Мотиви към присъда по НОХД №
137/2020 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Софийската
градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
(ДП) № 513 ЗМИП –
5367/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
19162/2017 г. по описа на СГП, срещу М У.А.А. Д., за
това, че на 01.08.2017 г., около 13.30 ч., в гр. София, бул. „********, в
помещение на завод „Д.ЕМ 2“ АД, ползвано от търговско дружество „С.К.“ ООД, ЕИК
*****, с управител М У.А., ЛНЧ **********, ЕГН **********, по силата на сключен
договор за наем от 29.02.2016 г., предложил дар – парична сума в размер на 1 820
лева, на длъжностни лица при Митница „Столична“ – М.В.Н. – главен митнически
инспектор, С.Н.Н. – старши митнически инспектор, и Г.Й.Д.
– главен митнически инспектор, изпълняващи функции по контрол по отношение
спазването на акцизното законодателство на Република България, за да не
извършат действия по служба – да прекратят митническата проверка за наличието
на акцизни стоки без бандерол в помещение на завод „Д.ЕМ 2“ АД, извършвана на
основание чл. 102, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС), където впоследствие бил открит тютюн за
пушене с водна лула (наргиле) без поставен акцизен бандерол – престъпление по
чл. 304, ал. 1 от Наказателния кодекс НК).
С
разпореждане на съдията-докладчик от 27.05.2020 г., по реда на чл. 247б, ал. 1
– ал. 3 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), делото е насрочено за
разглеждане в открито разпоредително съдебно заседание, по реда на чл. 248 от НПК.
С оглед становищата на страните,
изразени в откритото разпоредително съдебно заседание, делото е протекло по реда
на Глава ХХ от НПК.
Подсъдимият
М У.А.А. Д.се защитава от упълномощен защитник – адв. О.М., САК.
В хода на съдебното следствие, подс. М У.А.А. Д.дава обяснения по повдигнатото му обвинение, в които
сочи, че от свой познат разбрал, че негов близък е идвал в процесния
склад, от който имал ключ, и е оставил там кашони. Посочва, че отишъл да види
какво е оставил в кашоните, като при отварянето им му направило впечатление, че
от тях се носи миризма. Поради това решил да излезе от склада и тъкмо го
заключвал, когато на място пристигнали 4 - 5 човека и му заповядали да отворя
вратата. Подсъдимият твърди, че ги е попитам „Вие кои сте?“, при което единият от тях му нанесъл удар с юмрук в
областта на стомаха. По-късно разбрал, че лицата са били митнически служители.
Сочи, че отворил вратата на склада и непознатите му лица влезли вътре. Попитали
го какви са тези кашони, на което той отвърнал, че е дошъл преди малко в
помещението, за да види какво има в кашоните и че последните не са негови.
Сочи, че между него и митническите служители започнал спор, като те твърдели,
че кашоните са негови. Твърди, че повторно бил ударен с юмрук в стомаха, като
му било наредено да извади всичко от джобовете си с думите : „Стой тук и всичко което имаш по джобовете го
извади“. Подсъдимият дава обяснения, че извадил мобилния си телефон,
портфейла и всичко останало от джобовете си и го сложил на масата, след което
митническите служители се заели да ровят в нещата му и да ги описват, а след
това дошли и полицейски служители, един от които го попитал „Тези неща твои ли са?“ и той отговорил,
че не са негови. Излага, че полицейският служител, за който по-късно разбрал,
че е св. И.С., го ударил по врата, при което подсъдимият започнал да вика и
крещи и побоят над него бил преустановен. Помолил митническа служителка да стои
до него, за да не го удрят. Посочва, че след като приключили с попълването на
протоколите, подсъдимият споделил с охраната на обекта за това, че е бил удрян
и че полицейските и митническите служители се опитват да го обвинят, че е дал
рушвет и е искал да ги подкупи, въпреки че намерените в склада неща не били
негови. Съобщава, че се обърнал към един от полицейските служители с думите : „Ти ме накара да извадя всичко от джобовете и
аз ги изкарах, а сега изведнъж ми казваш, че аз съм ги извадил като подкуп“,
а той му отвърнал с думите : „Ние сме
полиция, каквото решим, това ще стане.“ Сочи, че е бил задържан в СДВР за
24 часа, като съобщил, че е бил бит, но никой не обърнал внимание на жалбата
му. Посочва, че поемните лица не са били постоянно в
обекта, а ту влизали там, ту излизали навън.
Към доказателствената съвкупност са приобщени,
по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, и
обясненията на подс. М У.А.А.
Д., депозирани в хода на досъдебното производство, пред водещия разследването
(т. 1, л. 228 от досъдебното производство), в частта им, в която подсъдимият
сочи, че : „...По време на проверката не
разрешиха на охранителите да влязат вътре ... Изкараха охранителите навън, не
им даваха да влязат.“. Пред настоящата инстанция подсъдимият поддържа
обясненията си от досъдебна фаза, като сочи, че в началото, докато му бил
нанасян побой, на охранителните не е било позволено да влязат в помещението,
след това ги пуснали вътре, но отново ги извели. Сочи, че същите не са били
постоянно в склада.
В
съдебното заседание, прокурорът поддържа обвинението така, както е формулирано
с обвинителния акт, като намира същото за безспорно доказано. Предлага на съда
да не кредитира с доверие обясненията на подсъдимото лице, като сочи, че същите
се намират в противоречие с всички останали гласни доказателствени
източници, въз основа на които се установява безспорно, че именно подсъдимият е
бил наемател на складовото помещение и никое друго лице не е ползвало същото.
Акцентира, че обясненията на подсъдимия, че негов роднина е оставил кашоните в
склада, а подсъдимият не е знаел какво се съдържа в тях, а също и че е извадил
парите от джоба си, както му е било наредено, се опровергават от показанията на
митническите служители. Намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление, като е
действал виновно, с форма на вината „пряк“ умисъл. Пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъдат наложени
наказания „лишаване от свобода“, за срок от две години, изтърпяването на което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, и „глоба“, в размер на 2 500 лева. Желае, също така, подсъдимият да
бъде осъден да заплати и направените по делото разноски, а предметът на
престъплението да бъде отнет в полза на държавата.
Защитникът
на подсъдимия намира, че обвинението, повдигнато срещу подзащитния
му, не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин. Развива доводи, че са
налице съществени противоречия в показанията на свидетелите, посочени от
държавното обвинение, като акцентира на показанията на св. И.С., че помни
регистрационния номер на превозното средство, управлявано от подсъдимия, но не
и случилото се във вътрешността на склада. Изтъква, че според подсъдимия именно
св. С. му е нанесъл побой. Сочи, че разпитаните по делото свидетели са
посочили, че подсъдимият се е обърнал към св. Г.Д. с предложение да вземе
парите, но самият св. Д. е заявил, че няма спомен за това. Обръща внимание, че
всеки от свидетелите е разпитван по два или три пъти, за да му се напомни какво
е казал в предходния си разпит. Сочи, че по второто наказателно производство,
образувано срещу подзащитния му, се доказва, че
стоката е на близък роднина на подсъдимия. Излага доводи, че е нелогично сумата
от 1 800 лева да е била предназначена за трима митнически служители. Пледира
подзащитният му да бъде оправдан.
При
упражняване правото си на лична защита подсъдимият се присъединява към
становището на защитника си.
В
последната си дума моли за справедливо решение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доказателствени
средства и способи за доказване, съобразявайки доводите и възраженията на
страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14,
чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното :
От фактическа страна
Подсъдимият
М У.А.А. Д.бил съдружник и управител на търговско
дружество „С.К.“ ООД, ЕИК *****, регистрирано по ф. д. № 7018/2006 г. по описа на СГС – ФО, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село“, ул. „*********.
Дружеството било с предмет на дейност покупка на стоки или други вещи с цел
препродажба в първоначален, преработен или обработен вид ; търговско
представителство, посредничество и агентство на местни и чужди физически или
юридически лица ; комисионни, спедиционни и превозни
сделки в страната и чужбина ; складови сделки ; хотелиерски, туристически,
рекламни, информационни, програмни, импресарски
услуги ; сделки с недвижими имоти, както и извършването на всички други сделки,
които не са забранени от закона.
На
29.02.2016 г. бил сключен договор между „Д.ЕМ 2“ АД, ЕИК ********, рег. по ф.
д. № 4882/2003 г. по описа на СГС – ФО,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „********, представлявано
от Т.. В.М., в качеството му на наемодател, и дружество „С.К.“ ООД (посочено в
договора като „С.К.“ ООД), ЕИК *****, регистрирано по ф. д. № 7018/2006 г. по описа на СГС – ФО, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село“, ул. „*********,
представлявано от М У.А. (посочен в договора като М.А.), в качеството му на
наемател. Договорът бил подписан за дружеството – наемодател от св. И.Б.Б., която, чрез управляваното от нея дружество „Съни консултинг“ ЕООД,
осъществявала счетоводното обслужване на „Д.ЕМ 2“ АД, а за дружеството – наемател – от подс.
М У.А.А. Д.(вж. заключение на графическа експертиза –
протокол № 429/Е – 2017/29.09.2017 г.,
депозирано на л. 211 – л. 213 от т. 1 от досъдебното производство).
По
силата на така сключения договор, дружеството „Д.ЕМ 2“ АД отдало под наем, а
управляваното от подсъдимия дружество „С.К.“ ООД наело недвижим имот,
представляващ складово помещение с размери около 6.0 х 4.0 м., находящ се на първия етаж, вляво от входа на
административна сграда с административен адрес гр. София, ул. „******** (бивш
завод за автомобилни гуми „Г.Д.“). Складовото помещение се ползвало само от
подсъдимия.
На
неустановена по делото дата и по неустановен начин в Митница „Столична“ към Агенция
„Митници“, Министерство на финансите, постъпила оперативна информация, че в
складовото помещение се произвеждат тютюневи изделия за пушене с наргиле (водна
лула). Взето било решение на 01.08.2017 г. да се извърши съвместна проверка от
служители на Митница „Столична“ към Агенция „Митници“ и служители на сектор 05
при Отдел „Икономическа полиция“ (ОИП) – СДВР.
