РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Велико Търново, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110100673 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.50 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.11.2023г около 17,15ч в гр****,
ищцата, прибирайки се от работа, се движела ******, от двора на същата излязло голямо
куче, тъмно на цвят, което ръмжейки захапало дясната подбедрица на ищцата, като й
нанесло разкъсвания и охлузвания на същата. Ищцата споделила на намиращите се в
близост полицаи за случилото се и те снели обяснения от пострадалото лице и от лице ,което
се представило за собственик на автомивката, респ. за собственик на кучето. Сочи се, че
ищцата била прегледана в болницата, раната й била обработена, поставена инжекция, като
обективното й състояние към посочения момент било “открита рана на дясната подбедрица
с големина от около 8- 10см.“ Ищцата заявява, че посетила и съдебен лекар, като й било
издадено съдебно удостоверение. Проведено било лечение, но въпреки това се получили
усложнения и ищцата била изпратена за хоспитализация в болница и вторичен шев на
раната. Постъпила на 08.01.2024г в Отделение по онкологична хирургия пи **** където
било извършено хистологично изследване с резултат „кожа и подкожие с дъно на язва от
съзряваща гранулационна тъкан и псевдоепителиоматозна хиперплазия на епидермиса“.
Ищцата заявява, че от преживения шок се наложило да потърси помощ и от психиатър. На
следващо място ищцата сочи, че за извършените прегледи и лечение направила разходи в
размер на общо 446,07лв., които посочва по вид в исковата молба. Ищцата заявява, че с
постановление на ВТРП е отказано образувано на ДП, но в постановлението било посочено
,че собственик на кучето е Р. И. Р., като кучето е порода „**** С оглед гореизложеното,
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата 446,07лв, представляваща имуществени вреди и сумата 15 000лв неимуществени
вреди в резултат на това, че била ухапана от куче собственост на ответника, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на
предявения иск. Оспорва, че в резултат на ухапване от куче, негова собственост, ищцата е
претърпяла сочените в исковата молба вреди. Твърди ,че нараняванията не са толкова
сериозни, както се претендира с исковата молба. Счита, че възникналите усложнения в
1
здравословното състояние на ищцата нямат връзка със случая от 04.11.2023г. Счита, че
усложненията са резултат от неглижиране от страна на ищцата или неправилно и
неефективно лечение. Според ответника, от ухапването ищцата е получила едно единствено
повърхностно нараняване, което е своевременно обработено. Оспорва исковете и по размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, че ответникът Р. И. Р. е собственик на куче порода ***”,
мъжко, с тъмен цвят на козината.
На *****. ищцата Г. Л. се прибирала от работа като се движела по улица „*****.
Преминавайки покрай намиращата се в близост „****от двора на същата излязло голямо,
тъмно на цвят куче ,което ръмжейки захапало дясната подбедрица на ищцата, като й нанесло
разкъсвания и охлузвания. Ищцата била прегледана в Спешна помощ, раната й била
обработена и поставена инжекция.
Видно от представения по делото заверен препис от лист за преглед на пациент от
04.11.2023г. се установява, че ищцата е ухапана от куче по дясната подбедрица, като от
ухапването й е причинена разкъсно-контузна рана на подбедрицата с размери 8см.-10 см.
По делото е представен резултат от хистопатологично изследване, видно от което е
установено, че кожата и подкожието са с дъно на язва от съзряваща гранулационна тъкан и
псевдоепителиоматозна хиперплазия на епидермиса.
Приети като доказателства са медицински и касови бонове за закупени медикаменти
и др.
По делото е представен заверен препис от постановление от 14.12.2023г. на ВТРП за
отказ да се образува досъдебно производство по сигнал за агресивно куче порода ***“,
собственост на Р. Р.ев от гр***. В постановлението е посочено, че причинените на Г. Л.
увреждания представляват леки телесни повреди и поради липса на данни за причинени
средна или тежка телесна повреда е постановен отказ да се образува ДП.
От представената по делото епикриза е видно, че ищцата е постъпила на лечение в
Отделение по онкологична хирургия при ****, като е поставена диагноза „абцес на кожата,
фурункул и карбункул на крайниците и е извършена оперативна интервенция на меките и
костни тъкани.
Представени са болнични листи за проведено домашно лечение за периода
06.11.2023г.-09.02.2024г. , както и амбулаторни листи от проведени медицински прегледи.
От представено по делото писмо от ТП на НОИ ***е установява,че злополуката,
станала с Г. Л. на 04.11.2023г.е призната за трудова по чл.55 ал.2 от КСО.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че в резултат на нападение и ухапване от куче порода „****на 04.11.2023г. на
ищцата са причинени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на дясна
подбедрица, задна повърхност на границата на долна средна трета, напречно разположена с
дължина между 8см и 12 см. , на около 3 см. под нея друга разкъсно-контузна рана с
дължина 4-5 см.. Вещото лице е посочило, че раните са заздравяли вторично, като встрани се
2
виждат белези от извършена сутура. Вещото лице е констатирло изразена фиброзна тъкан в
подкожието до мускулната фасция в резултат от продължително вторично заздравяване на
раните. Към момента на прегледа вещото лице е установило умерено изразена лимфо и
вено- стаза на подбедрицата и глезена в резултат на травматично увреждане на лимфни и
венозни съдове. Вещото лице е посочило, че описаните травматични увреждания могат да
бъдат получени по време, място и начин, описан от пострадалата, а именно при нападение и
ухапване от куче. Изложено е, че на пострадалата са причинени болка и страдание ,
затрудненние в движението на десен долен крайник в продължение на 60-75 дни. Вещото
лице е посочило, че към момента на прегледа е установил наличие на хипертрофичен
келоиден цикатрикс и изразена фиброзна тъкан в подкожието в областта на нанесените рани.
Цикатриксът обуславя оплаквания от дърпане, дискомфорт и хиперестезии. В заключението
е посочено, че отокът към глезена, който се увеличава вечер след продължително ходене, се
дължи на травматичното увреждане на малки венозни и лимфни съдове, в резултат от
ухапването. Вещото лице е посочило, че към момента на прегледа е налице пълно
функционално възстановяване на крайника.
От заключението на допусната по делото съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че ухапването от куче на 04.11.2023г е довело при ищцата до тревожно
разстройство-неуточнено, диагностицирано в периода от един месец след инцидента. Към
настоящия момент ищцата е психически здрава, а преживяното тревожно разстройство е в
причина връзка с ухапването от куче. За диагностицираното тревожно разстройство ищцата
е лекувана от психиатър. Вещото лице е посочило, че по делото липсват данни за настъпила
остра психогенна реакция при ищцата вследствие ухапването от куче и към настоящия
момент ищцата не описва епизоди на повтарящо се изживяване на психотравмата от
ухапването то куче.
. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственика и лицето, под чийто надзор се намират те. По силата
на цитираната разпоредба собственикът и лицето, под чийто надзор се намира животно,
отговарят за вреди причинени от него. В настоящият случай, за да се ангажира
отговорността на ответника на основание чл.50 от ЗЗД е необходимо да се установи, че
ответника е собственик на кучето или лице, което е упражнявало надзор над него, че са
причинени вреди на ищцата, вида на вредите, както и че кучето е причинило вредите.
В случая, безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че на
процесната дата 04.11.2023г. ищцата била нападната от куче, порода "***", собственост на
ответника Р. И. Р., което се нахвърлило върху ищцата, ухапало я по дясната подбедрица. От
изложеното в постановлението на ВТРП от 14.12.2023г. се установява, че кучето е
собственост на ответника и преди инцидента е е било в имот в ****. От представените по
делото писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че при ухапването на ищцата се причинени следните
наранявания: разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, задна повърхност на границата
3
на долна средна трета, напречно разположена с дължина между 8см и 12 см. , на около -3 см.
под нея друга разкъсно-контузна рана с дължина 4-5 см. В резултат на така причинените й
телесни увреждания, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в понесените
от нея болки, страдания, битови неудобства, страх и уплаха. Освен това пострадалата
претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медикаменти и
превързочни материали във връзка с лечението на раните от ухапването. Събраните по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност сочат на извод, че е налице и
причинна връзка между ухапването от кучето и претърпените от пострадалото лице вреди.
Съдът намира, че са налице законовите предпоставки за ангажиране деликтната
отговорност на ответника, на основание чл.50 от ЗЗД. Не е спорно, че ответника Р. И. Р. е
собственик на кучето, ухапало ищцата. За да е налице отговорност не е необходимо
животните да имат особени качества – да са носители на повишена опасност и други.
Достатъчен е фактът на нападението от животното, за да възникне отговорността на
собственика и лицето, под чийто надзор се намира същото, като отговорността се ангажира
дори животното да е избягало или да се е загубило. В този смисъл обстоятелството дали
кучето е по принцип агресивно или не, дали е следвало да бъде с намордник или не, е
ирелевантно за ангажиране на отговорността им по реда на чл.50 от ЗЗД, след като по делото
се доказа факта на нападение на кучето над ищцата и че в резултат на нападението са
причинени вреди, които са в причинна връзка с ухапването. Недоказани са наведените в
отговора твърдения ,че поведението на кучето е било реакция на отправени спрямо него от
ищцата викове и замахвания.
По отношение размера на имуществените вреди са представени писмени
доказателства, от които се установи, че са направени от страна на ищцата разходи за за
закупуване на медикаменти и превързочни материали в общ размер 446,07 лв. Тези разходи
несъмнено са извършени във връзка с настъпилото увреждане в резултат от ухапване от
кучето на ответника. Предвид на това иска за обезщетение за претърпени имуществени
вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 446,07 лв.
Неимуществените вреди се установяват от медицинската документация и
заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертиза В резултат от
получените при процесния инцидент наранявания ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, продължили през възстановителния
период, а и след това. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на
пострадалата е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с наличе
на болки и страдания за срок от 60-75 дни, както и затруднено движение на десен долен
крайник за същия срок. Периодът на пълното възстановяване на ищцата вещото лице
определя между 60-75 дни. Продължителният период на лечение е и поради това, че се
наложило постъпване на ищцата в болница за хирургично отстраняване на голямо
количество хипергранулационна тъкан и терминално лечение на раната с налагане на
вторичен шев. В съдебно заседние вещото лице поясни, че от ухапването е останал белег,
който е траен и й причинява дискомфорт при по-рязко движение, при опъване на крака и др.
От заключението на съдебно-психиатирчната експертиза се установява, че при ищцата в
резултат от ухапването от кучето се е развило тревожно разстройство в период около месец
след инцидента, посещавала е психиатър, приема е антидепресанти. Безспорно инцидентът
4
е оставил травмиращ отпечатък върху психиката на ищцата, което се установи от събраните
доказателства.
Съобразявайки критериите за определяне на размера на обезщетението-характер и
тежест на увреждането, интензивност и продължителност на претърпените болки и
страдания и затрудненията, до които те са довели, нарушавайки нормалния начин на живот
на ищцата за един период от около два месеца и половина, продължителност и вид на
проведеното лечение, обстоятелства, при които е настъпило увреждането, болки и страдания
от психическо естество във връзка с преживения от ищцата първоначален шок, силна уплаха,
възрастта на пострадалата /касае се за жена на възраст 52г.към момента на инцидента/, съдът
намира, че следва с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за така претърпяните от ищцата
неимуществени вреди в резултат на причиненото й увреждане – ухапване от кучето,
собственост на ответника Р. И. Р. на дата 04.11.2023г. да се определи обезщетение в размер
на 12000 лева, като за разликата над 12000лв. до пълния претендиран размер от 15000лв.
искът за неимуществени вреди подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан в
тази част.
С оглед основателност на исковите претенции, следва върху главниците да бъде
присъдена и законната лихва, считано от датата на увреждането /04.11.2023г./ до
окончателното изплащане.
При този изход на правния спор и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер от
1450,40 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковите
претенции.
При този изход на правния спор и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер от 339,89 лв. за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата 530лв., представляваща дължима
държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата 5лв. за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата 547,93лв., разноски за
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част на исковите претенции, както и
сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. Р. с ЕГН **********, с адрес **** да заплати на Г. Л. с ЕГН
**********, с адрес ****, на основание чл.50 от ЗЗД сумата 446,07лв./четиристотин
четиридесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, сумата 12 000лв./дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищцата на 04.11.2023г в резултат от
5
ухапване от куче, порода "****, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 04.11.2023г. до окончателното изплащане., като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над 12000лв. до пълния
претендиран размер от 15000лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА Р. И. Р. с ЕГН **********, с адрес **** да заплати на Г. Л. с ЕГН
**********, с адрес г****, сумата 1450,40лв./хиляда четиристотин и петдесет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща направени от ищцата разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА Г. Л. с ЕГН **********, с адрес **** да заплати на Р. И. Р. с ЕГН
**********, с адрес **** сумата 339,89лв./триста тридесет и девет лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляваща направени от ответника разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА Р. И. Р. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата 530лв./петстотин и тридесет лева/,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на исковете, както и
сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р. И. Р. с ЕГН **********, с адрес г***** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата 547,93лв./петстотин четиридесет и седем лева и
деветдесет и три стотинки/ представляваща разноски за възнаграждения за вещи лица,
съразмерно на уважената част на исковите претенции, както и сумата 5лв. за държавна
такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6