Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4070 по описа за 2021 година, прецени:
Делото е образувано по предявени от
адвокат Н.Ц. като
пълномощник на Ж.К.Б., И.М.Б. и В.М.Б. срещу „З.Б.и.“ АД *** осъдителни искове
с правно основание чл.432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователни
обезщетения в размер на по 130 000 лева за всеки ищец, за неимуществени
вреди, претърпени вследствие смъртта на М.Н.Б. при ПТП на 18.04.2016 г. в гр.
София, виновно причинено от И.А.Ч..
Пълномощникът
на ищците Ж.К.Б., И.М.Б. и В.М.Б. излага, че на 18.04.2016 г. около 0:50 часа в
гр. София И.А.Ч. управлявал л.а. „Ауди А8 с рег. № ******* със скорост около
105 км/ч по бул. „Сливница“ в посока от ул. „Хайдут
Сидер“ към ул. „Опълченска“. По същото време специален автомобил с вишка „Рено Мастер“ с рег. № *******, управляван от
пострадалия М.Н.Б., бил спрял с работещи габаритни светлини, аварийни светлини
и включени сигнални лампи за извършване на ремонтни дейности на светофарната
уредба в средната пътна лента на бул. „Сливница“ в района преди кръстовището с
бул. „Константин Величков – ул. „Габрово“. В момент, в който вишката на специалния автомобил с пострадалия била вдигната
към светофарната уредба, автомобилът, управляван от Ч., ударил специалния
автомобил. От удара пострадалиятМ.Б. изпаднал от вишката. При падането пострадалият получил съчетана травма
на главата, гръдна и коремна травма и травма на крайниците, вследствие на които
починал. За деянието водачът И.А.Ч. бил признат за виновен в извършване на
престъпление с присъда № 114 от 07.05.2019 г. по НОХД № 5782/2018 г. на СГС,
влязла в сила на 29.01.2021 г., от която според която Ч. нарушил чл. 5 ал. 3 т.
1 и чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДП.
Ищцата
Ж.К.Б. била съпруга, а ищците И.М.Б. и В.М.Б. били деца на пострадалия М.Н.Б..
Ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди вследствие смъртта на
пострадалия, с когото имали силна връзка на обич, чувство на уважение и взаимна
подкрепа. Врeдите им били причинени от виновното
поведение на водача на л.а. „Ауди А8 с рег. № *******. За автомобила била
сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „З.Б.и.“ АД ***, със
застрахователна полица № BG/02/116000332739 от 14.01.2016 г., валидна от
15.01.2016 г. до 01.05.2016 г. Ищците предявили срещу ответника извънсъдебна
претенция на 30.11.2018 г., по която бил постановен отказ за всеки от ищците,
получен на 11.12.2018 г.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищците прави искане до
съда да осъди ответника З. „Б.и.“ АД *** да заплати на всеки от ищците
застрахователно обезщетение в размер на по 130 000 лева за неимуществени вреди в резултат на настъпила
смърт на М.Н.Б. при ПТП на 18.04.2016 г. в гр. София, виновно причинено от
застрахованото лице И.А.Ч., ведно със законната лихва от датата на писмения
отказ на ответника 11.12.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД *** оспорва исковете. Оспорва твърдените от ищците вреди и тяхната
пряка връзка с ПТП. Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, поради непоставяне на обезопасителен
колан на ремонтната подвижна вишка. Прави възражение
за прекомерност на претенциите. Оспорва и началната дата на претендираната
законна лихва, с довод, че не е постановяван отказ, а са изисквани допълнителни
документи.
По
делото е конституиран И.А.Ч. като трето лице помагач на страната на ответника „З.Б.и.“
АД, който по реда на чл. 219 ал. 3 от ГПК е предявил обратен иск с правно
основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от ГПК. По предявения обратен иск ищецът „З.Б.и.“
АД излага, че ответникът по обратния иск
И.А.Ч. *** при управление на л.а. „Ауди А8 с рег. № ******* реализирал ПТП със специален автомобил „Сено“ с рег. № *******,
вследствие на което настъпила смъртта на М. Б.. Ищецът по обратния иск твърди,
че ответникът по обратния иск И.А.Ч. управлявал автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта от 2,6 промила. Направено е искане до съда да осъди третото
лице помагач и ответника по обратния иск И. А.Ч. да заплати на ответника по
главния иск и ищец по обратния иск „З.Б.и.“ АД *** сумата от 90 000 лева
като част от претенция от 390 000 лева, по която бъде осъден от ищците по
главния иск.
На
третото лице помагач и ответник по обратния иск И.А.Ч., който изтърпява
наказание „лишаване от свобода“, е предоставена правна помощ и същият се
представлява от назначен представител адвокат Д.Й.. Назначеният особен
представител оспорва исковата молба по основание и размер.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
С
доклада по делото съдът е приел на основание чл. 300 от ГПК за безспорно
установено с присъда № 114 от 07.05.2019 г. по НОХД № 5782/2018 г. на СГС, влязла
в сила на 29.01.2021 г. настъпилото ПТП на 18.04.2016 г. около 0:50 ч. в гр. София бул. „Сливница“ с
участието на л.а. „Ауди А8 с рег. № *******, управляван от И.А.Ч., и спрял
специален автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******. Съссъщия
съдебен акт се установява безспорно, че по време на удара на управлявания от Ч.
автомобил и спрелия специален автомобил, пострадалият М.Н.Б. е бил на работната
площадка (вишка) на автомобила на около 6-7 метра
височина над пътното платно. Установява се механизмът на ПТП – управление от И.А.Ч. на
л.а. „Ауди А8 с рег. № ******* със 105 км/ч, реализирането на удар между л.а.
„Ауди А8 с рег. № ******* и спрял специален автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******
и падането на пострадалия М.Н.Б. от вишката на
специалния автомобил. От цитирания влязъл в сила съдебен акт следва да се счита
и безспорно установено управлението на МПС от И.А.Ч. с концентрация на алкохол
в кръвта 2,6 ‰.
Съдът
следва да приеме и че с цитираната присъда (изменена от САС в частта за
нарушението на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП) са безспорно установени и допуснатите от
водача на МПС нарушения на правилата за движение на чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 20
ал. 2 изр. 2 от ЗДвП и вината на водача И.А.Ч..
Така
установеното нарушение на правилата за движение и виновното причиняване на ПТП
от водача на автомобила, за който е сключена застраховка „гражданска
отговорност“, има характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във
вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ. Настъпилото
застрахователно събитие е основание за възникване на задължение на ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди. Претенцията на
ищците е за неимуществени вреди. За обективна преценка на тяхната доказаност, съдът следва да вземе предвид връзката между
ищците и пострадалия, степента на близост между тях и последиците, които са
настъпили за ищците вследствие настъпването на смъртта на пострадалия М.Н.Б..
Ищците
Ж.К.Б., И.М.Б. и В.М.Б. са съответно съпруга и деца на пострадалия М.Н.Б..
Съпругата и децата спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице,
като връзките помежду им се характеризират с обич, доверие и емоционална
близост. Съпругата и низходящите на пострадалия, каквито са ищците, търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Това поражда правото на ищците да получат
застрахователно обезщетение при доказаност на
претърпените вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т.
ІІІ ал. 2, ВКС ТР 1-2018-ОСГТНК).
Според
показанията на свидетелите Г.Б.В. и Р.А.А., между
ищците и пострадалия М. Б. били установени изключителни близки отношения на
обич, доверие и взаимна помощ. Ищците Ж.К.Б. и И.М.Б. живеели заедно, а ищцата В.
М. Б. преди смъртта на пострадалия живеела в Лондон. Независимо от това, между
тази ищца и пострадалия също съществувала дълбока емоционална връзка – според
показанията на свидетеля Александров, приживе пострадалият е имал престой в
Лондон, за да помага на ищцата, а нейното отношение към него било на много
силна обич. Смъртта на пострадалия предизвикала силен шок и дълбоко емоционално
разстройство на ищците, което и до момента не било преодоляно.
Следва
да се отчете, че по време на произшествието пострадалият М.Н.Б. по време на
произшествието е бил в трудоспособна възраст – на 57 години, в добро физическо
здраве. Неимуществените вреди, причинени на ищцата Ж.К.Б. от смъртта на
пострадалия, са много тежки и непоправими, защото ищцата е изгубила човека,
който е бил до нея в продължение на много години, преминали в обща грижа за
семейството и децата, взаимна помощ и подкрепа, и с когото е очаквала да бъде в
следващите години от живота си. С голяма тежест се характеризират и
неимуществените вреди, претърпени от ищците И.М.Б. и В.М.Б., които са изгубили
един от двамата си най-близки хора – своя баща, от когото са получавали грижа и
подкрепа през целия си живот и за когото са очаквали да бъде тяхна опора още
много години. Тези съображения дават основание на съда да приеме, че
справедливият размер на обезщетенията на трите ищци е предявеният от по
130 000 лева за всеки ищец.