Служителите
към Митница „Столична“ към Агенция „Митници“, които било определено да вземат
участие в митническата проверка, били свидетелите М.В.Н. – главен митнически
инспектор, С.Н.Н. – старши митнически инспектор, и Г.Й.Д.
– главен митнически инспектор, които били длъжностни лица, назначени по
служебно правоотношение, на основание Закона за държавния служител, които
изпълнявали служебните си задължения в сектор „Оперативен контрол“ на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ (МРР) към Митница „Столична“.
Съгласно
длъжностната характеристика на митническите инспектори, връчена надлежно на всеки
от тях на 27.05.2017 г., основната цел на заеманата от тях длъжност била
осъществяване на дейностите по митническия надзор и контрол на стоки, превозни
средства, лица, митнически и придружаващи ги документи, включително по
електронен път, съгласно нормативните и други актове, регламентиращи
митническата дейност, както и изготвяне на анализи и отчети във връзка с
контролната дейност. Преките задължения на митническите инспектори включвали
извършване на дейности, свързани с изпълнение на задачи в областта на
митническия надзор и контрол, както и пряко осъществяване на митнически надзор
и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането
на стоки за, от и през Р. България ; осъществяването на контрол на стоки,
превозни средства, лица, митнически и придружаващи ги документи, включително по
електронен път ; извършване на митнически разследвания при съмнения за
извършени нарушения, чрез изискване на всички документи, свързани с
митническото оформяне на стоките, съгласно Закона за митниците и за целите на
акцизното облагане, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове и снемане
на обяснения от лица, имащи отношение към посочените операции ; извършване на
проверка на данъчни складове, търговски обекти, частни имоти, превозни средства
и лица, извършващи действия с акцизни стоки, както и осъществяване на
оперативен контрол върху производството, складирането, движението и реализацията
на акцизни стоки ; задържане на стоки, предмет на нарушение, подлежащи на
отнемане или веществени доказателства по актове за констатирани нарушения ; извършване на претърсвания и
изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически
надзор и контрол и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други
помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване на
разпоредбите на НПК и други.
Проверката,
която свидетелите М.В.Н. – главен митнически инспектор, С.Н.Н.
– старши митнически инспектор, и Г.Й.Д. – главен митнически инспектор при
Митница „Столична“, предстояло да извършат, се осъществявала на основание чл.
102, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАДС, съгласно които, „Контролът върху акцизните стоки, включително
върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите
органи.“ (ал. 1) и „Контролът включва
проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други
лица, държащи или извършващи дейности с акцизни стоки.“ (ал. 2, ред. ДВ,
бр. 105 от 2014 г.).
От
страна на ОИП – СДВР, в проверката било определено да вземат участие
полицейските служители св. И.Н.С. и св. Ц.В.Ц. – служители на 05 сектор към ОИП
– СДВР. Полицейските служители имали за задача да обезопасят периметъра на
извършващата се митническа проверка, да осъществяват външно наблюдение и при
необходимост да запазят местопрестъплението.
Около
обяд на 01.08.2017 г., митническите служители свидетелите М.Н., С.Н. и Г.Д. и
полицейските служители свидетелите И.С. и Ц.Ц., заели
позиция в района на административната сграда, находяща
се в гр. София, ул. „********, собственост на „Д.ЕМ 2“ АД. Свидетелите М.Н., С.Н.
и Г.Д. се заели да обиколят около сградата, като им направило впечатление, че
от складово помещение на първия етаж на сградата се разнася силна миризма. Към
този момент складовото помещение било заключено и свидетелите се разположили в коридора
на административната сграда, в близост до входната врата на помещението, за да
изчакат лицето, което ще отключи помещението. Свидетелите И.С. и Ц.Ц. останали пред административната сграда, за да осъществяват
външно наблюдение и да обезопасят периметъра.
Около
13.30 часа полицейските и митническите служители забелязали, че през портала на
предприятието преминава лек автомобил, марка „Мазда“,
модел „Премаси“, с рег. № *******, управляван от подс.
М У.А.А. Д.. Същият бил познат на проверяващия екип
във връзка с предходни проверки и оперативни разработки по линия на
производството и търговията с акцизни стоки без акцизен бандерол.
След
като паркирал управлявания от него автомобил в двора на предприятието,
подсъдимият слязъл от него и се насочил към административната сграда, в която
бил наел складовото помещение. Влязъл в сградата, през незаключената входна
врата, и се насочил към складовото помещение. В момента, в който предприел
отключване на помещението с предоставения му от наемодателя ключ, към него се
приближили митническите служители свидетелите М.Н., С.Н. и Г.Д.. Същите се
легитимирали, попитали дали подсъдимият ползва помещението, на което той
отвърнал утвърдително, след което поискали от него да им предостави достъп до
вътрешността на складовото помещение.
Подсъдимият
отключил и влязъл в помещението заедно с митническите служители. Във вътрешността
на помещението митническите служители установили множество кашони, пластмасови
кутии, кофи и легени, в които се съдържали силно ароматизирани смеси, за които
предположили, че представляват тютюневи изделия за пушене с наргиле. Те
попитали подсъдимия какво е съдържанието на кутиите и кашоните, на което той
отвърнал, че това са аромати за ароматизатори.
Митническите инспектори попитали подсъдимия, дали разполага с документи за
смесите, на което той отговорил отрицателно. Подсъдимият разговарял с митническите
служители на български език.
Подсъдимото
лице попитало митническите служители каква процедура следва, при което св. Г.Д.
му отговорил, че ще е същата като миналия път, визирайки предходна проверка,
която била извършвана на подсъдимия по линия на производството и търговията с
акцизни стоки без акцизен бандерол. Последният задал въпрос, дали няма друг
вариант, при което св. Д., на свой ред, го попитал, какъв вариант има предвид.
В
този момент подс. М У.А.А. Д.бръкнал
в носената от него мъжка чантичка за през рамо, извадил оттам пачка с банкноти
с номинал от по 20 лева, увити с жълт ластик и я подал на най-близко стоящия до
него митнически инспектор – св. Г.Д.. Последният се отдръпнал назад, при което подсъдимият
подхвърлил пачката с банкноти на импровизирана маса, разположена в дясно от
входната врата на складовото помещение, представляваща поставена върху
пластмасови бидони табла от врата, използвана като плот, и заявил на
митническите инспектори, че желае да ги почерпи, „…да се оправим на място и да приключим проверката“. Уточнил, че това
са около 2 000 лева и настоял митническите служители да ги вземат.
Свидетелят Д. запитал подсъдимия, дали разбира български и дали разбира
действията си, на което подсъдимият отговорил утвърдително.
При
това, митническите инспектори повикали полицейските служители свидетелите И.С.
и Ц.Ц. и им съобщили за намереното при проверката и
за това, че им е била предложена сума пари като подкуп. Полицейските служители
запазили местопрестъплението и повикали дежурна оперативна група (ДОГ) към СДВР
и разследващ митнически инспектор. Подсъдимият бил задържан и отведен в СДВР.
За
времето от 14.15 часа до 16.40 часа на 01.08.2017 г., в складовото помещение, находящо се на горепосочения адрес, било извършено
претърсване от разследващ митнически инспектор при Митница „Столична“, в хода
на което били установени и иззети множество кашони, пластмасови кутии, кофи и
други съдове с ароматизирана смес. Резултатите от извършеното действие по
разследването били обективирани в протокол за
претърсване и изземване от 01.08.2017 г. (приложен под формата на заверено електрофотографско (ксерографско)
копие в т. 2, л. 10 – л. 11 от досъдебното производство). По-късно, в хода на
митническото разследване, било установено, че смесите представляват общо
14 450 кг. тютюневи изделия за пушене с наргиле (водна лула).
След
пристигане на ДОГ, за времето от 16.40 часа до 18.00 часа на 01.08.2017 г.,
разследващ полицай при СДВР, в присъствието на поемните
лица свидетелите В.И.Д. и В.А.Д., извършил оглед на помещението, находящо се на първия етаж в сградата на завод „Д.ЕМ 2“ АД,
като в хода на огледа установил на импровизираната маса в помещението мъжка
ръчна чанта, мобилен телефон и 91 брой банкноти с номинал от по 20 лева,
захванати с жълт ластик. Банкнотите били иззети и запечатани с картон серия А
0287907 и СП 044 НЕКД – СДВР. Резултатите от извършеното действие по разследването
били обективирани в протокол за оглед на
местопроизшествие от 01.08.2017 г. (т. 1, л. 170 – л. 171 от досъдебното
производство).
На
02.08.2017 г. бил извършен оглед на веществените доказателства по делото – 91
броя банкноти с номинал от по 20 лева, като било установено, че същите са със
серийни номера, както следва : АФ 7258087, ББ 451 1483, БХ 0579382, БФ 2295825,
БЧ 5386475, БЦ 8746434, АА 0076752, БЧ 3778400, БН 0595421, БЗ 9754139, БР
6012079, БЩ 5575807, БФ 3648863, БЩ 3788566, БК 3521952, БЮ 190241 1, БК
9899227, БК 9824693, БК 8967935, БЛ 4239832, БМ 4671176, БС 4507266, БЛ
7540720, БУ 5012951, БЧ 0344939, БП 6747108, БН 9856515, БТ 8749441, БЧ
1389449, БП 4298418, БЦ 2085893, БС 3884598, БЕ 9049944, БР 2476880, БМ
0446989, БЗ 7063404, БФ 6679135, БП 7491785, БК 9322250, БЧ 3069212, АП
2005226, АП 0827101, БЧ 5284452, БЕ 9486668, БТ 3100427, БУ 9317956, БМ
3150773, БВ 9934626, БЦ 0507378, БУ 6716657, БЩ 0160377, БР 0625224, БК
3327400, БФ 3907558, АТ 0779677, БЛ 4462313, БЧ 1565458, БЩ 8888793, БХ
3743913, БУ 2727449, БП 9594317, БР 8089674, БС 4138490, БУ 5943586, БФ
7919209, БЧ 9707257, БЮ 1688262, БЩ 31 12886, БТ 4436592, БМ 0511370, БЧ
0776048, БЧ 7975181, БЕ 7640131, БЦ 633838, БУ 9193141, БЕ 0126058, БЩ 5413497,
БЦ 0525030, БС 1564476, БЗ 0935630, БЗ 6662063, БА 7545575, БЦ 8317082, БГ
5632984, БФ 3260791, БХ 8586043, БТ 4778254, БТ 6215750, БЗ 5316977, БЩ 9327453
и БТ 4829744. Резултатите от извършеното действие по разследването били обективирани в протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум към него (т. 1, л. 192 – л. 197 от досъдебното
производство).
Изследваните
91 бр. банкнота с номинал 20 лв., с посочените по-горе серийни номера, били
истински (заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство техническа експертиза за истинност на банкноти - протокол №
1523/03.08.2017 г. (т. 1, л. 200 – л. 204 от досъдебното производство),
изготвена от инж. П.К.– главен експерт в отдел „НЦА“ при БНБ).
Срещу
подсъдимия били образувани две досъдебни производства – настоящото досъдебно
производство (ДП) № 513 ЗМИП – 5367/2017
г. по описа на СДВР, пр. пр. №
19162/2017 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК,
и досъдебно производство № 46/2017 г. по
описа на Митница „Столична“, пр. пр. №
32416/2017 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 234 от НК, въз
основа на което било образувано НОХД №
10294/2018 г. по описа на СРС – НО, 101-ви състав.
Подсъдимият М У.А.А. Д.(M W.A.A.D.) е роден на ***
г., в Сирия, гр. Халеб, сириец, сирийски гражданин, притежаващ разрешение за
пребиваване в Р. България № ****,
издадено на ****г., валидно до ****г., женен, с висше образование, живущ ***,
ЕГН **********.
Същият
е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
По доказателствата
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен и
категоричен начин въз основа на събраните в хода на съдебното производство по
делото доказателства, закрепени в гласните и писмени доказателствени
средства, писмените и веществените доказателства, както и способи на доказване
- експертизи, а именно : обясненията
на подсъдимия М У.А.А. Д.(л. 247 - л. 249 от съдебното
производство и тези, депозирани в хода на досъдебното производство – т. 2, л.
228/гръб, приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК) ; показанията на свидетелите И.Н.С. (л.
202 – л. 203/гръб от съдебното производство, включително и приобщените от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК, депозирани в т. 1, л. 172 от досъдебното производство), Ц.В.Ц.
(л. 204 – л. 206/гръб от съдебното производство, включително и приобщените от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, депозирани в т. 1, л. 173 от досъдебното
производство), Г.Й.Д. (л. 207 – л. 209/гръб от съдебното производство,
включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, депозирани в
т. 1, л. 175 – л. 176, л. 177 и л. 178 от досъдебното производство), С.С.Н. (л. 210 – л. 212 от съдебното производство,
включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, депозирани в т. 1,
л. 180 – л. 181, л. 182 и л. 183 от досъдебното производство), М.В.Н. (л. 212 –
л. 214 от съдебното производство, включително и приобщените от досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК, депозирани в т. 1, л. 186 – л. 187 и л. 188 – л. 189 от
досъдебното производство), И.Б.Б. (л. 214/гръб – л.
215 от съдебното производство), В.И.Д. (л. 239 - л. 242 от съдебното
производство) и В.А.Д. (л. 243 - л. 246 от съдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени
доказателства – протокол
за оглед на местопроизшествието от 01.08.2017 г. (т. 1, л. 170 – л. 171 от
досъдебното производство), протокол за оглед на веществени доказателства от
02.08.2017 г. (т. 1, л. 192 от досъдебното производство), протокол за
доброволно предаване от 03.08.2017 г. (т. 1, л. 214 от досъдебното
производство), договор за наем от 29.02.2016 г., сключен между „Д.ЕМ2“ АД, в
качеството му на наемодател, и „С.К.“ ООД, в качеството му на наемател (т. 1,
л. 215 – л. 217 от досъдебното производство), заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на протокол за претърсване и
изземване от 01.08.2017 г. (т. 2, л. 14 – л. 19 от досъдебното производство),
заверено електрофотографско (ксерографско)
копие на физикохимична експертиза №
11_15.8.2017/02.11.2017 г., изготвена от експерт при Централна митническа
лаборатория, ЦМУ – Агенция „Митници“ (т. 2, л. 27 – л. 27 от досъдебното
производство), писмо от Агенция „Митници“, Митница „Столична“, рег. № 32 – 215268/03.08.2017 г., ведно със
заверени електрофотографски (ксерографски)
копия от длъжностни характеристики на служителите от Митница „Столична“ М.В.Н.
– главен митнически инспектор, С.С.Н. – старши
митнически инспектор и Г.Й.Д. – главен митнически инспектор (т. 2, л. 42 – л.
60 от досъдебното производство), писмо от Агенция „Митници“, Митница
„Столична“, рег. № 32 –
248809/07.09.2017 г., ведно със заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на докладна записка рег. № 23 –
214037/08.08.2017 г. до началника на Митница
„Столична“ и длъжностни характеристики на служителите от Митница „Столична“ М.В.Н.
– главен митнически инспектор, С.С.Н. – старши
митнически инспектор и Г.Й.Д. – главен митнически инспектор (т. 2, л. 63 – л.
82 от досъдебното производство), извлечение от Търговския регистър по партидата
на „С.К.“ ООД (т. 2, л. 61 от досъдебното производство), справка за съдимост на
подсъдимия (л. 18 от съдебното производство), заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на епикриза,
издадена от УМБАЛ „Софиямед“, Клиника по кардиология
по отношение на подсъдимия и ИЗ № 17290,
изготвена от УМБАЛ „Софиямед“, по отношение на
подсъдимия (л. 54, л. 70 – л. 71 и л. 105 – л. 180 от съдебното производство) ; веществени
доказателства – 91 (деветдесет и
една) броя банкноти, с номинал от 20 (двадесет) лева всяка, със сериен № № АФ 7258087, ББ 451 1483, БХ 0579382, БФ
2295825, БЧ 5386475, БЦ 8746434, АА 0076752, БЧ 3778400, БН 0595421, БЗ
9754139, БР 6012079, БЩ 5575807, БФ 3648863, БЩ 3788566, БК 3521952, БЮ 190241
1, БК 9899227, БК 9824693, БК 8967935, БЛ 4239832, БМ 4671176, БС 4507266, БЛ
7540720, БУ 5012951, БЧ 0344939, БП 6747108, БН 9856515, БТ 8749441, БЧ
1389449, БП 4298418, БЦ 2085893, БС 3884598, БЕ 9049944, БР 2476880, БМ
0446989, БЗ 7063404, БФ 6679135, БП 7491785, БК 9322250, БЧ 3069212, АП
2005226, АП 0827101, БЧ 5284452, БЕ 9486668, БТ 3100427, БУ 9317956, БМ
3150773, БВ 9934626, БЦ 0507378, БУ 6716657, БЩ 0160377, БР 0625224, БК
3327400, БФ 3907558, АТ 0779677, БЛ 4462313, БЧ 1565458, БЩ 8888793, БХ
3743913, БУ 2727449, БП 9594317, БР 8089674, БС 4138490, БУ 5943586, БФ
7919209, БЧ 9707257, БЮ 1688262, БЩ 31 12886, БТ 4436592, БМ 0511370, БЧ
0776048, БЧ 7975181, БЕ 7640131, БЦ 633838, БУ 9193141, БЕ 0126058, БЩ 5413497,
БЦ 0525030, БС 1564476, БЗ 0935630, БЗ 6662063, БА 7545575, БЦ 8317082, БГ
5632984, БФ 3260791, БХ 8586043, БТ 4778254, БТ 6215750, БЗ 5316977, БЩ 9327453
и БТ 4829744 ; веществено доказателствено средство – фотоалбум
към протокол за оглед на веществени доказателства (т. 1, л. 193 – л. 197 от
досъдебното производство) ; способи на
доказване – техническа експертиза за истинност на банкноти - протокол № 1523/03.08.2017 г. (т. 1, л. 200 – л. 204 от
досъдебното производство), графическа експертиза – протокол № 429/Е – 2017/29.09.2017 г. (т. 1, л. 211 –
л. 212 от досъдебното производство) и съдебномедицинска експертиза по отношение
на подсъдимото лице (л. 98 – л. 102 от съдебното производство).
В посочената доказателствена съвкупност не
фигурират писмени доказателства, гласни, писмени и веществени доказателствени средства и способи на доказване, които да
не са относими към предмета на доказване по
наказателното производство.
Съдът не се ползва от при изграждане на фактическите си изводи от докладни
записки, заповеди за задържане на лица по ЗМВР, писма, постановления на
разследващия орган и на прокурора, призовки, приемо –
предавателни протоколи, сметка за направени разходи, защото същите касаят хода
на провежданото наказателно производство, а не изясняват обстоятелства от него.
Вън
от горното, изложената по-горе, приета за установена фактическа обстановка,
макар и по – подробна и прецизна от описаната в обвинителния акт, по съществото
си съответства с нея, най-вече досежно
инкриминираните с обвинителния акт факти. Не са възведени нови съставомерни такива, които да съставляват съществено
изменение на обвинението. Направените от съда допълнения и конкретизации по
никакъв начин не засягат съставомерните за съответното
инкриминирано деяние, приети за доказани фактически твърдения на прокуратурата,
разбира се с изключение на тези, които не са приети от съда за такива и за
които е постановена оправдателна присъда. По-подробното описание на
хронологията на събитията се налага, от една страна, за по-голяма яснота и
прецизност на изложението, а от друга, с оглед действителното установяване на
тези факти в хода на съдебното следствие. Следва да се отбележи, че повечето от
тях са били известни и на прокуратурата, към момента на приключване на
разследването в досъдебната фаза на процеса, но не са намерили отражение в
обвинителния акт.
Събраните и проверени в хода на
съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе гласни и
писмени доказателствени средства и писмени и
веществени доказателства, включително и приобщените по предвидения за това
процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способите на доказване
– експертизи, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.
В основата на изводите си по фактите, съдът положи гласните доказателствени средства – показанията на митническите
служители свидетелите Г.Й.Д., С.С.Н. и М.В.Н., снети
в хода на съдебното следствие и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред. Съдът ги кредитира, тъй като по
съществото си те са логични, подробни, вътрешно и по между им непротиворечиви и
кореспондиращи си с останалия събран и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Също така, съдебният състав
отчете, че тези свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, нито са в
някакви отношения с подсъдимия, поради което прие показанията им за
добросъвестно дадени и истинни.
Въз
основа на показанията на тези свидетели съдът установи, по нужния несъмнен и
категоричен начин, заеманата от всеки от тях длъжност към датата на извършване
на инкриминираното деяние ; поводът за извършване на проверка в складовото
помещение, отдадено под наем на „С.К.“ ООД, ползвано от подсъдимия ;
констатациите на митническите служители при пристигането им в сградата,
собственост на дружеството – наемодател, преди появата на подсъдимия, а именно
острата характерна миризма, която се излъчвала от помещението, наето от
подсъдимия ; констатациите им при влизане в помещението, ползвано от подс. М У.А.А. Д.и поведението на
същия от момента на започване на проверката до началото на действията по
разследването по отношение на същия. По отношение на тези факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване в
настоящото производство показанията на свидетелите Д., Н. и Н. са в основни
линии напълно еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се и намират доказателствена опора в показанията на полицейските
служители свидетелите С. и Ц.. Последните добросъвестно и с нужната детайлност
и пълнота възпроизвеждат възприятията си относно извършената митническа
проверка на склада, ползван от „С.К.“ ООД, съобщеното им от митническите
служители относно установеното в складовото помещение и поведението на
подсъдимия и следващите действия по разследването, предприети от ДОГ при СДВР.
Съдът,
разбира се, отчете обстоятелството, че измежду така събраните гласни доказателствени средства се наблюдават известни
несъответствия, както и липса на спомени у свидетелите – в хода на разпита им
пред съда, по отношение на определени факти и обстоятелства, интересуващи
производството. Това наложи и приобщаване на показанията им, снети в хода на
досъдебното производство, към доказателствената
съвкупност, по надлежния процесуален ред. Тези несъответствия и пропуски съдът
отдаде не на недобросъвестност или субективизъм от страна на свидетелите, а на,
от една страна, изминалия продължителен период от време между датата, на която
свидетелите са възприел фактите и обстоятелствата, за които дават показания – 01.08.2017
г., и тази на разпита им пред съда – 20.11.2010 г., а от друга - на многократно
повтарящите се в професионалната им практика сходни случаи на установяване на
данни за престъпления, свързани с нарушаване на установения ред за дейности с
акцизни стоки. Поради изложеното е естествено и логично свидетелите да не могат
да възпроизведат в пълнота и детайли конкретно възприета от тях фактическа
обстановка. Именно поради това, от особено значение за съда се явиха
показанията на тези свидетели, депозирани в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, тъй
като същите са снети сравнително скоро след деянието, при запазен спомен у
свидетелите за фактите и обстоятелствата, относими
към предмета на доказване. Не намират основание възраженията на защитата, че свидетелите
са разпитвани нееднократно, за да им се припомнят дадените от тях показания на
по-ранен етап от разследването, тъй като, от една страна, по делото няма данни
на свидетелите да са припомняни показанията, дадени на предходен етап, а от
друга – последните с категоричност заявяват пред съда, че поддържат показанията
си и че същите отразяват вярно заявените от тях обстоятелства.
По-конкретно,
констатира се известно противоречие между така събраните гласни доказателствени средства по отношение на обстоятелството,
дали подс. М У.А.А. Д.се е
намирал във вътрешността на помещението към момента на пристигане на
митническите служители, или не. Така, от една страна, св. Д. заявява, че към
момента на пристигането им пред складовото помещение – около обяд на 01.08.2017
г., подсъдимият не бил там, така че те изчакали пристигането му, тръгнали след
него, влезли в сградата, докато той отключвал или заключвал помещението,
легитимирали се и поискали да им бъде осигурен достъп до вътрешността на
помещението. В тази насока са и показанията на полицейските служители
свидетелите С. и Ц., които също сочат, че известно време изчаквали пристигането
на подсъдимия и възприели идването му с управлявания от него лек автомобил. От
друга страна, свидетелите Н. и Н., разпитани пред съда съобщават, че влизайки в
административната сграда, в която се намирало ползваното от подсъдимия складово
помещение, видели същият да излиза, легитимирали се и поискали от него да
отвори вратата на склада, която затварял. В тази насока са и обясненията на
подсъдимия, който, при разпита си пред настоящия съдебен състав сочи : „Чух от един мой приятел, че един от моите
близки е идвал в този склад, той има ключ от там и е оставил кашони. Аз когато
отидох в склада, за да видя какво е оставил, какви са тези кашони, влязох в
склада и започнах да отварям кашоните да видя какво има, то всъщност миришеше,
имаше и кутии в кашоните и реших да изляза от склада. Заключих склада и точно в
момента, в който заключвах вратата на склада дойдоха 4 – 5 човека и ми
заповядаха да отворя вратата.“. По отношение на това обстоятелство,
настоящият съдебен състав прецени, че следва да кредитира с доверие показанията
на св. Д., като съобрази, от една страна, че същите кореспондират с показанията
на свидетелите С. и Ц., които осъществявали външно наблюдение на
административната сграда, в която се помещавало складовото помещение, ползвано
от подсъдимия. От друга – че добре обясняват необходимостта митническите
служители да обиколят района на административната сграда, докато изчакват
пристигането на подсъдимия, както и изминалия сравнително продължителен период
от време от пристигането им пред сградата до започване на действията по
разследването. Показанията на свидетелите Н. и Н. в обсъжданата част съдът не
кредитира, но прецени, че противоречието им с останалите гласни доказателствени средства не се дължи на евентуална
недобросъвестност или необективност на свидетелите, а единствено на
темпоралната отдалеченост на датата на депозиране на показанията им пред съда
от тази на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства,
довела до невъзможност да пресъздадат пред съда възприетите от тях факти в
пълнота и максимално прецизна хронологична последователност. Обясненията на подс. М У.А.А. Д.съдът не
кредитира, като съобрази, че същите са предназначени да формират защитната му
версия по повдигнатото му обвинение по съображения, които ще бъдат изложени
по-долу в изложението.
Анализът
на показанията на митническите служители сочи, че същите не са в състояние да
възпроизведат пред съда възприетите от тях факти и обстоятелства, относими към датата на извършване на митническата проверка
в складовото помещение, ползвано от подс. М У.А.А. Д.и приблизителното време, в което отишли пред
проверявания обект. Невъзможността на свидетелите да пресъздадат пред съда
възприятията си в тази насока наложи приобщаване на показанията на свидетелите Д.
и Н., депозирани на досъдебна фаза към доказателствената
съвкупност.
Свидетелите
Д., Н. и Н. заявяват и липса на ясен спомен по отношение на конкретно
отправените им реплики от страна на подсъдимия, непосредствено във връзка с
извадените от него банкноти с номинал от по 20 лева и подаването им към
най-близко стоящия до него митнически служител – св. Д.. Така, св. Д. сочи, че
подсъдимият „…реши да ни предложи „да ни
почерпи и да забравим за случая“, като извади от джоба си банкноти, вързани с
ластик и ги сложи на една маса, която беше като се влезе в помещението, вдясно“.
Свидетелят Н. си спомня, че подсъдимият „…бръкна
в една чанта през рамо и извади една пачка с пари и каза : „Да ви почерпя, да
се оправим на място и да приключим с проверката““, а св. Н., който заявява
липса на спомен по отношение действителното съдържание на репликите на
подсъдимия изнася, че същият е дал паричната сума, за да се почерпят, да
преустановят проверката и да си тръгнат. За да установи действителното
съдържание на репликите, отправени от подсъдимия към митническите служители,
съдът приобщи показанията им, депозирани пред водещия разследването, към доказателствената съвкупност, като прецени, че същите са
депозирани непосредствено след възприемане на фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, при напълно съхранен спомен за тези
обстоятелства. Съдът прецени, също така, че няма пречка да се довери на
показанията на свидетелите от досъдебна фаза и да ги постави в основата на
изводите си по фактите, като съобрази, от една страна, че същите са напълно еднопосочни,
взаимодопълващи се и непротиворечиви, а от друга, че
намират косвена доказателствена опора в съобщеното от
свидетелите С. и Ц., които пресъздават съобщеното им от митническите служители
непосредствено след възприемане на процесните факти и
обстоятелства.
В
останалата им част, показанията на свидетелите Д., Н. и Н. са напълно единни,
вътрешно непротиворечиви, допълващи се, както и кореспондират с писмените доказателствени средства и в частност – с отразеното в протоколите
за оглед на местопроизшествието от 01.08.2017 г. и протокола за оглед на
веществени доказателства от 02.08.2017 г. Поради това, за съда не възникна
съмнение в тяхната обективност, безпристрастност и добросъвестно. Показанията
на тези свидетели са депозирани при подчертан стремеж да се съдейства за
разкриване на обективната истина и да се изяснят станалите известни на
свидетелите факти и обстоятелства. С оглед изложеното, съдебният състав
прецени, че няма пречка същите да бъдат поставени в основата на изводите му по
фактите.
Изложеното
е относимо и по отношение на показанията на
полицейските служители свидетелите И.С. и Ц. Ц., които пресъздават по ясен,
недвусмислен и убедителен начин възприятията си относно извършваната съвместна
проверка със служители на Митница „Столична“, в т. ч. пристигането им на
мястото на извършване на проверката, изчакването на подс.
М У.А.А. Д., който пристигнал по-късно с управлявания
от него автомобил, паркирал в двора на предприятието, в близост до
административната сграда, в която стопанисвал складово помещение, предприетата
митническа проверка, а също и съобщеното им от митническите служители за
поведението на подсъдимия по време на проверката. Между показанията на
свидетелите С. и Ц., а и между тях и останалите гласни доказателствени
средства, не се констатират каквито ѝ да било съществени противоречия или
несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане, по реда
на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Действително,
и тези свидетели заявяват липса на спомен по отношение на редица факти и
обстоятелства, интересуващи производството, наложило приобщаване на показанията
им от досъдебна фаза. Това, обаче, съдът отдаде отново единствено на изминалия
сравнително продължителен период от време от датата на възприемане на процесните факти – 01.08.2017 г., и тази на разпита им пред
съда – 20.11.2020 г., както и на естеството на служебната им ангажираност,
предполагаща извършването на множество еднотипни полицейски проверки,
включително и на едни и същи лица, сред които е и подсъдимия (св. С. сочи : „Няколко пъти сме ходили на проверка в
магазина на г-н А. на „Илиянци“), а не на евентуална заинтересованост или
необективност на свидетелите. Поради това и съдът намери, че няма пречка да
кредитира показанията на свидетелите С. и Ц. и да ги постави в основата на
изводите си по фактите. По отношение на фактите и обстоятелствата, за които св.
Ц. депозира противоречиви показания на двете фази на производството, а именно
адреса на проверявания обект и задържането на подсъдимия по реда на ЗМВР, съдът
кредитира показанията му, депозирани на досъдебна фаза, тъй като същите са
снети непосредствено след възприемане на процесните
факти и обстоятелства, при напълно съхранен спомен за същите. Обстоятелството,
че свидетелите заявяват липса на спомен за определени факти и обстоятелства не
препятства възможността на съда да установи несъмнено фактическата обстановка,
изложена по-горе, тъй като тези факти се установяват въз основа на останалите,
събрани и обсъдени от съда доказателствени източници.
Изцяло
следва да бъдат кредитирани с доверие и показанията на св. И.Б.. Съдът намери,
че същите са в основни линии вътрешно непротиворечиви и последователни. Освен
това, не се оборват от другите, събрани по делото доказателства и намират
категорична доказателствена опора в останалите
събрани по делото гласни доказателствени средства –
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите В.Д. и В.Д., както и
писмени такива – заверено електрофотографско (ксерографско) копие на договор между „Д.ЕМ 2“ АД, ЕИК ********,
представлявано от Т.. В.М., в качеството му на наемодател, и дружество „С.К.“
ООД (посочено в договора като „С.К.“ ООД), представлявано от М У.А.А. Д.(посочен в договора като М.А.), в качеството му на
наемател. Отделно, кореспондират си и със способа на доказване – експертиза –
заключението на графическа експертиза – протокол № 429/Е – 2017/29.09.2017 г.,
депозирано на л. 211 – л. 213 от т. 1 от досъдебното производство. Показанията
на тази свидетелка послужиха на съда да установи по нужния несъмнен и
категоричен начин обстоятелствата, свързани с наемането на процесното
помещение от подсъдимия, в качеството му на представляващ „С.К.“ ООД ;
конкретното помещение, сред обособените в сградата, наето от подсъдимия – склад
на партерния етаж, и причините, наложили договорът да бъде подписан от св. Б.
за дружеството – наемодател.
Настоящият
съдебен състав прецени, че в основни линии следва да кредитира и показанията на
поемните лица – свидетелите В.Д. и В.Д.. При
изграждането на този си извод прецени, че показанията им относно основния,
подлежащ на доказване в производство факт, който са възприели – участието им в
предприетия оглед на местопроизшествие като поемни
лица, са единни, непротиворечиви и кореспондиращи си по небудещ съмнение начин
с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 01.08.2017 г. (т. 1,
л. 170 – л. 171 от досъдебното производство), подписан от тях. Въз основа на
показанията на тези свидетели и отразеното в едноименния протокол, който съдът
кредитира изцяло и ползва в качеството му на писмено доказателствено
средство, за да установи извършеното действие по разследването и резултатите от
същото, се установява, че лицата са присъствали в хода на действието по
разследването, поради което и протоколът е съставен в съответствие с
процесуалните правила за това. Действително, същите не са присъствали по време
на извършване на митническата проверка от митническите служители - свидетелите Д.,
Н. и Н., както твърди и подсъдимият, но в хода на същата не са извършвани
действия по разследването, по смисъла на НПК, които да изискват участие на поемни лица. Показанията на свидетелите В.Д. и В.Д.
послужиха на съда и за да формира изводи по отношение на обстоятелството, че
проверяващите екипи от Митница „Столична“ и СДВР пристигнали на територията на
предприятието преди подсъдимия ; установените в помещението вещи ; това, че
помещението се ползвало от подсъдимия въз основа на договор за наем, както и по
отношение на изявленията на подсъдимото лице пред тях.
При преценка на обясненията на подсъдимото лице, съдът отчете
иманентно присъщата им двойствена процесуална природа. От една страна, те се
явяват годно гласно доказателствено средство, по
смисъла на чл. 115 от НПК, а от друга – основно средство за защита. Поради
това, съдът ги анализира задълбочено и прецизно, преценявайки ги чрез
внимателно съпоставяне с всички останали събрани и проверени доказателствени източници. При извършването на тази
аналитична дейност, съдебният състав намери, че няма пречка да кредитира същите
по отношение на местонахождението на подсъдимото лице към инкриминираната дата
; това, че ползвал процесното складово помещение под
наем ; извършената митническа проверка на складовото помещение и извършените
действия по разследването с участието на свидетелите В. Д. и Д., тъй като обясненията му в тази им част, както
вече настоящата инстанция имаше повод да посочи, кореспондират с показанията на
разпитаните по делото свидетели. Подсъдимият безусловно допринася за изясняване
на обективната истина и в този смисъл депозира обективно и добросъвестно
обясненията си в обсъжданите части.
Не
следва да бъдат кредитирани с доверие, обаче, обясненията на подсъдимия в
частта им, в която същият сочи, че е разбрал от свой приятел, че негов близък е
посещавал складовото помещение и е оставил там кашони с неизвестно за
подсъдимия съдържание. Обясненията на подс. М У.А.А. Д.в тази насока се явяват напълно изолирани и
неподкрепени от доказателствената съвкупност, като
сам той не сочи на самоличността нито на лицето, което твърди да е оставило
кашони в склада, нито на лицето, което му е съобщило за това, за да могат тези
твърдения да бъдат проверени по реда и способите, предвидени за това в НПК.
Нещо повече, изявленията на подсъдимия, че негов близък е оставил кашони в
помещението не кореспондират и с обективните находки при огледа на складовото
помещение, в хода на който е установено, че в помещението освен кашони се
намирали още и пластмасови кутии, кофи и легени, в които се съдържали силно
ароматизирани смеси, за които по-късно било установено, че представляват
тютюневи изделия за пушене с наргиле – съдове, които не са могли да не бъдат
възприети от подсъдимия, не се сочи да са били внесени от трето лице и най-вече
недвусмислено навеждат на осъществявана в складовото помещение производствена
дейност, а не съхранение на произведени другаде тютюневи изделия. Поради това и
съдът прецени, че твърденията на подсъдимия в тази им част не отговарят на
обективната действителност и са предназначени да формират защитната му версия
по повдигнатото обвинение.
По същите съображения, съдът отхвърли като недостоверни и обясненията
на подсъдимото лице, в които се твърди, че същото е отишло в склада, за да види
съдържимото в кашоните и при излизането му от там е било пресрещнат от
митническите служители и е започнала митническа проверка. Обясненията на подс. М У.А.А. Д.в този смисъл се
оборват с категоричност от вече обсъдените показания на свидетелите Г.Д., И.С.,
Ц. Ц. иВ.Д., които еднозначно сочат, че екипите на
Митница „Столична“ и СДВР пристигнали на територията на предприятието преди
подсъдимия, изчакали идването му и влезли в сградата, в която се помещавал
наетия му склад, непосредствено след него. Показанията на тези свидетели са
напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и житейски правдоподобни, поради
което и съдът прецени, че следва да ги кредитира с доверие, а обясненията на
подсъдимия в противния смисъл дискредитира, като необективни и предназначени да
формират защитната му версия по обвинението.
В
противоречие с останалия събран и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал са обясненията на подсъдимия и в
частта им, в която съобщава, че са му били нанасяни удари от страна на
митническите и полицейските служители. Обясненията на подсъдимия и в тази им
част остават напълно изолирани и неподкрепени от останалите, събрани по делото,
доказателствени средства. Действително, св.В.Д.,
разпитан пред съда, съобщава, че е възприел подсъдимият да вика („Когато влязох се чуваше човекът, че викаше
отвътре. Не мога да кажа. Чуваше му се гласа нависоко, точно какво е викал, не
мога да кажа“), но свидетелят не свързва възприятията си с викове за помощ,
а и с категоричност сочи, че не е възприел нанасяне на удари на подсъдимия. По
делото липсват и обективни находки за причинени на подсъдимия телесни
увреждания. Такива не са възприети и от нито един от свидетелите по делото, в
т. ч. от свидетелите В. Д. или Д..
Не
могат да бъдат кредитирани с доверие и обясненията на подсъдимия, че е бил принуден
от митническите служители да извади всичко от джобовете си и именно поради това
извадил от джобовете си банкнотите и ги сложил на импровизираната маса в помещението.
Обясненията на подсъдимото лице в този смисъл се оборват от показанията на
свидетелите Г. Д., Н. и Н., по отношение на конкретно предприетите от
подсъдимия действия, съпроводени с отправяне на покана да вземат паричната сума
в размер на около 200 лева, за да се почерпят и да приключат проверката. Въз
основа на показанията на тези свидетели безпротиворечиво
се установява и това, че подс. М У.А.А. Д.извадел носената от него парична сума не от джобовете
на дрехите си, а от мъжка чантичка, носена през рамо. Като причина за
констатираното противоречие съдът прецени усилията на подсъдимия да формира
защитна версия по обвинението.
Писмените доказателствени средства и
писмените доказателства, приети в хода на съдебното следствие и изчерпателно
изброени по-горе, които поради естеството им и липсата на каквото ѝ да е
противоречие с останалите събрани и проверени по делото доказателствени
източници съдът не намира за необходимо да подлага на детайлен анализ, се кредитират
изцяло, с оглед и кореспондирането им по категоричен начин с другите доказателствени източници.
Фактите
и обстоятелствата, свързани с извършения оглед на местопроизшествие, съдът
установи, като кредитира протокола за оглед на местопроизшествие от 01.08.2017
г. (т. 1, л. 170 – л. 171 от досъдебното производство), като прецени, че същият
е съставен от компетентен орган, съдържа изискуемите по чл. 129 от НПК
реквизити, отразява действие по разследването, извършено при съблюдаване на
реда и условията по чл. 155 и чл. 156 от НПК, поради което и на основание чл.
131 от НПК следва да се приеме, че е годно писмено доказателствено
средство относно извършеното действие по разследването, редът, по който е
извършено и резултатите от същото.
Обстоятелствата,
касаещи извършеното претърсване и изземване от ползваното от подсъдимия
складово помещение, находящо се на горепосочения
адрес, съдът установи, като кредитира изцяло приложения по делото, под формата
на електрофотографско (ксерографско)
копие, протокол за претърсване и изземване от 01.08.2017 г., като констатира,
че същият е съставен от компетентен орган, съдържа изискуемите по чл. 129 от НПК реквизити, отразява действие по разследването, извършено при съблюдаване на
реда и условията по чл. 160 – 163 от НПК, поради което и на основание чл. 131
от НПК следва да се приеме, че е годно писмено доказателствено
средство относно извършеното действие по разследването, редът, по който е
извършено и резултатите от същото. За да изгради изводите си относно естеството
на намерените в помещението вещи, съдът се довери на заключението на физикохимична
експертиза № 11_15.8.2017/02.11.2017 г.,
изготвена от експерт при Централна митническа лаборатория, ЦМУ – Агенция
„Митници“ (т. 2, л. 27 – л. 27 от досъдебното производство), което цени.
По
отношение на съставомерните обстоятелства, касаещи
длъжностните качества на св. М.В.Н. – главен митнически инспектор, С.Н.Н. – старши митнически инспектор, и Г.Й.Д. – главен
митнически инспектор при Митница „Столична“, задълженията им като митнически
инспектори и тяхното изпълнение по време на инкриминираното деяние, съдът
изгради фактическите си изводи и въз основа на писмените доказателствени
средства – писма от Агенция „Митници“, Митница „Столична“, рег. № 32 – 215268/03.08.2017 г. и рег. № 32 – 248809/07.09.2017 г., ведно със заверени
електрофотографски (ксерографски)
копия на докладна записка рег. № 23 –
214037/08.08.2017 г. до началника на Митница
„Столична“ и длъжностни характеристики на служителите от Митница „Столична“ М.В.Н.
– главен митнически инспектор, С.С.Н. – старши
митнически инспектор и Г.Й.Д. – главен митнически инспектор (т. 2, л. 63 – л.
82 от досъдебното производство).
Инкриминираните
банкноти, а именно 91 банкноти с номинал 20 лв., серия № № АФ 7258087, ББ 451 1483, БХ 0579382, БФ
2295825, БЧ 5386475, БЦ 8746434, АА 0076752, БЧ 3778400, БН 0595421, БЗ
9754139, БР 6012079, БЩ 5575807, БФ 3648863, БЩ 3788566, БК 3521952, БЮ 190241
1, БК 9899227, БК 9824693, БК 8967935, БЛ 4239832, БМ 4671176, БС 4507266, БЛ 7540720,
БУ 5012951, БЧ 0344939, БП 6747108, БН 9856515, БТ 8749441, БЧ 1389449, БП
4298418, БЦ 2085893, БС 3884598, БЕ 9049944, БР 2476880, БМ 0446989, БЗ
7063404, БФ 6679135, БП 7491785, БК 9322250, БЧ 3069212, АП 2005226, АП
0827101, БЧ 5284452, БЕ 9486668, БТ 3100427, БУ 9317956, БМ 3150773, БВ
9934626, БЦ 0507378, БУ 6716657, БЩ 0160377, БР 0625224, БК 3327400, БФ
3907558, АТ 0779677, БЛ 4462313, БЧ 1565458, БЩ 8888793, БХ 3743913, БУ
2727449, БП 9594317, БР 8089674, БС 4138490, БУ 5943586, БФ 7919209, БЧ
9707257, БЮ 1688262, БЩ 31 12886, БТ 4436592, БМ 0511370, БЧ 0776048, БЧ
7975181, БЕ 7640131, БЦ 633838, БУ 9193141, БЕ 0126058, БЩ 5413497, БЦ 0525030,
БС 1564476, БЗ 0935630, БЗ 6662063, БА 7545575, БЦ 8317082, БГ 5632984, БФ
3260791, БХ 8586043, БТ 4778254, БТ 6215750, БЗ 5316977, БЩ 9327453 и БТ
4829744, съдът цени като валидно приобщени към доказателствената
маса веществени доказателства, при извършения оглед на местопроизшествие,
несъмнено подкрепящи изнесеното в показанията на свидетелите Г. Д., Н. и Н. и
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 01.08.2017 г.
Съдебния състав се довери изцяло на
заключенията на техническата експертиза за истинност – протокол № 1523/03.08.2017 г., като намери същата за
извършена от компетентно в тази област на науката лице, а даденото заключение –
за обективно и отговарящо в пълнота на всички поставени въпроси. За съда не
възникнаха основания за съмнения в правилността и обективността на даденото
професионално експертно мнение. Въз основа на същото, съдът изведе безспорния
извод за истинност и редовност на процесните 91 броя
банкноти.
От заключението на назначената и
изготвена графическа експертиза, която настоящият съдебен състав също изцяло
кредитира като обективно изготвено, ясно, пълно и точно и относимо
към предмета на доказване, се установява по несъмнен и категоричен начин
авторството на подс. М У.А. по отношение на подписа в
графа „наемател“ в изследвания от вещото лице договор за наем от 29.02.2016 г.,
сключен между „Д.ЕМ2“ АД, в качеството му на наемодател, и „С.К.“ ООД, в
качеството му на наемател (приложен в оригинал в т. 1, л. 215 – л. 217 от
досъдебното производство).
Съдът
формира фактическите си изводи за необремененото съдебно минало на подсъдимото
лице, здравословното му състояние и трудовата му
заетост към инкриминираната дата, като съобрази писмените доказателствени
средства – справка за съдимост на подсъдимия (л. 18 от
съдебното производство), заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на епикриза,
издадена от УМБАЛ „Софиямед“, Клиника по кардиология
и ИЗ № 17290, изготвена от УМБАЛ „Софиямед“ (л. 54, л. 70 – л. 71 и л. 105 – л. 180 от
съдебното производство), които не намери основание да не кредитира.
В обобщения на дотук извършения цялостен доказателствен
анализ, съдът намери, че от събраните и проверени по делото доказателства,
изчерпателно посочени и обсъдени, описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка е изцяло доказана.
По
изложените аргументи и съображения, съдът прие за установена по категоричен и
несъмнен начин фактическата обстановка, установена и изложена от него по-горе,
която напълно съответства на описаната в обвинителния акт и намери, че следва
именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.
От правна страна
При
така установената фактическа обстановка, съдът намери, че с действията си подс. М У.А.А. Д.е осъществил, от
обективна и субективна страна, деяние, състава на престъплението „подкуп” по
чл. 304, ал. 1 от НК.
От
обективна страна, на инкриминираните време и място – на 01.08.2017 г. около
13.30 ч., в гр. София, бул. „********, в помещение на завод „Д.ЕМ 2“ АД,
ползвано от търговско дружество „С.К.“ ООД, ЕИК *****, с управител М У.А.А. Д., ЛНЧ **********, ЕГН **********, по силата на сключен
договор за наем от 29.02.2016 г., подсъдимият дал дар – 91 броя банкноти с
номинал от по 20 (двадесет) лева, със сериен № № АФ 7258087, ББ 451 1483, БХ 0579382, БФ
2295825, БЧ 5386475, БЦ 8746434, АА 0076752, БЧ 3778400, БН 0595421, БЗ
9754139, БР 6012079, БЩ 5575807, БФ 3648863, БЩ 3788566, БК 3521952, БЮ 190241
1, БК 9899227, БК 9824693, БК 8967935, БЛ 4239832, БМ 4671176, БС 4507266, БЛ
7540720, БУ 5012951, БЧ 0344939, БП 6747108, БН 9856515, БТ 8749441, БЧ
1389449, БП 4298418, БЦ 2085893, БС 3884598, БЕ 9049944, БР 2476880, БМ
0446989, БЗ 7063404, БФ 6679135, БП 7491785, БК 9322250, БЧ 3069212, АП
2005226, АП 0827101, БЧ 5284452, БЕ 9486668, БТ 3100427, БУ 9317956, БМ
3150773, БВ 9934626, БЦ 0507378, БУ 6716657, БЩ 0160377, БР 0625224, БК
3327400, БФ 3907558, АТ 0779677, БЛ 4462313, БЧ 1565458, БЩ 8888793, БХ
3743913, БУ 2727449, БП 9594317, БР 8089674, БС 4138490, БУ 5943586, БФ
7919209, БЧ 9707257, БЮ 1688262, БЩ 31 12886, БТ 4436592, БМ 0511370, БЧ
0776048, БЧ 7975181, БЕ 7640131, БЦ 633838, БУ 9193141, БЕ 0126058, БЩ 5413497,
БЦ 0525030, БС 1564476, БЗ 0935630, БЗ 6662063, БА 7545575, БЦ 8317082, БГ
5632984, БФ 3260791, БХ 8586043, БТ 4778254, БТ 6215750, БЗ 5316977, БЩ 9327453
и БТ 4829744, общо на стойност 1 820 лева, на длъжностни лица при Митница
„Столична“ – М.В.Н. – главен митнически инспектор, С.Н.Н.
– старши митнически инспектор, и Г.Й.Д. – главен митнически инспектор, по време
на изпълнение на служебните им задължения по осъществяване на контрол по
отношение спазването на акцизното законодателство на Република България, за да
не извършат действия по служба – да прекратят митническата проверка за
наличието на акцизни стоки без бандерол в помещение на завод „Д.ЕМ 2“ АД,
извършвана на основание чл. 102, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАДС,
където впоследствие бил открит тютюн за пушене с водна лула (наргиле) без
поставен акцизен бандерол. Това подсъдимият сторил, като подхвърлил гореописаните
банкноти, направени на пачка, към митническите служители, на импровизирана
маса, разположена вдясно от входната врата на помещението, в близост до която
били митническите служители, и ги приканил да вземат тези банкноти.
