата С.П.К. е нанесла обида на Н.И.И., изразяваща се в казване
на думи унизителни за честа и достойнството на И..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установеното съдът приема, че подсъдимата
С.П.К. е осъществила от обективна и субективна страна елементите на състава на
чл.130, ал.2 от НК, като на 21.07.2017 година в град Стара Загора е причинил
лека телесна повреда на Н.И.И., изразяваща се в страдание без разстройство на
здравето. От субективна страна, деянието е извършено виновно, под формата на
пряк умисъл.
При така установеното съдът приема, че подсъдимата
С.П.К. е осъществила от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.146,
ал.1 от НК, като на 21.07.2014 година в град Стара Загора е нанесъл обида на Н.И.И.,
изразяваща се в казване на думи унизителни за честа и достойнството на И.. От
субективна страна, деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на
генералната и специалната превенция.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК, предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца или пробация или
глоба от сто до триста лева.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимата и липсата
на лоши характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха
по делото.
Съдът като взе предвид това, че С.П.К. не е
осъждана за престъпление от общ характер и няма данни да е освобождавана до
сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване,
и за същото се предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца, или
друго по леко наказание, съдът на основание чл.78а НК я освободи от наказателна
отговорност и й наложи административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева
при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът намира, че именно минималния размер на наказанието
предвидено в закон би изиграло своята превъзпитаваща роля и би постигнало
целите на закона.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.146, ал.1 от НК, предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимата.
Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха по делото.
Съдът като взе
предвид това, че С.П.К. не е осъждана за престъпление от общ характер и няма
данни да е освобождавана до сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване, и за същото се предвижда наказание “глоба”, съдът
на основание чл.78а НК я освободи от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева при превес на
смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът намира, че именно минималния размер на наказанието
предвидено в закон би изиграло своята превъзпитаваща роля и би постигнало целите
на закона.
На
основание чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимата С.П.К. направените
по делото съдебни и деловодни разноски.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалата Н.И.И. срещу подсъдимата С.П.К. за сумата от 3500
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за причинените й с
престъплението по чл.130, ал.2 от НК, неимуществени вреди. Съдът намира
следното: в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и
вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с
прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна
даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на
пострадалата е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от
пострадалата болки следва да се присъди обезщетение в размер на 1000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 21.07.2014
година, до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до претендирания размер, така предявеният граждански иск се
явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предявен е
граждански иск от пострадалата Н.И.И. срещу подсъдимата С.П.К. за сумата от 1500
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за причинените й с
престъплението по чл.146, ал.1 от НК, неимуществени вреди. В разглеждания
случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца.
При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в
чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост,
съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалата е
нанесена обида по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, изразяваща се в казване на
думи унизителни за честа и достойнството на Н.И.. Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства намира, че за справедливото
обезщетяване в конкретния случай за нанесената обида, на пострадалата следва да
се присъди обезщетение в размер на 700 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 21.07.2014 година, до
окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера от 1500
лева, така предявеният граждански иск се явява недоказан и неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и слабо морално-волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАОЙНЕН СЪДИЯ: