№ 519
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100500376 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 2005/13.12.20211 год., постановено по гр.д. № 135/2021 год., ВРС – 10
състав е отхвърлил предявения от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
*********, срещу Ж. ХР. Т., ЕГН ********** иск да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Ж. ХР. Т., ЕГН
**********, дължи на ищеца Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
*********, в качеството си на потребител, по партида с аб. номер 1152336 сума от 3254,12
лв., представляваща ½ част от общото задължение от 6508,24 лв. за ползвани и незаплатени
ВИК услуги за периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г. на адрес в ******, както и сумата от
129,26 лв., представляваща 1/2 част от дължимата мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.10.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението и
предявения от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, срещу ЕЛ.
ХР. Т., ЕГН ********** иск бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ЕЛ. ХР. Т., ЕГН **********, дължи на
ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, в качеството си на
потребител, по партида с аб. номер 1152336 сума от 3254,12 лв., представляваща ½ част от
общото задължение от 6508,24 лв. за ползвани и незаплатени ВИК услуги за периода от
30.09.2019г. до 30.09.2020г. на адрес в ******, както и сумата от 129,26 лв., представляваща
1/2 част от дължимата мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2020г. до
22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК в съда до окончателното 1 изплащане на задължението, като ищецът е осъден за
разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното
първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно
1
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Сочи, че съдът е приел като спорен въпросът дали дружеството –
ищец е поддържало водомера на ответниците в изправност и като е приел, че ищецът не е
изпълнил задължението си затова поради липсата на проверка след изтичане на пет години
от поставянето му, е отхвърлил предявените искове. Твърди, че мотивът на съда, че
водомерът в имота на ответниците подлежи на последваща метрологична проверка на 5
години е неправилен, поради това, че процесният водомер е индивидуален такъв и подлежи
на метрологична проверка през 10 години, на основание чл.34а, ал.1 от Наредба № 4/2004 на
МРРБ като тълкуванието на съда, че тази разпоредба се отнася за водомери в сгради –
етажна собственост е неправилно. Излага, че тя се отнася до всички водомери, отчитащи
индивидуалния разход на вода на потребителя като диференциацията на двете категории
водомери е с оглед на това дали след конкретния водомер има мантирани други водомери.
Липсата на такива сочи, че се касае да индивидуален водомер и приложима проверка за
метрологична годност – 10 години, което се подкрепя и от чл.11, ал.5 от Наредбата. Така,
след като е установено, че процесният индивидуален водомер е монтиран на 02.03.2012 год.
с нулеви показания и към момента на проверката, обективирана в КП № 291/30.09.2020 год.,
извършена в присъствието на Лиляна Костова, подписала протокола бе възражение, е с
показания 2 184 куб.м., то същите са дължими. Позовават се на положеният от страна на
осигурилото достъп лице подпис, както и на заплащаните след 30.09.2020 год. количества
вода до неговата подмяна на 20.10.2021 год. Оспорват се и изводите на съда, основани на
представеното изходящо от ДАМТН съобщение, което смятат за неотносимо, от една страна
и от друга, събрано в нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи и за
неоснователност на извода на съда относно разминаването в началната дата на процесния
перод , като се твърди същата са изхожда от потвърденото именно на 30.09.2019 год. по
таблет, модул, самоотчет показания от 139 куб.м. Като се позовава и на доброволното
плащане на задълженията до показания 139 куб.м. и след показание 2184 куб.м., сочещо на
съгласие на ответниците с отчетената вода, настоява за отмяна на решението и
постановяване на друго по същество на спора, с което се уважат предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Излага доводи за правилност на изводите на съда, касаещи срока на проверка на
метрологична годност на водомера, както и доводите му за неизпълнение на задължението
на дружеството – ищец.. В допълнение, поддържа, че ищцовото дружество не е доказало
отчитане на водомера през процесния период, за каквото не са представени налице никакви
доказателства. Моли за потвърждаване на съдебното решение , като претендира разноски.
В о.с.з., въззивникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена, с присъждане на
разноски.
В о.с.з., въззиваемата страна оспорва жалбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. т. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане за установяване на недължимостта на сумата по фактура № 11153385409/30.09.2020
год. за незаплатени В и К услуги и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
2
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ потребители на ВиК услуги са изрично посочените лица,
като конкретно относима към настоящата хипотеза е качеството им на собственик или
ползвател на имота. По делото няма спор относно собствеността върху процесния имот,
поради което съдът приема, че ответниците са потребители на ВиК услуги по смисъла на
чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водонабдяване и канализация” ООД – Варна.
Ноторни са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ
– 09 от 11.08.2014г., както и публикуването им в един централен и един местен вестник,
като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите.
Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за
влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител -
собственик или ползвател на жилище, присъединено към водоснабдителната и
канализационна мрежа. Не е представен писмен договор между страните, но действието на
общите условия се разпростира автоматично върху заварените при въвеждането им
правоотношения по предоставяне на ВиК услуги по аргумент от чл.69 чл.2 от Общите
условия.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ на ОУ и на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. Изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На
основание чл. 23 ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя, негов представител или свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В
и К. Тази процедура обаче не се прилага в случаите на използване на електронен карнет.
На основание чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода и/или отвеждането на
отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения, а в случаи на сгради-етажна собственост или при водопроводно
отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.25 от ОУ.
На основание чл. 24 от ОУ при невъзможност за отчитане на водомерите, поради
отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора извършване
на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. В случай, че потребителят не изпълни задължението си се счита, че е
налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът се удостоверява с протокол, съставен от
длъжностното лице на В и К оператора, подписан от него и от поне един свидетел. Същата
процедура се прилага и при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице
на оператора до водомера.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, при несъгласие с определената дължима сума за
използвани В и К услуги, потребителите на оператора могат да подадат пред него писмено
възражение, което той следва да разгледа в 10-дневен срок. Сумата се заплаща след
извършване на проверка от В и К снабдителя.
Макар по делото да липсват доказателства, че въззиваемите са били уведомени от
въззивника, че дължи заплащането на сумата – предмет на настоящото производство,
отговорът на въззивната жалба съдържа признание на този факт, поради което съдът приема
за установено, че ищцата е била валидно информирана за дължимостта на сумата. Въпреки
това, оплакването на въззивника, че ищцата не се е възползвала от възможността,
3
предоставена й по чл. 34 от ОУ съдът намира за неоснователно, тъй като процедурата
създава възможност, но не и задължение за потребителите да подадат подобно възражение
преди да имат възможността да потърсят защита на своите интереси по исков ред.
Видно от чл. 5, т. 1 от ОУ потребителите са длъжни да осигуряват свободен и
безопасен достъп на длъжностните лица на В и К оператора при отчитане на водомерите,
което пък кореспондира на правото на В и К оператора да има достъп до измервателните
уреди при тяхното отчитане – чл. 6, т. 1 от ОУ. В конкретния случай, макар и свидетелката
Г. Т. да сочи, че не са имали достъп до водомера, липсват доказателства за осъществяване на
процедурата, предвидена в чл. 24, ал. 4 от ОУ. А според уреденото в чл. 23, ал. 3, В и К
операторът служебно начислява количество изразходвана вода въз основа на средния
месечен разход от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на
водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Ответникът обосновава дължимостта на процесната сума на база представения опис
на отчети на абонат № 1152336 от таблет на В и К дружеството и Констативен протокол №
291/30.09.2020 год. Въззивникът сочи, че чрез съставянето на горепосочения протокол в
присъствието на лице, осигурило достъп на служителите на В и К оператора, демонтажът
бил извършен в съответствие със законовите и упоменатите в ОУ изисквания.
Според чл. 32, ал. 1 от ОУ, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством
монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Доколкото дължимостта на
сумите за В и К услуги произтича не само от тяхното доставяне, но и от потребяването им, и
двата елемента следва да бъдат доказани по несъмнен и безспорен начин, за да бъде
отхвърлена исковата претенция. Настоящият състав намира, че въпреки разпределената от
първоинстанционният съд доказателствена тежест, въззивникът не е успял да стори това.
Единствените представени доказателства - опис на отчети от таблет и констативен
протокол по своята доказателствена същност представляват частни свидетелстващи
документи, които се ползват единствено с формална, но не и с материална доказателствена
сила. Доколкото те произхождат от представящата ги страна и доказват изгодни за нея
факти, същите следва да бъдат преценявани с оглед всички събрани по делото
доказателства. А такива допустими други за установяване на реално ползваната услуга не са
ангажирани.
Действително, в представеният констативен протокол се посочено, че към датата на
съставянето му показанията на водомера са 2184 куб.м. и протокола е подписан от лицето,
което се твърди, че е осигурило достъп до имота и в чието присъствие се е осъществило
действието. Липсата на възражения от подписалото го лице относно отчетените показания е
ирелевантно доколкото това не освобождава операторът да докаже твърдението си за реално
доставени и ползвани ВиК услуги за процесния период.
Данните от описа на отчети от таблет също не биха могли да послужат като
доказателство, установяващо по безспорен и несъмнен начин доставката и ползването на
процесното количество вода до имота на ищцата и от обитаващите го лица. Поместването на
данните в електронен карнет не съставлява електронно отчитане, а само и единствено
електронно документиране на резултатите от проверката. Имайки предвид, че за периодите,
предхождащи констативния протокол, чиито показания към момента на съставянето му са
били 2 184 куб. м., са начислявани количества в рамките на 4-5 куб. м. на месец, то
житейски необосновано е през периода, отбелязан във фактурата 30.09.2019 – 30.09.2020
год. да бъде потребено подобно количество В и К услуги – 2 184 куб. м. или 184 куб.м. на
месец. Тук съдът съобразява обстоятелството, че липсват данни за последно реално отчетени
показания, поради което и доводът на въззивникът, черпен от предходно посочените
показания от 139 куб.м. /към 25.10.2018 год., а не към началото на процесния период
30.09.2019 год./, е несъстоятелен. Както се посочи по-горе, дори да се приеме, че са били
доставени процесните В и К услуги, то няма безспорни доказателства, че ответниците са ги е
използвали. Не е доказано и че чрез наличните технически съоръжения е могло да бъде
потребено подобно количество в рамките на горепосочените периоди. Последното прави
4
ненужно доводите и твърденията на страните относно срока на метрологична годност на
процесния водомер.
Достигайки до изводи, идентични с тези на първоинстанционния съд, настоящият
състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в цялост.
С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на въззиваемите следва да
бъдат присъдени сторените разноски, възлизащи в размер на 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2005/13.12.20211 год., постановено по гр.д. №
135/2021 год. от ВРС – 10 състав.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. ХР. Т.,
ЕГН ********** от ****** и на ЕЛ. ХР. Т., ЕГН ********** от ****** сумата от 600 лева,
представляваща сторени през настоящата инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящото решение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5