В настоящото наказателно производство несъмнено се установи, че подс. М У.А.А. Д.е осъществил именно
тази от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 304, ал. 1 НК
– даване на дар. За да е налице тази форма на изпълнителното деяние, е
необходимо подсъдимият да е осъществил активна дейност по прекратяване на
собствената си фактическа власт върху предмета на престъплението, като например
да предаде, предостави, връчи, изпрати дара или облагата и/или да създаде
преимущество, като чрез тези си действия да постигне обективна фактическа или
юридическа промяна в първоначалното положение на предмета на подкупа в полза на
длъжностното лице, за което е предназначена облагата (вж. т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 12.03.2021 г.,
постановено по тълк. д. № 1/2019 г., ОСНК на ВКС). В конкретния по
делото случай, подсъдимото лице е обективирало
недвусмислено прекъсването на фактическата си власт върху предмета на престъпно
посегателство – 91 броя банкноти, описани подробно по-горе, като ги е поставило
на импровизирана маса в непосредствена близост до митническите служители – М.В.Н.
– главен митнически инспектор, С.Н. Н. – старши митнически инспектор, и Г.Й.Д. – главен
митнически инспектор, и ги е приканило с думи да ги вземат, за да преустановят
проверката. По този начин, подсъдимият е създал реална възможност за
митническите служители да установят фактическа власт върху инкриминираната
парична сума.
Действително,
наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана от прокуратурата за
осъществена друга от формите на изпълнително деяние, инкриминирани по чл. 304,
ал. 1 от НК, а именно предлагане на предмета на подкупа. С оглед постановките
на вече цитираното Тълкувателно решение №
1 от 12.03.2021 г., постановено по тълк. д. № 1/2019 г., ОСНК на ВКС, съгласно т. 1 от
което предлагане на дара е налице, когато деецът изразява недвусмислено, по
ясен начин, чрез оферта, намерение да облагодетелства длъжностно лице, за да
извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е
извършило такова действие, като предложението следва да е възприето от
длъжностното лице, за което е предназначено, следва да се приеме, че деянието
на подсъдимия не осъществява тази от формите на изпълнително деяние на активния
подкуп. Подсъдимият, както вече се посочи, е прекъснал досегашната си
фактическа власт върху инкриминираната парична сума и е създал възможност
такава да бъде установена от длъжностните лице – митнически служители, с което
е осъществил следващата от формите на изпълнително деяние, визирани в закона –
даване на дара. С това престъплението е било довършено.
Предвид
всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав намери, че следва да преквалифицира
осъществената престъпна деятелност на подсъдимото лице именно като даване на
дара – инкриминираната парична сума, като го оправдае по първоначално
повдигнатото му обвинение за предлагане на същия. С това правото на защита на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение не се накърнява, тъй като, от една
страна, подсъдимият се е защитавал по вменените му с обвинителния акт факти и
обстоятелства, които не търпят промяна, а единствено се променя правната оценка
на тези факти, а от друга – действително осъществената от подсъдимия форма на
изпълнително деяние сред уредените няколко алтернативни такива в диспозицията
на наказателноправната норма по чл. 304, ал. 1 от НК
не обуславя прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Предметът
на престъплението се явяват инкриминираните 91 бр. банкноти с номинал от 20
лв., № № АФ 7258087, ББ 451 1483, БХ
0579382, БФ 2295825, БЧ 5386475, БЦ 8746434, АА 0076752, БЧ 3778400, БН
0595421, БЗ 9754139, БР 6012079, БЩ 5575807, БФ 3648863, БЩ 3788566, БК
3521952, БЮ 190241 1, БК 9899227, БК 9824693, БК 8967935, БЛ 4239832, БМ
4671176, БС 4507266, БЛ 7540720, БУ 5012951, БЧ 0344939, БП 6747108, БН
9856515, БТ 8749441, БЧ 1389449, БП 4298418, БЦ 2085893, БС 3884598, БЕ
9049944, БР 2476880, БМ 0446989, БЗ 7063404, БФ 6679135, БП 7491785, БК
9322250, БЧ 3069212, АП 2005226, АП 0827101, БЧ 5284452, БЕ 9486668, БТ
3100427, БУ 9317956, БМ 3150773, БВ 9934626, БЦ 0507378, БУ 6716657, БЩ
0160377, БР 0625224, БК 3327400, БФ 3907558, АТ 0779677, БЛ 4462313, БЧ
1565458, БЩ 8888793, БХ 3743913, БУ 2727449, БП 9594317, БР 8089674, БС
4138490, БУ 5943586, БФ 7919209, БЧ 9707257, БЮ 1688262, БЩ 31 12886, БТ
4436592, БМ 0511370, БЧ 0776048, БЧ 7975181, БЕ 7640131, БЦ 633838, БУ 9193141,
БЕ 0126058, БЩ 5413497, БЦ 0525030, БС 1564476, БЗ 0935630, БЗ 6662063, БА
7545575, БЦ 8317082, БГ 5632984, БФ 3260791, БХ 8586043, БТ 4778254, БТ
6215750, БЗ 5316977, БЩ 9327453 и БТ 4829744, които са били предоставени от
подсъдимия във фактическата власт на свидетелите М.В.Н. – главен митнически
инспектор, С.Н.Н. – старши митнически инспектор, и Г.Й.Д.
– главен митнически инспектор към Митница „Столична“ от страна на подсъдимия,
като са били подхвърлени към тях на импровизирана маса и митническите служители
са били подканени от подсъдимия да ги вземат.
Свидетелите
М.В.Н., С.Н.Н. и Г.Й.Д. безспорно са митнически
органи, което е категорично доказано чрез приложените в заверени електрофотографски (ксерографски)
копия, изчерпателно посочени по-горе, писмени доказателствени
средства. Същите са били назначени на длъжност главен митнически инспектор –
св. М.Н. и Г.Д., и старши митнически инспектор – св. С.Н., които били длъжностни
лица, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК, назначени по служебно
правоотношение, на основание Закона за държавния служител, които изпълнявали
служебните си задължения в сектор „Оперативен контрол“ на отдел „Митническо
разузнаване и разследване“ (МРР) към Митница „Столична“.
При
определяне на специфичната им трудова функция за целите на процеса, настоящият
съдебен състав се ръководи и от длъжностната характеристика на митническите
инспектори, връчена надлежно на всеки от тях на 27.05.2017 г., съгласно която
основната цел на заеманата от тях длъжност била осъществяване на дейностите по
митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и
придружаващи ги документи, включително по електронен път, съгласно нормативните
и други актове, регламентиращи митническата дейност, както и изготвяне на
анализи и отчети във връзка с контролната дейност. Преките задължения на
митническите инспектори включвали извършване на дейности, свързани с изпълнение
на задачи в областта на митническия надзор и контрол, както и пряко осъществяване
на митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Р. България ;
осъществяването на контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и
придружаващи ги документи, включително по електронен ; извършване на митнически
разследвания при съмнения за извършени нарушения, чрез изискване на всички
документи, свързани с митническото оформяне на стоките, съгласно Закона за
митниците и за целите на акцизното облагане, съгласно Закона за акцизите и данъчните
складове и снемане на обяснения от лица, имащи отношение към посочените
операции ; извършване на проверка на данъчни складове, търговски обекти, частни
имоти, превозни средства и лица, извършващи действия с акцизни стоки, както и
осъществяване на оперативен контрол върху производството, складирането,
движението и реализацията на акцизни стоки ; задържане на стоки, предмет на
нарушение, подлежащи на отнемане или веществени доказателства по актове за
констатирани нарушения ; извършване на
претърсвания и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект
на митнически надзор и контрол и свързаната с тях документация в офиси,
служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица,
при спазване на разпоредбите на НПК и други.
Както несъмнено се приема от съдебната практика (Постановление № 8/30.11.1981 г. по н. д. № 10/1981 г., Пленум на Върховния съд), във
всички случаи между действието по служба и получаването на подкупа трябва да
има взаимна връзка. В настоящия случай, подсъдимият е дал подкуп на митническите
органи, с цел свидетелите Н., Н. и Д., изпълнявайки
служебните си задължения по контрол по отношение на спазването на акцизното
законодателство на Република България, да не извършат действие по служба, а
именно да прекратят митническата проверка за наличието на акцизни стоки без
бандерол в помещение на завод „Д.ЕМ 2“ АД, извършвана на основание чл. 102, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗАДС, където впоследствие бил открит
тютюн за пушене с водна лула (наргиле) без поставен акцизен бандерол.
Съдът
намира, че даденият подкуп от страна на подсъдимото лице на свидетелите Н., Н. и Д. е именно предоставен, за да прекратят извършваната
от тях проверка за наличието на акцизни стоки без бандерол в стопанисваното от
подсъдимия помещение, след като непосредствено преди това са възприели признаци
на правонарушение от страна на подсъдимия – държане на тютюневи изделия без
акцизен бандерол. Подсъдимият е обективирал това си
желание чрез изразите, които е употребил непосредствено след поставянето на
инкриминираните банкноти – заявил на митническите инспектори, че желае да ги
почерпи, „…да се оправим на място и да
приключим проверката“. За съда не съществува каквото и да е било съмнение
за смисловото съдържание на тези изрази, употребени от подсъдимия и насочени
към митническите служители, изводимо от конкретната фактическа обстановка. По
делото е безспорно – от показанията на св. Д., че подсъдимото лице е разбирало
добре български език и е заявило пред митническите служители, в отговор на
нарочен въпрос, че е наясно със съдържанието на отправените изразни средства и
тяхното значение (В този смисъл св. Н. сочи : „Колегата Д. попита М У.А. няколко пъти дали разбира български език и
дали съзнава това, което прави в момента. М У.А. говореше на български език и
при тези въпроси от страна на колегата отговори „да, дайте да се оправим на
място“ – вж. показанията на св. Н. от 05.06.2018 г., депозирани в т. 1, л.
188 от досъдебното производство, приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК).
От субективна страна, подс. М У.А.А. Д.е действал при форма на вината „пряк“ умисъл.
Предвиждал е сигурното настъпване на общественоопасните
последици, съзнавал е общественоопасния му характер –
засягане на обществените отношения, свързани с правилното и нормално
функциониране на държавния апарат, с точното, еднаквото и безкористно
осъществяване на правата и задълженията, произтичащи от компетентността и
функциите на митническите органи, като пряко е целял настъпването на тези
последици.
Престъплението „подкуп“ се осъществява винаги с „пряк“ умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че дава подкуп на митнически органи, насочен към това същите
да преустановят митническата проверка за наличието на акцизни стоки без
бандерол в помещение на завод „Д.ЕМ 2“ АД, извършвана на основание чл. 102, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗАДС, където впоследствие бил открит
тютюн за пушене с водна лула (наргиле) без поставен акцизен бандерол. Предвид
цялостното обективирано поведение на подс. М У.А.А. Д., той е
съзнавал, че даденият подкуп би могъл да препятства упражняването на това от
правомощията на митническите органи – извършването на проверка, в хода на която
да бъдат разкрити признаци на правонарушение. Подсъдимият добре е съзнавал
предназначението на оставените от него на импровизираната маса в помещението
банкноти и ясно и недвусмислено е заявил в каква насока желае да е поведението
на митническите служители, което е потвърдил и пред свидетелите Н., Н. и Д..
По така изложените съображения, СГС – НО, 10-ти състав призна
подсъдимия М У.А.А. Д., за виновен в това, че на
01.08.2017 г., около 13.30 ч., в гр. София, бул. „********, в помещение на
завод „Д.ЕМ 2“ АД, ползвано от търговско дружество „С.К.“ ООД, ЕИК *****, с
управител М У.А., ЛНЧ **********, ЕГН **********, по силата на сключен договор
за наем от 29.02.2016 г., дал дар – парична сума в размер на 1 820 лева,
на длъжностни лица при Митница „Столична“ – М.В.Н. – главен митнически
инспектор, С.Н.Н. – старши митнически инспектор, и Г.Й.Д.
– главен митнически инспектор, изпълняващи функции по контрол по отношение
спазването на акцизното законодателство на Република България, за да не
извършат действия по служба – да прекратят митническата проверка за наличието
на акцизни стоки без бандерол в помещение на завод „Д.ЕМ 2“ АД, извършвана на
основание чл. 102, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАДС, където
впоследствие бил открит тютюн за пушене с водна лула (наргиле) без поставен
акцизен бандерол – престъпление по чл.
304, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправда за
инкриминираната от държавното обвинение форма на изпълнителното деяние по чл.
304, ал. 1 от НК – „предложил“ предмета на посегателство.
По
наказанието
За извършено деяние, съставляващо престъпление, по смисъла на чл. 304, ал. 1 НК, законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ до шест години и глоба до пет хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието за подс.
М У.А.А. Д., настоящата
инстанция прецени като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му
съдебно минало – същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК ;
трудовата му заетост – подсъдимият е управител на търговско дружество и развива
търговска дейност, което сочи на стремеж у този подсъдим да се издържа по
правомерен начин ; влошеното му здравословно състояние – видно от заключението
на СМЕ, подсъдимият страда от остър идиопатичен
миокардит и анемичен синдром. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът отчете сравнително високия размер на предмета на престъпно
посегателство, възлизащ на сумата от 1 820 лева ; обстоятелството, че
подсъдимият е предложил подкуп едновременно на трима митнически служители и то
– за да нарушат служебните си задължения, като не извършат проверка на
ползваното от него складово помещение за спазване на режима за акцизно облагане
в страната.
При
така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия М У.А.А. Д.смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
настоящата инстанция намира, че е налице лек
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
но не и многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК.
Приложението
на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в
наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и
най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител.
Смекчаващите
обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид
законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава
неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно
репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на
минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни
съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана
разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на
визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя
предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно
престъпление - определяне наказанието под най-ниския предел ; замяна на
предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото
наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.
Основание
за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под
„изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много
и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на
деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено
множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието
само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство.
Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния
брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за
осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма
изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в своята
съвкупност значително намаляват степента на обществената опасност на конкретно
извършеното деяние.
В
конкретиката на настоящия случай, при анализа на
всички горепосочени обстоятелства, следва да се приеме, че не са налице нито
многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание да се
явява прекомерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител. Напротив, личността на подсъдимия и
извършеното от него деяние разкриват типичната степен на обществена опасност,
визирана от законодателя при очертаване на престъпния състав по чл. 304, ал. 1
от НК.
Предвид изложеното съдът прецени, че следващото се на дееца наказание
следва да бъде индивидуализирано при условията на общата разпоредба на чл. 54
от НК, при лек превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, поради което определи на подсъдимия наказания „лишаване от
свобода“, за срок от 2 (две) години, и „глоба“, в размер на 2 500 (две
хиляди и петстотин) лева. Така наложените на подсъдимия наказания съдът намери,
че се явяват едновременно справедливи, заслужени и целесъобразни за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Съдът намери, че в конкретния случай са налице и материално - правните
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подс. М У.А.А. Д.. Чистото
съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три
години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма.
Съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се
налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно
изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се
изпълнят целите на специалната и генералната превенция, в този случай не е
необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на
подсъдимия в място за лишаване от свобода. За постигането на целите на
наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице, съдът намери, че не
е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя
прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и
справедливо решение. Още повече, че ефективно изтърпяване на определеното
наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в
противен случай не биха се постигнали цените на наказанието. В този смисъл,
съдът прецени, че ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
в конкретиката на настоящия случай, не би обслужило
целите на закрепените в нормата на чл. 36, ал. 1 от НК желани последици на
наказанието, а по-скоро би било проява на неоправдана строгост, което не е в
обхвата на целения от законодателя резултат от налагането на наказанието. Визираните
в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото
следва да осигури, по възможно най-ефективен и приемлив за обществото и
личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и
предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително
въздействие върху останалите членове на обществото. Осъществяването на тези
цели обхваща въздействие и върху личността на дееца, и върху охраната на
обществения интерес. В конкретния случай, според становището на съда, не се
налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода
и откъсването му от обичайната му социална среда. Общественият интерес не
налага, а и личността на самото подсъдимо лице не оправдават, социалната му дезинтеграция. Евентуална такава би се явила разрешение,
непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън законоустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и
изопачило. С оглед личността на
подсъдимия – на 41 години, с висше образование, интегриран в обществото,
социално ангажиран с трудова дейност, без формирани престъпни навици, законоустановените цели на наказателната репресия са
постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на проведения
наказателен процес, на осъждането му и на налагането на наказание, е от
естество да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно - поправително въздействие. При това,
предоставеният изпитателен срок на условно осъждане, притежава и силно
възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за
привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подс. М У.А.А. Д., в рамките на определения му изпитателният срок,
извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно
обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и
силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение.
Воден от изложените до тук съображения, съдът отложи, на основание чл.
66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на
размера на изпитателния срок, съдът съобрази личностните данни на подсъдимия,
като едновременно с това отчете обстоятелството, че законодателят изрично
свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне
на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен
срок ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително възпитателно -
превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на
обществото.
Вземайки
предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че така
определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретните деяние и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК
цели на генералната и на специална превенция, като същевременно се явява
достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и
оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове
на обществото.
По веществените
доказателства
Съдът
присъди веществените доказателства по делото, а именно 91 (деветдесет и една) броя банкноти, с номинал от 20
(двадесет) лева всяка, със сериен № № АФ
7258087, ББ 451 1483, БХ 0579382, БФ 2295825, БЧ 5386475, БЦ 8746434, АА
0076752, БЧ 3778400, БН 0595421, БЗ 9754139, БР 6012079, БЩ 5575807, БФ
3648863, БЩ 3788566, БК 3521952, БЮ 190241 1, БК 9899227, БК 9824693, БК
8967935, БЛ 4239832, БМ 4671176, БС 4507266, БЛ 7540720, БУ 5012951, БЧ
0344939, БП 6747108, БН 9856515, БТ 8749441, БЧ 1389449, БП 4298418, БЦ
2085893, БС 3884598, БЕ 9049944, БР 2476880, БМ 0446989, БЗ 7063404, БФ
6679135, БП 7491785, БК 9322250, БЧ 3069212, АП 2005226, АП 0827101, БЧ
5284452, БЕ 9486668, БТ 3100427, БУ 9317956, БМ 3150773, БВ 9934626, БЦ 0507378,
БУ 6716657, БЩ 0160377, БР 0625224, БК 3327400, БФ 3907558, АТ 0779677, БЛ
4462313, БЧ 1565458, БЩ 8888793, БХ 3743913, БУ 2727449, БП 9594317, БР
8089674, БС 4138490, БУ 5943586, БФ 7919209, БЧ 9707257, БЮ 1688262, БЩ 31
12886, БТ 4436592, БМ 0511370, БЧ 0776048, БЧ 7975181, БЕ 7640131, БЦ 633838,
БУ 9193141, БЕ 0126058, БЩ 5413497, БЦ 0525030, БС 1564476, БЗ 0935630, БЗ
6662063, БА 7545575, БЦ 8317082, БГ 5632984, БФ 3260791, БХ 8586043, БТ
4778254, БТ 6215750, БЗ 5316977, БЩ 9327453 и БТ 4829744, явяващи се и предмет
на престъплението, съобразно задължителните указания, дадени с
Постановление № 8/1981 г. на Пленума на
ВС и ТР № 2/2011 г. на ОСНК на ВКС, въз основа на императивната разпоредба на
чл. 307а от НК, да бъдат отнети в полза на държавата.
По разноските
С
оглед признаване на подсъдимия М У.А.А. Д.за виновен,
същият е осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по
делото разноски, в размер на 3 181.82 лв. (три хиляди сто осемдесет и един
лева и осемдесет и две стотинки), от които 356.13 лв. (триста петдесет и шест
лева и тринадесет стотинки) в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 2 825.69
лв. (две хиляди осемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки) –
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд. Също
така, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати и по
5 (пет) лева за служебно издаване на всеки един брой изпълнителен лист, в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си по НОХД № 137/2020 г. по описа на СГС – НО, 20-ти
състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ......................................