Пълномощникът
на ответника е направил възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, предвид непоставянето на предпазен
колан по време на работата. От заключението на вещите лица се установява, че по
време на работата си на работната площадка (вишката),
пострадалият Б. не е бил с поставен предпазен колан. Според отразените в
протоколите за разпит в досъдебното производство (имащи характер на официални
документи) изявления на лицата В.Ц.(том I л. 34) и И. Н. (том I л. 82) при работа на подвижната работна
площадка, работещият поставя предпазен колан, който закача с карабинер за скоба
(„кука“), монтирана на вишката. Според вещите лица,
поставянето на предпазния колан от пострадалия и закрепването му за скобата на
работната площадка е могло да предпази работещия от падане при произлезлия
удар. Като не се е обезопасил с предпазен колан, пострадалият безспорно е
допринесъл за вредоносния резултат. Степента на съпричиняване
се определя от съда на 10%. Поради това, определените като справедливи
обезщетения от по 130 000 лева за всеки ищец следва да се намалят и
исковете да бъдат уважени до размери от по 117 000 лева. В останалата част
до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят поради съпричиняване.
Върху
така определените обезщетения ответникът дължи заплащане на законна лихва от 11.12.2018
г. – датата на подадените от ответника отговори до ищците, имащи характерп на писмен отказ да бъде изплатено обезщетение.
Ответникът
по главния иск „ЗД Б.И.“ АД е предявил срещу И.А.Ч. частичен обратен иск с
правно основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ за сумата от 90 000 лева. По
делото е безспорно установено, че ответникът по обратния иск Ч. при виновното
причиняване на ПТП е управлявал автомобила, за който е сключена застраховката
„гражданска отговорност“, с концентрация на алкохол в кръвта 2,6 ‰. Това обуславя основателност в предявения
размер на частичния обратен иск от 90 000 лева като част от регресно вземане от 351 000 лева, в който размер ответникът
по обратния иск „З.Б.и.“ АД е осъден по главните искове с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ
Ответникът по
главния иск следва да заплати на пълномощника на ищците адвокат Н.Ц. адвокатски
възнаграждения по чл .38 ал. 2 от ЗА в общ размер
11 151 лева – по 3717 лева за всеки ищец, а по сметка на СГС държавна
такса в общ размер на 14 040 лева според уважената част от исковете.
Ответникът по обратния иск И.А.Ч. следва да заплати на „З.Б.и.“ АД разноски в
размер на 800 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.Б.и.“ АД ***, ЕИК********, адрес
за призоваване: гр. София бул. „********да заплати на Ж.К.Б. ЕГН **********, И.М.Б.
ЕГН ********** и В.М.Б. ЕГН **********, адрес: *** сумите от по 117 000
(сто и седемнадесет хиляди) лева на всеки ищец, обезщетения за неимуществени
вреди, настъпили вследствие смъртта на М.Н.Б. при ПТП на 18.04.2016 г. в гр.
София, виновно причинено от И.А. Ч. при управление на л.а. „Ауди А8 с рег. № *******,
ведно със законната лихва върху тези суми от 11.12.2018 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля предявените искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта им над тези суми до пълните предявени размери от по 130 000
лева всеки ищец.
Осъжда
И.А.Ч. ЕГН **********, адрес: ***, в момента в затворническо общежитие Казичене
да заплати на „З.Б.и.“ АД сумата от 90 000 (деветдесет хиляди) лева по
предявен частичен обратен иск с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ като
част от регресно вземане от общо 351 000 лева,
за които ищецът по обратния иск е осъден по главни искове с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва от датата, на която „З.Б.и.“
изплати застрахователните обезщетения, до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда „З.Б.и.“ АД *** да заплати на
адвокат Н.П.Ц. адвокатски възнаграждения в общ размер размер 11 151 лева – по 3717 лева за всеки
ищец, а по сметка на СГС държавна такса в общ размер на 14 040 лева според
уважената част от исковете.
Осъжда
И.А.Ч. да заплати на „З.Б.и.“ АД разноски в размер на 800 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: